Î Ï Ð Å Ä Å Ë
Å Í È Å
ÑÎÔÈÉÑÊÈ ÃÐÀÄÑÊÈ ÑÚÄ, ÒÚÐÃÎÂÑÊÎ
ÎÒÄÅËÅÍÈÅ,
VI-9 ñúñòàâ
â çàêðèòî
çàñåäàíèå
íà
тринадесети март
äâå õèëÿäè è двадесета ãîäèíà
â ñúñòàâ:
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË:
ÆÀÊËÈÍ ÊÎÌÈÒÎÂÀ
êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿ Êîìèòîâà т.ä. 1902
ïî îïèñà
çà 2018 ãîä.
, È ÇÀ ÄÀ
ÑÅ ÏÐÎÈÇÍÅÑÅ,
ÂÇÅ ÏÐÅÄÂÈÄ:
Съдът констатира, ÷å с молба от 06.03.2020
г. единият от ответниците – М.А.С., е направил
възражение за неспазена местна подсъдност на осн.
чл.119 ал.3 от ГПК вр. чл. 113 от ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Исковата молба е образувана
по иск с правно основание чл.422 от ГПК и е насочена против трима ответници при условията на солидарност – две физически лица
и едно юридическо лице, във връзка с признаване на съществуването на вземането
по издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.04.2019
г. на Врачанския районен съд по ч.гр.д. № 1804/2020 г. Правоотношението, от
което произтичат спорът е основано на договор за паричен заем, по който тримата
ответници имат качеството на солидарни длъжници.
При предявяване на
иска ищецът е посочил, че физическите лица – Т.Г.П. и М.А.С. са с адрес ***, а
юридическото лице – „Агенция България Б.С.“ ООД е със седалище ***.
По делото е
постановено изпращане на препис за исковата молба за отговор като такъв е бил
депозиран единствено от ответника М.А.С. (след процедура по чл.64 ал.2 от ГПК).
Съдът е извършил
служебна справка и е констатирал, че Т.Г.П. има настоящ адрес ***, а М.А.С. ***,
като съгласно справка в ТР адресът на седалището на „Агенция България Б.С.“ ООД
е в гр.Враца.
При тези фактически
данни съдът намира следното:
Направеното
възражение е ОСНОВАТЕЛНО предвид
следното:
Исковете по чл. 422
от ГПК се смятат предявени от момента на подаване на заявленията за издаване на
заповед за изпълнение. Със последната
реално принудително изпълнение на притезанието е
постановено и при подаване на възражение по чл. 415 от ГПК на установяване по
исков ред подлежи само въпроса за съществуване на вземането. По отношение на предявения
иск досежно начина за предявяването му са приложими
общите правила на ГПК, вкл. и по отношение на подсъдността.
В случая ответникът
се позовава на разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Съгласно същата исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес - по постоянния. Регламентирана е особена
местна подсъдност, с която се цели допълнителна защита на потребителите, която
изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК. Тази особена местна
подсъдност важи за всички видове искове, по които страна (независимо дали ищец
или ответник) има качеството потребител по правоотношението, от което произтича
спорното право. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на
делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, какъвто е
настоящият случай.
Както се
констатира, двете физически лица имат качеството на потребители съгласно § 13 т. 1 от
ДР на ЗЗП. Поради това
направеното дори и от едно от тях валидно възражение, основано на чл.113 от ГПК
(в случая съдът съобрази, че ответникът юридическо лице не е направил отвод за местна
подсъдност, а другото физическо лице изобщо не е подало отговор), е достатъчно
основание за прекратяване на производството пред СГС и изпращане делото по подсъдност на Окръжен съд - Враца.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1902/2018 г. по описа на
СГС, VI -9 състав
като неподсъдно на СГС и изпраща същото по подсъдност на
Окръжен съд-Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-София в седмичен срок от
съобщението до страните.
След влизане
в сила на определението делото да се изпрати
по компетентност на Окръжен съд-Враца.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË: