Мотиви
към Пр.№ 260006/07.06.2022 г. по НОХД № 1244/2020 г.:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия З.И.Ш. *** за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК.
При разглеждане
на делото в разпоредително заседание служебният защитник и подсъдимият поискаха
производството по Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция- да бъде проведено на основание чл.371, т.2 от НПК.
Ощетеното ЮЛ „Д.Й.“ ЕООД – гр. София, редовно призовано, не изпраща
представител. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда
поискан от подсъдимия.
Сьдьт, след като
изслуша страните, прие, че може производството по реда на Гл.27 от НПК да
продължи по реда на чл.371, т.2 от НПК и пристъпи към предварително изслушване
на страните. На основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК съдът разясни на подсъдимия,
че няма да му бьде провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан
разпит на свидетелите и вещите лица, а всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства от досъдебното производство/ДП/ ще
бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият и защитникът
заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не
желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
заяви, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Сьдьт, след като
установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение обяви на страните по реда
на чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддьржа обвинението
предявено против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и
субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният
обвинител пледира подсъдимия да бьде признат за виновен
по предявеното обвинение и му бьде наложено наказание
от 6 мес. ЛС, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият
участва лично в с.з. сьс служебно назначен в ДП адвокат.
Признава се за виновен по предявеното обвинение без да оспорва фактите изложени
в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление за извършеното
деяние и моли да му бьде наложено по-леко наказание. Чрез защитника си пледира
за налагане на минимално наказание ЛС по чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, като се
сочи семейното й положение, разкаянието за стореното и оказаното съдействие за
установяване на обективната истина по делото.
Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свид. Д. ***, работела като
магистър фармацевт в аптека „Сейба“, находяща се в
магазин „Кауфланд“ на ул. „Граф Игнатиев“ № 30 в гр.
Ямбол. Аптеката била собственост на „Д. И.“ ЕООД-гр.София, с управител В.С.М. ***.
На 26.07.2020 г. в аптека
„Сейба“ около 18.00 часа влязла подс. З.И.Ш. ***. По
същото време в аптеката се намирала и свид. Д.
Стоянова. Подсъдимата започнала да разглежда продуктите, които били изложени на
рафтове за самообслужване, поставени пред касата на аптеката. Докато
разглеждала на подсъдимата и направило впечатление, че в аптеката нямало други
хора, освен нея и магистър фармацевта, при което решила да вземе каквито
лекарства намери от аптеката. След като се огледала и се уверила, че в аптеката
няма други лица, подс. Ш. от щанда на аптеката взела
и поставила в раницата си, която носела със себе си 25 бр. опаковки с лекарство
„Нурофен стоп колд“ с по 24
бр. таблетки в опаковката и 2 бр. опаковки с лекарство „Нурофен
стоп колд“ с по 12 бр. таблетки в опаковката. Отнетите
от подсъдимата вещи били собственост на „Д. И.“ ЕООД-гр.София, с управител В.С.М.
*** и тяхната обща стойност възлизала на 339 лв. Действията на Ш. били
забелязани от свид. Стоянова, която казала на
подсъдимата да върне на мястото им взетите от нея вещи, при което последната
напуснала аптеката с отнетите лекарства. С тях подс. Ш.
се разпоредила по неустановен по делото начин.
За случилото се свид. С. уведомила управителя на аптека „Сейба“-свид. К.П. ***, който подал заявление до РУ-Ямбол за
установяване извършителя на деянието.
Вследствие на проведените ОИМ
автора на деянието бил установен, а именно подс. З.И.Ш.
***. С протоколи за доброволно предаване от 31.08.2020 г. и 09.09.2020
г. подс. Ш. предала общо сумата от 75 лв., които с разписка били предадени
на свид. К.П..
От изготвената Оценителна
експертиза/ОЕ/ се установява общата стойност на отнетите вещи собственост „Д.Й.“
ЕООД-гр.София с управител В.С.М. *** - 25 бр. опаковки с лекарство „Нурофен стоп колд“ с по 24 бр.
таблетки в опаковката на ст-ст 13 лв. всяка, на обща ст-ст 325 лв. и 2 бр. опаковки с лекарство „Нурофен стоп колд“ с по 12 бр.
таблетки в опаковката на ст-ст 7 лв., всяка на обща ст-ст 14 лв., възлиза общо на 339 лв.
От заключението на изготвената
Видеотехническа експертиза/ВТЕ/-Протокол № 201/06.11.2020
г. на НТЛ при ОДМВР-Ямбол се установява, че „Камерата на представения за
изследване компакт диск е заснела действията на лице от видимо женски пол, с
руса коса...На лявото рамо е преметнала раница в червен цвят с тънки презрамки.
Това лице взема от предпоследния рафт на втория стелаж за лекарства някаква
стока, която поставя в раницата и излиза от аптеката без да я заплати.“
Видно от приложеното
свидетелство за съдимост на З.И.Ш. към момента на извършване на деянието същата
е осъждана по НОХД 620/2019 с Присъда № 82/25.06.2019 г. на РС-Ямбол, влязла в
сила на 11.07.2019 г. на осн. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на 4 мес.
ЛС лишаване от свобода. На осн. чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 год. Деянието по настоящото обвинение се явява извършено в условията на „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия от с.з. и от показанията на свидетелите К.П., Д. Стоянова, Емил
Леков и Драгомир Василев, дадени в хода на ДП, като съдът изцяло приема за
достоверни показанията на свидетелите, защото същите са били добросъвестни при
даването на показанията си. В с.з. подс. З.Ш. заяви,
че е извършила престъплението, посочвайки, че познава себе си на фотоснимките,
приложени към ВТЕ.
Фактическата
обстановка се установява и от събраните в досьдебното производство писмени
доказателства от ДП/справки за съдимост на подсъдимия от ДП и от с.з./,
протокол за доброволно предаване на СД, протоколи за доброволно предаване на
общата сума от 75 лв., разписка за върнати вещи/сумата от 75 лв., справка от
ТР, характеристична справка на подсъдимия, както и от изготвените заключения на
в.л. по ВТЕ и ОЕ, кореспондиращи изцяло с приетите за достоверни показания на
свидетелите, както и със направените самопризнания от подсъдимия в с.з. Посочените
доказателствени средства бяха ползвани при постановяване на присъдата на
основание чл.373, ал.3 от НПК.
От така установената фактическа
обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. З.И.Ш. *** с деянието си от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, т.к. на 26.07.2020 г., около 18.00
часа, в гр. Ямбол, от щанд на аптека „Сейба“, намираща се в магазин „Кауфланд“ на ул. „Граф Игнатиев“ №30 е отнела чужди движими
вещи- 25 бр. опаковки с лекарство „Нурофен стоп колд“ с по 24 бр. таблетки в опаковката на ст-ст 13 лв. всяка, на обща ст-ст
325 лв., 2 бр. опаковки с лекарство „Нурофен стоп колд“ с по 12 бр. таблетки в опаковката на ст-ст 7 лв. всяка, на обща ст-ст
14 лв., всички вещи на обща стойност 339 лв. от владението на Д. ***,
собственост на „Д.Й.“ ЕООД - гр. София, с управител В.С.М. ***, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност и не представлява маловажен
случай.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими вещи с определена
стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението си. Подсъдимият е
извършил квалифицирана кражба/чл.195, ал.1, т.7 от НК/. Деянието е извършено в
условията на „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1
от НК и чл.30 от НК, т.к. при осъществяване на процесното
деяние лицето е било осъждано за кражба и не е изтекъл предвидения в закона
срок от изтърпяване на предходното осъждане за кражба. Подсъдимият е взел
участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал
владението на собственика на вещите, а по-кьсно с
напускане на местопрестьпението/аптеката/ успял да
установи трайна фактическа власт вьрху отнетото/индивидуализираните
по-горе вещи/. В случая не се касае за „маловажен случай”, имайки предвид не
само стойността на отнетите вещи, която е относително висока, а и времето, мястото,
механизма на осъществяване на престъплението, както и високата степен на
обществена опасност на деянието и дееца, и значението на тези вещи за бизнеса
на ощетеното ЮЛ.
Подсъдимият не е имал правно
основание да владее процесните вещи или основание, което го прави или е годно
да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на
вещите същите да бъдат отнемани.
В хода на съдебното
следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при осъществяване на
престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи - или деянието да е извьршено от друго лице при т.нар. ”посредствено извършителство”, или да е осъществено с неумишлена вина.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, воден от користна цел,
а решението да се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото
извършване. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен х-р на
деянието и е съзнавал всички елементи от състава на престъплението, стремейки
се кьм постигането на престъпните последици. Той е
действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи предмет на
кражбата. След извършване на деянието се е разпоредил фактически с вещите.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин го е подтикнало кьм
извършване на престъплението.
Съдът изцяло споделя
фактическата и правна аргументация на страните, касаеща
обективната и субективна страна на процесното
инкриминирано деяние. Безспорно и двете страни приемат, че процесните
вещи са отнети от подсъдимия по посочения от прокурора начин, след което е
последвало разпореждане с процесните вещи в интерес
на подсъдимия, който не е имал парични средства, за да си набави наркотични
вещества. От приетите и събрани от съда доказателствени
материали, след техния анализ поотделно и в тяхната съвкупност, категорично се
установи, че подсъдимият е извършил сам кражбата при изложената по-горе
фактическа обстановка.
Съобразно гореизложеното сьдьт прие, че подсъдимият е извършил квалифицирана кражба
при условията на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и призна дееца за виновен по
предявеното му от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и размера
на наложеното наказание, сьдьт взе предвид следното:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тьй като с него се засягат пряко обществените отношения
свързани с упражняване правото на собственост и този вид престъпления бележат
висок ръст през последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
осъжданията му за престъпления от общ характер/кражби/.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на
извършване на престъплението стойността на процесните вещи, предмет на кражбата
е относително висока, предназначението на вещите за бизнеса на ощетеното ЮЛ, това,
че част от имуществените вреди са репарирани на собственика им, тежкото социалното
и семейното положение на дееца, който няма постоянни доходи и работа, направените
самопризнания и оказаното съдействие за установяване на обективната истина по
делото, както и наркотичната зависимост на дееца, наложи при условията на
чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на подс. З.Ш.
3/три/мес. ЛС.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието от 3/три/мес ЛС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, след
като отчете, че подсъдимият има условни осъждания, които препятстват
приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Сьдьт приложи разпоредбите на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1
от НК, т.к. сподели правните съображения на защитата, подсъдимия и прокурора за
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като
прие, че най-лекото предвидено в закона наказание от 1 год. ЛС би било
несъразмерно тежко при решаването на настоящия казус.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание и режим на
изтърпяване ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и вьрху личността на подсъдимия ще се окаже необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за извършване на
престъплението са желанието на подсъдимия да се обогати по неправомерен начин и
тежкото икономическо положение в страната.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати разноските по делото в размер на 245,98 лв. в
приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и 200 лв. в
приход на НБПП-гр.София.
По тези сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия :