РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200698 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : Област:
Варна, Община: Варна Населено място: гр. Варна, п.к. 9000 р-н Приморски, ж.к. Вилна
зона, бул./ул. ул. арх. Манал Йорданов , № 16, представлявано от Емил Тодоров
Бакърджиев, депозирана чрез адв. И. С. от ВАкК против Наказателно постановление
№100553/15.11.2025 г., издадено от Заместник-кмет на Община Варна, с което на
основание чл. 53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.119, ал.3 от Наредбата за управление
на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 800/ две хиляди и осемстотин / лева за
повторно нарушение на чл.27,т.2 от НУОТОВ.
С жалбата се иска отмяната на оспореното наказателното постановление. Сочи се,
че то е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие със събраните
доказателства.
Твърди се, че НП страда от съществени пороци, които го правят процесуално
недопустимо. Изтъква се, че посочената в него като санкционна норма на чл. 119, ал. 3
1
от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна е обявена
за нищожни с Решение № 10467/16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1407/2024
г. по описа на Административен съд - Варна. Формира с извод, че след като
наложеното наказание е на основание и в размер посочени в нищожна норма, то НП е
незаконосъобразно.
На следващо място се в жалбата се изтъкват и други пороци на АУАН и НП. В
двата акта не било посочено какви точно отпадъци са констатирани, че са изхвърляни,
което не било достатъчно за реализиране правото на защита на наказания субект.
С тези и други аргументи се иска цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв.С.,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В пренията си по съществото
на делото процесуалният представител на въззивника моли НП да бъде отменено на
посочените в жалбата основания. Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски за процесуално представителство.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който
оспорват жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но прави възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от въззивника.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.08.2024 г., около 14:30ч., служители на Община Варна, Дирекция „Екология
и опазване на околната среда“- свидетелката А. Г., работещи на длъжност „главен
специалист“ в отдел „Контрол и опазване чистотата на обществените територии“ и
нейна колега, извършили проверка на хотелски комплекс „Роял“, находящ се в к.к.
„Златни пясъци“, гр. Варна, стопанисван от въззивното дружества „Трейдфарма“
ЕООД.
В хода на проверката проверяващите констатирали, че на територията на
туристическият обект са смесени биоразградими отпадъци (от кухненски произход)
със смесени битови отпадъци, като същите са изхвърлени в съдовете за разделно
събиране на отпадъци от опаковки по сключен договор. Съдовете с отпадъците били
разположени на товарна рампа, находяща се на територията на хотела. Констатираното
било фиксирано от инспекторите посредством изготвяне на два броя фотоснимки на
установените на товарната рампа контейнери за отпадъци. Констатациите от
проверката били отразени от св.Г. в Констативен протокол № 7-568/08.08.2024 г.
При горните констатации св.Г. преценила, че горепосоченото дружество нарушава
разпоредбите за разделно събиране на битовите отпадъци. На 26.08.2024 г.св.Г.
съставила АУАН срещу въззивното дружество, в който посочила допуснатото според
нея нарушение на чл.27, т.2 от НУОТОВ. АУАН бил предявен и връчен на
упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, който го подписала с
2
отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и
на 16.11.2024г. издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В НП посочил, че
дружеството е нарушило разпоредбите на чл.27, т.2 от НУОТОВ повторно, поради
което и на основание чл.119, ал.3 от НУОТОВ му наложил имуществена санкция в
двоен размер, а именно 2 800 лева.
В хода на съдебното следствие съдът изиска и приложи по делото ведно със
заверени за вярност копия от: НП № 100411 от 25.09.2023г., АУАН бланков № 001031
от 26.07.2023г., доклад от инж. Т. К. – Директор на Дирекция ЕООС, констативен
протокол № 7-175 от 25.07.2023г. и 1 лист формат А4, представляващ фотоснимка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
констативен протокол за извършена проверка, Заповед №2004/11.06.2024г, НП №
100411 от 25.09.2023г., АУАН бланков № 001031 от 26.07.2023г., доклад от инж. Т. К. –
Директор на Дирекция ЕООС, констативен протокол № 7-175 от 25.07.2023г.,
фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от актосъставителя св.А.Г..
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и тези събрани в хода на съдебното производство, приобщени към доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично
следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл,
3
в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП следва да са посочени всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
Видно от съдържанието на АУАН в него нарушението е описано по следния начин
„….смесване биоразградими кухненски отпадъци с общия битов отпадък и същите
се изхвърлят в съдове за разделно събиране на отпадъци от опаковки…..“.
Актосъставителят посочил, че с горното са нарушени разпоредбите на чл.27, т.2 от
НУОТОВ.
Разпоредбата на чл.27, т.2 от Наредбата въвежда забрана за смесването на
разделно събрани биоотпадъци с други видове отпадъци. За нарушение на посочения
текст на първо място следва да е доказано наличието на разделно събрани
биоотпадъци и на второ място да е установено последващото смесване на тези
отпадъци с други видове отпадъци. Съгласно допълнителните разпоредби на
Наредбата :
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Биоотпадъци" са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и
кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено
хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на
хранително-вкусовата промишленост.
2. "Биоразградими отпадъци" са всички отпадъци, които имат способността да се
разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия,
картон и други.
В НП на въззивното дружество е повдигнато фактическо обвинение , за : „смесване
на биоразградими отпадъци (от кухненски произход) със смесени битови отпадъци,
като същите се изхвърлят в съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки
по сключен договор“.По този начин е въведено ново фактическо обвинение, като не
става ясно от описаното в НП всъщност за какво точно се реализира отговорността на
дружеството / за смесване на отпадъци или за нарушаване на разпоредби за разделното
им събиране.
Всъщност от така повдигнатото обвинение и с оглед дефинициите дадени от
наредбата, изобщо не става ясно за какво е повдигнато обвинение с НП. Дали за това ,
че не се събират разделно биоотпадъци и другите видове отпадъци или за това, че
такива биоразградими отпадъци от хранителен произход се смесват с други битови
отпадъци , каквито от страна на АНО са посочени като опаковки, като се вземе
предвид обстоятелството, че част от опаковките /например от картон и хартия/ са
биоразградими отпадъци по смисъла на наредбата. На следващо място в конкретния
случай административнонаказващият орган не е посочил в наказателното
постановление дали на територията на Община Варна е изградена общинска система за
разделно събиране на биоотпадъци по чл. 18 от Наредбата. Посочването на тези
4
обстоятелства е необходимо за извършването на преценка дали е възникнало
задължение за въззивното дружество за разделно събиране на биоразградими отпадъци
по посочения в НП текст.
На следващо място за настоящият съдебен състав е напълно неясно на какво
основание, в случая заместник -кметът на Община Варна е издал процесното НП. В
последното е записано, че то се издава на 15.11.2024г. на основание чл.111 от
НУОТОВ. С Решение № 10467 от 16.10.2024 г. на АдмС - Варна по адм. д. №
1407/2024 г., обаче, Административен съд-Варна е обявил за нищожни разпоредбите на
чл. 111 до чл. 123 включително от Глава Девета "Контрол и административно-
наказателни разпоредби" от Наредба за управление на отпадъците на територията на
Община Варна (НУОТОВ), приета с Решение № 790-6-1, взето с Протокол №
22/10.12.2021 г. на Общински съвет (ОбС) – Варна, като е приел, че липсва
компетентност на ОбС - Варна за приемането на разпоредбите от чл. 111 до чл. 123
вкл. от Наредбата. С посоченото решение са за нищожни както посочената в НП
санкционна норма, така и нормата овластяваща кмета на Община Варна или
оправомощени от него лица да издават НП във връзка с нарушения на наредбата.
Нищожните норми не пораждат и никога не могат да породят правните последици,
към които са били насочени. Те не могат да бъдат санирани и след прогласяване на
нищожността им е недопустимо същите да се прилагат както е сторено в случая от
АНО. Горното влече след себе си абсолютна незаконосъобразност на издадения
правораздавателен акт, в случая НП№100553/15.11.2025 г., издадено от Заместник-
кмет на Община Варна.
По АНП липсват и доказателства, че АУАН поставил началото на АНП е издаден от
компетентно длъжностно лице - А. Г., на длъжност „главен специалист“ в отдел
„Контрол и опазване чистотата на обществените територии“, съгласно изискванията на
чл.110, ал.5 от Наредбата, според която при установени нарушения на тази Наредба,
оправомощени със заповед на кмета на общината длъжностни лица съставят актове за
установяване на административно нарушение. По АНП не е представена заповед на
кмета на Община Варна, съдържаща оправомощаване на посочената свидетелка да
осъществява контрол и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община
Варна. Следва да се посочи, че АНО е задължен да удостоверява както своята
компетентност, така и компетентността на актосъставителя. Действително НПК към
който ЗАНН препраща задължава и съда да събира служебно доказателства, но
предвид констатираното, че НП страда от абсолютни пороци, които го правят
незаконосъобразно е ирелевантно изследването на горното обстоятелство служебно от
съда.
За прецизност следва да се посочи и че приложената от АНО санкционна норма , а
5
именно чл.119, ал.3 от Наредбата има две точки, като от страна на АНО не е посочено,
на коя точно точка се налага санкцията.
Чл. 119. (Приет с Решение № 790-6-1, взето с Протокол № 22 от 10.12.2021 г.) ,
обявена за нищожна с горецитираното решение на Административен съд Варна е
имал следното съдържание :
Наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец
или юридическо лице, което:
1. изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби,
различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци
по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси;
2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране
на неопасни отпадъци.
(2) Наказва се с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което:
1. изхвърля опасни отпадъци на неразрешени за това места;
2. нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране
на опасни отпадъци.
(3) При повторно нарушение се налага имуществена санкция, както следва:
1. по ал. 1 - в размер от 2800 до 8000 лв.;
2. по ал. 2 - в размер от 20 000 до 100 000 лв.
Пак само за прецизност настоящият състав следва да обърне внимание, че
ангажирането на отговорност за повторно нарушение по НУОТОВ изисква влязло в
сила НП спрямо наказания субект за същото нарушение. Съгласно ДР § 1, т. 24 от
Наредбата "Повторно нарушение" е нарушение, което е извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е
наказан за нарушение от същия вид. В случая от страна на наказващия орган не са
ангажирани каквито и да било доказателства за наличие на влязло в сила НП, издадено
срещу възз. дружество за нарушение на чл.27, т.2 от Наредбата. Въпреки, че съдът
изиска изрично доказателства в тази насока, макар същите да е следвало да се намират
по АНП, то от страна на наказващият орган бе представено единствено издадено НП ,
без отбелязване, че същото е влязло в сила, респективно доказателства на коя дата е
влязло в сила то.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на
процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване на основни принципи на
правовата държава /за законоустановеност в широк смисъл на наказанията/ и оттам
нарушават и правата на наказания субект.
С оглед на горното съдът прие, че НП страда от пороци които го правят
6
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Така или иначе, съдът констатира, че са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното
на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като не следва да се обсъжда въпросът за тяхната
прекомерност, тъй като не е налице възражение от насрещната страна. От
7
съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адв.С. оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното
НП. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие уговореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева и същото е заплатено в брой т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност е направено от процесуалния представител на наказващия орган.
Въпреки горното следва да бъде отбелязано, че минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр. 88 от 2022 г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г./ за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс
10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2800 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв. Съдът намира,
че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева е съобразен с
горепосочената разпоредба, с фактическата и правна сложност на делото, с
обстоятелството, че по същото са проведени две съдебни заседания. затова дължимото
адвокатско възнаграждение се определя на 600 лева. Поради това и Община Варна
следва да заплати на възз. „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление : Област: Варна, Община: Варна Населено място: гр. Варна, п.к.
9000 р-н Приморски, ж.к. Вилна зона, бул./ул. ул. арх. Манал Йорданов , № 16сумата
от 600, 00 лв., представляваща съдебни разноски по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №100553/15.11.2025 г., издадено от
Заместник-кмет на Община Варна, с което на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : Област: Варна, Община: Варна Населено
място: гр. Варна, п.к. 9000 р-н Приморски, ж.к. Вилна зона, бул./ул. ул. арх. Манал
Йорданов , № 16, на основание чл. 53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.119, ал.3 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна /НУОТОВ/
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 800/ две хиляди и
осемстотин / лева за повторно нарушение на чл.27,т.2 от НУОТОВ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : Област: Варна, Община: Варна Населено
място: гр. Варна, п.к. 9000 р-н Приморски, ж.к. Вилна зона, бул./ул. ул. арх. Манал
Йорданов , № 16 сумата от 600, 00 /шестстотин/ лева , представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №698/2025г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9