Мотиви към
присъда по НЧХД №1882/2020г., по описа на РРС, ХI-ти н.с.
Частният тъжител Д.И.И., с ЕГН-**********, е обвинил А.Н.Ш., с ЕГН-**********, в това, че на 01.06.2020г. в гр.Русе, в отговор на искова
молба по гр.д.№7536/2019г.,
по описа на РРС, разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление за Д.И. ***, а именно, че : Д.И.И. му работил, но му
е заплащал по-малко от обикновеното ; Д.И.И. бил гост на
А.Н.Ш. ; мебелите в имот с
ид.№1478, местност Папаз дере, обл.Русе са собственост на А.Н.Ш. ; Н. Н. била бивша жена на
А.Н.Ш. ; Д.И.И. бил откраднал
бележките за платени ток и вода
за срок от
пет месеца от жилището на
А.Н.Ш. –
престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от частния тъжител Д.И.И., против подс. А.Н.Ш., за
сумата от 5000 лв., претендирана ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено престъпление, както и
направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански
ищец заедно с повереника му адв.С.Л.
поддържат повдигнато с частната тъжба обвинение.
Подсъдимият А.Н.Ш. се възползва
от правото си да не дава обяснения.Упълномощеният от него защитник моли съда да
постанови оправдателна присъда спрямо подзащитния му.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства по
делото:
Подсъдимият А.Н.Ш. е роден на ***г***, български
гражданин, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият и частният тъжител се
познавали по повод това, че били съседи, като владелци на имоти в местност „Папаз дере“, обл.Русе. Ш. имал
два наследствени имоти – с ид.№1479 и 1480, а през
2015г. Д.И. купил имот с ид.№1478. За заплащането на
този имот /ид.№1478/ Д.И. и А.Ш. имали уговорки във
времето Ш. да предаде определена сума пари дадени му от Д.И. на предния
собственик и продавач на имота. По повод тези парични взамоотношения,
а и по повод изясняване кой е реалния собственик на този имот /ид.№1478/, към края на 2019г. взаимоотношенията между
двамата се влошили и на 12.12.2019г. Д.И. инициирал с
искова молба образуването на гр.д.№7536/2019г., по описа на РРС, с визирани в
нея имуществени претенции към Ш.. Същевременно Ш. се консултирал с адв.П.М., упълномощил го да го представлява по това
производство, поради което и на основание чл.131, ал.1 и ал.2 от ГПК, адв.М. лично и без знанието на Ш., изготвил отговор по подадената
искова молба от Д.И., като оспорил изцяло предявените от него имуществени
претенции. Недоволен от текста/мотивите на отговора към исковата молба, Д. Д. входирал частна тъжба на 28.10.2020г. тъжба против А.Ш., с
която го обвинил, че с горепосочения отговор на исковата молба по
гр.д.№7536/2019г., по описа на РРС, извършил престъпление „клевета“ по смисъла
на чл.147, ал.1 от НК, в това, че на 01.06.2020г. в гр.Русе, в отговор
на искова молба по гр.д.№7536/2019г., по описа на
РРС, разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление за Д.И. ***, а именно, че : Д.И.И. му работил,
но му е заплащал
по-малко от обикновеното ; Д.И.И. бил гост на А.Н.Ш. ; мебелите в имот с ид.№1478, местност Папаз дере, обл.Русе са собственост на А.Н.Ш. ; Н. Н. била бивша жена на
А.Н.Ш. ; Д.И.И. бил откраднал
бележките за платени ток и вода
за срок от
пет месеца от жилището на
А.Н.Ш.. По този
начин било образувано и настоящото наказателно от частен характер дело.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена от частично от показанията на Н. Нанева и Людмил
И., както и частично от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които са приети и приобщени в
проведените от съда съдебни заседания.
Анализ на доказателствата и
правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани
по делото доказателства и
най-вече от отговор на искова молба
по гр.д.№7536/2019г., по описа на РРС /л.11 от делото/, безспорно
се установи факта, че подс.Ш. не извършил престъплението в което е
обвинен от частния тъжител. В хода на съдебното следствие безспорно се установи, че адв.П.М.,
без знанието на Ш., лично е изготвил този Отговор, и наведените в него доводи,
изводи и мотиви, които са предмет на настоящото производство, са лично негови
съждения и обективни оценки, а не на Ш..
Този извод следва от това, че
никъде в заглавната част на Отговора не се споменава името на Ш., напротив
директно е посочено, че документа е изготвен лично от адв.П.М.,
като пълномощник на А. Ш., а не от Ш., чрез адв.М.
или от адв.П.М., чрез Ш.. Авторстовото
на докумета безспорно се установява и от подписа и
печата, които са положени именно от адв.М., а не от
упълномощилия го Ш.. Поради горепосочените факти, съдът е достигнал до единствено
възможният извод за невиновността на подсъдимия и за постановяване
на оправдателна присъда спрямо него само на това основание и без да изследва в детайли дали повдигнатото
спрямо Ш. обвинение е доказано или не от обективна и субектвина
страна по несъмнен начин, т.к. участието на подс.Ш. и
обстоятелството дали е автор на процесния отговор на искова молба по гр.д.№7536/2019г.,
по описа на РРС, не е
доказано по какъвто и да е начин от частния тъжител, напротив несъмнено се
доказа, че автор на въпросния документ е единствено адм.М. и документа е изготвен от него
без знанието и участието на подс.Ш..
По гореизложеното, Съдът
констатира, че в настоящото производство, независимо от събраните множество
доказателства не се доказа извършителство и
съпричастност на подс.Ш. за осъществяване от
обективна страна на престъплението за което е обвинен. По делото е налице
писмено доказателство / отговор на искова
молба по гр.д.№7536/2019г., по описа
на РРС/,
сочещо на извод, че автор на този документ е адв.М. и го е съставил без участието и
знанието на подс.Ш., поради което,
Съдът е признал подс. А.Н.Ш. за невинен в
извършване на престъплението за което му е повдигнато обвинение с частната
тъжба и го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 от НК, на
основание чл.304 от НПК.
Относно гражданския иск
Подсъдимият А.Ш. не е извършил деяние по чл.147, ал.1 от НК, т.к. не е автор
на процесния Отговор на искова молба
по гр.д.№7536/2019г., по описа на
РРС, поради което и да е причинил на
Д.И. неимуществени вреди, щетите от които да възмезди. Подсъдимият не е осъществила
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което да дължи
обезщетение за неимуществените вреди. От събраните по делото доказателства,
Съдът приема, че не е налице противоправно деяние,
извършено от подсъдимият, което е в нарушение на правни норми, свързани с
неприкосновеността на личното чувство за достойнство и охранявани от нормите на
чл.146 и сл. от НК. Не са налице и останалите визирани в закона елементи на
състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в хода на съдебното
производство предявеният граждански иск не е доказан по своето основание и е неоснователен,
поради което и е отхвърлен изцяло като.
С оглед изхода от делото направените
от подс.А.Ш. разноски в размер на 700лв. за
адвокатско възнаграждение на защитника следва да се възложат на тъж.Д.И..
Мотивиран така, Съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: