№ 837
гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско
дело № 20203100502993 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. А. от гр. Девня, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 3555/29.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1450/2019
год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от М. И. М. от гр. Варна против
въззивника К. И. А. иск с правно основание чл. 30 от ЗН, като е намалено дарението,
обективирано в нот. акт № 42, том І, рег. № 561, нот. дело № 42/17.10.2012 год. на нотариус
Г. И., с рег. № 213, с което И. М. А. ЕГН **********, починал на 29.12.2018 год. е дарил В
ПОЛЗА на К. И. А., с ЕГН ********** притежаваните части от собствеността върху
следния недвижим имот: Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4504.300.5.17 по КК на гр. Варна, който се намира в сграда с идентификатор №
10135.4504.300 по КК на гр. Варна, с предназначение на самостоятелен обект: жилище,
апартамент, брой нива: едно, със застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид.
№ 10135.4504.300.5.13 и над обекта: апартамент с ид. № 10135.4504.300.5.21, заедно с
прилежащите се 3, 6371 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху терена, заедно с изба №17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на
ап.18 и изба на ап.16 и е възстановена запазената част на М. И. М., с ЕГН ********** от
наследството на И. М. А., с ЕГН **********, починал на 29.12.2018г., в размер на 1 / 8 ид.
част от Апартамент №17, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5,
ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4504.300.5.17 по КК на
гр. Варна, който се намира в сграда с идентификатор № 10135.4504.300 по КК на гр. Варна, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със
застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид. № 10135.4504.300.5.13 и над
обекта: апартамент с ид. № 10135.4504.300.5.21, заедно с прилежащите се 3, 6371 % ид. ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, заедно с изба №
1
17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на ап.18 и изба на ап.16 (1 / 4 от
запазената част от наследството, състояща се от 1 / 2 от притежаваните от наследодателя И.
М. А. от собствеността върху апартамента).
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй дареният
апартамент е бил отчужден от надарения - ответник по иска по чл. 30 ЗН и не е в негова
фактическа власт по време на съдебния процес.
В евентуалност са наведени оплаквания (бланкетни), че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Отправено е искане за отмяна на решението и за присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна (ищец по
предявения иск) М. И. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители.
В писмено становище въззивникът поддържа жалбата си.
В писмено становище въззиваемият оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. И. М. от гр. Варна срещу
К. И. А. от гр. Девня иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищецът е навел следните твърдения: С ответника са наследници по закон (деца) на И.
М. А., б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год. Приживе наследодателят на ищеца И.
М. А. и съпругата му М. А. А.а (с която ищецът няма родствена връзка) придобили по време
на брака си в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху Апартамент
№ 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, ап. 17, с площ
от 106, 30 кв. м., съставляващ понастоящем обект с идентификатор 10135.4504.300.5.17 по
КК на гр. Варна.
С договор за дарение, сключен с нот. акт № 42/17.10.2012г., том І, рег. № 561, дело №
42/2012 год. на нотариус № 213, съпрузите И. М. А. и М. А. А.а дарили на ответника и брат
на ищеца К. И. А. процесния апартамент. И. А. е починал на 29.12.2018г. и е оставил за свои
наследници по закон преживялата съпруга М. А. А.а и трите си деца – ищецът М. И. М.;
ответникът К. И. А. и А. И.ова А.а.
Твърди се, че с извършеното дарение наследодателят И. М. А. е накърнил запазената
част на ищеца от наследственото имущество.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се намали
извършеното в полза на ответника дарение от 17.10.2012 год. и да се възстанови запазената
част на ищеца от имуществото, останало в наследство от баща му И. М. А., б. ж. на гр.
Девня, починал на 29.12.2018 год.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. И. А. е оспорил
иска с доводи, че е недопустим, евентуално – неоснователен.
Не оспорва наведените в исковата молба твърдения. Твърди, че ищецът е недостоен
2
да наследи баща си И. М. А., като излага следното: През 1989 год. е извършил наказуемо
деяние, а именно: управлявайки МПС без да има издадено СУМПС предизвикал тежка
катастрофа, при която застрашил живота и здравето на общия наследодател и ответника в
настоящето производство. През 2002 г. - 2003г. ищецът отправил обидни квалификации към
наследодателя, като пред негов приятел на въпрос „Как е баща ти?“ отговорил „Аз нямам
баща. За мен баща ми е мъртъв.“ Когато узнал за това наследодателят преживял силно
нервно-психично разстройство, отчаяние и тревожност, довели до желанието му да дари
своя дял от процесното имущество на другия си син – К. В последвалото продължително и
изключително тежко боледуване на наследодателя и до неговата смърт, изключителни
грижи за него полагал ответникът, а ищецът демонстративно се дистанцирал, не се
интересувал за състоянието на баща си и дори не присъствал на погребението му.
Навежда още, че наследодателят е притежавал и други недвижими имоти – идеална
част от апартамент в гр.Девня и земеделски земи в района на с. Пчелник или околните села,
които се включвали в наследствената маса и от които ищецът можел да удовлетвори
претендираното възстановяване на запазената му част.
Поради изложеното счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иска по
чл. 30 ЗН, тъй като е недостоен да наследява, в условията на евентуалност счита иска за
неоснователен, поради наличие на други имоти в наследствената маса, с оглед на което
запазената част на ищеца не е накърнена и настоява за отхвърлянето му.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Оспорва твърденията на ответника, че
наследодателят е притежавал друго имущество, останало след неговата смърт. Твърди, че
извършеното от наследодателя дарение на собствената му 1 / 2 част от апртамента в полза
на ответника изчерпва цялото наследствено имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за наследници № 11/14.01.2019 год. и препис-извлечение от акт за
смърт, издадени от община Девня се установява, че И. М. А. ЕГН ********** е починал на
29.12.2018г. и призовани да го наследят са наследниците му по закон: М. А. А.а – преживяла
съпруга и трите му деца: М. И. М. ЕГН **********; К. И. А. ЕГН ********** и А. И.ова А.а
ЕГН **********.
Видно от удостоверение от 11.03.2019 год., изд. от общна Варна (л. 32 от делото на
РС-Варна) И. М. А. и М. А. А.а са сключили граждански брак на 12.03.1990 год., като
бракът е бил втори поред за съпруга И. М. А..
С договор за покупко-продажба № 28831/22.09.1993 год. на държавен недвижим имот,
скл. по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.), съпрузите И. и М. А.и са придобили
собствеността върху Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 106.30 кв.м. и принадлежащото му избено помещение №17 с полезна
площ 8.94 кв.м., ведно с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена.
С договор за покупко-продажба № 355/11.10.1993 год., сключен по реда на Наредбата
за държавните имоти (отм.), наследодателят И. М. А. (през време на брака си с М. А. А.а) е
придобил в собственост жилище (апартамент) № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение,
комплекс „Девня“, гр. Девня, състоящо се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две
тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение
№ 42 с полезна площ от 7,45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена. Договорът е възмеден, сключен е през време на брака,
3
поради което и описаният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от
съпрузите И. М. А. и М. А. А.а.
С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 42, том I, рег. № 561, дело №
42/17.10.2012 г. на Нотариус № 213 Г. И., И. М. А. и М. А. А.а са дарили на сина си К. И. А.
следния свой недвижим имот придобит в режим на съпружеска имуществена общност:
Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4504.300.5.17 по КК на гр.
Варна, със застроена площ от 106, 30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения и принадлежащото му избено помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно
с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
дарителите са си запазили правото на ползване заедно и поотделно на имота до края на
живота си.
С договор за замяна, скл. с нот. акт № 25/18.03.2019 год., том ІІ, рег. № 3020, дело №
218/2019 год. на нотариус № 147, надареният ответник К. И. А. е прехвърлил на трето лице
собствеността върху подарения му с договора по нот. акт № 42, том I, рег. № 561, дело №
42/17.10.2012г. на Нотариус № 213 имот – Апартамент № 17, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.4504.300.5.17 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 106, 30
кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения и принадлежащото му избено
помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно с 3, 6371 % ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена. Договорът е сключен преди да е изтекла една
година от смъртта на наследодателя И. М. А. и открИ.е на наследството му.
Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че към момента на открИ.е
на наследството на И. М. А., освен притежаваната от него 1 / 2 ид. част от апартамента в гр.
Девня, има и други активи в имуществото, останало след смъртта му. По делото не са
ангажирани доказателства (липсват и твърдения) за наличие на задължения на
наследодателя към трети лица или обременяване на наследството му със задължения по чл.
12, ал. 2 от ЗН, които следва да се отчетат при определяне на масата по чл. 31 от ЗН.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 26.03.2021 год., изслушано
във въззивната инстанция, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното:
Пазарната стойност на подарения апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.4504.300.5.17, със застроена площ от 106, 30 кв. м. към момента на
открИ.е на наследството на И. М. А. (29.12.2018 год.), в състоянието, в което се е намирал
към датата на извършване на дарението (17.10.2012 год.) е в размер на 73 700 лева;
пазарната стойност на апартамента към датата на заключението на експертизата е 83 300
лева, съобразно състоянието му преди да бъде направен основен ремонт от приобретателя на
апартамента по договора за замяна от 18.03.2019 год., а пазарната му стойност в
състоянието, констатирано от вещото при огледа, т. е., след извършения основен ремонт на
апратмента, е 130 800 лева. Установява се още, че пазарната стойност на апартамента № 42,
вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, гр. Девня, състоящ се от две стаи,
кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., ведно с
принадлежащото му избено помещение № 42 с полезна площ от 7, 45 кв. м., ведно с 2, 2323
% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, към момента
на открИ.е на наследството на И. М. А. на дата 29.12.2018 год. е в размер на 18 300 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът е процесуално допустим, а възраженията на ответника за недопустимост на
4
иска са неоснователни.
Обстоятелството, че след извършване на дарствената сделка, надареният, против
когото е предявен иска по чл. 30 ЗН, се е разпоредил с подарения му имот няма за
последица недопустимост на иска по чл. 30 ЗН. Горното обстоятелство е от значение
за начина, по който да бъде възмезден наследник, чиято запазена част е накърнена с
извършения от наследодателя му дарствен акт (в натура или парично и то при определени в
закона предпоставки), но няма никакво отношение към допустимостта на иска по чл. 30 ЗН.
Възраженията и доводите на ответника, че ищецът е недостоен да наследява също са
неоснователни. Описаните от ответника действия и поведение на ищеца спрямо
наследодателя И. М. А., не попадат в нито една от хипотезите, установени в чл. 3 от ЗН и
обуславящи недостойнство за наследяване.
Видно от доказателствата, ищецът е син на наследодателя, е и от кръга наследници със
запазена част, т. нар. „необходими наследници“.
Съобразно правилото на чл. 29, ал. 3, изр. второ и трето от ЗН, когато наследодателят
е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1 / 3, при две деца е
равна на 1 / 4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. С оглед горните
правила разполагаемата част на И. М. А. е 1 / 6 от имуществото му, запазената част на
всички наследници със запазена част е общо 5 / 6, а запазената част на ищеца е 5 / 24.
Съгласно чл. 31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на открИ.ето на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
В настоящия случай масата по чл. 31 от ЗН включва сбора от стойностите към датата
на открИ.е на наследството (29.12.2018 год.) на следните имущества – на 1 / 2 ид. част от
апартамента в гр. Девня, описан по – горе и на 1 / 2 ид. част от апартамента в гр. Варна,
предмет на договора за дарение, оценен в състоянието, в което се е намирал към момента на
подаряването му през октомври 2012 год.
Установено е по делото, че пазарната стойност на апартамента № 42, вход „В“, ет. 4,
блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, гр. Девня към датата на открИ.е на наследството
(29.12.2018 год.) е в размер на 18 300 лева, съответно половината от тази стойност е 9 150
лева; стойността на апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 22, вх. 5, ет. 5 към датата на открИ.е на наследството в състоянието му към момента на
подаряването му (октомври 2012 год.) е 73 700 лева, т. е., половината от тази стойност е в
размер на 36 850 лева. Пасиви, останали след смъртта на наследодателя И. М. А., няма.
С оглед горното масата по чл. 31 от ЗН в стойностно изражение е в размер на 46 000
лева. Разполагаемата част на наследодателя И. А. е на стойност от 7 666, 66 лева (1 / 6 от
46 000 лева); общо запазената част на всички наследници със запазена част е в размер на
38 333, 33 лева, а запазената част на всеки един от наследниците със запазена част, в това
число и на ищеца М. И. М., е 9 583, 33 лева. Свободното имущество, останало след смъртта
на наследодателя включва правото на собственост върху 1 / 2 ид. част от апартамента № 42,
вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, гр. Девня. Ищецът–претендент на
правото по чл. 30 от ЗН, съобразно наследствения му дял, получава в наследство от своя
наследодател чисто имущество на стойност от 2 287, 50 лева (1 / 4 от чистия актив от
наследството на баща си), а запазената му част, както бе посочено по–горе, е в размер на 9
5
583, 33 лева.
От изложеното се налага извода, че с извършеното дарение на притежавания от него
при условията СИО 1 / 2 част от апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, наследодателят И. М. А. е накърнил запазената част на
ищеца, упражнил правото си по чл. 30 от ЗН, със 7 295, 83 лева (9 583, 33 лева – 2 287, 50
лева = 7 295, 83 лева).
При това положение искът на М. И. М. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената
му част от наследството на баща му И. М. А., починал на 29.12.2018 год. е основателен.
В съответствие с чл. 30 от ЗН, запазената част на ищеца М. И. М. от имуществото,
останало в наследство от баща му И. М. А. следва да бъде възстановена, като се намали със
7295,83 / 36850 ид. части извършеното от наследодателя И. М. А. в полза на К. И. А.
дарение на недвижим имот – 1 / 2 ид. част от апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, извършено с договора, сключен с нотариален акт
№ 42, том I, рег. № 561, дело № 42/17.10.2012г. на Нотариус № 213 Г. И..
Съобразно предоставената му от въззивната инстанция възможност ответникът е
заявил, че желае да задържи подарения му имот, в случай, че са налице предпоставките на
чл. 36, ал. 2 ЗН.
Установено е по делото, че надареният ответник, срещу когото е постановано
намаляване на извършеното в негова полза дарение за възстановяването на запазената част
на ищеца, също е наследник със запазена част; установено е още, че стойността на
подарения имот, изчислена съгласно чл. 31 от ЗН, е 36 850 лева, т. е., стойността му
надвишава сбора на разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно, сборът на
които е на стойност от 17 249, 99 лева. При това положение по отношение на ответника К.А.
не са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗН да задържи подарения му имот и да
допълни в пари запазената част на ищеца по цени към момента на намаляването, при
съответното приложение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, изр. второ от ЗН.
В случая не са налице и условията попълването на запазената част на ищеца с пари,
чрез осъждането на ответника за заплащането им, да бъде извършено в настоящото
производство, тъй като отчуждаването на подарения имот от ответника, срещу когото е
постановено намаляване на извършеното в негова полза дарение за възстановяването на
запазената част на ищеца, е извършено преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството, т. е., отчуждаването на подарения имот е извършено в сроковете по чл. 37 от
ЗН, при което и ищецът разполага с иска по чл. 37 ЗН срещу надарения и приобретателя на
подарения имот. Само когато отчуждаването на подарения имот от лицето, срещу когото е
постановено намаляване на извършеното в негова полза дарение за възстановяването на
запазената част на наследник със запазена част, е извършено след сроковете по чл. 37 ЗН,
само тогава накърнената запазената част се възмездява с пари според цената по време на
намаляването, при съответното приложение на нормата на чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН.
В обобщение първоинстанционното решение е неправилно, същото следва да се
отмени и да се постанови друго, с което да се възстанови, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН,
запазената част на ищеца М. И. М. от наследството на баща му И. М. А., като се намали със
7 295, 83 / 36 850 ид. части, извършеното от наследодателя И. М. А. в полза на К. И. А.
дарение на недвижим имот – 1 / 2 ид. част от апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, извършено с договора, сключен с нотариален акт
№ 42, том I, рег. № 561, дело № 42/17.10.2012г. на Нотариус № 213 Г. И..
Съобразно изхода от правния спор по иска по чл. 30 ЗН ответникът К.М. А. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за двете инстанции в общ размер на 1 528, 50
6
лева.
На основание чл. 77 ГПК двете страни следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на ОС – Варна сумата от по 25 лева всяка – за доплащане на определеното от съда
окончателно възнаграждение на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 3555/29.07.2020 год., постановено по гр. дело №
1450/2019 год. по описа на РС-Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА със 7 295, 83 / 36 850 ид. части дарението от 17.10.2012 год.,
обективирано в нот. акт № 42, том I, рег. № 561, дело № 42/17.10.2012 г. на Нотариус № 213
Г. И., с вх. рег. № 21798, акт № 135, том LVІІ, дело № 12025/17.10.2012 год. по описа на
СлВп-Варна, с което И. М. А. ЕГН ********** е дарил на сина си К. И. А. 1 / 2 ид. част от
Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.4504.300.5.17 по КК на гр.
Варна, със застроена площ от 106, 30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения и принадлежащото му избено помещение № 17 с полезна площ 8.94 кв.м., ведно
с 3, 6371 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, запазената част на М. И. М. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Петър Рйчев № 36, от наследството на баща му И. М. А. ЕГН
**********, б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год., накърнена с горното дарение;
ОСЪЖДА К. И. А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Девня, кв. „Девня“, бл. 4,
вх. В, ет. 4, ап. 42 да заплати на М. И. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Петър Рйчев №
36, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 528, 50 лева (хиляда петстотин двадесет и
осем лева и 50 ст.) – разноски за двете инстанции;
ОСЪЖДА К. И. А. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Девня, кв. „Девня“, бл. 4,
вх. В, ет. 4, ап. 42 да заплати на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от
25 лева (двадесет и пет лева) – разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза;
ОСЪЖДА М. И. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Петър Рйчев № 36, да заплати на
Окръжен съд – Варна, на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) –
разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8