№ 18185
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110167665 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на Г. М. Г., ЕГН **********, срещу Р. П. Л., ЕГН
**********, с която е предявен за разглеждане положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1
ЗА за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 8 200,00 лева, платена на отпаднало основание като адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. по гр. дело № 75730/2016 г. по описа
на СРС, 170 състав, прекратен едностранно от довереника по него на 18.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 01.08.2017 г. е бил сключен Договор за правна
помощ и съдействие, въз основа на който адвокат Р. Л. се е съгласила да оказва правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство на Г. Г. по гр. д. №
75730/2016 г. по описа на СРС, в качеството му на ответник по делото, по предявен срещу
него иск за възстановяване на накърнена запазена част от наследството на починалия му
баща. Ищецът твърди, че при подписване на договора заплатил в брой на адвокат Л. сумата
от 8 200,00 лева, представляваща 100% от договорения между страните хонорар за
процесуалното представителство в рамките на производството по гр. д. № 75730/2016 г. по
описа на СРС, 170 състав. Твърди, че на 18.02.2020 г. адвокат Р. Л. му изпратила по куриер
пълния обем от книжа по цитираното дело, и както преди това, така и впоследствие, не
контактувала по никакъв начин с клиента си. Тъй като била нарушена напълно
комуникацията между адвокат и клиент, ищецът не бил наясно с определени факти и
обстоятелства по делото – етап, до който се намирало производството, представени
доказателства от насрещната страна, необходимост от писмено становище по определени
доказателства и сроковете, в които те следва да се представят. Поради това, на 28.02.2020 г.,
за когато било насрочено открито съдебно заседание по делото пред СРС, 170 състав, съдът
уважил искането на Г. Г. да не се дава ход на делото, поради невъзможност последният да
извърши лично надлежната си защита в процеса и необходимостта от разумен срок, в който
да ангажира друг адвокат със защитата си. Ищецът поддържа, че посредством изпращането
на пратката от 18.02.2020 г. ответницата се е освободила от всички документи и книжа,
1
касаещи гр. д. № 75730/2016 г., поради което поведението се възприело от него като
едностранно, безпричинно прекратяване на договора за правна помощ и съдействие от
01.08.2017 г. Твърди, че на 09.10.2020 г., в рамките на исковото производство, по което бил
страна, изпратил до адвокат Л. Нотариална покана за разваляне на договора за правна
помощ и съдействие от 01.08.2017 г., с която на ответницата бил даден 7-дневен срок,
считано от датата на получаването на поканата, да върне всички суми, платени по
договора, като в нотариалната покана се съдържала и изявление за оттегляне на
пълномощията по гр. д. № 75730/2026 г. по описа на СРС, 170 състав, и прекратяване на
представителната власт по делото. Считано от момента на получаване на нотариалната
покана не настъпила каквато и да било реакция от страна на адвокат Л.. При тези
фактически твърдения ищецът счита, че е налице незаконосъобразно поведение на адвокат
Р. Л., поради което същата дължи връщане на платения хонорар по договора за правна
защита и съдействие от 01.08.2017 г. Претендира разноски за заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че в качеството си на адвокат е
сключила посочения в исковата молба договор за правна защита и съдействие и че на
18.02.2020 г. е върнала на ищеца пълния обем от книжа по делото, за чието водене е била
ангажирана с посочения договор за правна защита и съдействие. Излага твърдения, че
отношенията между страните в настоящия процес, както и комуникацията помежду им е
била прекратена по изрично искане на ищеца Г. Г.. Оспорва твърдението на ищеца, че между
тях не е имало комуникация до 18.02.2020 г., като от документите, съдържащи се в гр. д. №
75730/2016 г. на СРС, било видно, че Г. Г. се е явявал лично в насрочените по делото открити
съдебни заседания, заедно с адвокат Л. на следните дати: 03.12.2018 г., 08.02.2019 г.,
22.03.2019 г., 17.05.2019 ., 04.10.2019 г., 13,12.2019 г. В съдебното заседание, проведено на
28.02.2020 г., адвокат Л. не се явила, тъй като към този момент отношенията между нея и
ищецът били прекратени по негово изрично искане. Предвид изложеното, твърди, че
ищецът е бил запознат с всичко, което се случва по делото, не само защото адвокат Л. го е
уведомявала за това, но и тъй като той е участвал лично в процеса. Излага доводи, че видно
от протокола за откритото съдебно заседание от 28.02.2020 г. Г. Г. сам е заявил, че търси
отдавна адвокати за делото, което негово изявление ясно показвало, че намерението и
желанието за прекратяване на отношенията му с адвокат Л. е негово. Поддържа, че е налице
противоречие в твърденията на ищеца по отношение на основанието за прекратяване на
договора за правна защита и съдействие, като ако договорът е прекратен едностранно от
адвокат Л. на 18.02.2020 г., няма как ищецът да е развалил същия осем месеца по-късно, тъй
като развалянето на договора, предполага същият да е действащ. Поддържа, че и в двата
случая, ответницата не дължи връщане на заплатеното й възнаграждение, а аргумент за това
е чл. 35, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗА. Излага твърдения, че единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение, се съдържа в нормата
на чл. 35, ал. 4 ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, но това прекратяване логично трябвало да е в ущърб на
представляваната страна, като в настоящия случай не само липсвали твърдения в тази
посока, но и не били налице изискуемите предпоставки за прилагане на тази разпоредба,
доколкото производството по делото пред първа инстанция е приключило с решение,
постановено на 27.01.2024 г. Ответницата излага твърдения, че от представената от ищеца
нотариална покана, с която се твърди, че е развалил договора с адвокат Л., не е посочено в
какво се изразява неизпълнението на договора от нейна страна и не е предоставен подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ищецът ще смята договора за
развален. Излага твърдения, че е престирала по процесния договор за правна защита и
съдействие, и то с дължимите грижа и качество, като е изпълнявала задълженията си -
изготвяне и депозиране на отговор на искова молба, осъществяване на процесуално
представителство в открити съдебни заседания, заверка на документи, представени по
делото и извършването на други процесуални действия в писмена форма. Поради
изложеното счита, че има право на възнаграждение в пълен размер, така както й е платено, и
не са налице основания за неговото връщане и/или редуциране. Излага твърдения, че по
инициатива на ищеца е проведено дисциплинарно производство пред Софийска адвокатска
колегия, като същото е прекратено поради това, че комисията не е установила каквото и да е
законово или морално и етично нарушение. Навежда доводи, че процесният договор е
прекратен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗА. В заключение посочва, че от страна на
адвокат Л. не е проявено недобросъвестно поведение при получаване на книжата по
настоящото дело, както и по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. Предвид
2
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с проекта на доклад, обективиран в Определение № 20336/16.05.2024 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно
заседание, обстоятелството, че между ищеца в настоящото производство Г. М. Г. – в
качеството на клиент, и ответницата Р. П. Л. – в качеството на адвокат, е бил сключен
писмен договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., по силата на който адвокатът
е поел задължение да оказва правна защита и съдействие на клиента, изразяващи се в
осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 75730/2016 г. на СРС, 170
състав, срещу насрещно задължение на клиента да му заплати възнаграждение в размер на 8
200,00 лева. Страните не спорят, а и се установява от приетия по делото като писмено
доказателство договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., двустранно подписан
от клиент и адвокат /чиито подписи не се оспорват в процеса/, че уговореното
възнаграждение е било изцяло заплатено в брой при подписване на договора, за което е
направено изрично отбелязване в него.
По делото са представени и приети съдебни книжа по гр. д. № 75730/2016 г. по описа
на СРС, 170 състав, както следва: 1./ отговор на искова молба вх. № 5114403/27.07.2017 г. на
Г. М. Г., подаден чрез адвокат Р. Л.; 2./ молба вх. № 5156473/04.10.2018 г., подадена от
адвокат Р. Л. като процесуален представител на Г. М. Г. и Е. Д. Г.а; 3./ молба уточнение вх. №
5091333/28.05.2019 г., подадена от адвокат Р. Л., като пълномощник на Г. Г.; 4./ молба вх. №
5170857/21.10.2019 г., подадена от адвокат Р. Л., като пълномощник на Г. Г., с искане за
продължаване на срок; 5./ 7 броя съдебни протоколи от проведени открити съдебни
заседания, проведени на 03.12.2018 г., 08.02.2019 г., 22.03.2019 г., 17.05.2019 г., 04.10.2019 г.,
13.12.2019 г., 28.02.2020 г., видно от които на всички, извън това от 28.02.2020 г., адвокат Р.
Л. се е явявала лично в съдебно заседание, заедно с доверителя си Г. Г., който е присъствал
лично в съдебната зала /което обстоятелство е удостоверено в съдебните протоколи,
ползващи се с доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелство съобразно
нормата на чл. 152 ГПК/. В съдебния протокол от 28.02.2020 г. е удостоверено, че Г. Г. се
явява лично, без процесуален представител. Обективирани са изявления на последния, както
следва: „нямам никакъв контакт с адв. Л.… Адв. Р. Л. ми изпрати по Еконт на 18.02.2020 г.
книжата по делото, с което аз го разбирам това, че тя просто решава да си прекратим
отношенията и да спре да ме представлява по настоящото дело. Аз търся много отдавна
адвокати за делото.“
По делото не е спорно, поради което е и отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване с проекта на доклад, обективиран в Определение № 20336/16.05.2024 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.06.2024 г. открито съдебно
заседание, обстоятелството, че на 18.02.2020 г. адвокат Р. Л. е изпратила по куриер на Г. Г.
всички книжа по гр.д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав.
По делото е представена и приета нотариална покана с рег. № 6238/2020 г.,
адресирана от Г. М. Г. до Р. П. Л., в която е обективирано волеизявление на адресанта за
разваляне на договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., поради неизпълнение
на адресата, отправя се покана за връщане на заплатения по договора хонорар в 7-дневен
срок от получаване на поканата и същевременно се оттеглят дадените на адресата
пълномощия за представителство по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав.
Видно от отбелязване на нотариуса на гърба на нотариалната покана, същата е връчена на
30.11.2020 г. чрез залепване на уведомление на адресата.
По делото е изискана и приложена справка от СРС, 170 състав, видно от която
производството по гр. д. № 75730/2016 г. е приключило с постановяване на съдебно решение
№ 20114445/27.01.2024 г., срещу което е депозирана въззивна жалба от 27.02.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
М. К. К. и Е. Г. П..
От разпита на свидетелката М. К. К., приятелка и колежка на ответницата, се
установява, че същата не познава лично ищеца Г. Г. и никога не го е виждала преди
съдебното заседание, в хода на което е разпитана. Свидетелката заявява, че за първи път чула
3
за ищеца след случка, която се разиграла в сгР.та на СРС. Свидетелката К. била заедно с
адвокат Л., когато последната получила телефонно обаждане от свой клиент, който говорел
по телефона на висок глас, което позволило да бъде чут не само от ответницата, но и от
свидетелката. От разговора им свидетелката дочула следните думи на лицето от отсрещната
страна на слушалката „Не искам повече да се занимаваш с това, с делото, ти не искам
повече да се занимаваш“. След като разговорът приключил, К. попитала адвокат Л. какво се
случва и в какви отношения е с лицето от разговора. Ответницата обяснила, че това е Г. Г.,
който е неин клиент, на когото води няколко дела, някои от които са с положителен резултат.
Свидетелката я посъветвала да прекрати отношенията си с този клиент. Случката се развила
около коледните празници, като свидетелката няма ясен спомен дали това е било през
м.01.2019 г. или м.01.2020 г. При разговор между двете, проведен около две-три седмици
след описаната случка, ответницата споделила, че е върнала на Г. Г. всички документи с
куриер. На други разговори между Р. Л. и Г. Г. свидетелката К. заявява, че не е присъствала.
При разпита на свидетелката Е. Г. П., позната от над 20 години на ищеца, същата
заявява, че е виждала само веднъж адвокат Л., което се случило при предаването на
документи от страна на Г. Г. на адвокат Л.. Извън тази физическа среща, свидетелката
заявява, че е имала и други случаи на комуникация с адвокат Л. – веднъж ищецът я бил
помолил да звънне на адвокат Л. от своя мобилен телефон, тъй като на него не му вдигала
телефона, като при този разговор адвокат Л. рязко отговорила, че не й дължи обяснения и
ще върне обаждане на Г. Г., когато тя прецени; след известно време свидетелката П. за втори
път звъннала на адвокат Л., но номерът бил блокиран, поради което последната си купила
предплатена карта и за пореден път звъннала, при което адвокат Л. отговорила и казала
да спре да я притеснява; имало и следващо обаждане, при което адвокат Л. заявила, че Г. Г.
следва да се оправя сам насетне. По-нататък свидетелката П. заявява в разпита си пред съда,
че е ставала свидетел на случай, при който адвокат Л. е поканила ищеца на кино, което
силно я изненадало, но доколкото е известно двамата не са ходили на кино заедно.
Свидетелката твърди, че е ставала свидетел и на други случаи, в които адвокат Л. е изпадала
в „по-странни състояния“. Разказва, че е известно, че адвокат Л. е върнала на Г. Г.
документите, които последният бил дал, но в разпокъсан и неподреден вид. Заявява, че
ищецът се отказал от адвокат Л., защото до последно между тях нямало комуникация и след
това тя му заявила „да се оправя сам“.
Преценявайки показанията на разпитаните свидетели по вътрешно убеждение, след
извършване на съпоставка помежду им и със събраните писмени доказателства, както и
отчитайки непосредствените си впечатления от поведението и реакциите на свидетелите по
време на разпита и при поставянето на въпроси към тях, съдът е категоричен, че следва да се
довери на показанията на свидетелката М. К., тъй като те са обективни и добросъвестно
дадени и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Същевременно
настоящият съдебен състав счита, че не следва да дава в цялост вяра на показанията на
свидетелката Е. П., тъй като в някои части същите са вътрешно противоречиви, хаотични,
житейски нелогични и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. В тази
насока съдът следва да изтъкне, че първо в показанията си свидетелката П. заявява, че само
веднъж е виждала адвокат Л., а след това в хода на разпита си разказва за повече от една,
конкретни случки, при които е ставала свидетел на поведението на ответницата – случай,
при който адвокат Л. била канила ищеца на лична среща, и неконкретизирани други случаи,
в които адвокат Л. е изпадала в „по-странни състояния“, т. е. в тази им част показанията са
противоречиви до степен на взаимно изключващи се, което разколебава съдебния състав в
тяхната достоверност. Същевременно съдът кредитира показанията на тази свидетелка в
частта, в която тя заявява „Г-н Г. се отказа от нея, защото до последно те нямаха никаква
комуникация, и след това „да се оправя сам“ се предприе това нещо от г-н Г.“, тъй като в
тази им част те кореспондират с показанията на свидетелката К., която изнася данни пред
съда за отправени от Г. Г. към адвокат Л. слова „Не искам повече да се занимаваш с това, с
делото, ти не искам повече да се занимаваш“, които по същество еднопосочно установяват
волята на ищеца да се откаже от услугите на своя довереник и последният да преустанови
участието си в осъществяваната защита, за която е бил натоварен с договора от 01.08.2017 г.
Другите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като не допринасят
за изясняване на делото от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно
4
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 8 200,00 лева, платена на отпаднало основание като адвокатски хонорар по
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. по гр. дело № 75730/2016 г. по описа
на СРС, 170 състав, прекратен едностранно от довереника по него на 18.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Основателността на конкретно предявения осъдителен иск е обусловена от
позитивното кумулативно установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ че на 01.08.2017 г. между ищеца Г. М. Г. и адвокат Р. П. Л. е сключен
договор за правна защита и съдействие по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170
състав, вкл. конкретното съдържание на възложената работа на адвокат Л. по този договор;
2./ че в изпълнение на договора ищецът е заплатил на ответницата сумата от 8 200,00 лева
като адвокатско възнаграждение; 3./ че ответницата се е отказала от изпълнението на
договора по причина, за която тя носи отговорност. В доказателствена тежест на ответницата
е да докаже наведените от нея правоизключващи възражение, вкл. че е преустановила
процесуалното представителство, защитата и съдействието на ищеца по гр. д. № 75730/2016
г. по описа на СРС, 170 състав, по воля на доверителя по него, предхождаща връщането на
съдебните книжа с куриерска пратка от 18.02.2020 г., вкл. поради оттегляне на
пълномощията от доверителя.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е сключен договор
за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., по силата на който адвокатът – ответницата
Р. Л., е поел задължение да оказва правна защита и съдействие на клиента – ищеца Г. Г.,
изразяващи се в осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 75730/2016 г.
на СРС, 170 състав, срещу насрещно задължение на клиента да му заплати възнаграждение в
размер на 8 200,00 лева. Следователно, не се спори в процеса относно наличието на първите
два елемента от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, свеждащи се до
доказване на извършено от ищеца на ответника плащане на процесната сума в размер на
8 200,00 лева, и съществуване към момента на извършване на плащането на основание за
същото, а именно сключеният договор за правна защита и съдействие.
Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху въпроса
налице ли е неоснователен отказ на адвокат Р. Л. от договора за правна защита и съдействие
от 01.08.2020 г. и дължи ли последната връщане на платения по този договор адвокатски
хонорар, респ. отпаднало ли е основанието, на което същата е получила процесното
плащане.
С оглед принципа на диспозитивното начало в исковия процес и съобразно
конкретните фактически твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и очертали предмета на делото, съдът следва да извърши преценка дали
договорът за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. е едностранно прекратен от
адвокат Р. Л. чрез връщането на 18.02.2020 г. на всички книжа по гр. д. № 75730/2016 г. по
описа на СРС, 170 състав, на доверителя по този договор.
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 от Закона
за адвокатурата /ЗА/, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и
писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа – молби, тъжби,
заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на
доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и
юридически лица /чл. 24 ЗА/, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение –
чл. 36 ЗА. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание
договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни
на договора за поръчка /в този смисъл Решение № 495 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1669/2009 г., III г. о., ГК/.
Съгласно законовата дефиниция на договора за поръчка по чл. 280 ЗЗД, разновидност
на който е договорът за правна защита и съдействие по Закона за адвокатурата, довереникът
се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни и
фактически действия, а последният да заплати уговореното в договора възнаграждение.
С оглед предмета на договора за правна защита и съдействие приложение към него
следва да намерят освен общите правила по чл. 280-292 ЗЗД, така и специалните правила на
5
ЗА относно заплащането на договореното възнаграждение. В отклонение от общото
правило, установено в чл. 286 ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА – в този
смисъл трайната практика на върховната инстанция, обективирана в Решение №
127/27.04.2016 г. по гр. д. № 5964/2015 г. на ВКС, ІV г. о., ГК, Решение № 224/11.07.2011 г. по
гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г. о., ГК, и др., в която е застъпено становището, че
възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като
дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на
възмездност на адвокатския труд – чл. 36, ал. 1 ЗА.
Съобразно разпоредбата на 36, ал. 4 ЗА възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес. Следователно, законодателят изрично предвижда принципна
валидност на уговорка в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия
размер на възнаграждението на довереника по такъв договор, да се дължи с оглед на изхода
по спора – т.е. в зависимост от крайния резултат /в този смисъл Решение № 60087 от
07.06.2021 г. по т. д. № 941 / 2020 г. на ВКС, II т. о., ТК/. В конкретния случай
възнаграждението е уговорено при условията на чл. 36, ал. 4 ЗА, като размерът му е
определен по ясен и непротиворечив начин в абсолютна сума – 8 200,00 лева, без да е
обвързан от крайния резултат по делото и без да са изброени конкретно възложените на
адвоката съдопроизводствени действия по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170
състав.
От събраните по делото писмени доказателства, а именно приложените с писмения
отговор съдебни книжа по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав, се установява,
че в изпълнение на възложената поръчка, адвокат Р. Л. е извършвала множество
процесуални действия по посоченото дело, вкл. е депозирала писмен отговор по чл. 131
ГПК, подавала е писмени молби, съдържащи процесуални искания, предоставила е съдебен
адрес на доверителя си, явявала се в 6 открити съдебни заседания. Видно от представената
справка от СРС, 170 състав, производството по гр. д. № 75730/2016 г. е приключило със
съдебно решение, срещу което е подадена въззивна жалба от ищеца по това дело, т.е. същото
е благоприятно за ответника по него, а именно Г. Г.. При тези доказателства съдът формира
извод, че довереникът по процесния договор от 01.08.2017 г. е упражнил активно
процесуално поведение по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав, като предвид
благоприятния му резултат пред първата инстанция, независимо, че същият е постановен
след преустановяване участието на адвокат Р. Л. по него, настоящият състав счита, че
задълженията на адвоката са били изпълнени добросъвестно и в съответствие с принципите
на адвокатската професия, тъй като безспорно от най-съществено значение е процесуалната
защита на ответника, осъществена в срока по чл. 131 ГПК и първото по делото открито
съдебно заседание, за което в случая не се спори, че адвокат Р. Л. се е явила лично. С оглед
така изложеното и съобразявайки принципа за възмездност на адвокатския труд, уреден в
нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА, съдът формира извод, че на адвокат Р. Л. се дължи
възнаграждение за положения труд по гр. д. № 75730/2016 г. по описа на СРС, 170 състав.
Изключение от последното е регламентирано в хипотезата на чл. 35, ал. 4 ЗА, която в случая
не се констатира по делото. Специалният закон за адвокатурата не предвижда намаляване на
адвокатското възнаграждение при некачествено изпълнение на задълженията на адвоката.
При доказване на фактическите твърдения на ищеца за извършен отказ от възлагането от
страна на довереника по процесния договор, то в полза на последния би се дължало
възнаграждение само за изпълнената част, т.е. уговореният размер би подлежал на
редуциране /така Решение № 212 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 358/2017 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав обаче счита, че твърденията на ищеца за прекратяване на
договора за правна защита и съдействие от 01.07.2018 г. от ответницата по причина, за която
тя отговаря, не се доказват по изискуемия несъмнен начин, поради което не са налице
основание за редуциране на размера на изплатения адвокатски хонорар. Мотивите за това
са следните:
Съобразно правилото на чл. 287 ЗЗД договорът за поръчка се прекратява, освен по
други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от
довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с
прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.
В процесния случай ищецът твърди, че ответната страна е прекратила сключения
6
помежду им договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. чрез връщане на
книжата по него на 18.02.2020 г. по куриер. В оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест и съобразно фактическите твърдения на ищеца, съдът му е указал,
че носи тежестта по делото да докаже, че ответницата се е отказала от изпълнението на
договора по причина, за която тя носи отговорност.
По делото не е спорно обстоятелството, че в действителност на 18.02.2020 г. адвокат
Р. Л. е изпратила по куриер на Г. Г. всички книжа по гр.д. № 75730/2016 г. по описа на СРС,
170 състав. Последното несъмнено представлява индиция за отказ от възлагането от страна
на довереника по процесния договор. Същевременно обаче съдът счита, че при съвкупния
анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства се установява, че предприетото от ответницата поведение представлява следствие
от обективираното спрямо нея оттегляне на поръчката от страна на възложителя по нея, а
именно от ищеца Г. Г.. В тази насока съдът съобрази, от една страна, показанията на водения
от ищеца свидетел – Е. П., която заявява пред съда, че Г. Г. „се отказа“ от адвокат Л., защото
до последно между тях нямало комуникация и след това тя му заявила „да се оправя сам“,
кореспондиращи в тази им част с показанията на свидетелката М. К. относно възприетите от
нея думи на Г. спрямо Л. „Не искам повече да се занимаваш с това, с делото, ти не искам
повече да се занимаваш“. Така изслушаните показания опровергават твърденията на ищеца,
че ответницата неоснователно се е отказала от договора помежду им и сочат за различно
развитие на отношенията помежду им и за инициирано от Г. Г. преустановяване на
действията на адвокат Л. по делото пред СРС, 170 състав. От друга страна, съдът съобрази
ангажираната от ищеца нотариална покана, адресирана от него до ответницата, около 8
месеца след връщането на съдебните книжа на 18.02.2020 г., в която е обективирано
волеизявление на Г. Г. за разваляне на договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017
г., поради неизпълнение на адресата, която сочи за съществуваща у ищеца воля за
прекратяване на договорната връзка между страните на различно основание, което не би
възникнало, ако договорът от 01.08.2017 г. бе едностранно прекратен от Р. Л. още през
м.02.2020 г., поради което разколебава тезата му в процеса и по същество представлява
признание на неизгоден за него факт, че основанието за прекратяване на договорната връзка
е възникнало с оглед на други обстоятелства, които обаче не са наведени като основание на
предявения по настоящото дело осъдителен иск /така и според уточнителна молба на л. 22 от
заповедното дело/. Независимо от това и за пълнота следва да се посочи, че при
гореизброените гласни доказателства и приобщените съдебни книжа по № 75730/2016 г. по
описа на СРС, 170 състав, не се установява виновно неизпълнение на задължения на
адвоката по договора за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г., като макар загубеното
доверие между страните по този договор да е достатъчно основание за оттегляне на
поръчката от страна на възложителя, това не освобождава последния от задължението да
изплати в цялост уговорения адвокатски хонорар.
При горните мотиви съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което
счита, че същият следва да се отхвърли.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответницата. В случая, последната
претендира присъждане в полза на процесуалния Й представител на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, като съдът намира, че с оглед на правната и
фактическа сложност на делото в полза на адвокат М. Н. Т., АК – Варна, следва да се
присъди сумата в размер на 600,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к. №, ет., ап., срещу Р. П. Л., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Проф. №,
ет., офис , положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 287 ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 ЗА за признаване на установено в
отношенията между страните, че Р. П. Л., ЕГН **********, дължи на Г. М. Г., ЕГН
**********, сумата от 8 200,00 лева, платена на отпаднало основание като адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2017 г. по гр. дело № 75730/2016
г. по описа на СРС, 170 състав, прекратен едностранно от довереника по него на 18.02.2020
7
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30109/2022 г. по описа на СРС,
29 състав.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. №, ет., ап.,
да заплати в полза на адвокат М. Н. Т., АК – Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Проф.
№, ет., офис , на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 600,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на Р. П. Л., ЕГН **********, в
производството по гр. д. № 67665/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8