РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия |
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ |
при участието на секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от младши съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 2778 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 271 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5011489/24.01.2019 г. на Б.А.П. срещу Решение № 10700/14.01.2019 г. по гражданско дело № 21695/2018 г. на Софийския районен съд, 64. състав, с което са отхвърлени исковете за отмяна на уволнението на въззивника, извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 453/07.02.2018 г. на ДП „Н.к.Ж.и.“ (ДП „НКЖИ“) на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, и за обявяването на същото за незаконно, за възстановяване на въззивника на заеманата от него преди уволнението длъжност – „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“ на отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ на ДП „НКЖИ“, както и за осъждане на ДП „НКЖИ“ да му заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 8 640 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 08.02.2018 г. – 08.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.03.2018 г. до пълното ѝ изплащане, като въззивникът е осъден да заплати и разноски.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата в първоинстанционното производство. Твърди се, че заповедта за уволнение, обективирана в акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 453/07.02.2018 г., не е била редовно връчена на въззивника. Излагат се доводи, че лицата, които посетили въззивника на 08.02.2018 г. му съобщили, че искат да му съобщят нещо, без да го уведомят, че ще му връчват уволнителна заповед, заради което същият им отказал. Изложени са доводи, че въззивникът бил разбрал за това какво следвало да му се връчи от близка, която изпратил да носи документи при работодателя му, чак на следващия ден – 09.02.2018 г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че актът за уволнение е мотивиран, като се сочи, че същият не бил подписан от конкретно посочено лице. Твърди се, че не е спазена процедурата за преодоляване на закрилата срещу уволнение, предвидена в чл. 333 КТ, тъй като при искането на разрешение за преодоляване на закрилата от дирекция „Инспекция по труда“ – град София, не е представена атестационна оценка, която е послужила като основание за мотивиране на извършеното уволнение. Твърди се, че с това е нарушена процедурата за получаване на съгласие от органите на инспекцията по труда и така не е преодоляна предварителната закрила срещу уволнение. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е мотивирана с препращане към резултата от извършена атестация, като се възразява, че в същата не са посочени липсващи качества на въззивника П., които да обосноват основанието за уволнение. Цитирана е съдебна практика. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът П. бил запознат с резултатите от проведената за него атестация. Излагат се доводи, че на 18.12.2017 г., когато се твърди на въззивника П. да е връчена атестационна карта, същият се е явил на работното си място само за да представи болничен лист и да получи ваучери от работодателя, но същият не е бил на работа и след получаване на необходимите документи от работодателя е отишъл на медицински преглед. Излагат се доводи, че установеното явяване на работното място в този ден е било кратковременно и че работодателят бил злоупотребил в интерпретацията си на фактите. Излагат се доводи, че не е доказано наличието на основания за определяне на слаба оценка при атестиране. Сочи се, че уволнението не можело да бъде извършено чрез позоваване на документ, който не бил доведен до знанието на въззивника. Излагат се и доводи срещу начина на извършване на годишната атестация на въззивника П. и резултатите от нея – сочи се, че същият не се е явявал на работа по обективни причини, тъй като е бил в отпуск след злополука; че нямало как да се установи, че не бил изпълнил възложените му задачи, тъй като такива не му били възлагани през атестационния период. Твърди се, че работодателят недобросъвестно не е възлагал задачи на въззивника, за да може същият да бъде оценен ниско при атестация. Излагат се доводи, че въззивникът не бил длъжен да превежда документи от чужди езици, а само да ползва такива. Твърди се, че липсата на качества на въззивника П. да изпълнява възложената му работа не е установена. Сочи се, че липсват мотиви относно това кои качества липсват на въззивника, както и относно конкретните факти и обстоятелства, от които е установена липсата на качества. Поради това се сочи, че заповедта за уволнение не е мотивирана. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на всички предявени искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна – ДП „Н.к.Ж.и.“, чрез упълномощения ѝ представител юрк. В.В.(пълномощното е на лист 258 от първоинстанционното дело за всички инстанции). В отговора се излагат аргументи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се доводи, че по делото е доказано връчване на акта за уволнение на въззивника П. при отказ, като се посочва, че за целта работодателят е сформирана нарочна комисия, която е имала за цел връчване на конкретни документи на въззивника П.. Излагат се доводи, че при пристигането на комисията пред дома му въззивникът П. се опитал да прикрие присъствието си, като изгасил осветлението, а членовете на комисията подробно му обяснили по телефона за същността на носените от тях документи. Твърди се, че въззивникът е посочил в електронно съобщение до синдикалното ръководство, че знае за какво е бил търсен в дома си. Излагат се доводи, че актът за уволнение имал изискуемото се от закона съдържание, като това не бил административен акт, в който е задължително да се посочи редът за обжалването му. Излагат се доводи, че актът за уволнение бил мотивиран чрез препращане към атестационна оценка, в която били посочени обстоятелствата, от които се правел извод за липса на качества на въззивника П. да изпълнява възложената му работа. Твърди се, че не е необходимо в заповедта за уволнение да се посочат изрично липсващите качества на работника, ако те могат да се изведат от описание на начина на работа на работника, който посочва негодност да изпълнява възложената работа. Твърди се, че въззивникът П. бил запознат с това кои свои задължения не изпълнява с необходимото качество, като това му било съобщено чрез връчване на атестационен формуляр. Излагат се доводи, че съгласието на Инспекцията по труда за преодоляване на предварителна закрила при уволнение не подлежало на съдебен контрол и затова съдът не можело да следи какви документи били представени при поискването му. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил, че на въззивника П. са били връчени резултатите от атестацията му при отказ на 18.12.2017 г. Излагат се доводи, че пред първоинстанционния съд въззивникът бил изложил твърдения, че въобще не е бил на работа в този ден, а във въззивната си жалба променил позицията си и сочел, че бил идвал до работното си място, но само закратко и с друга цел. Излагат се доводи, че работодателят е бил добросъвестен, а дори предложил на въззивника възможности да подобри качествата си на работа. Твърди се, че е установено, че въззивникът нямал качества чрез изслушаните пред първоинстанционния съд показания на негови колеги. Твърди се, че възлагането на по-малко задачи на въззивника П. е следствие от невъзможността да изпълнява възложеното качествено и точно. Излагат се доводи, че в длъжностната характеристика на работника е записано изискване същият да ползва чужди езици.В заключение се твърди, че работодателят е извършил оспорваното уволнение законосъобразно. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебното заседание страните поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора и отправят претенции за присъждане на разноски.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че между
страните съществува трудово правоотношение, възникнало с договор от 01.04.2016
г., с който въззивникът Б.П. е назначен на длъжност „главен експерт
хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и
административен капацитет“, отдел „Програмиране, планиране и развитие на
административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни
проекти“ на Д.П.„Н.К.Ж.И.“. Това правоотношение било прекратено с Акт за
прекратяване № 246/07.02.2018 г. поради получена слаба оценка на последната
проведена годишна атестация на служителя поради липса на качества (чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ). Съдът е констатирал, че актът е бил връчен при отказ на въззивника
П., което било удостоверено от четирима свидетели. Съдът е приел от показанията
на разпитани по делото двама свидетели, че действително е направен опит за
връчване на заповедта. Съдът е приел, че за уволнението на въззивника П., който
по това време се е намирал в отпуск по болест, е взето и предварително
разрешение на Инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като е
посочил, че това разрешение не страда от пороци и не следва да бъде контролирано
от съда. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е
мотивирана чрез препращане към атестационен формуляр, който е приет за надлежно
връчен на въззивника П. на 18.12.2017 г. при отказ, като съдът е приел, че на
тази дата въззивникът се е явил на работа, запознал се с атестационния
формуляр, заявил, че ще го подпише,
излязъл от стаята на ръководителя си и не се върнал. Съдът е приел, че в
атестацията са направени изводи за слабо представяне на служителя П. (въззивник
по делото), като са отразени слаби оценки по всички критерии в атестационния
формуляр. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – колеги
на въззивника – Д.Д.и П.Д., съдът стигнал до извода, че въззивникът П. не
разполага с умения за работа, не се отнасял добре с техниката на работодателя,
често не изпълнявал задачите си. Поради това съдът е приел, че е установена
липсата на качества на въззивника П., а следователно е било налице и посоченото
в акта за прекратяване на трудовото правоотношение основание за уволнение,
поради което е приел, че искът за признаване на уволнението за незаконно и
отмяната му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е неоснователен, а останалите предявени
искове – за възстановяване на въззивника на длъжността, заемана преди
уволнението, и за обезщетение за оставането му без работа (чл. 344, ал. 1, т. 2
и 3 КТ) също следва да се отхвърлят , тъй като уважаването им е обусловено от
уважаването на главния иск за отмяна на уволнението.
При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск, подаден в рамките на установения двумесечен срок по чл. 358 КТ (започнал да тече на 08.02.2018 г., исковата молба е подадена на 30.03.2018 г.) при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.
По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:
Между страните не се спори, че същите са се намирали в трудово правоотношение, за което е издаден акт на работодателя за прекратяване на договора от 07.02.2018 г. Спорни са следните въпроси: дали „актът за прекратяване“ е надлежно връчен на въззивника; дали работодателят е обосновал липсата на качества от негова страна; дали му е връчил атестационния формуляр, който служи за обосноваване на липсата на качества; дали е установена липсата на посочените в атестационния формуляр качества, както и дали надлежно е преодоляна закрилата на работника П. като ползващо отпуск по болест лице.
Първото оплакване във въззивната жалба се отнася до обстоятелството дали заповедта за уволнение е била връчена на въззивника П. на 08.02.2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че спорът между страните по този въпрос е без значение за факта дали е извършено уволнение на въззивника П., тъй като същият е представил акт за прекратяване на трудов договор от 01.04.2016 г. с № 453/07.02.2018 г. като приложение към исковата молба – следователно изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е било получено от въззивника П. преди датата на завеждане на иска и е налице прекратяване на трудовото правоотношение – ако такова връчване не беше настъпило, то делото щеше да бъде безпредметно и би следвало да се прекрати поради липса на правен интерес.
Все пак датата на прекратяване на трудовото правоотношение има значение по делото с оглед определяне на сроковете и евентуалните обезщетения. Поради това настоящият съдебен състав следва да изложи мотиви по същество на направеното оплакване. Въззиваемото дружество излага доводи и сочи доказателства за лично посещение на адреса на въззивника П., на когото заповедта за уволнение била съобщена от нарочна комисия, тъй като същият не се явявал по месторабота. Твърденията за съобщаване по посочения начин обаче не съответстват на законовите предписания, които посочват как работодателят следва да постъпи, ако не може да връчи заповедта за уволнение на работника. В случая по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ, в която изрично е предвидено, че когато заповедта за уволнение не може да бъде връчена лично на служителя, същата се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Въззиваемата страна – Д.П.„Н.К.Ж.И.“ (ДП „НКЖИ“), не твърди да е изпращала такова писмо. Поради това следва да се приеме, че въззивникът П. е узнал за заповедта за уволнение на датата, посочена в исковата молба – 23.03.2018 г.
Последната дата има значение единствено за срока, за който на работника следва да се определи обезщетение за оставане без работа в конкретния случай, както и за спазване срока за подаване на исковата молба. Исковата молба е подадена на 30.03.2018 г., което означава, че е спазен двумесечния срок за оспорване на уволнението (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ), независимо дали уволнението е фактически извършено на 30.03.2018 г. или на 08.02.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд, че разрешението на дирекция „Инспекция по труда“ – град София, за уволнение на въззивника П. не страда от пороци. Въззивникът П. поддържа, че разрешението на дирекция „Инспекция по труда“ – София, било издадено без мотиви. Разрешението с изх. № 18007869/05.02.2018 г. (на лист 242 от първоинстанционното дело) е изрядно от външна страна, издадено е преди дата на извършване на уволнението (08.02.2018 г.) и съдържа изричното съгласие на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, за уволнение на въззивника П. поради липса на качества (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ). Следователно съдът следва да зачете неговите правни последици, тъй като закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е поставена единствено в зависимост от получаване на разрешението на административния орган – дирекцията „Инспекция по труда“ по месторабота, според преценката на ръководителя на този орган. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 83/11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г., ІV ГО; Решение № 177/19.07.2017 г. по гр. д. № 3777/2016 г., ІV ГО; Решение № 93/31.05.2013 г. по гр. д. № 519/2012 г., ІV ГО, разрешението на Инспекцията по труда е предмет на административна преценка на орган, натоварен да преценява социалната целесъобразност на уволнението, и поради това не подлежи на съдебен контрол. Единствено в правомощията на дирекция „Инспекция по труда“ е да измени или оттегли съгласието си при представяне на нови доказателства. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да изследва дали издаденото разрешение на дирекция „Инспекция по труда“ – София за уволнението на въззивника П. е мотивирано или не.
Страните излагат множество доводи относно мотивите на
заповедта за уволнение – посочването на липсващите качества на въззивника П..
Законът не е посочил изрично изискване всеки акт за прекратяване на трудовия
договор да се мотивира. Предвижда се задължение единствено за формата на
изявлението за прекратяване на трудовия договор, която е писмена (чл. 335, ал.
1 КТ), както и за посочване на основанието за прекратяването му с оглед на
обстоятелството, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са
изчерпателно изброени в закона. Кодексът на труда изисква единствено писмено
мотивиране на заповедите за уволнение поради дисциплинарно нарушение (чл. 195,
ал. 1 КТ). Съдебната практика на ВКС обаче приема, че при уволнение поради
липса на качества на работника или служителя (чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ), за да е
възможна проверка на констатацията за липсващи качества, работодателят следва
да посочи в заповедта кои качества липсват на работника (така Решение № 81/08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г., ІV ГО; Решение № 102/31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г.,
ІV ГО), или поне да посочи кои са негативните прояви на
работника, които сочат на липса на такива качества (Решение № 15/05.03.2013 г.
по гр. д. № 209/2012 г., ІV ГО; Решение № 267/02.11.2017 г. по гр.
д. № 818/2017 г., ІV ГО; Решение № 186/11.12.2015 г. по гр.
д. № 295/2015 г., ІІІ ГО; Решение № 252/04.10.2012 г. по гр. д. № 1599/2011 г.,
ІІІ ГО; Решение № 163/12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г., ІV ГО). Иначе казано, работодателят е длъжен да посочи в акта
си за уволнение такива факти, от които да може да се направи извод, че на
работника липсват качества да изпълнява длъжността, на която е назначен. Съдът
следва да може да провери тези обстоятелства.
Също така е безспорно в практиката
на ВКС, че липсващите качества или случаите на неизпълнение на трудовите
задължения на работника могат да бъдат посочени не само в изявлението, с което
работодателят прекратява трудовото правоотношение, но и в друг документ, който
е известен на работника или служителя – така Решение № 163/12.07.2017 г. по гр.
д. № 4494/2016 г., ІV ГО; Решение № 54/21.02.2012 г. по гр. д.
№ 865/2011 г., ІІІ ГО; Решение № 150/11.06.2015 г. по гр. д. № 5166/2014 г.,
ІІІ ГО.
В оспорения акт за прекратяване на
трудов договор работодателят – въззиваемата страна ДП „НКЖИ“ посочва като акт,
в който са описани липсващите качества, проведената годишна атестация на
служителя П.. Резултатите от същата са представени в атестационна карта от
05.12.2017 г. (на лист 216 – 217 от първоинстанционното дело), която отразява
изпълнението на задълженията на въззивника П. в периода от 01.11.2016 г. до
31.12.2017 г. В тази атестационна карта са установени „показатели“ за
изпълнение на трудовите задължения, които са включени в групите „професионални
знания и умения“, „изпълнение на задълженията“, „иновативност и ефективност на
работата“, „отговорно отношение към ресурсите“; „спазване на трудовата
дисциплина“; „ръководни и/или организационни способности“; „работни
взаимоотношения и работа в екип“; „професионално развитие и усъвършенстване“.
По всеки от тези критерии за въззивника П. атестационната комисия е отразила
оценка „2“ и е препоръчала уволнението му. В уводната част на атестационната
карта е изписан на ръка следният текст: „Служителят е с претенция да притежава
най-висока експертиза в отдела, но досега такава на практика не е проявявана. С
поведението си той създава трудности и напрежение в работата.“
Настоящият съдебен състав намира,
че от съдържанието на атестационната карта не може да се направи извод относно
това кои точно са липсващите качества на въззивника П. и как се е стигнало до
извода, че същите не са проявени. На практика атестационната карта представлява
бланка, която не съдържа никаква конкретна информация относно трудовите функции
на въззивника П. като старши експерт по хоризонтални мерки и административен
капацитет и би могла да се използва и за всеки служител на въззиваемата страна
– ДП „НКЖИ“, без да дава конкретна информация дали същият изпълнява или не
конкретните си трудови задължения. В атестационната карта не са посочени факти,
на които се базират изводите на комисията, нито се посочват конкретни
неспособности в посочените по-горе категории, относими лично към въззивника П..
Така например в графата „професионални умения“ е отразено, че се оценява „прилагане
на съвременни знания, следене на новостите в съответната област“. Не е посочено
обаче нито в коя конкретна област на науката, технологиите или бизнес процесите
следва да се придобиват нови знания от въззивника П., нито пък е ясно дали това
въобще е необходимо за изпълнение на неговата конкретна длъжност. При липса на
тестова част на атестационната карта, относима конкретно към въззивника П.
(неговите качества са отразени единствено цифрово с цифра „2“) е невъзможно да
се направи извод кои качества са били необходими на въззивника и как те се
отразяват на работата му.
Включената текстова част на
атестационния формуляр също не посочва конкретни прояви на въззивника П., като
в нея е формулиран единствено изводът, че създава „трудности и напрежение в
работата“. От тази формулировка не може да се направи извод за това кои черти
на поведението на въззивника П. и дефицити в неговата организационна, социална,
техническа или екипна култура водят до „трудности и напрежение“. Дори и такъв
извод да е възможно да се направи за втората част от посочените недостатъци –
„създаване на напрежение“, то не е ясно дали това напрежение е следствие от
бавното справяне с работата, от конфликтност в социалните контакти и т.н. Що се
отнася до „създаването на трудности“ това отново е оценъчно съждение, което не
подлежи на проверка, тъй като не се посочва дали става въпрос за трудности
поради техническо несправяне с работата, поради забавяне, поради невъзможност
за комуникация и т.н. – всяка работа може да бъде обективно трудна поради
характера на процесите, които следва да се изпълнят, без личността на работника
или служителя да имат отношение към това. По отношение на твърдението за
претенции за „експертиза“, липсват каквито и да е проверими твърдения, които да
потвърдят или оборят твърдението – не е посочено нито в каква област на науката
или техниката следва да е тази експертиза, нито как е установено, че „не е
проявена“.
С оглед на изложеното е невъзможно
описаното в атестационната карта да бъде обвързано с личните качества или
прояви на въззивника П. при работата му като старши експерт по хоризонтални
мерки и административен капацитет. Поради това следва да се приеме, че липсва
посочване на качествата на въззивника, които му липсват, както и на конкретни дефицити
при изпълнение на задълженията му, които да могат да доведат до извод за липса
на качества за изпълнение на работата като основание за уволнение (чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ).
С оглед на липсата на достатъчна
яснота за качествата, които въззивникът П. не притежава, от съдържанието на
волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът не следва да
разглежда останалите оплаквания във въззивната жалба за невръчване на
атестационния формуляр на въззивника П. и за това, че същият не отразявал
действителните му трудови качества.
Наистина по делото се съдържат
индиции, че въззивникът П. е имал известни пропуски при изпълнение на
служебните си задължения, но доколкото работодателят нито е доказал пълно и
главно липсата на качества, нито пък е конкретизирал отношението им към
работата в акта за уволнение, същият се явява необоснован. Поради това и
уволнението следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Поради
противоречие между крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд
първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част и искът за отмяна
на уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) да се уважи.
По иска за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ): При уважаване на иск за признаване за уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът уважава и иска за възстановяване на работника или служителя на длъжността, заемана преди уволнението, освен ако не са налице пречки за това. Тъй като такива в случая не се констатират, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за възстановяване на работа и същият следва да се уважи, като въззивникът П. следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“, отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ на Д.П.„Н.К.Ж.И.“.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставане на въззивника П. без работа поради незаконно уволнение:
Уважаването на този иск се предпоставя от кумулативното наличие на две условия: признато за незаконно уволнение (т.е. уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и оставане на работника или служителя без работа след уволнението за срок, не по-дълъг от 6 месеца.
С оглед уважаването на иска за отмяна на уволнението, настоящият състав намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска. Съгласно представената в препис на лист 273 – 279 от първоинстанционното дело трудова книжка, на която първоинстанционния съд е извършил констатация в съдебното заседание от 10.10.2018 г. (на лист 280 от първоинстанционното дело) след уволнението си от 08.02.2018 г. въззивникът П. не е постъпил на работа при друг работодател до 10.10.2018 г. Следователно предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 08.02.2018 г. – 08.08.2018 г. са доказани.
По отношение на размера на обезщетението за оставане без работа, същият се определя помесечно и е равен на брутното трудово възнаграждение за последния отработен напълно месец (всички работни дни) преди датата на уволнението – чл. 228, ал. 1 КТ. По делото не са представени доказателства за трудовото възнаграждение на въззивника П. извън трудовия му договор с № 246/01.04.2016 г. (на лист 6 от първоинстанционното дело) и записа на лист 13 от трудовата му книжка (препис на лист 279 от първоинстанционното дело), които съдържат като размер на трудовото възнаграждение сумата от 1 200 лева. Поради това искът за обезщетение за оставане без работа следва да се уважи за 6 месечни възнаграждения от по 1 200 лева, или за 7 200 лева, като в тази част първоинстанционното решение се отмени. първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 7 200 лева и предявения размер от 8 640 лева.
С оглед предявената претенция за законна лихва, същата
следва да се присъди от поканата за плащане, каквато представлява исковата
молба, до датата на пълното изплащане на дължимите се суми, на основание чл.
84, ал. 2 ЗЗД във връзка с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни – на въззивника П. – пропорционално на уважената част от исковете, а на ДП „НКЖИ“ – пропорционално на отхвърлената част, съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Исковете са уважени за 94, 34 на сто от предявения си размер, а са отхвърлени за 5, 66 на сто от същия.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на ДП „НКЖИ“ са присъдени разноски за 94, 34 на сто от уважените искове, т.е. решението следва да се отмени в частта, с която са присъдени разноски в размер на разликата между 8, 94 лева юрисконсултско възнаграждение и пълния присъден размер от 150 лева, или за сумата от 141, 06 лева.
Въззивникът П. има право да му бъдат възстановени направените в производството разноски, но тъй като той не е ползвал адвокатска помощ и като ищец по трудово дело е освободен от разноски, то и няма доказателства да е направил разноски по делото. Поради това разноски не следва да му се присъждат.
На въззиваемата страна – ДП „НКЖИ“, следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, като настоящият съдебен състав определя пълният размер на това възнаграждение на 100 лева. От тях следва да се присъдят 5, 66 лева пропорционално на отхвърлената част от исковете.
С оглед уважаването на исковете ДП „НКЖИ“ следва да бъде осъдено да плати по сметки на Софийския районен съд и Софийския градски съд и държавните такси по делата пропорционално на уважената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК. Пълният размер на таксите възлиза на 405, 60 лева за Софийския районен съд и 202, 80 лева за въззивното производство. Пропорционално на уважената част от иска от тези суми следва да се присъдят в полза на съдилищата съответно 382, 64 лева и 191, 32 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ.
Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10700/14.01.2019 г. по гражданско дело № 21695/2018 г. на Софийския районен съд, 64. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с Акт за прекратяване № 453/07.02.2018 г. на директора на Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***; с която е отхвърлен искът на Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за възстановяването му на длъжност „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“, отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ в Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, и с която е отхвърлен предявеният от Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за осъждане на Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да му заплати сумата от 7 200 лева (седем хиляди и двеста лева) – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъдена да плати на Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, сума в размер на 141, 06 лева (сто четиридесет и един лева и 6 стотинки), представляваща разликата между 8, 94 лева (осем лева и 94 стотинки) и пълния присъден размер от 150 лева (сто и петдесет лева) – разноски в първоинстанционното дело, вместо което
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ Акт за прекратяване № 453/07.02.2018 г. на директора на Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на заеманата от него преди уволнението длъжност „главен експерт хоризонтални мерки и административен капацитет“ в сектор „Хоризонтални мерки и административен капацитет“, отдел „Програмиране, планиране и развитие на административния капацитет“ в дирекция „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти“ в Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да плати на Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 7 200 лева (седем хиляди и двеста лева) – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 08.02.2018 г. до 08.08.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10700/14.01.2019 г. по гражданско дело № 21695/2018 г. на Софийския районен съд, 64. състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, сумата от 5, 66 лева (пет лева и 66 стотинки) – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 382, 64 лева (триста осемдесет и два лева и 64 стотинки) – държавна такса за първоинстанционното дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д.П.„Н.К.Ж.И.“, с ЕИК: *******, с адрес на управление:***, да плати по бюджетната сметка на Софийския градски съд сумата от 191, 32 лева (сто деветдесет и един и 32 стотинки) – държавна такса за въззивното дело.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЧЛЕНОВЕ: 1. |
2. |