Присъда по дело №1503/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 42
Дата: 18 октомври 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20233630201503
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Шумен, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниД.Н.Д.

заседатели:Ф.М.Х.
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора Р. Кр. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20233630201503 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. М., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
гр.Нови пазар, с постоянен адрес в **************, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2023 год. в
гр.Шумен, област Шумен в съучастие като помагач с неустановено по делото лице,
действащо като извършител и с А. М. Д. – действащ като помагач, с цел да набави за себе
си, за Д. и за неустановения извършител имотна облага, умишлено улеснил неустановеният
извършител да възбуди и поддържа у М. К. Р. от гр.Шумен заблуждение и с това й
причинил имотна вреда в размер на 5000 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 от
НК, във вр. с чл.20, ал.4, предл.първо и чл.58а от НК го осъжда на една година “лишаване
от свобода”.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. Д., с ЕГН**********, роден на ******** год. в
гр.Нови пазар, с постоянен адрес в **************, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан-реабилитиран, за ВИНОВЕН в това, че на
29.03.2023 год. в гр.Шумен, област Шумен в съучастие като помагач с неустановено по
делото лице, действащо като извършител и с А. А. М. – действащ като помагач, с цел да
набави за себе си, за М. и за неустановения извършител имотна облага, умишлено улеснил
неустановеният извършител да възбуди и поддържа у М. К. Р. от гр.Шумен заблуждение и с
това й причинил имотна вреда в размер на 5000 лева, поради което и на основание чл.209,
1
ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4, предл.първо и чл.58а от НК го осъжда на една година
“лишаване от свобода”.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години.
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН********** и А. М. Д., с ЕГН********** да заплатят
солидарно на пострадалото лице М. К. Р. от гр.Шумен сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимите престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4,
предл.първо от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието
29.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, като уважен граждански иск,
предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите А. А. М., с ЕГН********** и А. М. Д., с ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТЯТ НА основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, във вр. с
чл.13, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на упълномощения в хода на съдебното производство
повереник на пострадалото лице – адв.С.Х.С. от ШАК сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
хода на съдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А. М. Д., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50.30 лева
/петдесет лева и тридесет стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 50.30 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР – Шумен, а сумата от 5.00 лева – по сметка на ШРС.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс осъжда подсъдимите А. А. М., с ЕГН********** и А.
М. Д., с ЕГН********** да заплатят в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 200 лева /двеста лева/, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Вещественото доказателство – 1 брой мобилен телефон марка Samsung със сим карта
на А1 да бъде върнат на подсъдимия А. А. М., с ЕГН**********.
Веществените доказателства – 1 брой мобилен телефон марка HONOR със сим карта
на А1 и 1 брой мобилен телефон марка ALCATEL със сим карта на А1 да бъдат върнати на
подсъдимия А. М. Д., с ЕГН**********.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
веществените доказателства – 2 броя дискове, съдържащи записи от охранителни камери
/намиращи се на л.86 от ДП №303/2023 год. по описа на РУ-Шумен/ да бъдат оставени по
делото.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №1503 по описа за 2023 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №303/2023 год. по описа на РУ-Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу А.А.М., с ЕГН**********, роден на ********
год. в гр.Нови пазар, с постоянен адрес в ********, български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, неосъждан и А.М.Д., с ЕГН**********, роден на
******** год. в гр.Нови пазар, с постоянен адрес в ********, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан-реабилитиран за извършени
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4, предл. първо от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че:
-подсъдимият А.А.М., с ЕГН********** на 29.03.2023 год. в гр.Шумен, област
Шумен в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, действащо като
извършител и с А.М.Д. – действащ като помагач, с цел да набави за себе си, за Д. и за
неустановения извършител имотна облага, умишлено улеснил неустановеният извършител
да възбуди и поддържа у М.К.Р. от гр.Шумен заблуждение и с това й причинил имотна
вреда в размер на 5000 лева, а
-подсъдимия А.М.Д., с ЕГН********** на 29.03.2023 год. в гр.Шумен, област Шумен
в съучастие като помагач с неустановено по делото лице, действащо като извършител и с
А.А.М. – действащ като помагач, с цел да набави за себе си, за М. и за неустановения
извършител имотна облага, умишлено улеснил неустановеният извършител да възбуди и
поддържа у М.К.Р. от гр.Шумен заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на
5000 лева.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото
лице предявява граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими за сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а
пострадалото физическо лице е конституирано като граждански ищец по делото.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението, като предлага
на съда да определи на всеки от подсъдимите наказание “лишаване от свобода” в размер на
1 година, като изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено на основание
разпоредбата на чл.66 от НК. В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на
обвинението.
Повереникът на гражданският ищец в съдебно заседание поддържа гражданския иск,
като моли същия да бъде уважен изцяло. В предоарията си излага конкретни мотиви,
обосноваващи искането.
В хода на разпоредително заседание и впоследствие в хода на съдебното следствие
подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени, признават се за виновни в
извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявяват, че са наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. Изказват
съжаление за постъпката си. Защитникът на подсъдимия Д. моли съда с оглед наличието на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия Д. да бъде определено
наказание при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Подсъдимият Д. изразява
съгласие с искането на защитника си, като заявява, че съжалява за постъпката си.
Защитникът на подсъдимия М. също моли на подзащитния му да бъде определено
наказание при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
редуцирано на основание разпоредбата на чл.58а от НК. Моли изпълнението на
1
наказанието, което ще бъде определено на М. да бъде отложено на основание разпоредбата
на чл.66 от НК. Подсъдимият М. също изразява съгласие с искането на адвоката си, като
изразява съжаление за постъпката си.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На неустановена дата през месец март 2023 год. подсъдимият А. Д. пуснал обява в
мобилното приложение „Фейсбук“, че си търси работа и се занимава със строителство. По
този повод с него се свързало лице, представящо се с името Н.. Започнали да комуникират
чрез приложението, но разменили и GSM-номерата си, като номерът на Н. бил на румънски
мобилен оператор. Н. казал на подсъдимия Д., че притежава хотел в Румъния и предложил
на Д. да го наеме, за да боядиса целия хотел. Последният приел предложението.
На 29.03.2023 год. около 08:00 ч. Н. се обадил на Д. и му казал, че следва да потегли
към гр.Русе, но преди това трябва да отиде до адреса на който живее майката на Н. в гр.
Шумен, за да вземе от нея някои вещи, които да му занесе. В тази връзка Д. отишъл до свой
приятел в ******** – подсъдимият А.А.М. и му предложил да отидат заедно по очертаната
дестинация, като му обяснил, че ще има работа като общ работник и за него. М. се съгласил
и двамата потеглили от ******** към гр.Шумен със собствения на Д. лек автомобил „Нисан
Алмера“ с рег.№ Н0722ВР. Влезли в гр.Шумен и паркирали автомобила до площад
„Кристал“, като през това време Д. поддържал връзка по телефона с лицето, представящо се
за Н..
Същият ден, преди обяд, пострадалата М.К.Р. се намирала в домът си на адрес:
************** като получила обаждане на стационарния си телефонен номер ******** от
неустановено по делото лице. Последното я въвело в заблуждение, като се представил за
лекар – д-р ******** от болницата в гр.Шумен. Съобщил й, че дъщеря й е претърпяла
инцидент и е ослепяла, с оглед на което следва да внесе сумата от 11 000 лева в Здравната
каса за предстоящата й операция. В същото време й казал, че трябва да изпрати парите по
хора, които щели да я посетят до адреса й в гр.Шумен и след това те щели да внесат парите в
Здравната каса. Пострадалата по искане на неустановеното лице му продиктувала двата си
мобилни номера - ******** и ********. Неустановеното лице й се обадило на един от
посочените номера и продължили да говорят. Оказало се, че Р. има единствено сума в
размер на 5000 лева. Последната сложила парите в портмоне, а неустановеното лице я
накарало да сложи портмонето в бяла торбичка.
Около 11:00 ч. мъжът, представящ се за Н. се обадил на Д., като му казал, че следва
да отиде до адрес гр.Шумен, ********. Двамата подсъдими отишли до входната врата на
горепосочения блок и започнали да чакат да слезе жена. След няколко минути излязла
възрастна жена, на около 75 години (пострадалата М.К.Р.), като приближавайки се към тях
Р. говорила по мобилния си телефон. Тя попитала подсъдимите „вие ли сте на Н. хората“, те
отговорили положително и взели торбичката, в която се съдържали портмонето със сумата
от 5000 лв. След това Д. и М. се качили в автомобила на Д. и се отправили към
бензиностанция „ОМВ“, където следвало за заредят гориво. По пътя взели от дадената от
пострадалата сума сумата от 350 лева. След бензиностанцията потеглили в посока гр.Русе.
Периодично, през около 10-15 мин. се чували с лицето, представящо се за Н., като се
уговорили да се чакат малко преди границата на двете държави. Отивайки до границата, Д.
(който управлявал автомобила) паркирал в близост до тежкотоварните автомобили, чакащи
за минаване през гранично- пропусквателния пункт. Тогава отново осъществили връзка с
представящото се с името Н. лице, което им казало да минат границата и да се чакат на
бензиностанция „Ромпетрол“, на около 50 км. навътре в румънска територия. В разговора
между двамата възникнал словесен конфликт, при което Д. и А. (като последният през
цялото време бил в течение на провежданите телефонните разговори) вече напълно
2
осъзнали, че участват в измамна схема. Н. наредил на Д. да оставят парите в торбичката под
камък, но последният решил да го заблуди, взел почти цялата сума, като оставил само около
200-300 лева в торбичката и я оставил под въпросния камък. След това се качил в
автомобила и заедно с А. се отправили отново към България.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимите М. и Д., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от предявените на страните веществени доказателства.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно балистическа експертиза,
касаеща намерен по време на претърсване сигнален пистолет, но същата не касае
обвинението, предмет на настоящото наказателно производство.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние всеки един от
двамата подсъдими е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради
следното:
За да бъде налице наказателноправна измама е необходимо деецът съзнателно да е
възбудил и поддържал заблуждение у друго лице и то с цел да набави за себе си или другиго
имотна облага и да причини на това трето лице или на друго лице имотна вреда. По
отношение на всеки един от двамата подсъдими настоящият състав намира, че са налице
както субективните, а така също и обективните признаци на посоченото престъпление,
поради следните правни съображения: В настоящия случай по делото е безспорно
установено, че извършителят на престъплението /макар и неизвестно по делото лице/ е
възбудило и поддържало у пострадалата М.К.Р. заблуждение, че разговаря с лекар и че във
връзка с претърпян от нейната дъщеря инцидент се налага да й бъде направена операция, за
която следва да предаде сумата от 11000 лева. В настоящия случай при изследване
деятелността на всеки от подсъдимите съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства, от които се налага извода, че същите имат съпричастност към извършеното
деяние, доколкото са получили от пострадалата парична сума в размер на 5000 лева и са
имали намерение да изпълнят указанията на извършителя, свързани с нейното
транспортиране и предаване на посоченото от него место. Действително с активни свои
действия двамата са подпомогнали осъществяването на инкриминираното деяние, като са
приели, а впоследствие превозили и предали предмета на престъплението, като по този
начин са подпомогнали извършването му. В тази връзка съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин обективната съставомерност на извършеното от Д.
и М. деяние.
Съдът намира, че всеки един от двамата подсъдими е осъществил престъплението и
от субективна страна и е съзнавал, че пренасяйки паричната сума подпомага
осъществяването на престъплението, в извършването на което е обвинен. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че още в самото начало Д., а впоследствие и М. са били
наясно с деянието, което вършат и са действали с ясното убеждение, че вършат нещо
нередно и че се касае за измамливи действия, но въпреки това са желали настъпването на
3
резултата, с цел да получат за себе си имотна вреда. В подкрепа на този извод са действията
на подсъдимите, изразяващи се в отиване до дома на пострадалата с личния автомобил на
Д.. Незабавно след това е предприел и пътуването в посока гр.Русе с цел да превози
получените парични средства, като е направил това след обещано възнаграждение. Без
съмнение действията, свързани с получаване на голяма парична сума, поставена в торба,
транспортиране и предаване на посочено место и то поставянето й под камък на
територията на друга държава е необичайно и житейски необосновано действие, поради
което не може да бъде възприета първоначалната теза на подсъдимите, че са правили това в
изпълнение на услуга във връзка с евентуално последващо възлагане на друга строителна и
ремонтна дейност. От събраните доказателствени материали се установява, че подсъдимите
са знаели или в определен момент са разбрали, че превозват пари, съзнавали са
обстоятелството, че те са предмет на престъпление и изводите за това почиват както на
действията им при получаването на паричната сума от пострадалата Р., а така също и в
последващите им действия, изразяващи се във вземане и изразходване на голяма част от
получената сума.
При преценка деятелността на подсъдимите съдът съобрази обстоятелството, че
производството е било водено срещу двамата подсъдими, за които обвинението е било за
помагачество, но тази правна фигура е допустима и възможна, въпреки липсата на данни и
доказателства за прекия извършител на деянието по чл.209, ал.1 от НК. При съучастническа
дейност обвинението трябва да бъде повдигано, респективно наказателното производство
водено срещу всички лица, съпричастни към извършването на престъплението, но това
може да бъде осъществено само когато те са известни. В този случай разследващите органи
са положили всички усилия да установят извършителя на престъплението, но това е било
обективно невъзможно. Ето защо след като е бил установен факта на извършването на
престъплението, съществуването на негов извършител (макар и неизвестен), както и са
събрани достатъчно доказателства, установяващи съпричастността на подсъдимите Д. и М.
правилно срещу тях е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Съдебната практика е константна по отношение на
това, че неустановяването на извършителя на престъплението не е пречка за ангажиране на
отговорността на останалите съпричастни към извършването му лица и конкретно
поръчители или помагачи. Именно на това основание може да бъде признат за виновен
помагач, които се възползва от законоустановените си права и избира да не съдейства на
разследващите органи и по този начин не разкрива съучастника си - извършител на
престъплението. Тази правна фигура е възможна и тогава когато това лице обективно не
знае самоличността на извършителя на престъплението, но е наясно, че такова е извършено
и че със собствените си действия като помагач допринася за осъществяването му.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че както подсъдимия Д., така също и
подсъдимия М. са осъществили от обективна и субективна страна престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи нормалните
условия за упражняване на правото на собственост и разпореждане с движимо или
недвижимо имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението и не е било собственик на
придобитото имущество.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразя в това, че в
качеството си на помагач на неустановено по делото лице /извършител/ с цел да набави за
себе си и за съучастника си имотна облага подсъдимият умишлено улеснил извършването на
измама по отношение на лицето М.К.А. от гр.Шумен, като получил от нея сумата от 5000
лева и предал на неизвестния извършител част от сумата в размер на около 200-300 лева,
4
която сума пострадалата предала вследствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение
от неизвестния извършител, че предаването на сумата е необходимо в полза на нейн близък,
който е претърпял инцидент и се нуждае от операция, като в резултат на съучастническата
дейност на пострадалата била причинена имотна вреда в размер на 5000 лева /пет хиляди
лева/.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият с пряко насочен умисъл е съзнавал, че улеснява извършването на
измама, изразяваща се във възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, като е
съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост върху движимо имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимия А.А.М. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние,
което преценява като висока - касае се за улесняване извършването на измама, изразяваща се
във въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретно физическо лице, като стойността
на причинената на пострадалото лице сума е в сравнително големи размери. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие по време на
провеждане на досъдебното производство по делото. Съдът възприема като смекчаващо
вината обстоятелство събраните по делото данни за неговото влошено здравословно и
материално положение. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е
задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото
време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено изказаното от подсъдимия М. съжаление и разкаяние за постъпката му.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия М., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
М. деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния,
предвиден в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, а именно – една година и шест месеца
“лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на една година “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето
5
възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне
размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и
степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието, както и
конкретното участие на подсъдимия в изпълнението на самото деяние.
При определяне на наказанието на подсъдимия А.М.Д. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние,
което преценява като висока - касае се за улесняване извършването на измама, изразяваща се
във въвеждане и поддържане на заблуждение у конкретно физическо лице, като стойността
на причинената на пострадалото лице сума е в сравнително големи размери. Степента на
обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е бил осъждан, но е реабилитиран. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие
по време на провеждане на досъдебното производство по делото. Съдът възприема като
смекчаващо вината обстоятелство събраните по делото данни за неговото влошено
здравословно и материално положение. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и
е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото
време обаче съдът намира, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде
отчетено изказаното от подсъдимия М. съжаление и разкаяние за постъпката му.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д., като
наказанието бъде определено при отчитане както на отегчаващите, така също и на
смекчаващите отговорността обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
доколкото отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни, то
същите не могат да обосноват приложението на чл.55 от НК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. Именно, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на подсъдимия
Д. деяние да му бъде наложено наказание в размер над минимума, но под средния,
предвиден в разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, а именно – една година и шест месеца
“лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в
размер на една година “лишаване от свобода”.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, намери че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно
изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето
възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне
размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и
степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието, както и
конкретното участие на подсъдимия в изпълнението на самото деяние.
При определяне на наказанията на подсъдимите съдът съобрази и степента на
6
участие на всеки един от тях в самото изпълнително деяние. Макар, че двамата са имали
качеството на помагачи степента на участие на всеки един от подсъдимите е допринесла за
въвеждане и поддържане на заблуждението у пострадалото лице и е спомогнала за
постигане на престъпния резултат.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздейства предупредително върху
всеки един от подсъдимите и ще окажат възпитателно и предупредително влияние и върху
другите членове на обществото и ще изпълнят целите на индивидуалната и генерална
превенция.
При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
страна на пострадалото физическо лице, съдът счете същия за основателен и доказани.
Доколкото при присъждане на гражданските искове следва да бъде отчетен приноса на
всеки един от подсъдимите в нанесената на пострадалия щета, имайки предвид, че в
резултат на престъпническата дейност на двамата подсъдими на пострадалата е била
нанесена щета в размер на 5000 лева, се налага извода, че двамата следва солидарно да
възстановят посочената сума на пострадалата. При преценка на гражданския иск съдът
съобрази обстоятелството, че до настоящия момент нанесената на пострадалото физическо
лице щета не е била възстановена. От друга страна при преценка на размера на гражданския
иск, съдът взе в предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства в тази
насока, от които се налага извода, че така предявения иск се явяват основателен и доказан за
посочения по-горе размер. А доколкото вредите от непозволено увреждане са изискуеми
към момента на деликта – престъплението и от този момент виновният им причинител
изпада в забава, като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
и законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданските искове следва да
бъде присъден, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на сумата.
На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.М.Д.,
с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в
размер на 50.30 лева /петдесет лева и тридесет стотинки/, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 50.30 лева да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 5.00 лева – по сметка на ШРС.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимите А.А.М., с ЕГН********** и
А.М.Д., с ЕГН********** да заплатят в полза на държавата и по сметка на ШРС държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 200 лева /двеста лева/, както и 5 лева /пет
лева/ държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
С присъдата си съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой мобилен
телефон марка Samsung със сим карта на А1 да бъде върнато на подсъдимия А.А.М., с
ЕГН**********, а веществените доказателства – 1 брой мобилен телефон марка HONOR със
сим карта на А1 и 1 брой мобилен телефон марка ALCATEL със сим карта на А1 да бъдат
върнати на подсъдимия А.М.Д., с ЕГН**********.
На основание разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК
съдът постанови веществените доказателства – 2 броя дискове, съдържащи записи от
охранителни камери /намиращи се на л.86 от ДП №303/2023 год. по о писа на РУ-Шумен/ да
бъдат оставени по делото.
Доколкото на пострадалото лице лице М.К.Р. е била оказана безплатна правна помощ
от упълномощения от нея повереник на основание разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, във вр. с чл.13, ал.2, във
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
7
адвокатските възнаграждения осъди подсъдимите А.А.М., с ЕГН********** и А.М.Д., с
ЕГН********** да заплатят на упълномощения в хода на съдебното производство
повереник на пострадалото лице – адв.С.Х.С. от ШАК сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
хода на съдебното производство, определено именно в размерите по чл.13, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни