РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Кюстендил, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520102560 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. М.М., с ЕГН
**********, със съдебен адрес по делото в гр.София, Бул.“Васил Левски“
№74, ап.2 против „Леседи“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул.“Ракла“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 искове по чл.422
ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, възраззена от длъжника в
това производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в
който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2122/21г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 10 000
лв., представляваща материални щети от непозволено увреждане-болки и
страдания, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.11.2020г. до
окончателното изплащане.Срещу тази ззаповед е подадено възражение по
реда на чл.423 ГПК, поради което е указано на заявителя да предяви
установителни искове за установяване съществуването на вземането си.
1
Твърди се в исковата молба, че на 07.01.2020г. ищецът поръчал на
ответника да изготви легализиран превод на удостоверение за месечен размер
на пенсия и добавка за ползване в друга държава.Целта на този документ
била получаване на социална помощ под формата на плащане наем за
жилището на ищеца в Норвегия.При превода била допусната грешка, като
било вписано, че плащанията към ищецасе отнасят от 2018г., вместо от 2020г.
Ищецът представил легализирания превод на компетентните органи в
Норвегия, които го уведомили, че в уведомлението от НОИ не се съдържа
инфирмация за 2020г., а за 2018г., като социалните помощи били спрени.
След този отказ, ищецът разбрал, че в превода е допусната грешка
относно посочената година, като за да се поправи тази грешка следвало да се
прибере в Българиая.Изпитвал силно притеснение, водещо до повишаване на
кръвното му налягане, стрес и безпокойство, че няма да може да си заплаща
наема за жилището.Не можел да помоли никого за съдействие поради
затварящия се свят в условията на пандемия.Било обявено извънредно
положение и грениците били затворени.
От м.януари 2020г. до август 2020г. живял в притеснение и страх дали ще
получи помощта и дали няма да го обвинят в опит за измама на норвежката
социална система.Изпитвал силни притеснения и страх, поради напредналата
си възраст и факта, че вируса поразявал предимно хора в неговата възрастова
група.Докато се прибере в България, а после обратно до Норвегия изпитвал
страх, ужас и безпокойство.
Като пряка и непослредствена последица от сгрешения превод, извършил
множество разходи-покупка на самолетни билети, транспорт, разходи за нов
превод.
При горното се претендира признаване на установено по отношение на
ответника, че в полза на ищеца е налице вземане в размер на 10 000 лв., от
които 1000 лв. материални щети и 9 000 лв. неимуществени вреди от вида на
описаните по-горе.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени предявените искове.Твърди се, че
исковете са недоказани, че липсва пряка причинна връзка между поведението
на ответника и твърдените вреди.Твърди се, че на ищеца двукратно са давани
указания и възможност от страна на норвежките институции да представи
2
коригиран превод на удостоверението.
По делото са представени и приети като доказателства: удостоверение,
издадено от НОИ Кюстендил и легализиран превод, уведомление от
норвежките служби за прекратяване на плащанията, самолетни билети и
фактура за заплатен превод, кореспонденция между страните.В качеството на
свидетел е разпитана Галина Трайкова.
От описаните доказателства за съда се налагат следните изводи:
Между страните е безпорно, че между тях е било налице
правоотношение, по което ищецът е възложил на ответника да извърши
превод на документ.По съществото си това е договор за изработка по
правилата на чл.258 и сл ЗЗД.Видно от представените по делото разпечатки
от кореспонденция между страните, ищецът за първи път е уведомил
ответника за грешка в превода на 11.07.2020г.От страна на ответника веднага
му е предложено да се коригира, респ. да се изготви нов превод, като подобно
искане не е отправяно от страна на ищеца.Няма данни и не се твърди да е
правено изявление за разваляне на договора и искане за връщане на
заплатената цена.Предявените искове черпят основанието си от разпоредбите
на чл.82 ЗЗД.
По иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неточно
изпълнение на договора за превод:
Съдът приема, че по делото не е установено и валидно възникнало
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неточно изпълнение. За да се уважи този иск по делото следва да се установи,
че ищецът е претърпял вреда от неизпълнение на задължението на ответника
да извърши превод на документ. По делото не е установено ищецът да е
заплатил сумата от 1000 лв., нито връзка между подобно плащане и превода,
изготвен от страна на ответника.Не е установено актив на имущество на
ищеца да е намалял и то по причина неточния превод, поради което иск за
тези суми съдът приема за неоснователен.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
При неизпълнение на договорно задължение на обезщетение подлежат
както претърпените имуществени вреди, така и претърпените неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
3
Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, приложима за договорната отговорност касае
само имуществените вреди. Тя, обаче, не съдържа забрана освен имуществени
вреди договорната отговорност да обхване и претърпени от неизпълнение на
договорно задължение неимуществени вреди. Нормата на чл. 82 от ЗЗД
очертава само границите на имуществените вреди при договорната
отговорност. Няма пречка в обхвата на договорна отговорност да се включи и
обезщетение за неимуществени вреди, ако те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на задължение по договор. Действително,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД систематично е в института на деликтната
отговорност. Само систематичното място на тази разпоредба, обаче, не е
достатъчно да обоснове извод, че тя е неприложима за договорната
отговорност. Принципа на обезщетяване на вреди, причинени от накърняване
на личните блага, е общ принцип, застъпен в Конституцията на Република
България и на редица нормативни актове. Няма пречка разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД да се приложи по аналогия и при договорната отговорност, доколкото
същото съответства на закона и на правилата на морала. Неизпълнението на
облигационни задължения е от естество да причини неимуществени вреди,
поради което и доколкото обезщетяването на имуществени вреди е общ
принцип, като съобрази и липсата на изрична норма, която да препятства
обезщетение на такива вреди при договорна отговорност, то съдът приема, че
при неизпълнение на договорно задължение, на обезщетяване подлежат и
претърпените от същото неимуществени вреди. Същите, обаче, ще подлежат
на обезщетяване не само когато са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, но и ако те са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Не е нужно същите да са могли да бъдат предвидени, само ако
длъжникът е бил недобросъвестен. Това е и разликата с деликтната
отговорност, при която защитата е по-голяма. При деликтната отговорност на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени последици от
противоправното поведение, независимо от това дали същите са били
предвидими. (В този смисъл Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по
тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът приема, че доколкото по делото не се установи поведение на
ответника, което да представлява виновно неизпълнение на задълженията му
по договора с ищеца, то отговорността на ответника за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, за което е предявен иск не може да се ангажира.
4
При горните изводи и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на
ответника сторените от него деловодни разноски в размер на 830 лв.-
изплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от М.М. М., с ЕГН **********, със съдебен адрес
по делото в гр.София, Бул.“Васил Левски“ №74, ап.2 против „Леседи“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.“Ракла“ №3, вх.Б, ет.3, ап.8 искове по чл.422 ГПК, за установяване
съществуването на парично задължение за сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща материални щети от непозволено увреждане в размер на 1000
лв. и неимуществени -болки и страдания в размер на 9 000 лв.
Осъжда М.М.М. да заплати на „Леседи“ ЕООД деловодни разноски в
размер на 830 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5