Определение по дело №4836/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260173
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530104836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№.........                        18.07.2022 г.              Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 18 юли                                                   2022 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело 4836 по описа за 2020 година.

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

        Постъпила е молба от Н.Г.Н. с искане да бъде изменено в частта за разноските на определение от 30.06.2021 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

С протоколно определение от 30.06.2021 г., постановено по гр.д № 4836/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, съдът е прекратил като недопустимо производството по делото поради липса на правен интерес и е осъдил ищеца Н.Г.Н. да заплати на „Ворек“ ЕООД гр. Ст.Загора разноски в размер на 770 лева. Молителят счита за неправилно това определение, тъй като такива разноски не били направени, както и не било направено искане в този смисъл, като моли алтернативно същите да бъдат намалени на 721.54 лв.

 

По молбата съдът намира за установено следното:

Съдът намира твърдението на ищеца, че адвокатският хонорар следва да бъде в размер на 721.54 лв. за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2. Съгласно т.3 от ал.2 на чл. 7 от Наредбата, при интерес от 5000 до 10 000 лв., възнаграждението е 580 лв. плюс 5% за горницата от 5000 лв. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение в настоящото производство е 771 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г., сключен между „Ворек“ ЕООД гр. Ст.Загора и АД Кордов и П. гр. Ст.Загора, от който е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 770 лв. и същото е платено в брой.

По делото е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, съгласно който направените от ответника разноски по делото са в общ размер на 770 лв. Съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на тези разяснения, дадени от ВКС, съдът  е приел, че предвид прекратяване на производството по делото, ищецът дължи заплащане на всички разноски, сторени от ответника в пълен размер.

По отношение на молбата за евентуалното намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира същата за неоснователна. Съгласно разрешенията, дадени с т. 3 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. При произнасяне по направено искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът е обвързан с цитираните по-горе постановки, дадени с т. 3 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. В настоящия случай, съдът намира, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Последното се отличава с голям обем писмени доказателствата, представен е и изчерпателен отговор на исковата молба. На проведеното открито съдебно заседание е присъствал процесуалният представител на ответника.  С оглед на това може да се направи обоснования извод, че делото се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност, а ангажираната от ответника адвокатска защита е била реализирана добросъвестно, професионално и в пълен обем, поради което присъденият в полза на ответника адвокатски хонорар не е прекомерен. Той е заплатен от ответника и документите, удостоверяващи плащането, заедно със списъка по чл.80 от ГПК своевременно са представени и приложени по делото.

Ето защо, съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение (в този смисъл е Определение № 80 от 11.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 673/2015 г., I т. о., ТК).

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че следва да остави без уважение молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколно определение от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 4836/2020г. на PC Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна.

С оглед на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.Г.Н. ***-А-3-5, ЕГН **********, по чл. 248 от ГПК за изменение на протоколно определение от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 4836/2020г. на PC Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна.

Определението, съгласно разпоредбата на  чл. 248, ал. 3 от ГПК, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен Съд  Стара Загора.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: