П Р И С Ъ Д А

№__2

16.01.2012г., гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На шестнадесети януари 2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                          Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.                                    Съдебни заседатели:1.С.Г.                                          

2.В.Б.

 Прокурор: Вл.Колев

 

 

като разгледа докладваното от съдията НОХД № 1811/11г. по описа на ШРС

 

ПРИСЪДИ:

 

Признава подсъдимия А.Т.С., роден на ***г***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, със средно образование, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че през периода м.септември 1997г.-м.октомври 1997г. в с.Черна, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с Р.С.С., като използвал технически средства- отвертка и клещи, отнел чужди движими вещи- 2бр. абрихт на стойност по 75 лева всеки и 1 бр. монофазен електрожен на стойност 180 лева, всичко на обща стойност 330 лева, от владението на Б.Х.Г. ***, собственост на ОУ „В. ***, обл.Шумен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го осъжда на една година “лишаване от свобода”. 

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия А.Т.С. с ЕГН: ********** по настоящата присъда с присъдите, постановени по НОХД№551/99г. на ШРС и по НОХД№45/04г. на ШРС, като налага най-тежкото от определените наказания, а именно една година “лишаване от свобода.”

На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо наказание за изпитателен срок от три години.

 

Признава подсъдимия Р.С.С., роден на ***г***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, със средно образование, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че през периода м.септември 1997г.-м.октомври 1997г. в с.Черна, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с А.Т.С., като използвал технически средства- отвертка и клещи, отнел чужди движими вещи- 2бр. абрихт на стойност по 75 лева всеки и 1 бр. монофазен електрожен на стойност 180 лева, всичко на обща стойност 330 лева, от владението на Б.Х.Г. ***, собственост на ОУ „В. ***, обл.Шумен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го осъжда на една година “лишаване от свобода”. 

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия Р.С.С. с ЕГН: ********** по настоящата присъда с присъдата, постановена по НОХД№294/98г. на ШРС, като налага най-тежкото от определените наказания, а именно една година “лишаване от свобода.”

На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така определеното общо наказание за изпитателен срок от три години.

 

Осъжда подсъдимите А.Т.С. с ЕГН: ********** и Р.С.С. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на СОУ „Никола Вапцалов”- с.Венец, обл.Шумен сумата от 255,00 ( двеста петдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление, като уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимите А.Т.С. с ЕГН: ********** и Р.С.С. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00/ петдесет /лева.

Отхвърля предявения от СОУ „Никола Вапцалов”- с.Венец, обл.Шумен граждански иск в останалата му част като неоснователен и недоказан.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия А.Т.С. с ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 53,00 лева /петдесет и три лева/ и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия Р.С.С. с ЕГН: **********   да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на  35 лева /тридесет и пет лв./ и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                2.

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 1811  по описа за 2011г. на ШРС

 

Подсъдимите А.Т.С. и Р.С.С. са предадени на съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че през периода м.септември 1997г.-м.октомври 1997г. в с.Черна, обл.Шумен, в съучастие като съизвършители, като използвали технически средства- отвертка и клещи, отнели чужди движими вещи- 2бр. абрихт на стойност по 75 лева всеки и 1 бр. монофазен електрожен на стойност 180 лева, всичко на обща стойност 330 лева, от владението на Б.Х.Г. ***, собственост на ОУ „В. ***, обл.Шумен, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Поради отсъствието на подсъдимия Р.С. от страната и невъзможността той да бъде призован, тъй като местоживеенето му не е известно, съдът служебно назначи на същия защитник и разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.А от НПК, тъй като установи, че това няма да попречи за разкриването на обективната истина. По този начин не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като ВКС изрично посочва, че след като досъдебното производство е започнало с негово участие и той е знаел за предявеното му обвинение, като е напуснал адреса си, без да уведоми за това, подсъдимият сам е станал причина да бъдат ограничени правата му, тъй като не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение (Решение №549/02г. на ІІ н.о.).

От приложеното по досъдебното производство писмо от Регионалния инспекторат по образованието-Шумен се установява, че ОУ „В.Левски”-с.Боян, както и неговият филиал в с.Черна, са закрити, като техен правоприемник е СОУ „Н.-Й.Вапцаров”- с.Венец. Надлежен представител на правоприемника на пострадалото лице предявява граждански иск в размер на 330 лева за причинени имуществени вреди, резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано като граждански ищец.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, да определи наказание на двамата подсъдими в минималния размер, допустим от закона.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият С. се признава за виновен и дава подробни обяснения. На досъдебното производство подс.С. е заявил, че се признава за виновен и е изразил желание да сключи споразумение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Двамата подсъдими са братовчеди и често общували помежду си. На неустановен ден през периода м.септември- м.октомври 1997г. подс.С. предложил на подс.С. да откраднат машини от помещение на ОУ „В. ***, филиал с.Черна. Последният се съгласил и двамата отишли до сградата на училището. Там с помощта на отвертка и клещи подс.С. свалил едно от стъклата на прозореца и проникнал в помещението. Подс.С. останал отвън и поемал вещите, които Р.С. му подавал. По този начин двамата взели общо два броя абрихти и един монофазен електрожен на обща стойност 330 лева. Извършителите натоварили отнетите вещи в ръчна количка и ги пренесли в дома на подс.С., който дал един абрихт на подс.С., а останалите вещи оставил за себе си. Впоследствие посоченият абрихт бил открит в дома на подс.С. и бил върнат на собственика.

 Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства: основно от обясненията на подс.С., дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите Б.Х.Г. (прочетени от съда по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.5 от НПК) и С.М.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Стойността на отнетите вещи се установява от заключението на назначената на досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при извършването на деянието подсъдимият С. е бил в състояние на алкохолно опиване лека степен, но това не е нарушило възможностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.  

   Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като същите, в съучастие като съизвършители, безспорно са отнели чужди движими вещи на обща стойност 330,00 лева, от владението на съответното длъжностно лице-Б.Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършването на кражбата използвали технически средства- отвертка и клещи.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали неговия общественоопасен характер и са искали настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанията по отношение и двамата подсъдими съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства неособено високата стойност на откраднатото, направените самопризнания и оказано съдействие при разследването, а също и изтеклият значителен период от време от извършването на деянието, който съгласно съдебната практика представлява самостоятелно смекчаващо обстоятелство, както и обстоятелството, че през този период от време двамата не са извършили други престъпления. По изложените съображения съдът намери, че наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат определени в минималния размер, предвиден в закона, а именно- по една година лишаване от свобода за всеки от подсъдимите. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия А.С. по настоящата присъда с присъдите, постановени по НОХД№551/99г. на ШРС и по НОХД№45/04г. на ШРС, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно една година “лишаване от свобода.” С оглед личността на подсъдимия и неособено високата му степен на обществена опасност съдът прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо така определеното общо наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото за изпитателен срок от три години по реда на чл.66 от НК. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание и на подсъдимия Р.С. по настоящата присъда с присъдата, постановена по НОХД№294/98г. на ШРС, като наложи най-тежкото от определените наказания- една година “лишаване от свобода.” По отношение този подсъдим съдът също счете, че предвид невисоката му степен на обществена опасност, за постигане целите на наказанието не е необходимо определеното общо наказание да бъде изтърпяно реално и отложи същото за изпитателен срок от три години по реда на чл.66 от НК.

По отношение предявеният в съдебно заседание граждански иск за имуществени вреди, резултат от процесното престъпление, съдът намери същият за частично основателен и доказан, поради което го уважи до размера от 255 лева, съобразно безспорно установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното деяние. Съдът отхвърли същия до пълния предявен размер от 330 лева като неоснователен и недоказан, тъй като едната от отнетите вещи е върната на собственика след разкриването на деянието и съответно размера на причинените невъзстановени щети следва да бъде намален със стойността на вещта. На основание т.10 от Тарифа №1 към Закона за държавните такси съдът осъди  двамата подсъдими да заплатят солидарно държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия С. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на  53 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист, а на подс.С.- разноски в размер на 35 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                 Районен съдия: