Решение по дело №184/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

18.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

184

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 398326-0339199/16.01.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на Х.С.Ю. ***, с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателката Х.С.Ю. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на 01.11.2018г. била на пазара в с.Лясково, общ.Черноочене, където отишла с излишни от дома й дрехи. Надявала се да изкара малко пари, за да си купи дърва за зимата. На служителя от НАП жалбоподателката дала обяснения, че не била търговец, нямала фирма и нямало как да издава документи, а и не извършвала редовна търговска дейност. Освен това, нямала маса или друга търговска площ под наем на пазара. За първи път, водена от нуждата от средства отишла там. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата срещу наказателното постановление. Твърди, че не можела да плаща санкцията, защото нямала пенсия, а мъжа й бил онкоболен. 

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Д., който моли съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2018г. свидетелите Д.Г., Д.П. и М.А. - служители в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършили проверка в с.Лясково, общ.Черноочене, обл.Кърджали. Около 10.20 часа те проверили и сергия, намираща се на импровизиран пазар в селото, на която продавала жалбоподателката Х.С.Ю.. На сергията се предлагали стоки - дамски блузи, ватирани долнища на анцузи, мъжки жилетки, дамски клинове, дамски жилетки, ватирани горнища на анцузи, мъжки потници и домашно плетени терлици. Св.Д.Г. извършил контролна покупка на един брой ватирано долнище на анцуг на стойност 10.00 лв. Той платил в брой на продавача Х.С.Ю., която не издала фискален бон или ръчна касова бележка, съдържаща реквизитите на чл.26 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. При проверката било установено, че на обекта нямало регистрирано и въведено в НАП фискално устройство съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Горните констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка от 08.11.2018г. На същата дата св.Д.Г. съставил и връчил на жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. На 16.01.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на Х.С.Ю. за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Д.Г., Д.П. и М.А., Протокол за извършена проверка от 08.11.2018г., Акт за установяване на административно нарушение от 08.11.2018г., както и другите приети по делото писмени доказателства.  

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Посоченият текст на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС гласи, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. На основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която в чл.7, ал.1 задължава лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От гласните и писмени доказателства по делото се установи, че жалбоподателката действително е осъществила състава на вмененото й нарушение. Безспорно е, че в деня на проверката на 08.11.2018г. тя е извършила продажба на стока - един брой ватирано долнище на анцуг на стойност 10.00 лв., във връзка с която не бил издаден фискален бон или ръчна касова бележка. Освен това, към момента на проверката в обекта не е имало монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство, което представлява нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Независимо от горното и безспорните доказателства за осъщественото деяние, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакуваното постановление. В АУАН е възприето от контролния орган, че жалбоподателката в качеството си на продавач не е издала фискален бон или ръчна касова бележка, съдържаща реквизитите на чл.26 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. В обекта нямало регистрирано и въведено в НАП фискално устройство, като лицето било описало, че извършвало дейност от началото на месец ноември 2018г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е дописал фактите на нарушението, като е посочил, че според дадените при проверката писмени обяснения, Х.С.Ю. извършвала търговска дейност от 01.11.2018г. Нарушението било извършено на 01.11.2018г. в с.Лясково, общ.Черноочене. Видно е, че в случая е налице несъответствие между АУАН и наказателното постановление относно фактическото описание на деянието, за което се твърди, че е извършено от жалбоподателката. Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта, така и наказателното постановление, следва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка е необходимо да е налице пълно припокриване и единство между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в наказателното постановление. Въвеждайки в атакуваното постановление нови обстоятелства индивидуализиращи деянието, в т.ч. дата и място на извършването му, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение. По този начин е накърнено правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае какво точно му се вменява да е извършил, съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че нарушителя се защитава на първо място по фактите, а след това и по правната им квалификация. Освен това, неясно е защо наказващият орган е приел, че датата на нарушението е 01.11.2018г., а мястото на нарушението е с.Лясково. На посочената дата и място не е извършвана проверка от органите по приходите, поради което липсват каквито и да било доказателства нарушението да е осъществено тогава. Отделно от изложеното, според съда извършеното от жалбоподателката деяние представлява маловажен случай. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието маловажен случай, поради което на основание чл.11 критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай следва да се изведат от разпоредбата на чл.93, т.9 от НК - „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Видно от съдържанието на чл.93, т.9 от НК, маловажността на случая е поставена в пряка и непосредствена зависимост не само от вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. В тази връзка настоящата инстанция отчете обстоятелството, че става въпрос за продажба на стока на минимална стойност от 10.00 лв. Нарушението е първо за жалбоподателката, не се твърди, а и не се установява от същото да се настъпили вредни последици. Всичко това обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Дори и минималното предвидено наказание в разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС се явява абсолютно несъответно на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол и след като, въпреки че са били налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, същата не е приложена, то административнонаказващия орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 398326-0339199/16.01.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на Х.С.Ю. ***, с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                                                     Районен съдия: