№ 368
гр. Р., 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500476 по описа за 2022 година
за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Л. С. В., ЕГН **********, от гр.Р., чрез пълномощника адв.Т. В.,
от АК-Русе, е обжалвал решението по гр.д.№4364/2021г. на Русенския
районен съд, с което е уважен предявения против него иск за заплащане на
сумата от 1886,14лв., представляваща изплатено от гаранционен фонд на
трето лице обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 05.08.2021г. и е осъден да заплати направените от ищеца
разноски. Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението.Моли въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да
отхвърли иска, при законните последици.
Ответникът Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, представляван от изп.директори М.К. и С.С.,
чрез адв.М.П., от АК-Велико Търново, изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Третото лице помагач ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060, със
седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника адв.В. А., от
1
АК-Русе, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението – правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от спора страна, в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд против Л. С. В., от гр.Р., с която е предявен иск с правно
основание чл.558,ал.7 КЗ за заплащане на сумата от 1886,14лв,
представляващо изплатеното от ищеца обезщетение по щета №
************** имуществени вреди, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на
********г., около ****ч в гр.Р. е настъпило пътно-транспортно
произшествие, като виновен за катастрофата е ответникът Л. С. В., който
управлявайки л.а. „С.“ с ДКН № * ** ** **, движейки се по ул.“Х.О.“ на
кръстовището с ул.“В.П.“, не е спазил правилата за предимство на регулирано
кръстовище и удря правомерно движещия се л.а.“Н.“ ДКН * ** ** ** ВН.
Твърди се, че в нарушение на чл.490 КЗ, В. управлявал л.а.“С.“ с ДКН * ** **
** без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
От Справка от база данни на Информационния център към
Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, имащи обвързваща
материална и формална доказателствена сила по смисъла на чл. 574, ал. 12 от
КЗ, за процесния автомобил към датата на инцидента – ********г., липсва
валидно действаща застраховка "Гражданска отговорност" /л.7. от гр.д.
№4364/21г. на РРС/. Претенцията на водача на увредения автомобил за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди била
отправена към Гаранционния фонд.По образуваната щета № **************
Гаранционен фонд изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на
1886,14лв за увредения при произшествието л.а. „Н.“ ДКН * ** ** ** В,
собственост на Д.Л.Д.. Въпреки отправената покана за плащане, ответникът
Л. В. не възстановил изплатеното от Фонда обезщетение. Съгласно чл. 558,
ал. 7 от КЗ, с факта на плащане Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение.
2
В първоинстанционното производство не е било спорно, и от
писмените доказателства, представени от ответника, се установява, че
първоначално процесният л. а. "С.“, е бил собственост на „АВТОМОТОР
КОРПОРАЦИЯ" АД-София и е бил ползван от Л. В. по договор за лизинг –
към този момент автомобилът е с рег. №** **** **. За автомобила е имало
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в
Застрахователна полица № **************** от 18.02.2016 г. с период на
застраховката от 0, 00 ч. на 25.02.2016 г. до 24, 00 ч. на 24.02.2017 г.В
полицата е посочено, че „в случай на неплащане или при непълно плащане“
на дължима вноска в срок, застраховката се прекратява автоматично към
24.00 часа на 15-ия ден, считано от датата на съответния падеж.
На 20.04.2016г. към застрахователната полица е издаден Добавък
№****************/01 от 20.04.2016 г., влизащ в сила от 25.04.2016 г.
Представен е и Добавък № ****************** от 21.07.2016 г., влизащ в
сила от 25.07.2016г.Представен е договор от 20.06.2016г. за покупко-
продажба на МПС, с който „АВТОМОТОР КОРПОРАЦИЯ" АД-София
прехвърля на Л. С. В. собствеността върху автомобила,поради изплащане на
лизинговите вноски. С договор за дарение на МПС от 22.06.2016г. В. и
съпругата му – Н. В.а, дарили на сина си Е. Л.ов С. автомобила и била
извършена пререгистрация – рег.№* ** ** **. След смяна на
регистрационния номер на автомобила е издаден Добавък №
****************/03/22.07.2016 г.
С Добавък № ****************/04 от 22.07.2016 г., влизащ в сила от
25.07.2016 г., за МПС с рег. №* ** ** **, издаден във връзка с промяна на
собствеността, е удостоверено, че всички права, произтичащи от
застрахователния договор се прехвърлят на новия собственик на
застрахования автомобил. В документа е посочено, че се дължи допълнителна
застрахователна премия в размер на 62 лв. и данък по ЗДЗП 1,24лв.- това е
предвидено в Раздел ХІ т. 39 от ОУ за застраховане на сухопътни превозни
средства, без релсови превозни средства "Алианц на път", приети от УС на
„Алианц българия“-АД. В разпоредбата е казано, че при съгласие на
застрахователя и встъпване на новия собственик в правата по застраховката,
действието на застрахователния договор продължава без прекъсване до
изтичане на уговорения в полицата срок и при положение, че е платена
3
допълнителната премия.
От приетата по делото икономическа експертиза безспорно е
установено, че допълнителното премия от 62лв. не е заплатена на
застрахователя на автомобила-„Алианц България“-АД.Вещото лице
констатира, че по застрахователния договор са били извършени плащания
посредством касови вноски от името на дружество, явяващо се предходен
собственик на автомобила, в размер на 42, 64 лв. на 18.02.2016 г., 43, 86 лв. на
22.04.2016 г. и 43, 86 лева на 22.07.2016 г., или общо 130, 36 лв., от които
застрахователна премия-128 лв. По делото не е представен платежен
документ за заплащане на допълнителната застрахователна премия от 62лв. и
данък 1,24лв. към момента на произшествието.
Съгласно чл. 491, ал. 6 от КЗ, в случай на промяна на
застрахователната премия, поради повишаване на риска при смяната на
собствеността, застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за
размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на
премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява, считано
от изтичане на срока за плащане на увеличената премия. Третото лице
безспорно е уведомило писмено Е. С. за стойността на допълнителната
вноска, издавайки Добавък № 4. Действително в него няма упоменат срок за
плащане.Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като сумата е
била отнесена към третата дължима вноска, погасена на 22.07.2016 г., то
собственикът е имал възможност да спази известния му падеж на последната-
24.07.2016 г. или поне до допустимата по договора забава от 15 дни. Това в
случая не е направено. Неплащането на вноската в указаните срокове поражда
правото на застрахователя да прекрати договора.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че е осъществен
фактическият състав, който има за последица встъпване на Гаранционен фонд
в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите –
Гаранционният фонд е платил обезщетение на увреденото лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента в
търсения размер; За увредения да е възникнало право на вземане на основание
непозволено увреждане, т. е. вредите да са причинени чрез виновното и
противоправно поведение на деликвента; Деликтната отговорност е
възникнала във връзка с използването на МПС от причинителя на
4
територията на Република България и за МПС да не е имало сключена
застраховка Гражданска отговорност, обезпечаваща отговорността на
причинителя, към момента на ПТП.
По изложените съображения решението, с което искът е уважен, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 461 от 18.04.2022г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 4364/2022г. по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5