М  О  Т  И  В  И     П  О     Н Ч Х Д № 303/2016г   П О    О П И С А   Н А   Дупнишки Районен  Съд

Г.Т.К. , егн **********,***, с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимият Е.Д.З. – роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не осъждан, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН **********,за това, че на 21.09.2015 г. около 19.30 ч. в с. , общ. Дупница, област Кюстендил е причинил на Г.Т.К. *** разстройство на здравето, извън случаите  на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразило се в  фрактура на трета дланна  /метакарпална/ кост на дясна ръка – в предна половина на костта, коса, непълна и неразместена, представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК-престъпление по чл.130,ал.1 от НК, и затова, че на 21.09.1915 г. в с., общ. Дупница, обл. Кюстендил  е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.Т.К. в негово присъствие на публично място /“… какво искаш ти бе дърт педераст“ „ на майка ти у путката“/  – престъпление по 148, ал.1 т.1 вр. с чл. 146 ал.1 от НК

С подадената до ДРС, тъжба е предявен граждански иск от страна на тъжителя,- Г.Т.К., егн **********,***, с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимият Е.Д.З. – роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН **********, за сумата от 8 000 /осем хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки в резултат на престъплението, квалифицирано като такова по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.09.1915 г., до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 2000  лв. /две хиляда лева/ представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение в резултат на престъплението, квалифицирано като такова по чл. 148, ал.1 т.1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.09.1915 г.,

Съдът след като е докладвал молбата и е изслушал становищата на страните по предявените граждански искове, съдът ги е приел за съвместно разглеждане,в настоящото НЧХД, тъй като същите не биха затруднили производството по делото, и е конституирал тъжителя в качеството му на граждански ищец по делото.

По време на съдебните прения тъжителят,чрез адвокат Д. е поддържал обвиненията, като адвокат Д.,счита,че от всички събрани и приложени доказателства по делото както гласни така и писмени,безспорно се установява фактическата обстановка описана в тъжбата, а именно, че подсъдимия е осъществил както от обективна така и от субективна  страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, и на престъплението по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146,ал.1 от НК.С оглед на което,моли съдът да признае подсъдимия за виновен, по така повдигнатите му и предявени обвинения,и му бъдат наложени справедливи наказания, като се вземе в предвид съдебното му минало, и да бъдат уважени предявените граждански искове.

Подсъдимият Е.Д.З., не се признава за виновен, по така повдигнатото му обвинение, дава обяснения по случая,обяснява,че не е удрял тъжителя с дърво, отрича да е причинил на тъжителя каквото и да е увреждане.

Защитника на подсъдимия адвокат Р.,моли съдът да постанови съдебен акт с който да оправдае подсъдимия по повдигнатите му обвинение,тъй като счита, че същите не са доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели,обясненията на подсъдимия,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на подсъдимия, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

 По фактическата обстановка:

Подсъдимият Е.Д.З. – роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, не осъждан, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН **********

Подсъдимият по делото Е.Д.З. и тъжителя Г.Т.К.,***.Дълги години отношенията ми са били приятелски и са си помагали.

На 21.09.2015г., около 19.30 часа,тъжителят отишъл за да си прибере кон от паша.Малко преди осем часа въпросната вечер, същия влязъл в двора на къщата си в с.,на ул.”Гергана”№7, и започнал да се занимава с животните си.През това време започнали да се чуват силни удари по вратата на гаража на тъжителя,която врата се намира на самата улица,непосредствено до самата входна врата.В този момент видял,че снаха му-свидетелката Нася Василева Т. излязла на улицата,тъй като същата също чула силните удари,за да види какво точно се случва.Чувайки силни викове,тъжителят оставил животните и излязъл за да види какво се случва.Излизайки на двора, видял съседа си, а именно подсъдимия ,който се разправял със свидетелката Т., като и викал и я обиждали и отправял закани.След което замахнал към нея, хванал я за ръката ,но не можал да я удари в областта на главата , а я ударил в областта на рамото при което същата паднала на земята.Виждайки какво се случва тъжителя се приближил и запитал подсъдимия какво точно се случва,като видял стоварените дърва и го попитал защо си слага там дървата.Чувайки виковете по двора,за да види какво се случва излязъл и сина на тъжителя,а именно свидетеля Тошко Г.Т..Тогава подсъдимият му отговорил, че това място е негово и ще си слага дървата където иска,ката му казал също-„какво искаш ти бе дърт педераст,на майка ти у путката”, като продължил да им се заканва че ще ги изтепа/казаното от подсъдимия е било чута освен от тъжителя така и от свидетелите семейство Тодорови/.Виждайки какво се случва и че скандала се разраства,свидетелката Т. казала на свекъра си да се прибират в къщи и да не се разправят повече с подсъдимия.Тръгвайки да се прибират в дома си като първа тръгнала свидетелката Т. , а тъжителя бил след нея,подсъдимия продължил да вика по тях, като в последствие взел едно дърво и се приближил към тъжителя. Виждайки това тъжителя си поставил ръката на главата да се предпази,но подсъдимия го ударил с дървото по ръката.Свидетелят Т. виждайки как подсъдимия ударил тъжителя го попитал как може токова нещо,какво прави какви са тия работи,след което блъснал вратата за да я затвори,като той съпругата му и тъжителя останали в двора си,а подсъдимия отвън пред вратата.След затварянето на вратата подсъдимия продължил да удря по нея с дървото с което ударил преди това тъжителя.През това време свидетелката Т. се обадила и повикала полиция, като на място били изпратени полицай от РУ на МВР Дупница, а именно свидетелите-Г. Й.К. и Й.М.К..

Видно от допуснатата и назначена съдебно медицинска експертиза по делото, изготвена от вещото лице-д-р В.И.Н., и не оспорена от страните по делото и приета, е че при медицински преглед след инцидента на 21.09.2015г., на тъжителя Г.Т.К. са били установени следните травматични увреждания:фрактура на трета дланна/метакарпална/ кост на дясна ръка—в предната половина на костта ,коса,непълна и неразместена.Описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар с или върху твърд предмет и е възможно да е получено по време и по начин за които се съобщава от тъжителя, от свидетелите семейство Тодорови-нанесен му удар с продълговато дърво по ръката от друго лице като наличните данни не позволяват по-точно определяне по медицински път на травмиращия предмет /големина,форма и вид на дървото или др. подобен предмет.Така установеното в случая счупване на трета дланна кост/според направеното описание на фрактурата по първоначална рьо гр.в СМЕ по ДП и съотвестващото му състояние на направените 2017г., рьо графии се отнася към медико-биологичния признак-разстройство на здравето извън случаите на ч„л.128 и чл.129 от НК.Същото вроди до сравнително по-леко и бързопреходно затруднение на функцията на ръката.Обичайният среден срок за възтановяване на функцията на ръката от такова увреждане при благоприятно протичащ възстановителен процес е до около 25-30 дни-гипсово /или друга /имобилизация за 2-3 седмици и последващо раздвижване за около седмица,като през целия този период пострадалия търпи болки и страдания-по интензивни в началото и постепенно отзвучаващи.В някои случаи по-леки болки могат да се задържат и по дълго-време/до около 1,5-2 месеца/,без това да промени характера на телесната повреда.

Подсъдимия при дадените от него обяснения отрича са е удрял тъжителя,твърди, че въпросния ден само са се карали,и само го е обиждал,отрича да е стоварил дърва пред гаража на тъжителя,и че скандала е започнал от тъжителя.

Дадените обяснения от страна на подсъдимия,съдът не кредитира, а ги приема като негова защитна теза, тъй като обясненията му са в противоречие, със свидетелските показания на които съдът дава вяра и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели-Нася Василева Т. и Тошко Г.Т. /въпреки че първия свидетел е снаха  на тъжителя,а втория негов син/,тъй като и двамата  при разпита си са заявили,че са видели как подсъдимия нанася удар на тъжителя.Същите дават подробни показания относно случилото се въпросния ден между подсъдимия и тъжителя, а тъжителя по това време е бил на около 80години,като по време на разпита си са заявили, че освен тях тримата с тъжителя и подсъдимия на мястото на инцидента не е имало други лица.Същите при разпита си са заявили, че микробуса който е стоварил дървата при излизането на свидетелката Т. си е тръгнал и подсъдимия е бил сам.

 Свидетелят Й.М.К. при разпита си е заявил, че отивайки на място след коте е бил изпратен е видял подсъдимия и един по-възрастен господин,който му обяснил, че подсъдимия го е ударил с дърво, че ръката го боли.След което той и колегата му К./който по време на разпита си е заявил, че не си спомня случая/, предупредили страните да не се саморазправят по между си и ако имат спорни въпроси за решаване да ги решават по законоустановения за това ред.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели,посочени по-горе, на чиито показания съдът дава вяра,тъй като и двамата свидетели- са заявили,че въпросния ден между тъжителя и подсъдимия е имало разправия, и са видели подсъдимия да удря тъжителя по ръката а тъжителя е на около 80години ,както и от изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза изготвена от вещото лице доктор Н., и приета по делото, тъй като същата е обективна,уврежданията получени от тъжителя са изчерпателно описани и изброени,от приложеното по делото медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост, както и от другите писмени доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели от страна на подсъдимия, а именно свидетелите-Спас Стоянов Димов и Н. Кънчов Н.,тъй като същите са в противоречие със свидетелските показания на които съдът дава вяра,тъй като от показанията на свидетелите на които съдът давя вяра на място освен подсъдимия,тъжителя неговия син и снаха не е имало други лица,а свидетелят Н. при разпита се е заявил, че е бил когато са дошли полицаите, а пък свидетелят К. при разпита се е заявил, че отивайки на място е заварил подсъдимия и тъжителя други лица не е имало на място.

По правната квалификация:

Действайки по описания по горе начин,както от обективна така и от субективна страна подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, който осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на личността, а предмет на престъплението-лицето на което е причинена телесна повреда.Изпълнителното деяние е извършено чрез действие,изразило се в удар с дърво.

По своето естество то е въздействие върху организма,което в конкретния случай се е изразило в анатомично увреждане.Престъплението е типично резултатно увреждащо,като престъпления резултат се е изразил в фрактура на трета дланна/метакарпална/ кост на дясна ръка—в предната половина на костта ,коса,непълна и неразместена.

Посочената телесна повреда, преценена с оглед резултата, е лека телесна повреда,която е причинила разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Налице е причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат.Съдът счита, че подсъдимия е осъществил състава на чл.131 ал.1 от НК- лека телесна повреда.Този вид лека телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда.В случая се касае за краткотрайно разстройство на здравето,изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма.В конкретния случай съдът счита, че се касае за лека телесна повреда по ал.1 на чл.130, -лека телесна повреда  с причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

От субективна страна, подсъдимия е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 от НК- съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал.

Причините за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, нисък оценъчен критерии на поведението ,незачитане телесната неприкосновеност на друго лице, и законите в страната.

С оглед на изложеното съдът е признал подсъдимия за виновен за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

По същото време и на същото място-на 21.09.2015г., в село ,община Дупница,област Кюстендил, подсъдимият е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя,в негово присъствие на публично място- „какво искаш ти бе дърт педераст,на майка ти у путката”.

Обект на престъпленията по чл.146-148 от НК, са обществени отношения които осигуряват неприкосновеността на честта и достойнството на гражданите.Предмет на тези престъпления е пострадалия,т.е. лицето което деецът обижда.Като засегнатото лице-в случая тъжителя е възприело и чуло обидните думи- „какво искаш ти бе дърт педераст,на майка ти у путката”.Посегателството по чл.146 от НК, се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие-т.е. чрез действие.От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.При обидата е необходимо деецът да съзнава,че казаните от него думи са обидни,унизителни за лицето,да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице,като цели именно това или му е безразлично.

С оглед на изложеното съдът е признал подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 148, ал.1 т.1 вр. с чл. 146 ал.1 от НК.

По определяне на вида и размера на наказанието:

За престъплението,по чл.130,ал.1 от НК за което подсъдимия е признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до две години или пробация, а за престъплението по чл.148,ал.1,т.1,във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което също подсъдимия е признат за виновен са предвижда наказание „глоба от три до десет хиляди лева и обществено порицание”. Съдът е определил наказанията на подсъдимият при условията на чл. 54 от НК, а именно за престъплението по чл.130, ал.1 от НК,му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил за срок от 3/три/ години,като съдът е постановил, на основание чл. 67, ал.1-4 по отношение на подсъдимия З. да не се прилагат възпитателни мерки. За извършеното престъпление по чл.148,ал.1т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия наказание- глоба в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/ .

На основание чл. 23, ал.1 съдът е определил на подсъдимия Е.Д.З. по-тежкото от двете наложени наказания, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3/три/ години.

 На основание чл. 67, ал.1-4, от НК,съдът е постановил по отношение на подсъдимия З. да не се прилагат възпитателни мерки.

Такова по вид и размер наказание, съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца,справедливо е и ще въздейства на подсъдимия поправително- възпитателно и предупредително- възпиращо, а на останалите членове на обществото-предупредително- възпиращо.

По гражданските искове:

В оценката на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства в тази насока, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година.   В р. II-ри, изр. I-во на ППВС № 4 от 23.12.1968 година и в нормата на чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение. В случа се касае за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от престъпления против личността.

При определяне на размера на конкретното обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени  конкретното деяние,   с което са причинени вредите, обстоятелствата, при които е сторено това, престъпния резултат  от него,   последиците от същите, характеристични данни за пострадалия)

                  Искът намира правното си основание в чл. 45 и сл. ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиго. Искът е доказан частично по основание и размер. Установи се, че подсъдимият виновно е осъществил противоправните деяния, представляващи престъпления, за които е признат за виновен с настоящата присъда. В резултата на същите тъжителят е претърпял неимуществени вреди, изразили се в  претърпени болки и страдания,както и в унижение. Налице е причинна връзка между деянията на подсъдимия и претърпените от тъжителя неимуществени вреди. Преценявайки изложеното съдът е приел, че последните биха се репарирали от подсъдимия чрез заплащане на тъжителя на сумата от 2 000 /две хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки в резултат на престъплението, квалифицирано като такова по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.09.1915 г., до окончателното изплащане, като искът за разликата до 8 000 лв.,съдът  отхвърля като неоснователен, и от сумата от 1000  лв. /хиляда лева/ представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение в резултат на престъплението, квалифицирано като такова по чл. 148, ал.1 т.1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.09.1915 г., като искът за разликата до 2 000 лв. съдът отхвърля като неоснователен.

Съдът е осъдил  подсъдимия Е.Д.З. да заплати в полза на държавата и сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът е осъдил подсъдимия Е.Д.З., ЕГН ********** със снета по делото самоличност да заплати в полза на държавата сумата от 50 лв./петдесет лева/, представляващо държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

           Съдът е осъдил подсъдимия Е.Д.З., ЕГН ********** със снета по делото самоличност да заплати на Г.Т.К., ЕГН **********,*** сторените по делото разноски в размер на 662.00 лв./шестстотин шестдесет и два лева/  от които  500 лв. адвокатски хонорар, 12.00 лв, за образуване на делото и 150 лв. за вещо лице.

 По горните съображения съдът постанови присъдата си.

                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: