Решение по дело №249/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  №222

гр. Кюстендил, 02.08.2019 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на втори юли

пред две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                               Евгения Стамова

с участието на секретаря Р. С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                            в. гр. д. № 249

по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Община К. с адрес гр.К., пл.„**” №* е обжалвала с въззивна жалба решение № 228/25.03.2019 г., постановено от Районен съд – гр.Кюстендил по гр.д.№ 2054/2018 г. по описа на същия съд

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от Община К. с адрес гр. К., пл.„**” №* против .Н.С.Л. с адрес *** искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от *лева, представляваща неплатени задължения по договор за наем № Д-00-1200/05.12.2014 г., от които, както следва: задължения за наем за 2016 г. за всеки един от месеците от юли до декември, включително по *лева, за м. януари, 2017 г., сумата от *лева или общо сума в размер на *лева; задължения за такса битови отпадъци – сумата от ** лева, от която за 2015 г.и 2016 г. по *лева и за 2017 г. – *лева, сумата от *лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва  върху дължащите се суми за наем и сумата от *лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължащите се такси битови отпадъци, ведно със законната лихва върху главницата от *лева, считано от 04.06.2018 г. до окончателното й заплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парични задължения № 602/26.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1143/2018 г. на КнРС. Решението на районния съд се обжалва изцяло и се приема за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.  въззивната страна счита, че при постановяване на решението е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и поради неправилната им преценка е достигнал до погрешни фактически, а оттам и правни изводи за недоказаност на исковете. За немотивиран се приема изводът на съда, че е недоказан фактът на реалното предаване на недвижимия жилищен имот предмет на договора за наем на наемателя. Твърди, че обстоятелствата относно реалното предаване на вещта се установяват от приетия като доказателство опис, който имал съдържанието на приемо-предавателен протокол. Според разбирането на въззивника, след като с подписа си наемателят е удостоверил намиращите се и предадените в процесното жилище вещи, то и жилището било предоставено за ползване с този опис. Изрично се сочи, че ответникът е настанен в имота с настанителната заповед, приета като доказателство по делото. От извършените от ответника конклудентни действия по заплащане на задълженията за наем за част от периода, през който е съществувало наемното правоотношение въззивната страна извежда извод за това, че имотът бил владян от ответника.  Предвид това на наемодателят се дължали претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение.. Претендира разноски по водене на делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.С.Л. с адрес *** , представляван от служебно назначения му особен представител адв. А.П. .

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във въззивното производство и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл.269 от ГПК, приема решението на КнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка по делото е установена правилно , въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства и не са установени нови факти и обстоятелства ., които да я променят.

Страните по делото са били в наемно правоотношение, възникнало по силата на сключения между страните договор за наем, след издаването на настанителна заповед, предвид обстоятелството, че предмет на договора за наем е била недвижима вещ, общинска собственост.

Издадена е заповед № РД-00-1510/03.12.2014г.на Кмета на Община К., с която ответникът и двучленното му семейство били настанени в жилище,находящо се в гр.К.,кв.“*“,ул.“**“, къща № * за срок от пет години. Въз основа на тази заповед е сключен и Договор № Д-00-1200/05.12.2014 г между ищеца като наемодател и ответника, като наемател. Било постигнато съгласие да ползва като наемател имота по заповедта за срок от пет години, възмездно срещу задължението му да заплаща наемна цена в размер на *лева месечно, както и задължение по чл.3 от договорът да заплаща такса битови отпадъци. Съгласно чл.5 от договора – при предаване на описания в чл.1 общински недвижим имот страните по договора подписват  приемо-предавателен протокол, който е неразделна част от договора за наем.

Като доказателство по делото е приет опис на имущество в жилище №* от 05.12.2014 г., подписан от страните по наемното правоотношение, в който се съдържа опис на тринадесет движими вещи и съответния брой от всяка от тях. В съдържанието на този опис липсват изявления на страните по наемния договор относно недвижимия имот, предмет на договора. Ищецът поддържа твърдение, че този опис удостоверявал и предаването за ползване на отдаденото под наем жилище.

Представена е справка за задълженията за исковия период, изготвена от служител на Община К., в която е посочено неплащане на наемна цена за времето от м.07.2016 г. до м.01.2017 г. в общ размер на *лева и лихва върху тази сума в размер на *лева и неплатени такси битови отпадъци в общ размер на *лева и лихва за забава върху тази сума в размер на ** лева.

До ответника е изпратено служебно писмо от 17.10.2016г., връчено на наемателя лично, видно от  известие за доставяне,  съдържащо покана за заплащане на задължения по процесния договор  за период различен от процесния.

-2-

 

 

Със заповед № РД–00–2220/30.12.2016 г. на Кмета на Община К. е прекратено наемното правоотношение между страните.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК подадено от ищеца е образувано ч.гр.д. №1143/2018 г. е издадена  заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №602/26.06.2018 г.против длъжника Н.Л. за процесните суми. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, предвид което ищецът в указания едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК е предявил исковете по чл.422 от ГПК.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл.422 от ГПК установителни искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за незаплатена наемна цена  и такса битови отпадъци и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху неплатените главници. Решението е обжалвано от ищеца.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от  надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно установено възникнало между страните наемно правоотношение след надлежно сключен договор за наем, предшестващ от заповед за настаняване в недвижим имот, общинска  собственост и представляващ жилище.

Ищецът основава претенцията си на твърдения за неизпълнение на задълженията на наемателя да заплаща наемна цена и разходите във връзка с ползване на имота - такса битови отпадъци.

По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ответника да е изпълнил тези си задължения за исковия период.

Спорен между страните е и въпроса относно това - наемодателят изпълнил ли е задължението да предаде вещта.

Както правилно е приел и първоинстанционният съд, доказателства установяващи предаването на процесното жилище не са представени, респективно не се установява да е изпълнено  точно изискването имотът да е предаден с приемо-предавателен плот

Представеният по делото опис касае само движими вещи, а предмет на договора за наем е жилищен имот. Съдържанието на документа не съдържа  данни относно предаване на жилищен имот, а дори и да се приеме, че описът касае вещи находящи се в процесното жилище, то това не е равнозначно на изявление за предаване и на недвижимата вещ..

Липсват доказателства установяващи твърденията на въззивника, за това, че вещта е предадена за ползване, за да се приеме че ответникът като наемател не е изпълнил задълженията си по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД

Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на претендираните от него вземания спрямо ответника, поради и което предявените по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове са неоснователни.

Решението на КнРС, с което исковете са отхвърлени като неоснователни е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.

 

Воден от горното, КнОС

 

 

Р       Е       Ш       И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/25.03.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 2054/2018 г. по описа на същия съд

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: