Р Е Ш Е Н И Е
№ 636/20.02.2013
г.
гр. В.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шести февруари две хиляди и
дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4824 по описа на Варненски районен съд за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № * год. от Д.П.А., ЕГН: **********, чрез
процесуален представител против „Л.” ООД,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Ц. О.” №
*,
ет. *,
ап. *,
ЕИК: *, с
управител К. Д.,
ЕГН: **********, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца дължимите трудови възнаграждения за периода 01.02.2008 год. –
01.03.2012 год. в общ размер на 21190.00
лв., както следва: 390. 00
лева – за м. февруари 2008 год., и по 392. 00 лева – за всеки от месеците март, април, май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 2008 год.; по 410.00 лева, месечно за периода м.
януари – м. декември 2009 год., включително; по 460.00 лева, месечно за периода м. януари 2010 год. – февруари
2012 год., включително.
В
исковата молба се твърди, че, по силата на трудов договор от *
год. ищецът е заемал длъжността управител в ответното дружество. Въз основа на
допълнително споразумение от * год. трудовото му
възнаграждение е определено на 370.00 лева, като върху същото се начислява 0.6
% за трудов стаж и професионален опит. Сочи, че към датата на депозиране на
исковата молба трудовия договор не е прекратен. Твърди се, че независимо от
отправените покани, работодателят не е заплатил на ищеца месечните трудови възнаграждения
за периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012 год.
Ответникът - „Л.” ООД
не
депозира писмен отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото допълнително споразумение трудов
договор от * год., сключен между „Л.” ООД, чрез управителя на
дружеството – К. Д. Д. и Д.П. Д., от който се установява наличие на трудово
правоотношение между страните. Служителят е назначен на длъжност „управител” в
дружеството, при договорено брутно месечно възнаграждение в размер на 370.00
лева.
С решение, постановено по гр. д № * по описа на ВРС за * год. е прекратен брака К. Д. Д. и Д.П. Д., като е постановено след прекратяване на брака съпругата
да носи предбрачното си фамилно име – А..
От
заключението на вещото лице, по изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и
компетентно изготвено се установява, че дължимото нетно трудово
възнаграждение на ищеца за периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012 год. е в
размер на 16751. 27 лева.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание,
чл. 128, т. 2 КТ.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да установи, в
условията на пълно и главно доказване, наличие на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а именно: валидно трудово правоотношение между страните, по което е изправна страна и от
което е възникнало задължение за ответника за заплащане на претендираното възнаграждение.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Разпоредбата
на чл. 128, т. 2 КТ е предвижда задължение на работодателя, в установени
срокове, да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От представените
по делото писмени доказателества се установява наличие на трудово
правоотношение между страните за процесния период. Същевременно, от
заключението по изготвената ССч.Е е видно, че нетно трудово възнаграждение на
ищеца за периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012 год. е в размер на 16751. 27
лева.
Ответникът
не установи погасяване на задължението си до посочения размер.
По изложените съображения, се
налага извода, че предявеният иск, се явява частично основателен и следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден за заплати на ищеца сумата от 16751.
27 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, за
периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012 год.
Предявеният иск за заплащане на
горницата над 16751. 27 лева до пълния предявен размер от 21190. 00 лева, се
явява неоснователен, поради което иследва да бъде отхвърлен.
Мораторна лихва върху главницата,
съобразно уважения размер не следва да бъде присъждана, с оглед липсата на
отправено искане от страна на ищеца, включително и до приключване на устните
състезания. В тази насока е налице единствено поставена задача към вещото лице,
процесуалния представител на ищеца, но не и формулиран петитум.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят и
извършените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на иска, в размер на 355.74 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по сметка на ВРС, сумата от 749.
10
лв., представляваща държавна такса и възнаграждение на вещо
лице, съразмерно
уважената част на исковете .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Ц. О.” № *, ет. *, ап. *, ЕИК: *, с управител К. Д., ЕГН: ********** да заплати на Д.П.А., ЕГН: ********** сумата от 16751.
27 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева и 27 ст./, представляваща
неизплатено нетно трудово
възнаграждение, за периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012
год., на основание
чл. 128, т. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.А., ЕГН: **********, чрез процесуален представител против „Л.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Ц. О.” № *, ет. *, ап. *, ЕИК: *, с управител К. Д., ЕГН: ********** иск за
заплащане на горницата над присъдените 16751.
27 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин петдесет и един лева и 27 ст./ до
пълния предявен размер от 21190. 00 /двадесет
и една хиляди сто и деветдесет/ лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода 01.02.2008 год. – 01.03.2012 год., на основание чл. 128, т. 2 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.” ООД,
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Ц. О.” №
*,
ет. *
ап. *,
ЕИК: *, с
управител К. Д.,
ЕГН: ********** да заплати на Д.П.А., ЕГН: **********
сумата от 355. 74 лв. /триста петдесет и
пет лева и 74 ст./ извършените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 749. 10 лв. /седемстотин четиридесети и
девет лева и 10 ст./, представляваща държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, съразмерно уважената част на исковете,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: