Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 2025 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –
Варна срещу Решение № 1185/06.08.2020 г. на Варненски районен съд, ІV състав,
постановено по н.а.х.д. № 2108 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 457461/501207/15.08.2019 г., издадено от
Заместник-директора на ТД на НАП – Варна.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
постановено в нарушение на закона. По-конкретно касаторът излага твърдения, че
изводите на съда за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, довели
до прилагането на чл. 28 от ЗАНН за безспорно извършеното нарушение, са
неправилни. Счита възприетите от съда за смекчаващи обстоятелства за такива от
личен характер на счетоводителката на дружеството, докато санкцията е наложена
на юридическото лице и с нея е ангажирана неговата обективна и безвиновна
отговорност за неизпълнение на задължения към държавата. Моли за отмяна на
решението на районния съд и за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
в производството, „Б.С.Ш.“ ООД – гр. Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че в решението си районният съд е обсъдил
множество обстоятелства, от които правилно е формирал извод за по-ниска степен
на обществена опасност на деянието, извършването на което не е било оспорвано
от фактическа страна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита преценката на районния съд за наличие на обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН
за правилна и законосъобразна и пледира решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
457461/501207/15.08.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП –
Варна, с което на „Б.С.Ш.“ ООД – гр. Варна за три нарушения на чл. 3, ал. 1, т.
1, буква а) от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на министъра на финансите, вр. чл.
5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на основание чл. 355, ал. 1,
предл. 1 от Кодекса за социално осигуряване са наложени три имуществени санкции
в размер на 500 лева всяка.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 26.06.2019 г. служител на ТД на НАП – Варна установил, че в
качеството си на осигурител дружеството „Б.С.Ш.“ ООД не е подало в
законоустановения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, декларация обр. № 1. Установено било, че декларации обр. № 1 за
наетото лице И Х за месеците февруари, март и април 2019 г. били подадени на
26.06.2019 г. За констатираното нарушение срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който били описани обстоятелствата
и била дадена правна квалификация. Актът бил надлежно предявен и връчен,
подадените възражения били приети за неоснователни и въз основа на акта било
издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд
приема, че актът и постановлението са издадени при спазване на всички срокове и
процедури и съдържат законоустановените реквизити. Посочва, че фактическата
обстановка е била пълно и обективно изяснена в административнонаказателното
производство, нарушението и обстоятелствата на извършването му са подробно
описани и на деянието е дадена правилна правна квалификация. Въпреки това
намира за неправилен извода на административнонаказващия орган, че конкретното
нарушение следва да бъде санкционирано. Счита за безспорно установено
подаването на трите декларации обр. № 1 със забавяне по установени в
производството причини. Намира, че тези причини – тежко заболяване и последвала
смърт на съпруг на счетоводителя на дружеството обосновават по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, предвид последвалите действия за изпълнение на
задължението, макар и със закъснение. Квалифицира деянието като такова с
по-ниска степен на обществена опасност, и респективно, като маловажен случай на
административно нарушение, и на това основание отменя наказателното
постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря.
Безспорно е
установено, че декларациите обр. № 1 са подадени на 26.06.2019 г., тоест след
законоустановените срокове. Подаването е станало по инициатива на самото
дружество, което е внесло на 18.06.2019 г. уведомление за корекция, а не в резултат
от покана след установено при служебна проверка неподаване в срок. Не се
оспорва твърдението във възражението, че дължимите суми за осигурителни вноски
са внесени в бюджета преди уведомяването за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Във възражението си упълномощеното за подаване на
декларациите лице е описало подробно обстоятелствата относно заболяването и
последвалата смърт на съпруга си, като е поискало възстановяване на срока за
подаване поради тези непредвидени обстоятелства. Към възражението са
представени и доказателства за обстоятелствата.
Касационният
състав намира, че макар субектът на нарушението – дружеството – да е различен
от физическото лице, по отношение на което са били налице непредвидените
обстоятелства, това лице е било оправомощено надлежно за подаване на
необходимите документи по социалното осигуряване. Доколкото юридическото лице
осъществява взаимодействието си с администрацията посредством физическите лица,
на които е възложило съставянето и подаването на декларациите, правилно
районният съд е ценил обстоятелствата от личен характер за оправомощеното лице,
станали причина за забавянето, като обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Липсват
данни и доказателства за други нарушения от същия вид на дружеството и не се
твърдят настъпили неблагоприятни последици за осигуреното лице или за функционирането
на осигурителната система от забавянето, поради което изводите за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и на дееца са обосновани и в
съответствие с материалния закон.
По тези съображения съдът намира, че изводът на районния съд за приложимост
на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразен и не са налице твърдяните нарушения на районния съд, представляващи
касационни основания.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1185/06.08.2020 г. на Варненски районен съд, ІV състав, постановено по
н.а.х.д. № 2108 по описа на съда за 2020 година.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.