Решение по дело №1016/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 908
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040701016
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    908             от 22.07.2020 г.                            град Бургас

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател:Лилия Александрова                                                                       Членове: 1. Станимир Христов

            2. Галя Русева

 

 

при секретаря Й. Б. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1016 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.П.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против Решение № 4/21.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0299-000341/10.01.2020 г. на Началник РУ Малко Търново към ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП, на касатора е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспореното съдебно решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено НП. Касаторът излага доводи, че е било нарушено правото му на защита, като вкл. не е бил разпитан своевременно поискан от него свидетел, като съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и при необосновани изводи относно наличието на несъобразена с пътната обстановка скорост. Твърди се, че касаторът не е извършил вмененото нарушение.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се явява лично и поддържа жалбата, не сочи доказателства.

Ответникът по касация – РУ Малко Търново към ОД МВР Бургас, не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти касационен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

            С процесното наказателно постановление отговорността на В.П.К.-М. е ангажирана за това, че на 19.12.2019 г. около 08,20 часа в Община Бургас, на път първи клас № І-9, като водач на л.а. Опел Корса с рег.№ А5549КР, по ПП І-9 км 285+600 от гр. Малко Търново, посока гр. Бургас, управлява л.а. Опел Корса с рег.№ А5549КР, собственост на „Дежа Вю 13“ ЕООД, като не съобразява скоростта на движението си със състоянието на пътя /заледен/ и конкретните условия на видимост, вследствие на което излиза вдясно извън платното за движение и се преобръща, допускайки ПТП с материални щети – по две звена еластична предпазна ограда /мантинела/ и 2 бр. метални колчета за нея, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. Поради това, на осн.чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, на касатора В.К.-М. е наложена глоба в размер на 200 лв.

            За да потвърди НП, районният съд е приел, че деянието е безспорно доказано и че посоченото в обстоятелствената част на НП се потвърждава от показанията на разпитания по делото св. Г.Н.Д. – мл. автоконтрольор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, съставил процесния АУАН, както и от обясненията на самата жалбоподателка, която в съдебно заседание е заявила, че е попаднала в „заледено поле“, поради което се е стигнало и до процесното ПТП.

            Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

            Настоящият касационен състав намира, че НП е издадено от компетентен орган – Началник РУ Малко Търново към ОД МВР Бургас, в кръга на делегираните му правомощия със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

           Касационната инстанция намира за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за ограничаване правото му на защита в производството пред РС. Още в депозираната пред районния съд жалба против НП, К. е посочила, че оспорва изцяло описаната в НП фактическа обстановка, тъй като същата не отговаря на действителната такава – нито на климатичните условия, нито на състоянието на пътя, като с цел доказване на твърденията си е поискала разпит на посочен от нея свидетел – Е.. Същият е бил воден от нея в проведеното на 19.02.2020 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като К. е уточнила, че Б. е пристигнал на мястото на произшествието 15 минути след инцидента. Въззивният съд е отхвърлил искането за разпит на свидетеля Б., като се е мотивирал с това, че свидетелят не е очевидец, тъй като е пристигнал 15 минути след инцидента /по думи на самата жалбоподателка/, и в този смисъл не би могъл да допринесе за изясняване на случилото се. Същевременно, в същото с.з. съдът е разпитал като свидетел по делото актосъставителя Г.Н.Д., който е заявил, че около 08,00 ч. на 19.12.2019 г. е получил сигнал за ПТП и впоследствие е пристигнал на място, заварвайки водача на автомобила и служители на Агенция „Пътна инфраструктура“.

           При тези данни, необоснован е изводът на въззивния съд, че показанията на св. Д. /който също не е свидетел-очевидец на инцидента и е пристигнал на място след настъпване на процесното ПТП/ допринасят на установяване на действителната фактическа обстановка, а разпитът на поискания свидетел Б. не би могъл да допринесе за това. В нарушение на съдопроизводствените правила и напълно необосновано, съдът е отказал разпита на този свидетел, като с това е нарушил правото на защита на жалбоподателката и принципа на равнопоставеност на страните. Въззивният съд не е положил усилия да изясни делото от фактическа страна, като не са събрани относими доказателства.

             Така, поради неизпълнение на задълженията на районния съд като инстанция по същество да събере всички относими  и необходими доказателства за разкриване на обективната истина, в случая са останали неизяснени факти от обективната страна на състава на констатираното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, вкл. дали скоростта, с която К. е управлявала МПС, е била съобразена с атмосферните условия, релеф, условията на видимост, интензивност на движението и др. обстоятелства.

Без попълването на делото с доказателства и изясняване и формиране на фактически установявания за деянието от предходната съдебна инстанция в решението, по аргумент от забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция в чл.220 от АПК и с оглед забраната за събиране на гласни доказателства в касационното производство, настоящият състав не може да реши спора по същество и да постанови съдебно решение в съответствие със закона. Поради това, оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат изяснени спорните факти за описаното в НП нарушение и въз основа на тях да се извърши преценка относно приложението на материалния закон - осъществен ли е съставът на нарушението и правилно ли е ангажирана отговорността на касатора за извършването му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, XV-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 4/21.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 6/2020 г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

           ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.