Р Е Ш Е Н И Е
№: 943 18.07.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седми юли, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 879 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Елева Инженеринг“ООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.60, вх.1, ет.14, ап.40, представлявано от
управителя К.Д.Д., чрез пълномощника адвокат П. В. от АК-Бургас, против решение
№ 342/04.04.2022г., постановено по НАХД № 20222120200274/2022г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-322/16.12.2021г.,
издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което за нарушение чл.7а, т.1, вр. чл.10, ал.1, т.14 от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА),
на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП),
му е наложена имуществена санкция от 500 лева.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Иска неговата отмяна, с отмяна на потвърденото с решението НП.
Счита, че районният съд не е обсъдил доказателствата и неговите възражения, а
изложените мотиви в решението за нарушената норма намира за неясни. Според
касатора, по преписката липсват доказателства за това, че към момента на
проверката устройството за контрол на товара на асансьора не е работело, а
актосъставителят заявява пред съда, че е направил извод за това само въз основа
на външен оглед. Посочва, че липсват данни за настъпили вредни последици от
нарушението, няма данни за получени сигнали за инциденти или затруднения. Заявява,
че устройството за контрол на товара на асансьора не представлява предпазно
устройство, съгласно посочено нормативно изброяване, чрез което да се гарантира
безопасната му експлоатация. Счита, че задължението за спиране на асансьора по чл.10,
ал.1 от НБЕТНА е на ползвателя му, а не на него като лице което го поддържа.
Неговото задължение е да съдейства за спирането и да уведоми ползвателя когато
самият той е установил неизправността. В случая неизправността е установена от
контролните органи, поради което касаторът счита, че за него липсва задължение
за уведомяване на ползвателя по чл.7а от НБЕТНА. Освен това за лицата
поддържащи асансьори липсва нормативно изискване за извършване на проверки за
изправността на устройството. Процесният асансьор бил монтиран през 2002г. и е
с площ под определената по т. 8.2 от БДС EN
81-1:1998+А3, поради което за ползвателят му не е било налице задължение за
осигури устройство за контрол на това по аргумент от чл.38 от НБЕТНА. Касаторът
посочва, че в НП липсват мотиви за определянето на конкретния размер на
наложената санкция, като изводите на районния съд в тази насока счита за
необосновани.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие
с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несправедливост на
наказанието. В съдебно заседание дружеството-касатор, чрез своя процесуален
представител адвокат П. В., поддържа жалба и пледира за уважаването
й с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
по касационната жалба – заместник-председател на ДАМТН, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез пълномощника – юрисконсулт
Ц.И., представя писмен отговор по касационната жалба с който иска оставянето й
без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната
жалба, поради което пледира оспореното решение да бъде отменено и да се отмени
наказателното постановление.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на
чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред
районния съд, е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № АУАН-284/10.09.2021г., съставен против „Елева Инженеринг“ООД
за това, че при проверка на 02.08.2021г. в хотел Мираж, находящ се в гр.Бургас,
ж.к.Славейков 93, в присъствието на М.И.И., съдружник и асансьорен техник в
дружеството-касатор, било констатирана експлоатация на асансьор с неработещо устройство
за контрол на товара. За поддръжката и ремонта на този асансьор ползвателят му
сключил договор с „Елева Инженеринг“ООД, поради което било счетено от
актосъставителя, че като допуснал експлоатацията му с този дефект, без да
уведоми ползвателя, дружеството е нарушило чл.7а, т.1 от НБЕТНА
Въз основа на така съставения АУАН, заместник-председателят на ДАМТН, издал
обжалваното наказателно постановление. В него описал установената с акта
фактическа обстановка. Посочил, че на основание чл.10, ал.1, т.14 от НБЕТНА лицата
които поддържат асансьори задължително уведомяват писмено ползвателите им,
които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на неизправността
– неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване,
а това не било сторено от „Елева Инженеринг“ООД. Наказващият орган приел е разпоредбата
на чл.28, от ЗАНН не намира приложение, тъй като се отнася до експлоатация на
съоръжение с повишена опасност в нарушение на нормативните изисквания.
Установената работа на асансьора с посочената неизправност е намерено, че
създава опасност от възникване на аварии и/или злополуки. Поради това органът е
посочил, че е определил конкретния размер на наказанието, който съответства на
характера на деянието и степента на обществената опасност на нарушението. Този
размер е преценен за достатъчен с оглед целите на наказанието и осъществяването
на индивидуалната и генералната превенция.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при
образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния
акт и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Описал е нарушените
правни норми и установеното от органите неизпълнение от жалбоподателя на
задължението да уведоми писмено ползвателя за установената неизправност и да
спре експлоатацията на асансьора. Констатирал е, че отговорността на
дружеството е обективна и безвиновна. Съгласил се е с изводите на наказващия
орган за липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Коментирал е
санкционната разпоредба и обстоятелствата които налагат определянето на
наказанието в конкретния размер, преценен като съответстващ на изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Бургас е правилно.
Въз основа на прецизно установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е формирал правилни изводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Касационният състав намира за неоснователно възражението на касатора, че по
делото липсват доказателства за това, че към момента на проверката устройството
за контрол на товара на асансьора не е работело. Последното се установява не
само от показания на актосъставителя, дадени пред районния съд, но и от
изготвения при осъществената проверка на асансьора на 02.08.2021г.
ревизионен акт. Същият е бил изготвен в присъствието на М.И.И., съдружник и
асансьорен техник в дружеството-касатор и е подписан от него. С подписа си
Илиев е удостоверил констатацията от проверката, че устройството за контрол на товара не е работело. Ето защо оспорването на
този факт сега в хода на съдебното производство, след като е бил признат от
представител на „Елева Инженеринг“ООД, се възприема като изграждане на защитна
теза, която не се подкрепя от събраните доказателства.
Опит да се избегне реализирането на отговорността, чрез превратно тълкуване
на приложимите правни норми, представляват твърденията на касатора, че
устройството за контрол на товара на асансьора не е предпазно устройство, че
задължението за спиране на асансьора по чл.10, ал.1 от НБЕТНА е само за
ползвателя му, че за него като лице поддържащо асансьора
липсва задължение за уведомяване на ползвателя по чл.7а от НБЕТНА, както и негово
задължение да извършва проверки за изправността на устройството.
В случая нарушената правна норма, както изрично е записано в АУАН и НП, е
тази на чл.7а, т.1 от НБЕТНА. Според нея лицата, които поддържат асансьори, са
длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на
асансьорите, когато същите престанат да съответстват на нормативните изисквания
за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по
чл.10, ал.1. В случая е допусната именно такава неизправност. Тя е
квалифицирана по чл.10, ал.1, т.14 от НБЕТНА и е без правно значение какви
неизправности визират други нормативни текстове. „Елева Инженеринг“ООД не само
не е уведомил писмено ползвателя за нея, не само е допуснал експлоатацията на
асансьора да продължи, въпреки забраната на чл.7а, т.1 от НБЕТНА, но и явно
изобщо не е констатирал неизправността преди съвместната проверка с контролните
органи. Това, той е извършил не само в нарушение на посочените нормативните
изисквания към дейността, която осъществява –
чл.7а, т.1, вр. чл.10, ал.1, т.14 от НБЕТНА, но и в нарушение на чл.19 от
договора са абонаметно обслужване, който е сключил с ползвателя на асансьора
(л.30 от делото на РС).
Административен съд - Бургас, в настоящия касационен състав, изцяло споделя
мотивите на районния съд относно правилната правна квалификация на извършеното
нарушение, субекта на отговорност и справедливия размер на наложената
имуществена санкция. Същият клони към предвидения в закона минимум – за
нарушение по чл.55, ал.2 от ЗТИП санкцията е от 100 до 2000 лева и съответства
на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение и
съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали
в чл.36 от НК. В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН предвид обстоятелството, че се касае за съоръжение, което се
ползва от неограничен брой лица. Обществените отношения свързани с
безопасната експлоатация на асансьори са със специална закрила от страна на
закона и тяхното нарушаване разкрива висока степен на обществена опасност.
Във връзка с възражението за липсата на данни за настъпили вредни последици от нарушението и за сигнали за
инциденти или затруднения, свързани с работата на процесния асансьор, следва да
се спомене, че вредните последици се изразяват именно в констатирана негова
експлоатация с неработещо устройство за контрол. Това представлява риск за
ползващите го лица и не може да се чака възникването на инциденти за да се
приеме, че осъщественото нарушение е обществено опасно.
Що се касае за твърденията на касатора, че процесният асансьор бил монтиран
през 2002г. и е с площ под определената по т. 8.2 от БДС EN 81-1:1998+А3, за
същите той не е ангажирал доказателства, поради което те не могат да бъдат
коментирани, а в настоящото касационно производство е налице забрана за нови
фактически установявания на основание чл.220 от АПК.
С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за
отмяна на оспореното решение, а при извършената служебна проверка съдът не
установи наличие на пороци относно валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон поради което решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на
основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН, в полза на ДАМТН следва да бъдат присъдени
своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На
основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
80 лева.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 342/04.04.2022г., постановено по НАХД №
20222120200274/2022г. по описа на Районен съд . Бургас.
ОСЪЖДА „Елева
Инженеринг“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Славейков бл.60, вх.1, ет.14,
ап.40, да заплати в полза на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, сумата от 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.