РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
269543/02.08.21г. на БОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев, чрез
ю.к.Б.М., против решение № 239/25.06.2021г. по гр.д.№ 2718/2020г. по описа
на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от Л. И. Х., ЕГН: **********,
с адрес: гр. К., ул. “М.“ № **, вх. *, ет. *, чрез адв. Я. Д., съдебен адрес: гр. С.,
пл. “П.“ № *, ет. *, офис **, сграда на ***, против дружеството иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като
застрахователят е осъден да му заплати сума в размер на 25 000лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие ПТП на 01.10.2019г. в гр.Карнобат, в района на кръстовището на
бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“, ведно със законната
лихва, считано от 05.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Решението
се обжалва и в частта, с която е присъдена съответна д.т. в полза на БОС.
1
Заявява, че в горните части постановеният акт не е правилен. Излага
аргументи, позовава се на необоснованост на приетия за справедлив размер на
дължимото обезщетение. Въвежда довод за кратък възстановителен период от
претърпяната травма. Твърди съпричиняване от страна на родителите на
въззиваемия на вредоносния резултат от ПТП-то, по причина, че не
упражнявали достатъчен контрол върху поведението му. Оспорва обема на
неимуществените вреди. Освен това счита, че вече изплатеното обезщетение е
компенсирало в достатъчна степен претърпените от въззиваемия болки и
страдания. На изложените основания моли за отмяна на посоченото решение
на БОС и отхвърляне на предявения иск изцяло, а в случай, че искането не
бъде уважено – за намаляване на присъденото обезщетение. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемият Л. И. Х. оспорва въззивната жалба чрез адв.Я.Д., в
депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма доказателствени
искания. Моли за присъждане на разноски.
Нови доказателства пред настоящата инстанция не са допуснати.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
пред функционално компетентния съд, против акт, подлежащ на съдебен
контрол и е допустима.
Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Л. И. Х.,
чрез адв.Я.Д., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с иск за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 27 000лв.,
ведно с лихвата за забава, считано от 05.03.2020г., до окончателното
изплащане на сумата. Твърди, че на 01.10.2019г. около 18.30ч. в гр.Карнобат,
на кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“
пострадал при ПТП. При управление на мотоциклет „Хонда ЦБР 125Р“, с рег.
№ А 2632К по бул.“Москва“, насрещно движещият се т.а. марка „Форд“,
модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР отнел предимството на мотоциклетиста
и причинил ПТП. В резултат от последвалия сблъсък Х. получил травматично
увреждане, по-конкретно полифрагментна фрактура на пети пръст (кутрето)
на дясната ръка. Последвала оперативна интервенция – кръвна репозиция с
2
поставяне на фиксатор на счупения пръст – Киршнерова игла, а впоследствие
и втора оперативна намеса – тенопластика – възстановяване на сухожилието
на пръста. В резултат от инцидента, претърпял силен шок и стрес, които и
към завеждане на исковата молба, дават отражение на психиката му. Той
изживява катастрофата и изпитва страх, когато се налага да управлява
мотоциклет. Освен това физическото увреждане причинило болки, страдания
и редица неудобства. Ограничила се възможността за пълноценно използване
на цялата дясна ръка за определен период от време, намалена била силата на
захвата и стабилността на движенията. След операцията за продължителен
период от време се нуждаел от чужда помощ за определени битови действия,
станал раздразнителен, тревожен и напрегнат. Твърди, че дори към завеждане
на исковата молба не може да спортува и да извършва каквато и да е
физическа активност за период повече от една година и това се отразява на
цялостния му жизнен тонус и добра кондиция. При всичко така изложено,
претендира от Застрахователя по договор за застраховка „ГО“ за товарния
автомобил, причинил виновно ПТП-то, обезщетение за неимуществени вреди
– болки, страдания, претърпени битови неудобства и прочее, в общ размер от
27 000лв., като заявява, че оценява общия размер на вредата на 30 000лв., но
обезщетение от 3000лв. за претърпени неимуществени вреди вече му е
изплатено от Застрахователя, а относно остатъка от сумата е налице отказ да
бъде удовлетворена молбата му. При всичко така изложено е заведена
исковата молба за компенсиране на вредите и присъждане на съдебно-
деловодни разноски. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за ППС, причинило ПТП-то. Оспорва
механизма на ПТП, станало причина за претърпяната телесна повреда, болки
и страдания. Твърди, че вината за случилото се е не само на водача на т.а.
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР, но и на родителите на
пострадалия, които с виновното си бездействие и неполагане на грижи и
подходящ контрол върху поведението му, са станали основна причина за
ПТП-то. Моли за признаване на съпричиняване в размер на 90%, основано на
поведението на родителите на въззиваемия. Позовава се на липса на влязла в
сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския.
Ето защо счита, че не са налице всички елементи на деликта, обосноваващи
3
ангажиране на отговорността на Застрахователя.
Отделно от това счита, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на стандарта на живот в
страната, на травматичното увреждане и на претърпените болки и страдания.
Намира полученото телесно увреждане за незначително и твърди, че
възстановителният период е бил кратък. Оспорва претенцията за законна
лихва. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения
адвокатски хонорар, моли за присъждане на разноски. Също ангажира
доказателства.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/119001620241, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР.
Също така е безспорно, че на 01.10.2019г. около 18.30ч. на
кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“, в
гр.Карнобат, при управление на мотоциклет „Хонда ЦБР 125Р“, с рег.№ А
2632К, Л.Х. пострадал при ПТП, поради това, че насрещно движещият се т.а.
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР отнел предимството на
мотоциклетиста и последвал сблъсък.
От ангажираните по делото писмени доказателства – уведомление изх.
№ 890/02.03.2020г. на Застрахователя до Х. – стр.22 по гр.д.№ 2718/2020г. по
описа на БОС, се установява, че по повод претенцията на въззиваемия за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с описаното ПТП, в
дружеството е образувана преписка по щета № 0801-004250/2019-02, по която
Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в размер на 1 570лв. –
за претърпени имуществени вреди и 3 000лв. за неимуществени такива.
С оглед горното съдът приема, че с конклуденти действия
въззивникът е признал основанието за ангажиране на отговорността му по
договора за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, ето защо
изложените в отговора против исковата молба възражения в тази връзка не
следва да бъдат зачитани, но следва да се прецени наличието на твърдяното
от Застрахователя съпричиняване, обема на неимуществените вреди и
справедливия размер на дължимото обезщетение.
4
Както стана ясно, страните спорят по механизма на инцидента.
Въззивната страна твърди, че въззиваемият е можел да го избегне, като
намали скоростта на движение, а също така, че е налице съпричиняване от
страна на родителите му.
По този повод съдът взе предвид на първо място приложеното по
делото решение № 1/28.01.2021г. по АНХД № 20202130200202 по описа за
2020г. на КРС, с което Г. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 01.10.2019г.,
на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Москва“, в гр.Карнобат, при
управление на т.а. марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.37, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил на въззиваемия средна телесна повреда, довела до
трайно затрудняване на движението на ръката за около 1.5 месеца.
На следващо място Апелативен съд Бургас обсъди назначената и
приета по надлежния ред СМЕ и писмените доказателства относно
причинената на Х. средна телесна повреда.
Установява се по безспорен начин, че при сблъсъка между
мотоциклета и товарния автомобил въззиваемият паднал и след това усетил
силна болка в кутрето на дясната ръка. Констатирано било счупване -
полифрагментна фрактура, последвана от операция, извършена в деня на
ПТП-то в „УМБАЛ Бургас“ АД. Под обща анестезия била извършена кръвна
репозиция – поставяне на фиксатор за пръст – Киршнерова игла. На
05.10.2019г. Х. бил изписан. На 15.01.2020г. отново постъпил в „УМБАЛ
Бургас“ АД по повод дефицит в активната екстензия на интерфалангеална
става на пети пръст на дясната ръка. С местна анестезия е извършена
тенопластика и на 18.01.2020г. е изписан.
При приложение на разпоредбата на чл.300 ГПК: „Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца“ и
описаното по-горе относно претърпените две оперативни намеси, Апелативен
съд Бургас приема извод за наличие на деликт, за който вече е ангажирана
отговорността на Застрахователя.
Относно механизма на ПТП-то съдът се съобрази с приложената
САТЕ. От заключението на в.л. се установява, че мотоциклетът, управляван
5
от Х. и т.а. "Форд", модел „Транзит“, управляван от Галин Р.Генов, са се
движели по един и същи булевард – „Москва“, гр.Карнобат, в
противоположни посоки. Мотоциклетистът се е движел направо, а товарният
автомобил е извършил маневра „завой на ляво в кръстовище“. Двамата са
преминавали при зелен сигнал на светофарната уредба, но товарният
автомобил предприел „завой на ляво“ по най-късата траектория и така
пресякъл пътя на мотоциклетиста, а било правилно да изчака преминаването
на ППС, движещо се направо и една тогава да прави маневра „завой на ляво
на кръстовище“. Пътната обстановка била нормална, без обстоятелства, които
да я усложняват, без неравности на пътната настилка. Към часа на инцидента
интензитетът на движение бил минимален, но водачът на товарния автомобил
не осигурил правото на мотоциклета да премине първи през кръстовището.
От заключението на в.л. не се установява виновно поведение на въззиваемия.
Протоколът за ПТП с пострадали лица от 01.10.2019г. на РУ – Карнобат към
ОД на МВР-Бургас – стр.10 по гр.д.№ 2718/20г. по описа на БОС,
удостоверява правоспособността на водача на мотоциклета, както и липсата
на алкохол в извършените на двамата шофьори проби. Според
допълнителната САТЕ, мотоциклетът бил в изправност и водачът можел да
предотврати инцидента с аварийно спиране, но обективно погледнато не би
могъл да предположи, че водачът на товарния автомобил няма да изпълни
задълженията си и да го пропусне.
При така изложеното не се доказа съпричиняване за вредоносния
резултат от поведението на Х., нито такова може да бъде обсъждано във
връзка с упражнявания от неговите родители контрол, доколкото
съпричиняването е личният принос на пострадалото лице за настъпилото
събитие.
За да индивидуализира размера на дължимото обезщетение, съдът
прие следното:
Приложеното експертно заключение по СМЕ посочва извършване на
две леки операции – първата за репозиция на фрактурата, с поставяне на
Киршнерова игла, зашиване на ставната капсула и сухожилието и втората – за
тенопластика на сухожилието. Изваждането на иглата е съвсем лека
манипулация, извършвана в амбулаторни условия.
Касае се за лице на навършени 17 години към датата на инцидента, в
6
добро здравословно състояние. Според в.л. оздравителният период за
травмата е около 1.5 – 2 месеца. При извършения преглед от експерта е
установено пълно възстановяване на флексията на пръста и остатъчен
дефицит от 45 градуса при екстензия на крайната фаланга, която стои леко
свита. В.л. е заявило, че има възможност да се оперира още веднъж, но никой
не може да даде гаранция, че ще се възстанови напълно. Въпреки това,
според в.л., функцията на крайника е възстановена, понеже екстензията не
създава ограничения.
От разпита на св. И. Х. и Б. Г. - родители на въззиваемия, се
установява, че преди операцията и непосредствено след нея въззиваемият
изпитвал силни болки и страдания. Боляла го ръката, налагало се да пие
обезболяващи, около 2-3 месеца се нуждаел от чужда помощ – да се облече,
да се съблече, изпитвал трудности в училище, свързани с носенето на
превръзка. Според св. И. Х., в този период синът му започнал повече да се
разболява, защото се обличал с къс ръкав, поради неудобството от операцията
и превръзката. Също така си променил почерка, трудно пишел, паднал му
успехът. Преди събитието тренирал волейбол, но бил принуден да
преустанови тренировките и това го изнервяло и потискало. Твърди, че
захватът не е възстановен и не може да стисне здраво.
Според другата свидетелка – майка на пострадалия въззиваем,
операцията се отразила много тежко на сина й. Около 6 месеца отсъствал от
училище, боледувал, понеже не можел да се облече добре, постоянно пиел
антибиотици през същия период, не можел да излиза навън. Налагало се да
режат дрехи, за да може да се облича по-лесно и така продължило около
месец, за да стане по-самостоятелен. Твърди, че в продължение на 6 месеца не
можел нищо да прави и не излизал навън. От стреса се сринал имунитетът му
и през възстановителния период направил 3 пневмонии. Едва след няколко
месеца си възстановил почерка, повишил си успеха, но това му коствало
много нерви. Невъзможността да извършва елементарните битови дейности
като обличане, събличане и др., го изнервяла, а допълнителен стрес
причинявала и болката.
При описаните изводи на вещото лице по депозираната СМЕ и
изслушаните свидетели, съдът приема, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на
7
12 000лв., от които 3 000лв. вече са изплатени от Застрахователя, преди
завеждане на исковата молба. За да възприеме горния извод, съдът съобрази,
че става въпрос за млад човек, при когото възстановителният период протича
по-бързо. Освен това, според вещото лице захватът на ръката е възстановен,
флексията е възстановена, т.е. той може да хваща, да свива ръката и пръстите,
но при екстензията има дефицит. Този дефицит е на последната – най-крайна
фаланга и не препятства функцията на ръката.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели – родители
на въззиваемия, че след инцидента месеци наред не можел да излиза и да
извършва каквито и да е физически активности, защото те не съответстват на
конкретната травма. Наистина, въззиваемият е бил в невъзможност да играе
волейбол, но няма пречки, след възстановяването, да упражнява други
спортове, при които ръцете не са така активни.
Също така, според съда, период от шест месеца, в които въззиваемият
да не излиза от дома и да стои постоянно в къщи, заради травмата, е
прекалено продължителен, за да обоснове пряка връзка с претърпяната
операция. По-скоро съдът приема, че се касае за психически изживявания и
депресивни настроения, мотивирали подобно поведение.
Що се отнася до 6-те месеца боледуване, придружени с прием на
антибиотици – това не е факт, на който почива претенцията и не е описан в
обстоятелствената част на исковата молба, за да бъде обсъждан като
основание за уважаване на иска.
Относно разноските: Присъдените за първата инстанция разноски ще
бъдат коригирани съобразно изхода от спора. Така, при предявен иск в размер
на 27 000лв. дължимото възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1340лв. Искът е уважен за 9 000лв. и изчислен по тройното
правило следващият се адвокатски хонорар възлиза на 466.66лв. по договора
за правна помощ и по реда на чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде присъден на
адвоката за първата инстанция.
За втората инстанция интересът е 25 000лв. и минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 1280лв. Съответно на
отхвърлената част от жалбата – за 9 000лв. адвокатският хонорар ще възлезе
на 460.80лв. или общо за двете инстанции на повереника на въззиваемия се
8
следва възнаграждение в размер на 927.46лв. – кръгло – 928лв.
Разноските на въззивника за първата инстанция възлизат на 450лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 300лв. за САТЕ. Съобразно на
отхвърлената част от иска се следва сума в размер на 500лв.
За втората инстанция разноските възлизат на 500лв. – д.т. и 450лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо 950лв. Съответно на уважената
част от жалбата от 16 000лв. на въззивника се дължи сумата от 608лв. Така
общо за двете инстанции дължимите разноски на ответника възлизат на
1108лв.
Дължимата д.такса възлиза на 360лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239/25.06.2021г. по гр.д.№ 2718/2020г. по
описа на БОС, в обжалваната част, с която на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев, е осъдено
да заплати на Л. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. “М.“ № **, вх. *,
ет. * сума над 9 000лв. до размера от 25 000лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесно
увреждане при ПТП, възникнало на 01.10.2019г. в гр.Карнобат, на
кръстовището на бул.“България“, бул.“Москва“ и ул.“Индустриална“, с т.а.
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ СН 8269 АР, управляван от водач,
застрахован при „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД по застраховка "ГО",
ведно със законна лихва върху главницата от 16 000лв., считано от 05.03.2020
г. до окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която „ЗАД
ДаллБогг живот и здраве“АД е осъдено да заплати в полза на адв.Я.Д.
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за размера над 928лв. и държавна
такса за размера над 360лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
“М.“ № **, вх. *, ет. * против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
9
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев, в горните
части.
ОСЪЖДА Л. И. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. “М.“ № **,
вх. *, ет. ** да заплати на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж.Колев за
направените в двете инстанции разноски сумата от 1052.44лв.
допълнително.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10