Р Е Ш Е Н И
Е № 720
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 2064
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба
от Теленор България ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Г.Д.С., ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени
установителни искове по чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и искове по чл.79 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 464,84 лв. –
главница, формирана от неплатени
месечни абонаментни услуги и неустойки,
дължими по Допълнително
споразумение от 04.04.2014 г. към Договор за фиксирани услуги с предпочетен
номер ***, Допълнително споразумение от 07.11.2014 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***; по Договор за мобилни услуги от 08.01.2015 г. с предпочетен номер
+ *** включващи сумата от 37,25 лв. – неплатени месечни абонаментни
такси, както следва: 11,23 лв. -
неплатени месечни абонаментни такси по Допълнително споразумение към Договор за
фиксирани услуги с предпочетен номер *** за отчетен период 18.07.2015г. -
17.09.2015г. и 14,79 лв. - неплатени месечни абонаментни такси по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен
период 18.07.2015г. - 17.09.2015г.;11,23 лв. - неплатени месечни абонаментни
такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+*** за отчетен период
18.07.2015г. - 17.09.2015г. и сумата
от 427,59 лв. – начислени неустойки,
както следва: 75,10 лв. - неустойка, вследствие на неизпълнението на
Допълнително споразумение към Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***
и съгласно Раздел III, чл. 6 от същото, начислени във фактура №
**********/18.11.2015г.; 152,49 лв. - неустойка, вследствие на неизпълнението
на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
и съгласно Раздел ІІІ, чл. 4 от същото, начислена във фактура № **********
/18.11.2015г. и 200,00 лв. - неустойка, вследствие на неизпълнението на Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и съгласно чл. 11 от същия,
начислена във фактура № **********/18.11.2015г.
, ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 21.12.2017 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20441/2017 г. по описа на ПРС.
Ищецът сочи, че между него и
ответника като абонат на дружеството е сключен
Договор за мобилни услуги от дата 11.05.2010г, за предпочетен номер ***
за срок от 24 месеца. На 25.09.2012 г. ответникът е подал заявление за смяна на
фиксирания номер, с което предходният предпочетен номер става предпочетен номер
***. На 04.04.2014 г. е сключено допълнително споразумение към договор за фиксирани услуги за
предпочетен номер *** за срок от 12 месеца по програма *** 5.90 със стандартен
месечен абонамент в размер на 5,90 лв. По това споразумение ответникът не е
изпълнил задължения за доставени услуги в размер от 11,23 лв. за отчетен период
от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г., представляващи неплатени месечни абонаментни
такси.
На 08.08.2012 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца. На 08.08.2014 г. е
подадено заявление за смяна на номер, с което новият предпочетен номер е ***.
На 07.11.2014 г. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок
24 месеца по *** с отстъпка 11,99 със стандартен месечен абонамент в
размер на 11,99 лв., като ответникът не е изпълнил задължения за предоставени
услуги в размер на 14,79 лв. за периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г.,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси.
На 08.01.2015 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
за срок от 24 месеца по План *** със стандартен месечен абонамент в размер на
5,90 лв., като ответникът не е изпълнил задължения за заплащане на месечни
абонаменти такси в размер от 11,23 лв. за периода от 18.07.2015 г. до
17.09.2015 г. На същата дата и във връзка с гореописаните договори и
споразумения, страните са подписали Сертификат за пакетни услуги ***, с който и
съгласно чл. 3, т. 3.1. от същия, срокът за ползване на мобилните/ фиксирани
услуги за предпочетени номера ***, ***, +*** се продължава до 08.01.2017 г.
На 18.10.2015 г. мобилният оператор е отправил до ответника писмена покана
за доброволно плащане на задълженията по договорите и споразуменията, като той
е уведомен, че при неплащането им в 10 – дневен срок, те ще бъдат прекратени,
като към общият размер на дълга ще се включат и неустойки по договорите и
споразуменията за тези предпочетени номера.
След поканата ответникът не е изпълнил задълженията си в указания срок,
поради и което договорите и допълнителните споразумения са прекратени и са
начислени неустойки в горепосочените размери, както следва: 75,10 лв. -
неустойка, вследствие на неизпълнението на Допълнително споразумение към
Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер *** и съгласно Раздел III, чл.
6 от същото, начислени във фактура № **********/18.11.2015г.; 152,49 лв. -
неустойка, вследствие на неизпълнението на Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и съгласно Раздел ІІІ, чл. 4
от същото, начислена във фактура № ********** /18.11.2015г. и 200,00 лв. -
неустойка, вследствие на неизпълнението на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и съгласно чл. 11 от същия, начислена във фактура №
**********/18.11.2015г.
Така описаните задължения са индивидуализирани в посочените в исковата
молба фактури, като по първата фактура от 18.08.2015 г. се претендира само част
от задължението по нея с оглед на извършено частично плащане от ответника. Вземанията по останалите две фактури от
18.09.2015 г. и от 18.11.2015 г. се претендират изцяло. На основание подробно
изложените съображения се моли исковете да
се уважат, като основателни и доказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва претендираните
неустойки, като твърди, че не са налице предпоставките за начисляване предвидени
в общите условия. Оспорва неустойката по Договор за мобилни услуги за номер +***
и Споразумение по Договор за мобилни услуги за номер ***, като прекомерни и моли същите да се намалят
до размера на законната лихва. Оспорва
претендираните неустойки като нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Оспорва като нищожен и посочения в исковата молба сертификат, като противоречащ
на добрите нрави, а освен това сочи, че същият е прикрито споразумение за
продължаване на срок, което не съдържа насрещно волеизявление на мобилния
оператор. Оспорва фактурираните суми, като сочи, че за нито една от услугите
няма сключен договор. Моли се исковете
да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността.
По делото е прието ч.гр.д. № 20441 по описа за 2017 г. на ПРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството
съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение, както по
основание, така и по размер. Препис от заповедта е връчен при условията на чл.
47 ГПК, като в указания срок са предявени исковете, предмет на настоящото
производство. От изложеното следва, че предявените искове са допустими и следва
да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи основателността на същите.
На 11.05.2010 г. между ищеца в качеството на оператор и ответника в
качеството на потребител е сключен Договор за мобилни услуги от дата
11.05.2010г, за предпочетен номер *** за срок от 24 месеца, съгласно приложени
общи условия.
На 25.09.2012 г. ответникът е подал заявление за смяна на фиксирания номер,
с което предходният предпочетен номер става предпочетен номер ***.
На 04.04.2014 г. е сключено допълнително споразумение към договор за фиксирани услуги за
предпочетен номер *** за срок от 12 месеца по програма *** 5.90 със стандартен
месечен абонамент в размер на 5,90 лв. В
т.4 от допълнителното споразумение е уговорено, че с подписването му се
прекратява ползването на всички получавани до момента и неупоменати в това
допълнително споразумение отстъпки и преференциални условия. С подписването му срокът за ползване на
услугите, предоставяни от оператора на потребителя от фиксиран номер *** се
продължава до дата 11.05.2015 г. съответно със срок от 12 месеца, считано от
датата на изтичане на последно подписания между страните документ за съответния
мобилен номер. В т.7 е уговорено, че след изтичане на срока, посочен в чл. 2 от
договора, споразумението се превръща в безсрочно при стандартните условия на
избраната програма и може да бъде прекратено по всяка време от действието му,
след заплащане на ползваните до прекратяването услуги.
На 08.08.2012 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца.
На 08.08.2014 г. е подадено заявление за смяна на номер, с което новият
предпочетен номер е ***.
На 07.11.2014 г. е сключено допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок
24 месеца по *** с отстъпка 11,99 със стандартен месечен абонамент в
размер на 11,99 лв.
На 08.01.2015 г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
за срок от 24 месеца по План *** със стандартен месечен абонамент в размер на
5,90 лв.
На 08.01.2015 г. и във връзка с гореописаните договори и споразумения,
страните са подписали Сертификат за пакетни услуги ***, с който и съгласно чл.
3, т. 3.1. от същия, срокът за ползване на мобилните/ фиксирани услуги за
предпочетени номера ***, ***, +*** се продължава до 08.01.2017 г. Сертификатът представлява договор между
страните, доколкото е подписан и от ответника и от представител на оператора,
като възраженията на особения представител на ответника в тази насока, че
липсва волеизявление на оператора за продължаване на срока са неоснователни. В т. 3.3. от този сертификат е уговорено, че
в случай на предсрочно прекратяване на договор или допълнително споразумение за
упоменатите предпочетени номера по вина или инициатива на потребителя, той
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния месечен абонаментен
план месечни абонаменти за всеки номер, за който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока на договора, както и стандартните месечни
абонаменти на допълнителните пакети,
активирани за тези номера.
Приети са като доказателство общи условия на Теленор България ЕАД,
действащи през процесния период. Съгласно чл. 26 от общите условия при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. Плащането по сумата, посочена във фактурата сума се извършва в
срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на съответните суми.
Чл. 31 от общите условия, изменен на 08.04.2013 г. предвожда, че месечните
такси на потребителя могат да бъдат оспорени пред Теленор в шестмесечен срок
след датата на издаване на фактурата. В чл. 3а от общите условия е предвидено,
че до изтичане на първоначалния срок на действие на индивидуалния договор, в
случай, че такъв изрично е предвиден в него, потребителят се задължава да не
прекратява едностранно договора, да не подава молба за временно спиране
ползването на услугите и да не извършва други действия, изрично посочени в
договора. В т. 6 от Допълнително
споразумение от 04.04.2014 г. за номер *** е предвидена неустойка при
неспазване на това задължение в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти, дължими до края на срока на споразумението.
Аналогични разпоредби се съдържат и в останалите споразумения, описани по –
горе.
По всеки един от договорите, предмет на делото, ответникът е подписал
декларация – съгласие, с която е удостоверил, че е получил екземпляр от общите
условия. Представени са и приети като писмени доказателства и ценови листи за
цените на предоставяните услуги.
За номера ***, + ***, +*** е
издадена фактура от 18.08.2015 г. на стойност 21,96 лв. за отчетен период
18.07.2015 г.- 17.08.2015 г, в която са включени месечни еднократни такси 21,33
лв., пакетна отстъпка -2,98 лв. и ДДС и баланс -0,06 лв. от предходна фактура.
На гърба на фактурата е отразено, че начислените суми за месечни еднократни
такси включват сумата от 4,18 лв. без ДДС за номер ***, сумата от 4,18 лв. без ДДС за номер +*** и сумата от 8,49 лв. без ДДС за номер + ***.
За номера ***, + ***, +*** е
издадена фактура от 18.09.2015 г. за
отчетен период 18.08.2015 г. -17.09.2015 г. на стойност 22,02 лв., в която са
включени месечни еднократни такси 21,33 лв., пакетна отстъпка -2,98 лв. и ДДС,
като е отразено задължението и по предходната фактура. На гърба на фактурата е отразено, че
начислените суми за месечни еднократни такси включват сумата от 4,18 лв. без
ДДС за номер ***, сумата от 4,18 лв. без
ДДС за номер +*** и сумата от 8,49 лв.
без ДДС за номер + ***.
От така изложеното следва, че за номер *** за периода от 18.07.2015 г. до
17.09.2015 г. са начислени месечни абонаментни такси в общ размер на 10,03 лв.
с ДДС; за номер + *** са начислени за периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г.
са месечни абонаментни такси в общ
размер на 10,03 лв. с ДДС и за номер + *** са начислени за периода от
18.07.2015 г. до 17.09.2015 г. са
месечни абонаментни такси в общ размер на 20, 38 лв. с ДДС. По делото не
се представиха доказателства при разпределената доказателствена тежест за това,
че ответникът е заплатил така начислените във фактурите задължения за месечни
абонаментни такси, извън посоченото в исковата молба плащане, което не е
удостоверено, но съответно не е предмет на претенцията.
На 18.11.2015 г. ищцовото дружество е издало фактура за клиент Г.Д.С. на
обща стойност 464,84 лв., в която е отразено задължение по баланс от преходен
период 37,25 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги
на стойност 427,59 лв.
На 18.10.2015 г. мобилният оператор е отправил до ответника писмена покана
за доброволно плащане на задълженията по договорите и споразуменията, като той
е уведомен, че при неплащането им в 10 – дневен срок, те ще бъдат прекратени,
като към общият размер на дълга ще се включат и неустойки по договорите и
споразуменията за тези предпочетени номера или обща сума, съгласно
горепосочената фактура в размер от 464,84 лв. Липсват доказателства тази покана
да е връчена на ответника.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонни номера , при съответни
месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси. Във всеки един от
договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите. В тази връзка съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че
договора, допълнителните споразумения и договор, наименован „сертификат“ не са
подписани от потребителя
Възражението на ответника, че не е ползвал
претендираните услуги е неоснователно. Със сключването на процесния договор
ответникът е удостоверил, че е запознат със съдържанието на общите условия,
които са неразделна част от договора. От същите е видно, че потребителят дължи
плащане на месечна абонаментна такса, както и цената всички ползвани услуги,
посочени в ежемесечната фактура. Фактурата се издава до съответното число на
месеца, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението си да я заплати в десетдневен срок от издаване на фактурата, но не
по- късно от 18 дни.
В процесния случай се претендират
месечни абонаментни такси, които се дължат от потребителя, независимо дали е
ползвал услуги по договора, като същата съгласно общите условия се дължи за
осигуряване на достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.Съгласно чл.31 от общите условия абонатът може в
шестмесечен срок да оспори дължимата сума, ако смята, че същата е неправилно
формирана, като в процесния случай няма данни ответникът да е възразил срещу
начислените фактури.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията за заплащане на месечни
абонаментни такси е доказана по основание. С оглед обстоятелството, че по
делото са приети като доказателство договорите и съответните фактури по
отношение на размера на претенциите, то съдът счита, че същите не се установяват
по размер. Както е посочено по горе по отношение на номер *** за периода от 18.07.2015 г. до
17.09.2015 г. се установява, че са начислени и се дължат месечни абонаментни
такси в общ размер на 10,03 лв. с ДДС, както и за
номер + *** са начислени и се дължат за
периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г. месечни абонаментни такси в общ размер на
10,03 лв. с ДДС и до тези размери исковете следва да се уважат. Исковете за установяване на дължимост на месечна
абонаментна такса за номер *** за периода от
18.07.2015 г. до 17.09.2015 г. за разликата над сумата от 10,03 лв. до пълната
претенция от 11,23 лв. и за номер + *** за периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г. за
разликата над сумата от 10,03 лв. до пълния претендиран размер от 11,23 лв. да
следва да се отхвърлят като недоказани по размери. Относно претенцията за номер + *** за
периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г. , макар че се установява, че месечните абонаментни такси са в общ размер
на 20, 38 лв. с ДДС, доколкото се
твърди, че е извършвано плащане, то искът следва да се уважи до размера на
сумата от 14,79 лв. или установения размер на дължими месечни абонаменти такси
е общо 34,85 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 37,25 лв.
По отношение обаче на
неустойката в размер от общо 427,59 лв. за
предсрочно прекратяване на договорите и допълнителните споразумения, срокът на
които е продължен със сключен между страните договор, наименован „сертификат“,
съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника. В случая неустойка е начислена на в размер на
стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката
всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора,
като по този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо
от това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че
неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната
месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия
за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза
за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и
да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно,
като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявеният
иск за установяване на дължимост на сумата от 427,59 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
В заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по
отношение на което вече е издадена
заповед за изпълнение, а именно до размера на сумата от 34,85 лв., включваща неплатени месечни абонаментни такси по
гореописаните договор и допълнителни споразумения за посочения отчетен период.
За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 464,84 лв., включващ
неплатени месечни абонаментни такси и неустойки, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани. Уважената главница представлява
лихвоносно вземане, поради и което следва да се присъди претендираната законна
лихва.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да присъдят разноски по
съразмерност на уважените претенции. По делото е приет списък с разноски по чл.
80 ГПК, от който е видно, че се претендират разноски в заповедното в общ размер
от 385 лв., включваща държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. и в исковото производство в общ размер от
735 лв., включващи държавна такса в размер от 75 лв., адвокатско възнаграждение
в размер от 360 лв. и депозит за особен представител в размер от 300 лв.
Особеният представител е направил своевременно възражение за прекомерност на
заплатените адвокатски възнаграждения, което съдът счита за основателно по
отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414
от ГПК, което е съобразно приложен към заповедта образец, от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи,
поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да
се определи по аналогия. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален
представител е подали възражение в утвърдения образец като възражението е
бланкетно. Поради което и в случая съдът
намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени
в чл.6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа,
а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него – 60 лв. и т.5 за изготвяне на други молби – 50 лв. .
Тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, като общият размер на дължимото възнаграждение е
110 лв. С оглед така изложеното съдът счита, че заплатеният адвокатски хонорар
за представителство в заповедното производство следва да се намали до размера
от 110 лв. Общият размер на разноските в заповедното производство съдът счита,
че се установява да са в размер от 135
лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция следва да
се присъди сумата от 9,45 лв. Относно
възражението за прекомерност на заплатения в исковото производство адвокатски
хонорар от 360 лв., то съдът счита същото за неоснователно, доколкото
заплатеният адвокатски хонорар напълно съответства на фактическата и правна
сложност на делото и на усилията на защитата по осъществяване на процесуално
представителство по делото, както и на определения в наредбата минимум. Общият
размер на разноските в исковото производство е 735 лв., от които съразмерно на
уважената част от исковите претенции следва да се присъди сумата от 51, 45 лв.
Общият размер на разноските, които следва да
се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковата
претенция е 60,90 лв. Ответникът се представлява от особен представител в полза
на когото се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
заплатения депозит, като други разноски не са направени и не се претендират.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.С., ЕГН **********,***
дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 34,85 лв.- месечни абонаментни такси, дължими по
Допълнително споразумение от 04.04.2014 г. към Договор за фиксирани
услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение от 07.11.2014 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***; по Договор за мобилни услуги от 08.01.2015 г. с предпочетен номер
+ *** за периода от 18.07.2015 г. до 17.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 21.12.2017 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 20441/2017 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 против Г.Д.С., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата, представляваща разлика между претендираната
главница в размер от 464,84 лв. и уважената в размер от 34,85 лв., формирана от неплатени месечни абонаментни
услуги и неустойки, дължими по Допълнително споразумение от 04.04.2014 г.
към Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер ***, Допълнително
споразумение от 07.11.2014 г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; по Договор за мобилни услуги
от 08.01.2015 г. с предпочетен номер + ***,
ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 21.12.2017 г. до окончателното им изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20441/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА Теленор България ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 60,90 лв. – разноски по съразмерност,
включващи сумата от 9,45 лв.- разноски по ч.гр.д. № 20441 по описа за 2017 г.
на ПРС и сумата от 51,45 лв.- разноски
по гр.д. № 2064 по описа за 2019 г. на
ПРС, V-ти гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ