Решение по дело №1589/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 528
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180701589
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 528

 

гр. Пловдив,  23.03.2022 година

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и двадесет и втора  година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 1589 по описа за 2021 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по жалбата на С.С.Б., с ЕГН **********, срещу Медицинско удостоверение № 74/2 от 20.04.2021 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт – МВР /л.37 в кориците на административно дело №5466/2021г./ .

В жалбата се изтъкват доводи, че оспореното удостоверение не дава вярна оценка на здравословното състояние на пострадалия, като в тази връзка се иска отмяна и изпращане на преписката на компетентния орган със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание - С.С.Б. лично и чрез пълномощник адв. К. поддържа жалбата, като съда да отмени процесното удостоверение и да върне преписката на административния орган за ново прознасяне за определяне на вида на настъпилата телесна повреда, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът – ЦЕЛК при Медицински институт на МВР в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище по делото, чрез юрк. Т. се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Предмет на делото е Заключението за характера и степента на увреждането  на С.С.Б. /служител на МВР/. Прието е, че на 26.08.2020г. около 08,00 часа за С.Б. са настъпили промени в здравословното му състояние. С оспореното удостоверение, при установените данни за увреждания, засягащи лява колянна става, е отчетено  временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подадена е декларация за трудова злополука. Издадено е  разпореждане № Ц5104-15-148 от 17.09.2020г. на ТП на НОИ  Пловдив, по силата на което злополуката с С.Б. станала на 26.08.2020 г. около 08,00 часа, отивайки на работа, е приета за трудова.

 В следствие на претърпяното увреждане жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 26.08.2020г. до 14.09.2020 г. по първи болничен лист,  и за периода от 15.09.2020 г. до 09.10.2020 г., или общо 45 дни. 

От правна страна съдът намира за установено следното:

Спорът по делото е относно степента на полученото телесно увреждане на жалбоподателя. Административният орган е приел, че тя е лека, а твърдението на жалбоподателя е, че същата се явява средна телесна повреда.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР е видно, че за да възникне правото на обезщетение, служителят на министерството  следва да е претърпял телесна повреда, различна от лека. Легални определения на видовете телесни повреди се съдържат в Наказателния кодекс - в чл. 128, ал. 2; чл. 129, ал. 2; чл. 130, ал. 1, съответно за тежка, средна и лека. Съгласно чл. 129, ал. 2 НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Изхождайки от данните и доказателствата по делото, по отношение на процесния случай е относим текстът: "трайно затрудняване на движението на крайниците". Следователно, за да бъде съставомерно от обективна страна едно травматично увреждане по чл. 129, ал. 2 НК, следва същото да е довело именно до трайно затрудняване на движението на крайниците.

Съдебната практика сочи, че "трайно" означава за период по - голям от тридесет дни. От събраните по делото доказателства, в това число болничните листове за общо 45 дни временна неработоспособност за периода от 26.08.2020 г. до  09.10.2020 г.  с  уточнени диагнози: „Контузия на коляното“ и „Прясно скъсване на мениска“; заключенията на СМЕ, се установява, че функцията на увредения крайник на жалбоподателя действително е била нарушена за период повече от тридесет дни и това е довело до затрудняване на движението му. Трайното затрудняване на движението на крайниците означава ограничаване възможността на увреденото лице да извършва в пълен обем активни физически движения и трудова дейност. В обсега на такова увреждане се включва не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости, мускули, сухожилия, които участват при нормалното и свободно извършване на движението. В този смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи.

Вещото лице д-р Д.Б.М. старши-ординатор при ОТДЕЛЕНИЕ ПО СПЕШНА МЕДИЦИНА - ЗВЕНО „ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ“ към УМБАЛ“Свети Георги“ Пловдив, дава заключение за характера и степента на увреждането като е установява медицинското му естество и изтъкнала медико-биологичните квалифициращи признаци, съдържащи се в състава на чл. 129 НК. Вещото лице дава заключение, че С.С.Б. е ударил лявото си коляно в областта на капачката и поради увеличаващи се болки и ограничение на движенията в лявото коляно, съпроводено с трудно придвижване е откаран в МВР поликлиника в гр. Пловдив, като след преглед от ортопед-травматолог се установява контузия на ляво коляно с наличие на кръв в него. Назначен е покой и домашно лечение с временна нетрудоспособност за 20 дни.  Поради наличие на силни болки и искане за „второ мнение" е прегледан от ортопед-травматолог в УМБАЛ „Еврохоспитал" под амб. № 1763 и извършено рентгеново изследване под № 1660 на 26.08.2020г., като е записано, че няма изменение в костната структура на костите изграждащи ставата.

На 02.09.2020г. Б. е прегледан в ДКЦ V под амб. № 1963, като е поставена диагноза прясно скъсване на мениск. Вещото лице установява наличие на болезненост по хода на вътрешната ставна цепка, лек излив в ставата и положителни симптоми за вреда на вътрешния мениск. Установява се ограничение в сгъването и разгъването на същото коляно. Б. е прегледан отново в същото здравно заведение ДКЦ V с амб. № 2043 на дата 14.09.20г. с поставяне на същата диагноза и същите оплаквания, като му е издадена от ЛКК комисия продължение на временната нетрудоспособност за 25 дни, отново без никаква друга терапия и искане за допълнителна диагностика за потвърждаване на поставената диагноза. Поради продължаващи оплаквания от болки в ляво коляно придружено с оток и наличие вече на блокаж на същото Б. постъпва по спешност в Ортопедично отделение на УМБАЛ „Еврохоспитал" на 28.10.2021 г. с И3 № 18613/1848 и след направена предоперативна подготовка на 29.10.21г. е извършена оперативна интервенция - артроскопия, на която се открива скъсване на задния рог на вътрешния мениск. Артроскопски се премахва скъсаната част, отблокирано е коляното и са възстановени движенията в същото. Проведена е болкоуспокояваща, антибиотична и антитромботична терапия. На 29.10.2021г. след хоспитализация е извършено артроскопско оперативно лечение на лява колянна става, с диагностична и лечебна цел и по време на манипулацията се доказва скъсване на част от вътрешния мениск.  Вещото лице е категорично, че се установява наличие на причинно-следствена връзка между травмата на 26.08.2020г. и извършената операция на 29.10.2021г.,  като се има предвид, че в периода между двете дати липсват данни и медицинска документация за друга травма на същото коляно.

При така посоченото съдът изгражда решаващите си мотиви възприемайки приетото заключение по назначената СМЕ и допълнителното заключение по същата. Двете заключения не са взаимно противоречиви.

Съдът приема, че причиненото увреждане изисква продължително лечение и възстановяване, през което време ще бъде значително затруднено движението на засегнатия крайник – трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период повече от един месец, обосноваващо по своя предмет средна телесна повреда.

Изводът дали в конкретния случай е налице трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, е правен извод и той се прави от съда въз основа на всички доказателства по делото, включително и писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза, за медицински показания, сочещи на ограничена възможност на увреденото лице да извършва активни физически движения. Наличието на  оток и блокаж на лявото коляно довели до артроскопско оперативно лечение на лява колянна става, доказва скъсване на част от вътрешния мениск, а тези обстоятелства обосновават извод за една продължителна болезненост и трайно затрудняване на движението на крайника.

Предвид горното съдът намира, че  причинената на жалбоподателя повреда се явява средна телесна повреда, поради което Заключението обективирано в Медицинско удостоверение № 74/2 от 20.04.2021 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт на МВР, за характера и степента на увреждане на С.Б. от 26.08.2020 година се явява незаконосъобразно е следва да бъде отменено и преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите на настоящето решение.

Предвид изхода на правния спор на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които видно от приложения по делото списък на разноски са в размер на 990 лв.

 За неоснователно намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Размера на договореното възнаграждение от 500 лв., не е прекомерен, а е минималния размер на възнаграждението,  съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Чл. 143, ал.1 от АПК  гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на разноските от юридическото лице   в структурата на което е административният орган.

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административния  орган, а това е Медицински институт на МВР.

 Ето защо Съдът

                                          Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Медицинско удостоверение № 74/2 от 20.04.2021 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт на МВР, за характера и степента на увреждане на С.С.Б., с ЕГН **********.

ВРЪЩА преписката на ЦЕЛК при Медицински институт на МВР за постановяване на ново заключение съобразно мотивите  дадени по – горе в решението, в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на това решение.

ОСЪЖДА Медицински институт на МВР да заплати  на С.С.Б., с ЕГН **********, сумата в размер на 990 лв. /деветстотин  и деветдесет  лева / разноски по делото.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страни

 

 

 

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: