Номер 292102.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Топалова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая С. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500844 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Е. К. Т. ,подадена чрез пълномощника му адв.Д.М. против
решение №2284/10.03.2020г. на РС-Благоевград по гр.д.№564/2019г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на решението на БлРС и постановяването му при съществени процесуални
нарушения.Твърди се и недопустимост на обжалваното решение с искане за
обезсилването му.Основното оплакване в жалбата е сведено до
необоснованост на обжалваното решение ,тъй като РС не е преценил
събраните доказателства поотделно и в съвкупност и направените фактически
изводи не съответствали на доказателствата по делото.Иска се отмяна на
обжалваното решение и разрешаване на спора по същество ,при което
въззивния съд да отхвърли предявените искове срещу въззивника и да уважи
предявените от него насрещни искове.Не са претендирани разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. Е. К.
чрез пълномощника му адв.Н.И. ,в който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна.Твърди се,че е бланкетна,тъй като не се сочат сериозни правни
аргументи за недопустимост,респ. за незаконосъобразност на обжалваното
1
решение.Сочи се,че жалбата съдържа едностранчив анализ на
кореспонденция между страните ,която не е относима за правния
спор,предмет на разрешаване по делото.Поддържа се,че обжалваното
решение на БлРС е правилно-съдът е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи както относно основателността на предявения иск за
собственост от ищеца ,така и за неоснователността на предявените от
ответника насрещни искове.Посочва се, че след постановяване на
обжалваното решение до въззиваемия е отправено предложение от
пълномощника на въззивника да отиде в Благоевград и да си получи
автомобила,но при условие,че се откаже от присъденото му обезщетение за
неоснователно ползване и от разноските по делото.Претендират се разноски
за въззивното производство по представен списък по чл.80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна в производството при наличие на правен интерес от обжалването на
посоченото решение на БлРС ,поради което е допустима.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК ,при служебната проверка
Благоевградският Окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо,а по повдигнатите в жалбата въпроси за правилността му приема
следното:
Фактическата страна на спора е установена правилно от
първоинстанционният съд въз основа на проведен анализ на събраните
доказателства,поради което по този въпрос въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.Допуснато е
обаче процесуално нарушение с разпита на Г.Т. като свидетел и обсъждането
на нейните показания при установяване на фактологията на
спора.Установява се от справка в ТРРЮЛНЦ,че Г.А.Т. е управител и
едноличен собственик на капитала на първия ответник „Е.Т.А“Е с ЕИК
*,следователно тя е законен представител на дружеството,което е страна по
делото и не може да бъде свидетел за обстоятелствата относно
облигационното правоотношение между дружеството,което представлява и
ищеца ,възникнало чрез посредничеството на съпруга й-втория ответник
Е.Т..Ето защо нейните показания следва да бъдат изключени при анализа на
събраните доказателства като недопустими.Това не влияе на крайния извод за
2
законосъобразност на обжалваното решение.
От писменото обяснение на ответника Е.Т. ,приложено в приобщената към
доказателствата прокурорска преписка се установява ,че ключът и талонът на
процесния лек автомобил се намират у този ответник.В същото обяснение
ответникът Т. е споменал,че прилага част от водената между него и ищеца
комуникация през социалната мрежа Фейсбук /на л.116-120 от делото/ ,от
която се установява ,че преговорите са се водили за превоз на автомобила от
Германия-гр.Кьолн до гр.В.Търново за цена 100 евро./вж.съобщенията от
12.09.2015г-12,35ч. от Т. до ищеца.Сумата от 450 евро като цена на
превозната услуга се появява в кореспонденцията на Е.Т. с ищеца чак на
02.10.2015г., към която дата автомобилът е вече в България на паркинг
,намиращ се близо до гр.С., встрани от пътя след разклона на главен път Е-
79 за гр.Банско .Това обстоятелство се установява при съвкупната преценка
на данните от разпечатката на комуникацията през социалната мрежа
Фейсбук и показанията на св.Б. и св.П..От показанията на св.К. се
установява,че ищецът и ответникът Т. са постигнали съгласие за превоз на
автомобила от Германия до България-гр.В.Търново за цена 100 евро,а
искането за плащане на цена от 450 евро е направено когато автомобилът е
пристигнал на уговореното място в гр.В.Търново и е следвало да бъде
предаден на св.П.,действащ от името на ищеца.Съдът цени показанията на
посочената свидетелка като достоверни и обективни, въпреки възможната й
заинтересованост от изхода на делото съгласно чл.172 ал.1 ГПК,защото
установените от нея факти и обстоятелства се потвърждават от представената
в писмен вид комуникация през Фейсбук ,в която е записано изявление на
ответника Т.,че предлага цена за превоз на автомобила до България от 100
евро до гр.В.Търново,90 евро-до гр.София.От анализа на гласните
доказателства и материалите по приложената прокурорска перписка се
установява несъмнено,че въззивникът Е.Т. е действал от името и за сметка на
„Е.М.А.“Е , чийто капитал е собственост и е управлявано от съпругата му
Г.Т..Установява се ,че на обявата във Фейсбук ,на която ищецът се е позовал,
е отговорил ответникът Е.Т. от името на „Е.Т.А“Е /вж. постановление на ВКП
от 19.07.2016г. по преписка вх.№6717/2016г./.Доказано е,че превозът е
извършен от служители на дружеството ответник /св.Б./.При така
установените факти и обстоятелства съдът приема ,че облигационното
3
правоотношение за превоз на процесния автомобил от Германия-гр.Кьолн до
България-гр.В.Търново е възникнало валидно по договор за превоз между
ищеца К. като товародател и ответното дружество „Е.М.А.“Е като
превозвач,сключен чрез втория ответник Е.Т. ,действащ от името и за сметка
на дружеството без представителна власт.Относно установяването на
обстоятелствата къде се намира и съхранява процесния лек автомобил
,състоянието му и определянето на месечен наем по среднопазарни цени за
процесния период,въззивният съд възприема изцяло заключенията-основно и
допълнително от извършената СТЕ.
При така установената фактическа страна на спора,въззивният съд приема
следните правни изводи:
По главните искове за собственост върху лекия автомобил и за заплащане
на обезщетение за ползата,от която ищецът е лишен за процесния период:
Несъмнено се установява,че процесният автомобил е собственост на
въззиваемия С.К. ,но се намира във фактическата власт на въззивника
Е.Т.,който държи стартерния ключ и големия талон у себе си и отказва да ги
предаде на собственика.С установените по делото факти и обстоятелства
относно неправомерното задържане на автомобила от втория ответник Е.Т.,
искът за собственост е основателен и доказан и с обжалваното решение
законосъобразно е уважен.Въззивникът не противопоставя годно
правоизключващо основание за задържане на автомобила.Той няма право на
задържане,тъй като няма изискуемо вземане срещу ищеца от процесното
превозно правоотношение ,а освен това е и недобросъвестен /чл.91 ал.1
ЗЗД/.По иска за заплащане на обезщетение РС законосъобразно е определил
размера му ,изхождайки от данните по експертните заключения за
среднопазарния наем на месец за лекия автомобил за процесния
период.Ирелевантно за спора е възражението на въззивника,че той не е
ползвал автомобила,а го съхранява на паркинг.Когато някой държи чужда
движима вещ на нищожно правно основание или при начална липса на
основание ,пропуснатите ползи от невъзможността на собственика да събира
гражданските и естествените плодова от своята вещ разместват благата и
собственика се обеднява за сметка на държателя.Който владее или държи
вещта на нищожно основание или при начална липса на такова е
4
недобрсъвестен и дължи на собственика обезщетение / в този смисъл решение
№235/22.03.2010г. на ВКС-ГК,Трето г.о. по гр.д.№2700/2008г. ;решение
№10/21.09.2019г. на Бургаския Апелативен съд по в.т.д.№319/2018г./.Предвид
изложеното по-горе въззивният съд намира,че обжалваното решение на БлрС
е правилно в частта,в която са уважени главните искове .
По насрещните искове:
Между въззиваемият К. и „Е.М.А.“Е е сключена валидна търговска сделка
за превоз на автомобил от Германия до България при уговорена цена за
превозната услуга 100 евро.Сделката е сключена чрез въззивника
Е.Т.,действал от името и за сметка на дружеството –търговец без да е имал
представителна власт.Съгласно чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт ,се смята,че търговецът е
потвърдил действията ,ако не се е противопоставил веднага след
узнаването.Търговецът „Е.М.А.“Е,представляван от законния представител
Г.Т. не само не се е противопоставил на сключената от Е.Т. превозна сделка с
ищеца, а фактически я е изпълнил ,тъй като превозът е извършен и
автомобилът е превозен от Германия до България от негови служители и
наета от дружеството платформа.Сделката ,сключена от Е.Т. без
представителна власт е потвърдена от търговеца –дружеството ответник и е
породила присъщото й правно действие.По спорния въпрос за цената на
превозната услуга,съдът на основание чл.290 ал.1 ТЗ във вр. с чл.14 ал.1 от
ЗЗД и с оглед извършената по-горе преценка на доказателствата приема,че
уговореният размер е 100 евро.Изменението на цената на 450 евро е
извършено едностранно от втория ответник без съгласие на ищеца-
товародател,поради което и на основание чл.20а ,ал.2 ЗЗД не поражда
действие за изпълнение на задълженията от страна на
товародателя.Задължението му за плащане на цената на превоза -100 евро е
към превозвача-дружеството „Е.М.А.“Е,а не към ищеца по насрещния иск
Е.Т.,тъй като той не е страна по превозното правоотношение.Ответникът Т.
няма основание да иска заплащане на цената на превоза на него като ФЛ,тъй
като не е страна по превозния договор.Няма правна логика в поддържания в
жалбата довод за противоречие в обжалваното решение на БлРС,тъй като
съдът от една страна е уважил иска за собственост и иска за обезщетение
срещу въззивника,а е отхвърлил насрещния иск за цената на превозната
5
услуга.Исковете са различни/вещен и облигационни/ ,почиват на различни
правопораждащи факти и правоотношения,поради което съобразно
доказването в процеса няма никаква пречка ,нито противоречие в това да
бъдат уважени главните искове ,а насрещните-отхвърлени.
Недоказани и поради това неоснователни са и останалите насрещни
искове.Тъй като е недобросъвестен и без основание задържа стартерния ключ
и големия талон на автомобила въззивникът не може да претендира успешно
заплащане на разходи за съхранението му.Извършването на такива разходи
се дължи на неговата недобросъвестност.Отделен е въпросът ,че твърденията
по насрещния иск за направени разходи за паркинг в претендирания размер са
изцяло недоказани.За релевантните за този иск обстоятелства не са
ангажирани писмени ,нито годни гласни доказателства.Същото се отнася и за
насрещния иск за обезщетение за неимуществени вреди ,по който няма
събрани доказателства за извършен деликт от ищеца ,настъпили за
въззивника неимуществени вреди и причинна връзка между настъпването на
вредите и деликтното действие.Твърдението за деликт в насрещния иск се
основава на подадените от ищеца жалби до Прокуратурата ,което причинило
на въззивника неудобства и накърнило търговския му имидж.Правото на
жалба на ищеца при дадените обстоятелства е неотменимо негово
конституционно закрепено право,поради което не може да се квалифицира
като деликт.Каквито и притеснения и неудобства да е изпитал въззивникът
/макар и изцяло недоказани/ ,те са причинна връзка със собственото му
недобосъвестно поведение,поради което ищецът не може да носи отговорност
по чл.45 ЗЗД.Като е отхвърлил насрещните искове ,РС –Благоевград е
постановил правилно решение по гр.д.№564/2019г. ,което следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
С оглед крайния резултат основателно е искането на въззиваемия за
разноски ,заявено своевременно от процесуалния му
представител.въззиваемият е направил деловодни разноски за въззивното
производство в претендирания размер -920лв-за адвокатско
възнаграждение,която сума е платена по банков път,видно от приложените
към договора за правна защита платежни документи.Платената сума по
сметка на пърномощника му адв.Илиева е 470 евро ,която по фиксирания курс
лев/евро се равнява на 933,22лв.Вписаното в договора за правна помощ
6
възнаграждение е в размер на 920лв,колкото следва да се присъдят на
въззиваемия като разноски за въззивното производство.
По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1
ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2284/10.03.2020г. на Районен съд-Благоевград
по гр.д.0564/2019г.
ОСЪЖДА Е. К. Т. ,ЕГН **********, с адрес:с.Ч.,ул.“П.“11,Община
С.,Благоевградска обл. да заплати на С. Е. К. с ЕГН ********** ,с постоянен
адрес:гр.В.Т.,ул.“С.В.“ №8 * * ап.* сумата от 920лв/деветстотин и двадесет
лева/ за направените разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7