№ 13
гр. Варна , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20213001000148 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:51 часа се явиха:
Въззивникът Бизнесконсулт ООД гр. Варна, редовно призован, за него се явява
управителят Пламен П. и с адв. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна К. А. П., редовно призована, се явява лично и с адв. Б., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
Адв.П.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не съществуват
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
и постъпилия срещу нея писмен отговор съобразно определение № 13/22.03.21 г.,
което е връчено на страните.
Адв.П.: - Поддържам жалбата на сочените в нея основания.
1
Адв.Б.: - Поддържаме отговора.
Адв.П.: - Представям списък за разноски.
Адв. Б.: - Представям списък за разноски.
Съдът приканва страните към сключване на спогодба.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдебният състав счете спора за изяснен от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на делото по същество:
Адв.П.: - Решение № 260395/30.12.20 г. постановено по т.д. № 1558/2019 г. на ВОС е
неправилно. Решението е постановено в противоречие с действителния смисъл на чл. 126
ал.3 ТЗ и чл. 74 ТЗ. Безспорно е, че по делото ищецът К.П. е предявил иск по чл. 74 ТЗ, с
който иска отмяна на шест решения взети на Общо събрание през м.09.20 г., като от една
страна не е съгласен с първата точка по решението, че на практика е изключен от
дружеството и оттам нататък са всички останали пет точки, като твърди от една страна, че
няма основание за изключването, че деянието, което е извършил не е толкова сериозно, че
да служи за изключването му, а от друга, че по всички останали пет точки неправилно е
отстранен от гласуване, тъй като с първа точка той не бил лишен от право да гласува. Чл. 74
ТЗ считам, че е основополагащ, въпреки, че в отговора са написали, че едва ли не това е мое
виждане как трябва да се провежда процеса. Чл. 74 ТЗ безспорно дава право на съдружника
да предяви такъв иск срещу решение на Общото събаряне, в което е съдружник и при
положение, че решението противоречи на повелителни норми на закона или на Устава на
дружеството. В този иск считам, че активната легитимация на ищеца изисква точно той да
доказва точка по точка от решенията, на кои повелителни норми на закона противоречи
съответното решение. По делото въпреки, че съдът е отменил и шестте решение на Общото
събрание, на първо място, съдът се е позовал на това, че след като на Общото събрание е
взето решение съдружникът К.П. да върне на дружеството дружествени пари, взети от него
докато е управлявал дружествената къща за гости и не ги е внесъл в касата на дружеството,
съдът е приел, че той неправилно е изключен дотолкова доколкото това вземане било
инцидентно. Това не било постоянно повтарящо се негово поведение по отношение на
решенията на Общото събрание. В тази връзка в съдебното решение няма нито думичка
защо решението по първа точка за изключване на съдружника П., който не е изпълнил
решението на Общото събрание от 2017 г. до настоящия момент противоречи на
2
повелителна правна норма. Напротив, съдът казал, че решението противоречи включително
на чл. 126 ал.3 т.2 ТЗ. Чл. 126 ТЗ изисква на практика да предупредим съдружника, че той
може да бъде изключен, ако не изпълнява решение на Общото събрание. Безспорно е, че
трябва да го предупредим писмено. В конкретния случай е установено, че е предупреден
писмено. Установено е, че се е явил дори на базата на това писмено предупреждение и на
поканата за Общото събрание и включително е участвал в Общото събрание. На Общото
събрание за изключването изрично е признал, че не е върнал сумата. От тук нататък
навеждането на мисли колко решения не трябва да изпълни един съдружник, за да бъде
изключен са извън хипотезата на чл. 126 ал. ТЗ. Тя ни казва, че може да бъде изключен ако
не изпълнява. Доказано е по делото, че не е изпълнил, не е изпълнил и до момента, поради
което решението съобразявайки се с това, че едва ли многократно не трябва да изпълнява
решенията е неправилно, то е в противоречие, както с чл. 74 ТЗ, който изисква от съда,
когато отмени изрично да ни каже на коя повелителна норма противоречи това решение. От
друга страна противоречи на действителния смисъл на чл. 126 ал.3 т.2 ТЗ, която определено
не изисква много решения да не са изпълнявани или това да бъде иманентно поведение на
съдружника. Следващото основание, на което съдът е отменил решенията на Общото
събрание е още повече в противоречие с чл. 126 ал.3 ТЗ. Съдът е приел, че съдружникът П.
дотолкова доколкото е присвоил на практика парите на дружеството и именно в качеството
му на длъжностно лице - управител на къщата за гости, собственост на дружеството, без да
ги внесе в касата на дружеството, че той не е извършил нарушението в качеството на
съдружник, а в качеството си на управител и едва ли не Общото събрание, когато
задължава съдружника ако той е бил в качеството си на управител присвоявайки парите на
дружеството от него не може да се търси отговорност по силата на Търговския закон, тоест
за него е неприложима нормата на чл. 126 ал.3 ТЗ. Искам да обърна внимание на
Уважаемите апелативни съдии, че това е първото съдебно решение, където чета, че съдът е
постановил, това решение не задължава съдружника да бъде изпълнено. Аз считам, че чл.
124 ТЗ, който е кратък и изисква само три неща от съдружниците, между което е и
задължението да изпълняват решението на Общото събрание не може да се дерогира, не
може да има такова решение на Общото събрание, което да не е задължително, още повече,
че срещу тези порочни решения законът е дал възможност на съдружника да ги обжалва в
14 - дневен срок. Искам да обърна внимание, че решението не е обжалвано в такъв срок,
свързано е именно с вменяване на задължения на действащия като управител съдружник да
върне парите на дружеството и той не ги е върнал. В това отношение аз считам, че отново
неправилно съдът е приложил и чл. 124 вр. чл. 126 ал.3 т.2 ТЗ и чл. 74 ТЗ. За пореден път
съдът не е казал, защо той като управител не може да му се търси отговорност и на коя
императивна правна норма на търговския закон противоречи решението. Искам да обърна
внимание, че и двете точки, които изброих до тук, а именно, че не може да се търси
задължение на съдружника да върне парите на дружеството, защото не го е извършил в
качеството си на съдружник. От друга страна, че на практика решенията не следва да се
изпълняват, стигаме до там, че четейки исковата молба на ищеца по чл. 74 ТЗ виждаме, че
той такива пороци на обжалваното решение не е посочил. Той е посочил, че само
3
наказанието му, санкцията му била несправедлива. В тази връзка съдът отново е
разсъждавал, понеже не било еднократно, би трябвало едва ли не първият път да му
простим. Търговският закон не е наказателен кодекс, естествено не е и Закон за
административните нарушения и наказания и той не свързва изключването на съдружника
с множество или с еднократни нарушения. Следващото обстоятелство на базата, на което
съдът е отменил решенията на Общото събрание е фактът, че тъй като решението е взето не
само поради неизпълнение на решение на Общото събрание, а и поради действия, които
пречат на дейността на дружеството, тоест то е по чл. 126 ал.3 т.2 ТЗ - действа против
интересите на дружеството, по делото безспорно е доказано, че след като съдружникът
К.П. е освободен от длъжността управител на дружествената къща, той многократно е
посещавал, приспивал е в дружествената къща, тоест използвал е лично за себе си, не е
плащал за това на дружеството. В тази връзка буквално превратно тълкувайки и
свидетелските показания по делото, съдът е приел от една страна, че не сме доказали, че той
бил ползвал къщата. На Общото събрание, на което К.П. е изключен, той изрично е заявил,
че е ползвал, най - малко до датата, на която получил предупреждение, че ще бъде
отстранен. По делото беше разпитана като свидетел приятелката му и тя изрично заяви, че
през 2019 г., през активния сезон няколко пъти са преспивали в жилищната сграда
собственост на дружеството и явно не беше запозната, че той е освободен, защото тя
твърдеше, че през този период той бил управител, не, той е освободен още предната година.
Именно в тази връзка аз считам, че по делото безспорно се доказа и второто обстоятелство,
поради което той е изключен, а именно използването на дружествената собственост за лична
облага. В тази връзка считам, че решението е неправилно и отново е в противоречие с
изискванията на закона. С оглед на всички обстоятелства и до настоящия момент в
решението не е посочено на кои императивни норми, на кой закон, на кой устав
противоречат отменените решения. Моля да постановите решение, с което да отмените
решението. Моля да присъдите в полза на упълномощителя ми такси, разноски и
възнаграждения. Правя възражение за прекомерност на претендирания от насрещната
страна адв. хонорар дотолкова доколкото по адвокатската наредба аз успях да прочета, че
можем да стигнем до 600 лв.
Адв.Б.: - Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да потвърдите
първоинстанцинното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. В
представения отговор на въззивната жалба подробно сме изложили нашите аргументи, защо
считаме, че твърденията на въззивника са неоснователни, като първоинстанционното
решение установи, че няма извършено нарушение. Беше изслушана експертиза, която
безспорно доказа, че сумата претендирана от управителя на дружеството, не се дължи и тя
не е осчетоводена в счетоводните книги на дружеството. Освен това Ви обръщам внимание,
че в решението от 2017 г. Общото събрание е задължило управителя на вила „Дива“ да
върне сумата, която обаче не се търси от съдружник, поради което считаме, че налагането на
крайна санкция е изключване спрямо съдружник за задължение на управителя, което е за
връщане на пари от стопанска дейност е несъставомерна крайна мярка. Решението на
4
Общото събрание от 2019 г. страда от съществени пороци, които сме ги изложили, както в
исковата молба, така ги преповторихме систематизирано и в отговора на въззивната жалба,
затова няма да ги преповтарям. Моля да вземете предвид аргументите, които сме
представили в защита на решението и да го потвърдите. Моля да ни присъдете и
направените разноски.
Въззиваемият П.: - Тази сума, която ми я претендира управителя от 6 993 лв. в нея се
включва в продължение на три години всеки месец глоба по 80 лв., което прави 2900 лв. С
майка си управителя ме кара да отчитам повече пари. Той и дава да подпише документи, че
ме задължава да отчитам повече пари от колкото съм получил от клиенти. Всеки месец с 80
лв. и в продължение на три години ми натрупа тези 80 лв и те правят към три хиляди лева
без малко и затова му исках как е формирана тази сума от 7000 лв без седем лева, някакви
документи по каква схема е получена, до ден днешен само мълчи и кима. Дал е да подпише
на майка си този документ, че аз ги дължа тези пари, две години го стиска и тя като напусна
дружеството после го използва да ме изкара и мен и да си присвои едно хотелче.
Съдебният състав обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от
закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 16:15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5