Определение по дело №192/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 91 от 07.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 325/2009 год., Момчилградският районен съд е осъдил К. А. М. от С., О. да заплаща на Х. Н. М. от Г., месечна издръжка в размер на 60 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 10.11.2009 г. до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, на основание чл.144 от СК, като е отхвърлил предявения иск за разликата от 60 лева до пълния предявен размер от 150 лева, като неоснователен. С решението съдът е осъдил К. А. М. да заплати на Х. Н. М. разноски по делото в размер на 180 лева, а по сметка на Районен съд – Момчилград – да заплати държавна такса в размер на 86.40 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Х. Н. М., която, чрез процесуалния си представител, го обжалва пред настоящата съдебна инстанция в отхвърлителната му част. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Излага конкретни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решенÞе в обжалваната част и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния му размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от назначения особен представител на въззиваемата К. А. М., с който постъпилата въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Представят се нови писмени доказателства.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е предявен иск от Х. Н. М. против К. А. М., с правно основание чл.144 от СК, за присъждане на месечна издръжка в размерна 150 лева, до навършване на 25 годишна възраст или за предвидения срок на обучение.

Установено е по делото, че ищцата Х. Н. М. е дъщеря на ответницата К. А. М., както и че същата е била записана през 2009/ 2010 г. в първи семестър на първи курс, редовно обучение за висше образование, в ПУ „Паисий Хилендарски” гр.Пловдив – филиал „Любен Каравелов” гр.Кърджали. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото като доказателства – удостоверение за раждане от 07.07.2006 г., издадено от Община Момчилград и уверение № 136/02.10.2009 г., издадено от ПУ „Паисий Хилендарски” гр.Пловдив – филиал „Любен Каравелов” гр.Кърджали.

По делото е разпитан като свидетел Н. А.М. – баща на ищцата, който твърди, че е животновъд и получава около 300 лева месечно, както и че дъщеря му не работи.

От представеното по делото решение № 166 от 21.09.1999 г., постановено по гражданско дело № 61/1999 г. на Районен съд – Момчилград се установява, че бракът между К. А. М. и Н. А. М. е прекратен.

Съгласно чл.144 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Във връзка с така предявения иск и с оглед доводите, направени във въззивната жалба, следва да се посочи, че плащането на издръжка на навършили пълнолетие деца не е задължително, а такава се дължи от родителите при наличието на предвидените в цитираната разпоредба предпоставки – пълнолетното дете да учи редовно в средно или висше учебно заведение, същото да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. В тази връзка, установено е по делото, че ищцата учи редовно във висше учебно заведение. С оглед влязлото в сила решение, в частта, с която е присъдена издръжка в размер на 60 лева месечно, въззивната инстанция приема за установено по делото, че са налице и останалите предпоставки на закона, а именно – ищцата не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, като ответницата може да дава издръжка в присъдения размер без особени затруднения.

Що се касае обаче до възможността ответницата да дава издръжка в по – голям размер от присъдения, то по делото не само не са установени доходите на същата – липсват каквито и да са доказателства в тази насока, а напротив. Пред настоящата инстанция са приети като доказателства 3 броя доклади от Здравна организация, Медицински онкологичен отдел при Университет Улуда в Република Турция /в оригинал на турски език и в превод на български/ за извършено изследване на К. А. М. на 20.01.2010 г., 08.02.2010 г. и 20.04.2010 г., от които се установява, че последната е с диагноза „Рак на дясната гърда”, извършена й е операция и е назначено медикаментозно лечение за период от 2 години.

При това положение съдът намира, че искът за заплащане на издръжка в размер по – голям от присъдените 60 Ùева е недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил иска за разликата от 60 лева до 150 лева, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 07.07.2010 г., постановено по гр. д. № 325/ 2009 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.