Решение по дело №11844/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   07.12.2021г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 11844 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 185949 от 27.08.2020 г. по гр.д. № 69361/2018 г. Софийски районен съд, 164 състав признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ, че И.Н.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата 230.66 лв., представляваща цена на доставена през периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „******с абонатен № 252131, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018 г. до окончателното погасяване, за което вземане по ч.гр.д. № 2512/2018 г. по описа на СРС, 164 състав на 17.01.2018 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като отхвърлил този иск за сумата от 372.58 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2014 г. като неоснователен поради погасяване на вземането на ищеца по давност, а за сумата от 15.34 лв. - като недоказан, както и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, предявен в размер на 64.65 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г., като недоказан. Съобразно изхода на спора са разпределени разноските за исковото и заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го обжалва в частта, с която искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 230.66 лв. до 603.24 лв. поради погасяване по давност, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Неправилно СРС приел, че са погасени по давност дължимите суми за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2014 г., обективирани в обща фактура № **********/31.07.2015г. за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. В чл. 33, ал. 1 от ОУ били определени реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Районният съд не съобразил, че сумите по обща фактура за период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., издадена през м. 07.2015г., ставали изискуеми едва на 16.09.2015 г. С подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.01.2018 г. давността била прекъсната. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваната част, вкл. в частта за разноските. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна И.Н.К., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С.К. от САК с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съобразно въведения с въззивната жалба предмет на въззивна проверка, спорен пред настоящата инстанция е само въпросът погасени ли са по давност вземанията на ищеца за главници за периода м. 05.2014 г. – м. 12.2014 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В случая исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.01.2018 г. (чл. 422, ал. 1 ГПК), от която дата давността е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.

В процесния период м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. приложими към договорните отношения между страните са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Въззивният съд намира, че по своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период. Следователно за задълженията, възникнали при действието на ОУ от 2014 г., давността започва да тече от датата на възникването им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. включително са погасени по давност.

Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията не били погасени по давност предвид издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г. обща фактура № **********/31.07.2015 г., в която е посочен срок за плащане 15.09.2015 г. Издаването на общата фактура не променя падежа на месечните задължения за съответния отчетен период. Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия обаче остава същият. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в случай че изравнителният резултат е сума за доплащане, но в случая, видно от общата фактура, изравнителният резултат е сума за връщане.

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се следват, а от въззиваемия не са направени такива, поради което разноски не се присъждат.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185949 от 27.08.2020 г., постановено по гр.д. № 69361/2018 г. на Софийски районен съд, 164 състав в обжалваната част, с която предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу И.Н.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 230.66 лв. до 603.24 лв. и за периода м. 05.2014 г. - м. 12.2014 г. поради погасяване по давност на вземането.

В необжалваните части решението по гр.д. № 69361/2018 г. на Софийски районен съд, 164 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                     

 

 

 

                                                                                             2.