Определение по дело №740/2020 на Районен съд - Дупница

      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			08.03. 2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	08 март		2020

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Светла Пейчева

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	НАХ		740		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

         С Решение № 260109/03.12.2020 г. по НАХД № 740/2020 г. по описа на РС гр. Дупница съдът се е произнесъл по предявената от  И.С. жалба, като е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. Такова  е направено своевременно още с предявяване на жалбата. Жалбоподателят е представляван в процеса от адв. М., като в хода на съдебните прения същия поддържа искането си за направеното по делото разноски.

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая И.С. е направил разноски в размер на 300 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК. В договора за правна помощ е посочено, че е платено изцяло в брой, т.е. жалбоподателят е доказал заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар.

Искане за прекомерност, съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, не е направено своевременно от въззиваемата страна преди края на съдебното заседание.

В случая разноските следва да бъдат възложени на ОДМВР- Кюстендил, като за целта следва да се допълни решението в частта за разноските.

            Мотивиран от горното Дупнишкият районен съд,  НО, ІІІ –и състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И  :

 

УВАЖАВА предявената молба от И.Г.С., с ЕГН **********,***, като 

ДОПЪЛВА Решение № 260109/03.12.2020 г. по НАХД № 740/2020 г. по описа на РС гр. Дупница , В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:

 ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил да заплати на И.Г.С., с ЕГН **********,***,  сумата от

300.00 (триста) лева, представляващи разноски по делото, изразяващи се във възнаграждение за един адвокат.

   Определението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните.

 

           

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: