№ _________
гр. Варна ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2562 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.13,
ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/,
вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на П.С.М.,
ЕГН: **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-В-П/4094/30.09.2022г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Провадия, потвърдена с Решение №
03-РД06-0074/31.10.2022г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна /РДСП/, с която му е отказано отпускането на целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2022г. – 2023г.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че административният орган не е изложил никакви мотиви и не е направил
преценка на нито един от критериите, въведени с разпоредбата на чл.12 ЗСП.
Твърди, че събраната информация, мотивирала предложението за отказ на помощта,
не отговаря на действителното му състояние, т.к. не били извършени проверки в
КАТ „Пътна полиция“ – Варна за наличие на регистрирани лични МПС, както и в Агенция
по вписванията, Търговски регистър – относно състоянието на регистрираната
фирма. Моли за отмяна на обжалваната заповед и решаване на въпроса по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата. Сочи, че живее под наем, освидетелства е с
решение на ТЕЛК, няма средства, икономически е зле, не притежава МПС, фирмата
му е закрита и счита, че жалбата му следва да бъде уважена. Моли съдът да
отмени обжалваната заповед за отказ и да му бъде предоставена помощта.
Ответната страна – директора на
ДСП-Провадия, оспорва жалбата. В съдебно заседание се явява лично директора В. С.
и сочи, че при постановяване на обжалваната заповед е спазила всички разпоредби
на Наредбата за отопление, ЗСП и правилника за неговото прилагане. При
проверката е установено, че към датата на подаване на заявлението-декларация,
жалбоподателят е собственик на три автомобила, както и на фирма, което е условие
за отказ от целева помощ за отопление, без значение дали фирмата развива
дейност или не. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С вх.№ ЗСП/Д-В-П/4094/20.09.2022г. П.С.М.
подал до
ДСП-Провадия заявление за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо
гориво по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление. Към заявлението М. попълнил декларация, в която
посочил: семейно положение – вдовец; социална група – пенсионер; здравословно
състояние – ТЕЛК
№ 0294/025/05.02.2015г.; брутен доход от пенсии – 2832,46лв.; обитава жилище от
1 + 3 стаи, собственост на неговия брат Атанас
С. Янакиев; не притежава имоти.
По повод подаденото заявление са
извършени служебни проверки на декларираните данни в Имотен регистър, Търговски
регистър, НБД „Население“, „Местни данъци и такси“ и др., извършена е социална
анкета и е изготвен социален доклад от 30.09.2022г. Видно от същия, са
потвърдени декларираните данни за семейно и социално положение, здравословно и
имуществено състояние. При проверка в Търговския регистър е установено, че М. е
едноличен собственик на капитала на „Химмаш-2002“ ЕООД – което обстоятелство не
е декларирано при подаване на заявлението. По данни от Община-Дългопол и отдел „Местни
данъци и такси“, са установени и три собствени леки автомобила, които също не
са декларирани пред ДСП-Провадия.
При
тези констатации е направено предложение на М. да бъде отказана целева помощ за
отопление с твърдо гориво на основание чл.2, ал.1 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г., вр.чл.10, ал.1, т.2 и т.4 от ППЗСП, поради това че е едноличен
собственик на капитала на „Химмаш-2002“ ЕООД и притежава три леки автомобила,
които могат да бъдат източник на доходи.
Въз основа на така изготвения
социален доклад, директорът на ДСП – Провадия издал Заповед №
ЗСП/Д-В-П/4094/30.09.2022г., с която на основание чл.13, ал.2 ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008г., и
Заповед №РД-01-228/19.07.2022г. на Министъра на труда и социалната политика,
отказал на М. отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2022/2023г. (от 1 ноември до 31 март). Прието е, че не е
изпълнено условието по чл.10, ал.1, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане /ППЗСП/ – налична е
регистрация като едноличен търговец, както
и условието по чл.10, ал.1, т.4 ППЗСП – притежава движима собственост /три
леки автомобила/, които могат да бъдат източник на доходи.
Заповедта е обжалвана пред директора
на РДСП-Варна, който с Решение № 03-РД06-0074/31.10.2022г. отхвърлил жалбата
като неоснователна. Прието е, че разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 ППЗСП не съдържа
изискване търговското дружество реално да осъществява дейност, както и че е без
значение поради каква причина фирмата не развива дейност, и дали реално носи
доходи или не. Наличието на регистрирана фирма, дори да не осъществява дейност,
е пречка за подпомагане с целева помощ за отопление поради неизпълнение на
допълнителното условие по чл.10, ал.1, т.2 ППЗСП. Относно условието по чл.10,
ал.1, т.4 ППЗСП – за което с обжалваната заповед е прието, че не е изпълнено,
решаващият орган е приел, че за да се постанови отказ на това основание, не е
достатъчно да се установи наличието на собственост, а следва да се извърши и
преценка дали същата би могла да носи доход, с който лицето да посрещне нуждите
си от отопление. Такава преценка в случая не била извършена и административният
орган не е изложил никакви мотиви защо е приел, че притежаваните леки
автомобили могат да са източник на доходи. Доколкото обаче не е изпълнено
условието по чл.10, ал.1, т.2 ППЗСП е прието, че е налице основание за
постановяване на отказ и жалбата е неоснователна.
В хода на съдебното производство
като доказателства са приети: Удостоверение за облагаеми имущества и
декларирани данни по ЗМДТ на П.М.; Удостоверение УРИ №
819000-51740/13.10.2021г. от Сектор ПП при ОДМВР-Варна относно регистрирани на П.М.
МПС, според което: л.а. Рено Рапид Д с рег.№ В****АН е регистриран на М. за периода
12.02.1999г. (първоначална регистрация) до 14.12.2000г. (отчитане за гр.Шумен);
л.а. Мерцедес 180 с рег.№ В****АА е
регистриран на М. за периода 21.01.1994г. (първоначална регистрация) до
13.09.2002г. (промяна собственост и промяна номер); л.а. БМВ 318 И с рег.№ В****АВ (нов, от
07.12.1994г.) е регистриран на М. за периода 16.03.1993г. до 21.01.1997г. (отчислен за
гр.София); копия на декларации по чл.54 ЗМДТ за притежавани МПС от П.М. №
1/01.01.2002г. (В****АН),
№ Т12154/01.01.2002г. (В****АА) и №
Т13339/01.01.1998г. (В****А), както и
№ **********/25.10.2022г. (за бракуване на л.а. В****АН), № **********/25.10.2022г. (за това, че л.а. В****АА е продаден) и № **********/25.10.2022г.
(за бракуване на л.а. В****А).
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорената заповед, в срока по
чл.149, ал.1 АПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване
по чл.13, ал.5 ЗСП, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
извършване на проверката по чл.168, ал.1 АПК, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган по чл.13, ал.2 ЗСП – директора на ДСП –
Провадия, в предвидената писмена форма, като в изпълнение на изискването на
чл.13, ал.3 ЗСП и чл.59, ал.1 и ал.2 АПК е надлежно мотивирана с посочване на
фактическите и правни основания за издаването ѝ, поради което не страда
от пороци, влечащи нейната нищожност.
Заповедта
е издадена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Производството е започнало по подадена в срока по чл.5 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. молба-декларация по
образец в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на жалбоподателя, в
сроковете по чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредбата е извършена социална анкета от
социален работник и е изготвен социален доклад по чл.27 ППЗСП, съдържащ
предложение за отказ на целева помощ.
Заповедта за отказ за отпускане на целева помощ
за отопление е постановена и в съответствие с материалния закон.
Социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства /чл.11, ал.1 ЗСП/. Социалните помощи са месечни, целеви и
еднократни, като условията и редът за тяхното отпускане, изплащане, изменяне,
спиране, възобновяване и прекратяване, се уреждат с Правилника за прилагане на
ЗСП /ППЗСП/, а целевите помощи за отопление – с Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
/чл.12, ал.1 и ал.4 ЗСП/.
Съгласно
чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чиито средномесечен доход за предходните 6
месеца преди подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания
доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП.
В контекста на произнасянето на директора на
РДСП-Варна в Решение № 03-РД06-0074/31.10.2022г. по условието по чл.10, ал.1, т.4
ППЗСП, относно установените при проверката леки автомобили, както и на
събраните по делото безспорни доказателства за това, че жалбоподателят не
притежава МПС – Удостоверение УРИ № 819000-51740/13.10.2021г. от Сектор ПП към
ОДМВР-Варна и декларации по чл.54 ЗМДТ от 25.10.2022г. – спорно между страните
е изпълнението на условието по чл.10, ал.1, т.2 ППЗСП, според което за да
придобият право на месечна целева помощ, лицата следва да не са регистрирани
като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско
дружество.
Видно
от приложената по делото справка (актуална към 22.11.2022г.) от Търговския
регистър при Агенция по вписванията, жалбоподателят е едноличен собственик на
капитала на „Химмаш-2002“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., като
според публикувания „общ статус“ дружеството не е с прекратена дейност, не е в
производство по ликвидация и не е заличено.
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на представената от него и приета по делото справка
(по рубрика „дело“), и конкретно на вписания резултат „прекратяване на
регистърното производство“, т.к. същият касае прекратяване на производството по
заявление 20100223104500 във връзка със запорно съобщение и няма отношение към надлежно
проведена процедура по прекратяване, ликвидация и заличаване на търговското
дружество (чл.154-156 ТЗ, чл.60а ТЗ). По партидата на дружеството в ТР липсват
данни за вписани каквито и да било действия по прекратяване дейността му, респ.
за неговото заличаване, като съгласно чл.10, ал.2 Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, невписаните обстоятелства
се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
С
оглед изложеното съдът приема за безспорно установено, че към датата на
подаване на заявлението-декларация, жалбоподателят е едноличен собственик на
капитала на „Химмаш-2002“ ЕООД, поради което е налице формална законова пречка
за отпускане на социална помощ и административният орган е постановил отказ в
съответствие със закона. Фактът на съществуването на еднолично дружество с
ограничена отговорност, чийто собственик на капитала е жалбоподателя, изключва
за него правото на целева помощ за отопление по чл.2,
ал.1 от Наредба №РД-07-05/16.05.2008г., за което е без значение обстоятелството
дали фирмата е осъществявала или не търговска дейност, както и причините за
това, доколкото за прилагане на чл.10, ал.1, т.2 от ППЗСП е достатъчно
съществуването на тази регистрация – така в Решение на ВАС №1404/10.02.2015г.
по адм. дело №13283/2014г.; Решение на ВАС № 15874/21.11.2019г. по адм.д. №
5290/2019г.; Решение № 8028/29.05.2019г. по адм.д. № 11615/2018г.
Собствениците на капитала на еднолични
търговски дружества обективно не могат да бъдат третирани като нуждаещи се
лица, които подлежат на социална закрила, съгласно формулираната в чл.1, ал.2,
т.1 от Закона за социално подпомагане цел на закона.
Изложеното обосновава извода, че за
жалбоподателя не са налице законоустановените предпоставки за отпускане на
целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. и в
тази връзка Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия е издал
оспорената заповед в съответствие със закона.
Оспореният акт е съобразен и с целта на закона
– целева помощ за отопление да получат само лица, носители на това право,
съобразно законоустановените критерии.
По тези съображения, настоящият състав на
Административен съд – Варна приема, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и изискванията на
материалния закон, както и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу
него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, Варненският административен
съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.С.М., ЕГН: **********,***, против Заповед №
ЗСП/Д-В-П/4094/30.09.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
/ДСП/ – Провадия, потвърдена с Решение № 03-РД06-0074/31.10.2022г. на директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна /РДСП/, с която му е
отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за
отоплителен сезон 2022г. – 2023г.
Решението, съгласно чл.13, ал.6 от ЗСП, е окончателно и не подлежи на
обжалване!
Административен
съдия: