№ 96
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100501658 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК вр. чл.293, ал.3 от ГПК и е
образувано след отмяна на решение № № 260379 от 18.08.2020г. по в. гр. дело №
1332/2020г. на Варненския окръжен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав,
поради необходимост от провеждане на допълнителна съдебно – техническа експертиза.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 29089/20.05.2020г.,
депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „ВЛ.В.“ № 258, действащ чрез адв. М.Л.,
срещу решение № 1674 от 27.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16657/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за
установено в отношенията между страните, че Р. Б. АНТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ул. „М.Б.“ № 8, ет. 1, действаща чрез адв. М.П., не дължи на въззивника
сумата в размер на 6567.37 лева, обективирана във фактура № **********/27.09.2019г.,
представляваща стойността на ел. енергия, начислена в резултат на корекционна процедура
за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г., за електромер 1114021363258882, като абонат на
„Енерго -Про Продажби“ АД, с абонатен номер ********** и клиентски номер **********,
за обект № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „М.Б.“ 8.
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен
акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането
на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е
1
осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от
абоната количество ел. енергия за минал период, защото е налице неправомерно
вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този
начин не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър
ел. енергия е реално доставена и потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се
дължи заплащането и. В условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от
́
ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият не взема становище по подадената въззивна
жалба. .
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по отрицателен установителен иск от Р. Б.
АНТ. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6567.37 лева, обективирана
във фактура № **********/27.09.2019г., представляваща стойността на ел. енергия,
начислена в резултат на корекционна процедура за периода от 23.10.2017 г. до 22.10.2018 г.,
за електромер 1114021363258882, като абонат на „Енерго-ПРО ПРОДАЖБИ „АД, с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за обект № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „М.Б.“ 8 – 2 В исковата молба ищецът твърди, че е потребител
на ел.енергия, като има с ответника “Енерго - Про Продажби” АД договорни отношения за
продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена
допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като
сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите
при проверката.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго -
Про Продажби” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл. 124 от
ГПК. Не се спори, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод
доставката и продажбата на ел. енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел. мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на
„Електроразпеределение Север” АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е
констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена ел.
енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ
и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните
са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На
22.10.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
СТИ фабр. № 1114021363258882 на обект на ищеца, находящ се в гр. Варна, ул. „М.Б.“ № 8,
в присъствието на ищеца-клиент и представител на клиента. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с № 507010 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 003086 кВТч – нощна
тарифа /Т1/ и 030277 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в
констативен протокол № 1105093, който е подписан от служителите, свидетеля и
потребителя.
От констативен протокол № 2159/18.09.2019г.–АУ–Е–000029-
59042/23.10.2018г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително
потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху
2
невизуализираната на дисплея тарифа: Т3 – 034625.7 кWh. Констатирано е още, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия, като не е осъществяван достъп до вътрешността
на електромера.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с
което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за
начисление на електрическа енергия от 26.09.2019г. се установява, че е начислена общо
34625 кВТч енергия за периода от 23.10.2017 . до 22.10.2018г. на обща стойност 6567.37 лева
съобразно фактура № **********/27.09.2019 г., която е изпратена на ищеца.
От протокола за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №
********** от 27.12.2013г. се установява, че процесният електромер е монтиран в
електроснабдения обект при нулеви показатели на двете тарифи.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза
пред районния съд, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и
неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката –
22.10.2018г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатира се,
че ел. енергията натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 24625 квтч е отчетена от прецесния
СТИ. Натрупаното количество ел. енергия в невизуализирания регистър е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Налице е
неправомерно софтуерно вмешателство, като натрупаното в „скрития“ регистър ел. енергия
е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Извършените
математически изчисления са коректни и са извършени след прочитане на „скрития“
регистър на електромера. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и
допълва, че не може да се установи с точност от кога е започнало натрупването на
процесното количество електроенергия в регистрър 1.8.3, както и в кой часови диапазон,
доколкото процесният електромер не е смартов и не е включен в системата за дистанционен
отчет.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на комплексна СТЕ, при която вещите лица – електроинженер и софтуерен
инженер сочат, че наличието на показания в регистър 1.8.3 е възможно да се осъществи
посредством софтуер през оптичния порт за комуникация, с който би могло да се заобиколи
защитата на устройството. Основната предпоставка е скриване на активираната тарифа,
което възпрепятства правилното отчитане на потребената енергия. Първоначалната
париметризация се извършва от производителя по заявка на клиента. В случая е монтиран
нов електромер с нулеви показания на заводските тарифи.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
3
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Между
страните съществуват договорни отношения във връзка продажба на ел. енергия. Съгласно
общите правила за продажба купувачът дължи заплащане на действително доставената и
потребена от него електроенергия /чл.200 от ЗЗД/. Следователно, когато е допусната грешка
и е отчетена доставка на ел. енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му стока. Без
значение е дали има или не виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на
действително доставената електрическа енергия. При установено софтуерно въздействие
върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според
реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса
на специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/, какъвто е настоящия казус, задължението
на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира
правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика.
В тежест на ответника е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността
на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по
делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в
конкретния случай в обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер с нулеви
показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът е монтиран нов в
обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към този момент. При
метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като
това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на
работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“
АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено
количество за процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период. При
валидно обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата
на което доставчикът реално е доставил количества електроенергия, натрупани в невидими
за редовен отчет регистри на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от
потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата
между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани
от ищеца количества електроенергия за същия период. Стойността на преминалото и реално
потребено количество електроенергия в скрития регистър е установено от заключението на
вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена по приравнени цени, определени за
технологични разходи.
Посочената установеност по делото обосновава извод за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което същият следва да се отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззиваемият
следва да заплати на въззивната страна сторените разноски пред всички инстанции,
съобразно приложените списъци за разноски. Процесуалният представител на въззиваемия е
релевирал възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
представителя на въззивното дружество в размер на 1572 лв. с вкл. ДДС, което съдът,
съобразно предмета и сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е
между потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, производството е
приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а
по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален до минималния
размер, изчислен по правилата на Наредба № 1/2004г., а именно 790,04 лв. с вкл. ДДС. ПРи
това положение направените разноски от въззивното дружество имат следните стойности:
4
по гр.д. № 166657/2019 на ВРС – 790,04 лв. адвокатско възнаграждение и 120 лв. депозит за
вещо лице; по в.гр.д. № 1332/2020 на ВОС – 790,04 лв. адвокатско възнаграждение и 131,35
лв. държавна такса; по к.гр.д. № 3517/2020 на ВКС – 790,04 лв. адвокатско възнаграждение и
161,35 лв. държавна такса и по в.гр.д. № 1658/2021 на ВОС – 790,04 лв. адвокатско
възнаграждение и 400 лв. за вещи лица, или общо 3972,86 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1674 от 27.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16657/2019 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Б. АНТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ул. „М.Б.“ № 8, ет. 1, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „Енерго-
про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„ВЛ.В.” № 258, Варна тауърс за приемане за установено в отношенията между страните, че
Р. Б. АНТ. не дължи на „Енерго-про продажби” АД сумата в размер на 6567.37 лева,
обективирана във фактура № **********/27.09.2019г., представляваща стойността на ел.
енергия, начислена в резултат на корекционна процедура за периода от 23.10.2017г. до
22.10.2018г., за електромер 1114021363258882, като абонат на „Енерго -Про Продажби“ АД,
с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за обект № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „М.Б.“ 8.
ОСЪЖДА Р. Б. АНТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „М.Б.“ № 8,
ет. 1 да заплати на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. „ВЛ.В.” № 258, Варна тауърс, сумата от 3972,86 лв. /три
хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторени по делото пред всички съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, на
основание член 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване по реда и условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5