№ 137
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000686 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба, подадена от адвокат Б.Д. от АК-П.,
в качеството й на пълномощник на ищеца Д. ЕРД. Г. против Решение №
260103 от 05.07.2021 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по
търг.дело № 66/2019 г.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените от ищеца Д. - З. Е. Г., действащ лично и със
съгласието на баща си Е.И. Г.- К. и двамата от град С. против СТ. К. Ш.
ЕГН:********** и търговско дружество „Д-К. „ООД ЕИК ********* иск по
чл.163,ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ – за заплащане на сумата в размер на 33 451
лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По силата на същото решение съдът е отхвърлил и предявеният от
ищеца, действащ лично и със съгласието на баща си като негов законен
представител против ответниците иск по чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД
1
за сума в размер на 10 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили при пожар на 28.07.2018 г,
възникнал в резултат на паднала мълния върху собствената му къща,
намираща се в село В., Община –П., ведно със законната лихва, считано от
28.07.2018 г. до окончателното заплащане.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването ,че съдът не е отчел
факта, че в собствената на ищеца къща е нямало изградена мълниезащитна
инсталация, което е било, според жалбоподателя задължение на ответника
С.К. Ш..
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се уважат
предявените обективно съединени искове в пълния им предявен размер.
Въззиваемите страни „Д-К. „ООД – град П. ЕИК *********,
представляван от управителя С.Ш. и С. К. Ш., представлявани от адвокат
И.П. поддържат писмен отговор, съгласно който въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд след проверка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявени са обективно предявени искове по чл.163,ал.3 от ЗУТ и
чл.45 от ЗЗД по отношение на ответника С. К. Ш. с ЕГН: **********.
Предявен е и иск по чл.49 от ЗЗД по отношение на втория ответник „Д-К.
„ООД ЕИК ********* като се претендира да бъдат осъдени ответниците
да заплатят сумата в общ размер от 33 451 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, възникнали в
резултат на пожар, предизвикан от мълния. Според тезата на ищеца
пожарът би могъл да бъде избегнат и съответно имущестевните вреди
нямаше да настъпят ако ответниците СТ. К. Ш. и съпругата му М. Г. Ш.а са
построили едноетажна масивна жилищна сграда с използваем тавански
етаж,но без да бъде изградена мълниезащитна инсталация.
По делото е безспорно установено, че ищецът се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено
правоприемство след смъртта на майка му М. Е. П., починала на 24.02.2018
г. Наследодадателката е придобила имота в резултат на възмездна
2
прехвърлителна сделка- замяна, обективирана в нот.акт за замяна от
********* г. № **, том ***, по нот. Дело№ ***/**** г. на Нотариус Н. Х..
Придобила е конкретно недвижим имот в село В., община – град Б. , в който е
построена едноетажна масивна жилищна сграда с използваемо таванско
помещение със застроена площ от 101 кв.м. Няма спор, че на 28.07.2018 г е
възникнал пожар в къщата, при който е изгоряла подпокривната
конструкция. В издадената от Началника на РД „ Пожарна безопасност и
защита на населението „ град П. като причина за възникналия пожар е
отразено – природни явления - / мълния“/.
Спорният по делото въпрос от фактическа страна е била ли е изградена
в жилищната сграда мълниезащитна инсталация, като ищецът твърди, такава
инсталация изобщо не е била изградена. Ответниците поддържат
становището ,че такава мълниезащитна инсталация е била изградена и е
съществувала към момента на пожара, който действително е бил причинен от
мълния.
По делото е представена документация във връзка с изграждането на
мълниезащитната система , намираща се на л.191 до 200 от
първоинстанционното дело. Представено е заявление № *** /25.09.2014 г.,
подадено от СТ. К. Ш. – собственикът на жилищната сграда към този
момент до лицензирана лаборатория „Е. - Л.“ООД./ л.191/. Отразено е в
заявлението, че мълниезащитата е изпълнена от лицето В. И. И. от сл.Л.. Въз
основа на това заявление са осъществени контролни замервания в
лабораторията, резултатите от които са отразени в протоколи за контрол №
*** от 29.09.2014 г, № *** от 30.09.2014 г., протокол № *** от 30.09.2014 г .
и протокол № *** от 30.09.2014 г. Крайният резултат от извършените
контролни замервания е издаденият от лицензираната лаборатория
Сертификат за контрол № *** от 30.09.2014 г., отнасящ се до процесната
жилищна сграда ,построена в УПИ **- общ., кв. ** по плана на с.В., Община-
град С.. В т.4.3 от посочения Сертификат за контрол е отразено, че
съпротивлението на заземителите в мълниезащитната заземителна инсталация
е в съответствие с нормативните изисквания , определени в Наредба № 4 от
22.12.2010.
Наред с документално установеният факт на съществуването на
мълниезащитна инсталация според вещото лице инж. Н. Д. съществуват и
3
косвени доказателства, че такава защита е била изградена при строежа на
жилищната сграда. Последният е отразил в заключението си, че при такъв
директен удар от мълния най-уязвимата част е електрическата инсталация,
която би трябвало в голяма степен да е била унищожена. В този случай
щетите по ел.инсталацията би трябвало да са значително повече, а
направената оценка на щетите конкретно за ел.инсталацията е само за 200
лева. Вещото лице е пояснило, че съществува вероятност къщата да е
заземена през арматурата на колоните и фундаментите,още повече, че
нормативните актове допускат такова техническо решение. Според вещото
лице инж.Н.Д. по-вероятния вариант е високото ел.напрежение от мълнията –
последната да е влязла от уличната ел. мрежа и на покрива като крайната
точка на ел.инсталацията се запалва и причинява пожара. Вещото лице е
посочило ,че процесната жилищна сграда е от трета категория на
мълниезаащита, което гарантира 80% сигурност на защитата при попадение
на мълния. Все пак остават 20% на незащитеност, дори да е била изградена
такава защита. Съществуват и други системи на защита против мълнии,
които осигуряват по-голяма сигурност, но това зависи от преценката на
собтвениците. Въз основа на тези доказателства въззивният съд приема, че
мълниезащитна инсталация е била изградена и е съществувала към датата на
пожара. Ако не е съществувала, то би следвало цялата или по-голямата част
от ел.инсталацията да бъде унищожена , но това не е станало. Единствено в
заключението на в.л. Б.Г. последният установява, че не е констатирал следи
от старата мълниезащитна инсталация.
Това е напълно обяснимо: вещото лице Г. е направил оглед на имота през
2019 г., като към този момент собственика с помощта на баща си е изградил
вече нова инсталация и следите от съществуващата такава очевидно са били
вече заличени.
Не са налице действия или в конкретния случай бездействие от страна
на строителя, поради което той не носи имуществена отговорност за
настъпилите вреди. ПАС напълно споделя становището на първия съд, че
качеството „ строител“ в конкретния случай има физическото лице С.Ш..
Този извод следва да се направи от издадения Акт обр.№ 14 от 15.10.2009 г.
за приемане на конструкцията на обекта ,в който изрично е отразено че
възложител и строител по стопански начин на обекта е именно лицето С.Ш..
4
По отношение на това лице не се установява да е проявил виновно
бездействие, тъй като мълниезащитна инсталация е съществувала, но това не
е предпазило жилищната сграда от попадение на мълнията. Процесният
имот е придобит от наследодателката на ищеца още през 2016 г. , а пожарът е
възникнал през м.юли 2018 г. През този период от време собственика би
могъл да констатира съществувала ли е или не защитна –МЗИ инсталация и
съответно ако прецени , че същата не осигурява защита срещу мълнии в
достачъно висока степен – да я замени с нова по-надеждна инсталация.
От друга страна по делото е безспорно установено,че втория ответник
„Д-К.“ООД, т.е. тази строителна фирма е изпълнила единствено
фундаментите на жилищната сграда- за справка : констативен акт от
11.10.2008 г за установяване , че СМР по фундаментите по строежа
съответстват на издадените строителни книжа. След това всички останали
видове СМР, извършени по цялостното изграждане на сграда са осъществени
по стопански начин от възложителя С.Ш. . Старата мълниезащитна
инсталация е извършена от избрано от него лице –специалист и името на
майстора е посочено в заявлението до контролната лаборатория.
Твърдението на ищеца обаче е , че такава инсталация изобщо не е била
изградена, а не се твърди такава да се съществувала, но да е изпълнена
некачествено и в отклонение от инвестиционния проект.
По отношение на втория ответник също няма основание да бъде
ангажирана неговата имуществена отговорност, тъй като няма качеството на
строител по смисъла на чл.163,ал.1 от ЗУТ.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което първоинстанционния съд е приложил точно материалния закон като е
изложил подробни и задълбочени мотиви въз основа на които е приел, че не
е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на
ответниците по чл.163,ал.3 от ЗУТ.
Не е налице основание ответниците да репарират претърпените от
ищеца неимуществени вреди , изразяващи се в страх, тревога и безсънни
нощи, които ищеца е изпитал вследствие на пожара на таванското помещение.
Следва да се потвърди решението, като в полза на въззиваемия С.К. .
Последните са документално доказани в размер на 900 лева, която сума
представлява адвокатско възнаграждение за един адвокат.
5
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260103 от 05.07.2021 г.,постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело№ 66/2019 г.
ОСЪЖДА Д. - З. Е. Г. с ЕГН: ********** да заплати на С. К. Ш.
ЕГН: ********** сумата от 900 лева, представляваща съдебни разноски по
делото, направени от ответника пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6