Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 771
25.11.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 506 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от А.Н.В. ***, с
посочен съдебен адрес:***, адв. М.Д.Д., против Заповед № 4536з-170/03.06.2020г.
на Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград към Регионална
Дирекция „Гранична полиция“ – Елхово към ГДГП - МВР, с която на жалбоподателката
е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката сочи, че оспорва
законосъобразността, правилността и обосноваността на издадената заповед на
основанията, визирани в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно – заповедта
била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта била описана изцяло
непълна и невярна фактическа обстановка на случилия се инцидент. Фактите били
тенденциозно изложени, а други изобщо били спестени. През въпросната смяна
оспорващата била назначена в граничен полицейски наряд в ЛКЦ (локален
координационен център) – Свиленград, като оператор на ПТВН (пост за техническо
и визуално наблюдение) – М.. Коментира подробно описанието на двете
дисциплинарни нарушения, посочени в обжалваната заповед, като твърди, че
фактическата обстановка в заповедта била фрагментарна. Сочени били избирателно
факти, които можело да се тълкуват в нейна вреда, например безспорния факт, че
сегментите S-06-2 и S-08 като изнесени на работно място ПТВН „С.“/самото
им наименование – S посочвало
работното място – С.. По отношение на четирите минути – от 03:56ч. до 04:00 ч.,
в които осъществила второто и по-тежко наказуемо дисциплинарно нарушение,
недоумява, че след като били приети обясненията ѝ, но не били кредитирани
с доверие, не били взети предвид дадените такива от колегите ѝ – мл.
инспектор К. Г. (според същия повикала мл. инспектор М. М. – оператор на ПТВН „С.“
към ЛКЦ – Свиленград в 03:55 ч.), мл. инспектор М. М. (Докладна записка – „…Около
4:00 ч. оператора на ПТВН М. мл. експерт А.В. ми каза, че вижда три лица…),
Докладна записка от мл. инспектор Д. И. Д. – главен оператор на ЛКЦ – С. през
въпросната нощна смяна – „В 03:55 ч. оператора на ПТВН М. заяви, че вижда лица
да се движат, но не може да се ориентира за местоположението им и поиска да се
консултира с оператора от ПТВН – С.“. Последният (мл. инспектор Д.) бил главния
оператор на ЛКЦ, на когото уж не докладвала незабавно. От неговата докладна
записка било видно, че преди момента на осъществяване на дисциплинарното
нарушение – 03:56 ч., а още в 03:55 ч. същият бил наясно със ситуацията. Не
отговаряло на истината и твърдението, че оспорващата не уведомила близките
наряди, но доказателства в тази насока назначената дисциплинарно-разследваща
комисия не пожелала да събира, а се задоволила с голословното твърдение, че
оспорващата не уведомила нарядите. В този смисъл дисциплинарнонаказващият орган
не спазил задължението си по чл.207 ал.3 от ЗМВР да извърши всички действия по
доказване на дисциплинарното нарушение.
Твърди се също при издаване на
обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Не били спазени в цялост изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР относно
съдържанието ѝ. В случая наказващият орган посочил извършителя, мястото и
времето на извършване на деянието, прието за дисциплинарно нарушение, визирал
нарушените разпоредби, квалифицирал
деянието като дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т. 2 от ЗМВР,
посочил правното основание – чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок същото може да се
обжалва. В оспорения акт обаче не се съдържало описание на обстоятелствата, при
които било извършено соченото нарушение,
както и на доказателствата, въз основа на които било установено. Позоваването
на справка от извършена проверка – УРИ 4536р-10890/21.05.2020г. не изпълнявало
изискването на чл.210 ал.1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които
било извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.
Справката от извършената проверка имала отношение към момента на установяване на
нарушението, но не била доказателство за такова. В този смисъл оспорващата
счита, че наказващият орган не изпълнил задължението си да се произнесе с
мотивиран акт. В производството по налагане на дисциплинарни наказания
изискванията към мотивиране на заповедта били завишени в сравнение с общото
изискване към административните актове по чл.59 от АПК. Специалният текст на
чл.210 ал.1 от ЗМВР налагал подробно мотивиране на този вид актове, което
следвало да е обективирано в самия акт, а не да се извлича от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на мотиви в оспорения акт била съществено
нарушение на изискването за спазване на установената му форма, препятствало
възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и било самостоятелно основание за отмяната му.
Налагането на дисциплинарно наказание
„порицание“ не било в хипотезите на чл.203 ал.1 от ЗМВР, при които дисциплинарното
наказание било посочено от законодателя, поради което излагането на обосновка
защо било наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид и
размер било задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената
заповед липсвали мотиви в тази насока. Сочи се, че действително разпоредбата на
чл.200 ал.1 т.11 от ЗМВР предвиждала, че за „неизпълнение на служебни
задължения“, както било квалифицирано процесното нарушение, се налагало
„порицание“, но както се посочило по-горе, при липса на посочени
обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение, не можел да
бъде направен извод, че следвало да се наложи наказание от вида на наложеното и
в конкретния размер. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание процесуалният
представител на оспорващата моли да бъде отменена обжалваната заповед. Подробни
съображения представя в писмена защита. Претендира присъждане на разноски,
съгласно приложен списък.
Ответникът – Началник ГПУ – Свиленград,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по
жалбата и по съществото на спора.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
С Докладна записка УРИ
4536р-10278/11.05.2020г. на ГПУ-Свиленград (л.26), изготвена от инсп. Д. Т.,
Началник ГПУ – Свиленград е уведомен, че за времето от 20:00 ч. до 08:00 ч. на
08/09.05.2020г. инсп. Т. бил на редовно дежурство в ГПУ Свиленград и замествал
НГОДГ-02, като около 04:00ч. на 09.05.2020г. от ЛКЦ Свиленград мл. инспектор Д.
Д. го уведомил, че в района на 295 гр.п. има забелязана група /9-10/ лица и
веднага са уведомили ГПН в този район, за да ги блокират на ЛДГ. В докладната
записка инсп. Т. посочил, че се отправил към 295 гр.п. за изясняване на случая
и да окаже съдействие с РТК Jim LR ако е
необходимо. След като ГПН ги блокирал, групата се разпръснала на съседна турска
територия. В 05:00 ч. гл. оператор мл. инспектор Д. Д. го уведомил, че около 04:00
ч. оператора на СПТН М. мл. експерт А.В. забелязала две-три лица на
българска територия на прикриващия път срещу 292 гр.п., движещи се в посока от
границата към вътрешността на България. На въпроса защо след един час го
уведомяват, мл. експерт А.В. отговорила, че помислила тези двама-трима и
другите девет в района на 295 гр. п. за едни и същи, които са се пръснали. инсп.
Т. посочил, че взел всички необходими мерки лицата да не преминат незабелязани
през асфалтовия път с. С. – с. М.. След като се зазорило, проходил следата от
прикриващия път до гората между височините К. и К. к.. На входа на гората
следата се изгубила и макар, че викнал и служебното куче, не открили никакви
следи, за което докладвал на ЗНГПУ – Свиленград. Около 10:30 ч. се прибрал в
ГПУ Свиленград и веднага отишъл в ЛКЦ да провери записа на камерите и
констатирал следното: - в 01:06ч. на сигмент S
6/2 за няколко минути се забелязвали в близост до камерата три лица да се
движат по турския път от 291 към 292 гр.п.; - от 01:06ч. до 03:17ч. на сигмент S 8 се забелязвали три лица в далечина в района на
291 гр. п. да се движат и крият от преминаващите ГПН. Същите преодоляват
мрежата и ЛДГ и навлизат на българска територия в района на 292 гр.п. В
докладната записка е посочено също, че в 03:53ч. трите лица се виждат добре
от СПТН М. на прикриващият път срещу 292 гр.п. и се проследяват от СПТН
няколко минути как се придвижват към вътрешността.
Върху докладната записка е поставена
резолюция от 12.05.2020г. „Г-н П. Заповед за проверка. Председател: Г. Ф. чл: 1.Д.
Т. 2. Е. П.. Срок: 29.05.20г.“.
Със Заповед №4536з-151/12.05.2020г.(л.21)
Началник на ГПУ - Свиленград е назначил комисия за извършване на проверка за изясняване
на постъпилите данни, с докладна записка УРИ 4536р-10276/11.05.2020г. Със
заповедта е определен поименно съставът на комисията, както и е указано за
резултата от проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва в
срок до 29.05.2020г.
Видно от направено отбелязване, В. е запозната
със заповедта срещу подпис.
Във връзка с издадената заповед, от В. е
изготвена докладна записка УРИ 4536р-10673/18.05.2020г. (л.28) до Началник ГПУ
Свиленград, касаеща времето от 20:00ч. на 08.05.2020г. до 08:00ч. на 09.05.2020г.,
когато била нощна смяна, съгласно месечния график. Върху докладната записка е
поставена резолюция „Г-н Ф. Към проверката!“ от 18.05.2020г.
Представени са и изготвени във връзка с
извършваната проверка докладна записка УРИ 4536р-10785/19.05.2020г. от мл.
инсп. Д. И. Д. – ГОДГ-02 ГПУ Свиленград, докладна записка УРИ
4536р-10778/19.05.2020г. от мл. инсп. М. Н. М. ГОДГ – 02 ГПУ Свиленград,
докладна записка УРИ 4536р-10803/20.05.2020г. от мл. инсп. К. З. Г. – ГОДГ-02
ГПУ Свиленград, докладна записка УРИ 4536р-10804/20.05.2020г. от мл. инсп. В. Н.
М. – ГОДГ-02 ГПУ Свиленград.
За резултата от извършената проверка е
изготвена Справка УРИ 4536р-10890/21.05.2020г.
(л.23-25). В справката комисията е описала установеното при проверката, а след като е
съобразила и анализирала събраните доказателства и факти поотделно и ги е
обсъдила в тяхната съвкупност, е направила съответни изводи. Във връзка с
констатациите и изводите от проверката, комисията е предложила следното: 1.На
младши експерт А.Н.В. и младши инспектор М. Н. М. да се наложат предвидените
наказания в съответствие с изискванията на Закона за МВР.; 2. Началниците на
ГОДГ на следващите учебни занятия да запознаят всички гранични полицаи с
изводите от справката за извършено нарушение на служебната дисциплина.; 3.
Началниците на ГОДГ да създадат необходимата организация за стриктно изпълнение
на Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г. за Наблюдението на държавната граница на
Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за
постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и
прилагане на компенсиращи мерки и Указания УРИ 3282р-1093/19.01.2015г. на
Началник на отдел „Гранично наблюдение“ – ГДГП, относно организация по
използване на Интегрираната система за наблюдение по границата с Република
Турция и на Автоматизираната система за наблюдение по българо-сръбската
граница.
Жалбоподателката се е запознала със
Справка
УРИ 4536р-10890/21.05.2020г. на 27.05.2020г., срещу подпис. Отбелязала е, че е
уведомена, че на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, в срок до 29.05.2020г. може да
представи писмени обяснения до НГПУ, като не представянето на такива ще бъде
считано за отказ, по зависещи от нея причини.
От мл. експерт А.В. – КО в 02 ГОДГ е
представено обяснение УРИ 4536р-11440/29.05.2020г. (л.41) до Началник
ГПУ-Свиленград. В същото посочила, че се е запознала със становището относно
предложение за наказание „порицание“ и изказва своето несъгласие с него. Счита,
че не е извършила нарушение, за което да се изисква „порицание“, предвид факта,
че е констатирала нарушението, уведомила наряда на терен, а действията не се
извършвали в наблюдавания от нея район. Макар и с доста усилия, акцията
приключила успешно и лицата били открити. Посочила също, че въпросните сегменти
S 08 и S06_2 били изнесени и на
работно място №3-ПТВН С..
Върху обяснението е поставена резолюция от
29.05.2020г. от Началник ГПУ – Свиленград: „Г-н П. Приех обясненията. Да се
наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок: 6 м“.
На 03.06.2020г. е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед №4536з-170 на Началник на ГПУ гр. Свиленград
/л.19-20/. Видно от същата, държавният служител младши експерт А.Н.В. –
командир на отделение в 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ –
Свиленград към РДГП – Е. при ГДГП – МВР, назначена в граничен полицейски наряд
в ЛКЦ (локален координационен център) – Свиленград, като оператор на ПТВН
(пост за техническо и визуално наблюдение) – М., за времето от 20:00 часа
на 08.05.2020г. до 08:00 часа на 09.05.2020г., е извършила нарушения на
служебната дисциплина, изразяващи се в следното: 1. На 09.05.2020г. за времето от
01:06ч. до 01:43ч. и в 03:16ч. в ЛКЦ, младши експерт А.В. – оператор на ПТВН „М.“,
при наблюдението си не е преглеждала на запис периодично сензорите на S-06-2 и S-08 от зоната на ПТВН „М.“
и поради тази причина не забелязва своевременно действията на група от 3 лица,
която се подготвя да преодолее ВИВС (временно инженерно възпрепятстващо
съоръжение) и да навлезе нерегламентирано на българска територия и как същите
преминават под ВИВС на българска територия в 03:16 ч., като в последствие ги
забелязва, но първоначално не може да се ориентира, къде е това на местността. Посочено
е, че с деянието си младши експерт В. виновно е нарушил чл. 42 ал.1 точка 1 и 3 от Инструкция №8121з-1244/14.10.2015г.
за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната
охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в
обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки –
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на издадените
въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове“, за което на основание
чл.199 ал.1 т.3 предложение 1 от ЗМВР – „небрежност в служебната дейност“ е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 до 6 месеца.; 2. На 09.05.2020г. за времето от 03:56ч. до 04:00ч. в ЛКЦ,
младши експерт А.В. – оператор на ПТВН „М.“ „води“ три лица с голямата HRC термовизионна камера на ПТВН „М.“, но не докладва
незабавно на главния оператор на ЛКЦ /локалния координационен център/, а оттам
нататък не уведомява близките наряди, не насочва действията на силите и средствата, определени
за издирване и задържане, поради което се е получило забавяне и объркване, че това
са едни и същи лица, от друга група, която е била недопусната (Групите са били
почти по едно и също време в близост до границата, но на разстояние на около 3
километра една от друга). Поради това реалните действия по издирване,
преследване и задържане на тези три лица започва с голямо закъснение. За
следващите две денонощия е изразходван голям ресурс от сили и средства на
гранично полицейските наряди от всички ГОДГ при ГПУ – Свиленград, за да бъдат
недопуснати тези лица. Посочено е, че с деянието си младши експерт В. виновно е
нарушила чл.42 ал.2 т.2-4 от Инструкция
№8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – „неизпълнение на
служебни задължения“, за което на основание чл.200 ал.1 т.11 предложение
първо от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“ е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.
В заповедта са обсъдени дадените от В.
писмени обяснения, като е прието, че изложените в същите аргументи са
неоснователни. Извършена е преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителката.
За описаното в т.1 в заповедта, на основание чл.204 т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.197,
ал.1, т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.199 ал.1 т.3 предложение първо и ал.2 от ЗМВР за небрежност в служебната дейност,
е определено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3
месеца. За описаното в т.2 в
заповедта нарушение на служебната дисциплина, на основание чл.204 т.4, чл.194
ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.200 ал.1 т.11 предложение
първо и ал.2 от ЗМВР за неизпълнение на
служебни задължения, е определено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца. Посочено е, че на основание чл.197 ал.3 т.1 от ЗМВР се налага
по-тежкото от определените наказания – „порицание“ за срок от 6 месеца на
младши експерт А.Н.В. – командир на отделение в 02 група „Охрана на държавната
граница“ от ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, считано от
датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на В. на 09.06.2020г.
Жалбата е подадена на 18.06.2020г. чрез
ГПУ – Свиленград.
По преписката са приложени: Съобщение
№4536р-10116-09.05.2020г.; Съобщение №4536р-10163-11.05.2020; Ежедневен
инструктаж на гранично-полицейските наряди в ГОДГ-02 от ГПУ-Свиленград от 20.00
часа на 08.05.2020г. до 08.00 часа на 09.05.2020г.; Докладна записка от Д. Д. –
мл. инсп. в ГОДГ-02 на ГПУ – Свиленград – главен оператор в ЛКЦ – Свиленград на
ИСН от 09.05.2020г.; писмо УРИ 4536р-10396/13.05.2020г. и писмо УРИ
4536р-10526/15.05.2020г.; Кадрова справка УРИ 4536р-11474/29.05.2020г.
Видно от писмо УРИ
453600-1132/11.08.2020г. на ГПУ – Свиленград, гранични пирамиди в зоната за наблюдение на ПТВН „С.“ се
определя от зоната на видимост от камерите от S-01 (първа камера прилежаща към ПТВН „С.“, намираща се на 298Г.П.) до S-06/1 (последна камера, прилежаща към ПТВН „С.“,
намираща се между 293 и 292Г.П.) съответно
от 297 Г.П. до 291 Г.П. Като ПИР-датчиците, реагиращи на движение и
прилежащи към всяка малка камера-ПСОС са разположени от двете страни на всяка
такава, съответно лява и дясна страна. Започващи между 297-298 Г.П. и свършващи
между 292-291 Г.П. Гранични пирамиди в зоната
за наблюдение на ПТВН „М.“ се определя от
зоната на видимост от камерите от М-02 (първа камера, прилежаща към ПТВН
„М.“ до S-06/2 (последна камера, прилежаща към ПТВН „М.“,
намираща се между 292 и 291 Г.П.), като към ПТВН „М.“ принадлежат и ПСОС
камерите М-01, S-08 и S-07 зона на наблюдение от 282 Г.П. до 293 Г.П. Зоната
от 291 Г.П. до 293 Г.П. се припокриват от камерите, прилежащи към ПТВН „М.“ и
ПТВН „С.“, като ПИР-датчиците, реагиращи на движение и прилежащи към всяка
малка камера – ПСОС са разположени от двете страни на всяка такава, съответно
лява и дясна страна, започващи между 292-291 Г.П. и свършващи между 188-187
Г.П. ПСОС сегмента М-02 има сеизмични сензори и е отдалечена от Д.Г. Работно място
в ЛКЦ Свиленград, наблюдаващо зоната на ПТВН „М.“ включва ПСОС камери S08 и S6_2 и се наблюдават от
оператора на работно място ПТВН „М.“. Работно място в ЛКЦ Свиленград,
наблюдаващо зоната на ПТВН „С.“ включва S-02.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
На първо място следва да се посочи,
че оспореният административен акт изхожда от
компетентен орган по смисъла
на чл.204, т.4 от ЗМВР. Същият е
действал в кръга на предоставените му правомощия, като съгласно Приложение №1,
А, т. III.2.1.1 от Класификатора на длъжностите в МВР, Началникът на ГПУ - Свиленград е служител на ръководна
длъжност и в правомощията на същия е да налага наказанията по чл.197 ал.1 т.1-3
от ЗМВР, от който вид е процесното
наказание.
При издаването
на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР,
като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му.
Не се констатира да е налице и допуснато и нарушение
на чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като след изготвяне на обобщената справка от
назначената дисциплинарно разследваща комисия, наказаният служител е запознат с
нея, като му е даден срок за подаване на
възражения, като такова е било направено, а заповедта е издадена след това.
Не се споделят наведените възражения за нарушение на
чл.210, ал.1 от ЗМВР. Последният задължава наказващия орган да посочи кой е
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка, описанието на нарушението от обективна страна следва
да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат
всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. В настоящия случай
съдът намира, че има описание на обстоятелствата от обективна страна на
деянието, което се въздига за нарушение от дисциплинарно наказващия орган, като
изложените в заповедта факти дават достатъчна възможност на засегнатото лице да
разбира същите, както и се изпълняват изискванията, въведени с чл.210 от ЗМВР.
Не е налице съществено нарушение на изискването за
посочване на доказателствата, въз основа на които органът приема, че се доказва
извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателката В.. Видно от обжалваната заповед, същата макар да не сочи
конкретните доказателства въз основа на които е издадена, посочва, че дисциплинарно наказващият орган е взел
предвид изготвената от дисциплинарната комисия справка, като по този начин е
изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и чл. 59 от АПК, да посочи въз основа
на какви доказателства е издаден административния акт. В този смисъл е
и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г.на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите
за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на
административният акт, на който органа при издаване на заповедта се е позовал, какъвто е и настоящия случай.
Независимо от
горното, оспореният акт е издаден при
нарушение на материалния закон.
Прави впечатление, че в процесния случай дисциплинарно
наказващият орган не сочи ясно и
конкретно какво възприема, че е субективното отношение на наказания служител по отношение на всяко едно от вменените нарушения. В оспорения акт се сочи,
че деянието е извършено виновно, с форма
на вина без умисъл. Каква точно форма на вина органа е възприел в случая
остава неясно, както и неясно остава обстоятелството, за кое точно от описаните
деяния органа е възприел липсата на умисъл при извършване на нарушението. Такъв
подход за определяне наличието или не на виновно поведение от страна на
служителя е недопустимо. Формата на вина следва да бъде съобразена при
определяне на конкретното по вид наказание, още повече в случаите като
настоящият, когато то не е императивно заложено с нормативен акт, а оставено на
преценка на административно наказващият орган. Именно тази преценка на органа
следва да бъде подложена на контрол от страна на съда, а при липса на ясно и
конкретно посочване на възприетата от органа форма на вина по отношение на
всяко едно от вменените деяния, този контрол се явява невъзможен. Ето защо този
пропуск на дисциплинарно наказващият орган да посочи ясно и конкретно
възприетата от същия форма на вина за всяко едно от наказаните деяния,
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал.2 от ЗМВР и води до
наличието на предпоставки за отмяна на оспорения акт.
В подкрепа на горното, следва да се
посочи, че единствено виновно извършените нарушения на служебната дисциплина
обосновават предпоставките за ангажиране дисциплинарна отговорност на
конкретния служител. В този смисъл вината следва да бъде отличена с конкретната
й форма, съобразно конкретните обстоятелства, и с оглед възможността на съда да
извърши преценка относно законосъобразното й определяне от страна на
дисциплинарно наказващият орган и съответно законосъобразното определяне вида
на наказанието, предвид изведената от доказателствения материал, форма на вина.
В настоящият случай, органа се е задоволил
единствено да посочи, че деянието, без
яснота кое от всички вменени, не е умишлено. Същевременно с това е
квалифицирал деянието описано в т.2 на оспорения акт като такова по смисъла на
чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“, като е
наложил наказанието по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. с чл.200, ал.1, т.11 от
с.з.
Следва да се посочи, че ако органа е
възприел всяко едно от описаните нарушения, като извършени при липса на умисъл,
то наказанието за всяко от тях е следвало да бъде определено на основание чл.199,
ал.1, т.3 от ЗМВР, при която хипотезата дисциплинарното нарушение извършено при
липса на умисъл, но отново виновно, е посочено именно като „небрежност в
служебната дейност“. За осъществяване на дисциплинарно нарушение, при тази
форма на вина, обаче законодателя е предвидил да се наложи наказанието по
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР – писмено предупреждение, а не порицание каквото е
определеното за описаното в т.2 деяние.
Това законодателно разрешение обосновава
извод у съда, че при небрежно изпълнение на службата се следва наказанието по
чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а вече при умишлено такова поведение се обосновава
налагане на по-тежко дисциплинарно наказание, каквото е и порицанието по чл.
193, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Ето защо като е посочил, че деянието е
извършено „виновно с форма на вина без умисъл“, органа е следвало да посочи
дали възприема наличието на небрежно поведение по отношение на всяко едно от
вменените с акта деяния или само за някое от тях. При така направеното общо
посочване, не се стига до извод, че по отношение на описаното в т. 2 деяние,
органа е установил умишленото му осъществяване, за да се заключи за наличие на
материална законосъобразност при определяне на наказание за същото, следващо се
именно за умишлено извършени дисциплинарни нарушения. Изложеното води на извода
за неправилно определяне на наложеното по т. 2 наказание, съобразно формата на
вина, при която се претендира да е осъществено деянието.
Като нарушение на
материалния закон се квалифицира и допуснатото от органа несъотствие в
посочената правна квалификация на деянието по т.2 от заповедта, спрямо
вменените обстоятелствата. Последните са
определени, като неизпълнение на разпоредбите на чл. 42, ал.2, т.2-4 от
Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г., но това неизпълнение АНО е квалифицирал
не като нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а като такова по чл. 194,
ал.2, т.2 от с.з.
Следва да се посочи, че в тежест на ответната
страна е да установи наличието на фактическите твърдения изложени в оспорения
акт. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателката по отношение на описаното
в т. 2 деяние е ангажирана затова, че същата за времето от 03:56ч. до 04:00ч.
„води“ три лица, но не е докладвала незабавно на главния оператор на ЛКЦ.
Последното обстоятелство обаче, категорично се опровергава от приложената по
дисциплинарната преписка докладна записка /л.27/ от мл. Инспектор Д. Д.-
назначен за главен оператор на ЛКЦ-Свиленград за посочения период. Видно от
същата последният е бил запознат с това обстоятелство още в 3:55ч.
От друга страна следва да се посочи, че от
обстоятелствата описани в т. 1 от процесния акт, се стига до извод за вменяване
на жалбоподателката на отговорност по отношение на две деяния. Първото
извършено в периода от 01:06ч. до 01:01:43ч. на 09.06.2020г. и второто
извършено в 03:16ч. на същата дата. Същите са квалифицирани, като едно общо
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.1 и т.3 от посочения подзаконов
нормативен акт. Така избрания от АНО подход за налагане на дисциплинарна
отговорност, противоречи на материалноправните разпоредби регулиращи
съответното производството, а именно за всяко от извършените деяния да се
налага отделно наказание. Последното сочи на допуснато от органа нарушение на
разпоредбата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР.
Ето защо, съдът приема, че
процесната заповед се явява незаконосъобразна на осн. чл.146, т.4 от АПК и
следва да се отмени.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски е
основателно. Ето защо в полза на същата следва да бъдат присъдени поисканите и
действително сторени по делото разноски в размер на 410,00 лева, от които: 10,00лв.
държавна такса и 400,00лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2020г., сключен между жалбоподателя и пълномощника му –
адв. Д. за процесуално представителство по настоящото дело.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №4536з-170/03.06.2020г. на
Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград.
ОСЪЖДА Гранично полицейско управление –
Свиленград да заплати на А.Н.В. с ЕГН ********** ***, разноски по делото в
размер на 410.00лева ( четиристотин и десет
лева) от които 10.00 (десет) лева
държавна такса и 400.00 (четиристотин) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: