Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер                                          11. 03. 2014г.                         Град     С.

                                                           

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,    Първо Гражданско отделение, 15 състав

На четиринадесети февруари                                                     Година  2014                                                                                                                                                            

В публичното заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА  НИКОЛАЕВА                                                                             

Секретар: П.Г.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело N 9053 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН.

            Ищцата твърди в исковата молба, че е единствен наследник по закон на А.Д.И., чиято смърт е обявена на основание чл. 14, ал. 1 от ЗЛС с влязло в сила на 01. 11. 2010г. съдебно решение, който е наследник по закон на Ц. Л. И., починала на 22. 04. 2006г. и че саморъчно универсално завещание от 21. 04. 2006г., съставено от Ц. Л. И. в полза на ответницата Е.Д.И. /нейна дъщеря/ не е написано и подписано от лицето, сочено за завещател. Ответницата Е.Д.И., легитимирайки се като собственик по наследство /по закон и горепосоченото завещание/ на апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж. к. „С.”, бл. **, вх. *, ет. *, с площ 76. 67 кв.м., - продължава ищцата -  с договор за продажба от 06. 08. 2008г., оформен в нотариален акт № 185 от 2008г. на Нотариус С. М. с рег. № 389 и район на действие СРС, продава апартамента на ответника Ю.Е.М..  Моли съда на основание чл. 42, б. „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН да признае за установено спрямо ответниците, че универсалното саморъчно завещание от 21. 04. 2006г. е нищожно като ненаписано и неподписано от лицето, сочено за завещател. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            Ответниците депозират отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорват предявения иск изцяло. Ответникът М. моли да му бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

            С влязло в сила на 01. 11. 2010г. съдебно решение по гр. дело № 3085 от 2008г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗЛС вр. с чл. 549 от ГПК, е обявена смъртта на А.Д.И.. Последният оставя за единствен наследник по закон – ищцата съгласно удостоверение за наследници  на СО, С. – град от 27. 12. 2010г..

            Ц. Л. И. почива на 22. 04. 2006г. и оставя за наследници по закон двете си деца – ответницата Е.Д.И. и А.Д.И.. На 21. 04. 2006г. е съставено саморъчно универсално завещание, с което Ц. Л. И. завещава цялото си имущество на дъщеря си – ответницата И..

            От заключението на графологичната експертиза на вещото лице С.Г., неоспорено от страните в частта досежно подписа за завещател, положен в процесното завещание, се установява, че същото е подписано от Ц. Л. И.. От заключението на графологичната експертиза на вещото лице М.З., допуснато в хипотезата на чл. 200, ал. 3 от ГПК само в частта досежно авторството на текста на завещанието, се установява, че не може да бъде направен категоричен извод от наличния сравнителен материал кой е написал завещанието и ако това бъде направено би било неправилно и методически неиздържано. От допълнителното заключение на графологичната експертиза на вещото лице М. З., неоспорено от страните, се установява, че ако се приеме че Ц. Л. И. е изпълнила ръкописния текст в сравнителния материал, то ръкописният текст в саморъчното завещание е написан от друго лице; че няма техническа подправка в текста на завещанието, но същевременно се наблюдават следи, характерни за копиране на просвет или за подражание /имитация/, изразени чрез забавен темп на движенията, чрез вълнообразност и променлив натиск на пишещия прибор, а оттам неравномерно отлагане на химикална паста в щрихите, във вид на точки на необосновано спиране и присъединяване на движението на пишещия прибор и че текстът и подписът в саморъчното завещание са изпълнени от едно и също пишещо средство – химикалка, с използването на един и същ пълнител – химикална паста. Съобразно правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК, разпределящо доказателствената тежест при оспорване автентичността на частен документ, който не носи подписа на оспорващата страна, ответниците носят тежестта за установяване автентичността на документа, тъй като те се ползват от него. Следователно те следва да проведат пълно и главно доказване относно обстоятелството, че оспореното процесно завещание е написано и подписано от наследодателката Ц. Л. И., каквото обаче не са провели успешно. Поради това, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, съдът приема, че процесното завещание е неавтентичен писмен документ, който не е написан от лицето, сочено за завещател.

            При така установените факти според гореизложеното, съдът приема от правна страна следното:

            Ищцата в качеството си на наследник на наследник по закон на Ц. Л. И. – завещател по процесното саморъчно завещание разполага с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на завещанието на основание чл. 42, б. „б” от ЗН.

            Съгласно нормата на чл. 42, б. „б” от ЗН завещателно разпореждане е нищожно, ако при съставянето му не са спазени изискванията за неговата форма по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗН – да е написано ръкописно  и подписано от самия завещател и да съдържа означение на датата на съставяне. Процесното саморъчно завещание макар подписано от завещателката, не е написано от нея, поради което съставлява неавтентичен документ и недействителен правен акт, който не поражда целените с него правни последици. Ответниците, които носят тежестта да докажат автентичността на завещанието, не са установили по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че то е написано от завещателката, поради което съдът приема този факт за неосъществен. Предявеният установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата 5 900 лв., при условията на разделна отговорност, по равно, съставляваща държавна такса в размер на 2400 лв. и хонорар за един адвокат в размер на 3 500 лв..

            На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                             

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРОГЛАСЯВА на основание  чл. 42, б. „б” вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН нищожността на саморъчно завещание от 21. 04. 2006г., съставено от Ц. Л. И., починала на 22. 04. 2006г., в полза на Е.Д.И., по иска предявен от Ц.А.И.,***, ж. к. „Д.”, бл. ***, вх.*, ет. *, ап. **, срещу Е.Д.И.,*** и Ю.Е.М.,***, ж. к. „С.”, ул. „Н.” № ***, ет. *, ап. **.

            ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН: **********, и Ю.Е.М., ЕГН: **********, да заплатят на Ц.А.И., ЕГН: **********, сумата 5 900 лв. - съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при условията на разделна отговорност, по равно, т.е. всеки от двамата по 2 950 лв...           

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             СЪДИЯ: