№ 15942
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110162865 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД срещу Агенция „Пътна
Ифраструктура“ за присъждане на сумата от 927,95 лева, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за ПТП,
настъпило на 29.03.2022г., при което движейки се по републикански път II-82, с посока на
движение от гр. София към гр. Самоков, непосредствено след отклонението за с. Долни
Пасарел, водачът на лек автомобил „БМВ”, модел „Х5”, с рег. № СВ3592НТ е преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и уврежда автомобила - щета №
470421222216409, както и сумата от 55,80 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.05.2023г. до 15.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
16.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 29.03.2022г. в гр. София движейки се по републикански път
II-82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, непосредствено след
отклонението за с. Долни Пасарел, водачът на лек автомобил „БМВ”, модел „Х5”, с рег. №
СВ3592НТ е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и
уврежда автомобила. Сочи, че към момента на настъпване на произшествието автомобилът
имал сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с дружеството с полица №
47042117304000476, със срок на действие от 00:00 часа на 15.07.2021г. до 23:59 часа на
14.07.2022г., валидна към датата на ПТП-то, при покрит риск „Пълно Каско“. След
подаденото заявление била образувана щета № 470421222216409 от 26.04.2022г. Съставен
бил опис на претенция № 50-01300-3507/22/01.04.2022г. Поддържа, че във връзка с
настъпилото събитие на увредения автомобил на собственика била заплатена сума в размер
1
на 661,70 лева. Посочва, че е депозирала искане за преразглеждане на оценката и промяна на
начина на обезщетение, като е представена Фактура № ********** от 28.09.2022г., видно от
която действителната стойност за отстраняване на щетите била в размер на 1589,65 лева. С
Доклад по щета № 470421222216409 от 29.09.2022г., застрахователното дружество
калкулирало общ размер на обезщетението от 1589,65 лева, като след удържане на вече
заплатената сума от 661,70 лева, с преводно нареждане за кредитен превод от 03.10.2022г.
разликата от 927,95 лева била изплатена на „М Кар София“ ЕООД, дружество, на което с
възлагателно писмо от 27.06.2022г. било възложено извършването на автосервизни услуги.
Основава предявения иск срещу ответника на предвиденото в 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата. Във връзка с ПТП-то била изпратена регресна покана на ответника с
изх. № 1610/25.05.2023г. за сумата в размер на 927,95 лева, представляваща заплатеното
застрахователно обезщетение. Същата била получена на 30.05.2023г., но до настоящия
момент ответната страна не била предприела необходимите действия за заплащане на
задължението. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция „Пътна
Ифраструктура“, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да е
съставен протокол за ПТП. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
Наредба № I-167 от 24.10.2002г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и АЗН при настъпване на застрахователни
събития, както и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН
и ИЦ към ГФ, длъжностното лице не е съставило снимков материал, евентуално ПТП не е
посетено на място, което пък е препятствало установяването на действителния механизъм на
настъпване на произшествието. Поддържа, че към исковата молба не е представен снимков
материал от самия застраховател относно наличието и местонахождението на твърдяното
препятствие и настъпилите щети по МПС. Изложеното възпрепятствало и възможността да
се установи дали водачът е спазил задълженията си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Навеждат се
подробни съображения, че не става ясно дали ищцовото дружество е спазило общите си
условия във връзка с процесното произшествие. Излагат се съображения относно
приложението на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Оспорва механизма на ПТП, респ. че не е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото МПС. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и
водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно
2
събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
републиканските пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди, изискуемост на вземането си, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
възражението си за съпричиняване.
В конкретния случай с определение от 24.03.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г., съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, както и че
ищецът е изплатил на „М Кар София“ ЕООД стойността на извършения на процесното МПС
ремонт в размер на 927,95 лв. с вкл. ДДС.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Застрахователна полица № 47042117304000476 от 13.07.2021г. с период на
застрахователно покритие от 15.07.2021г. до 14.07.2022г. и предмет застрохавка Каско
Стандарт на лек автомобил БМВ, модел Х 5, рег. № СВ3592НТ, както и платежно нареждане
от 03.10.2022г. за сумата от 927,95 лева.
Св. Т. Г. е посочил, че пролетта на 2022г. пътувал с автомобил БМВ от София към
Самоков. Автомобилът се управлявал от Б., а той стоял на предна дясна седалка. Било през
деня, в светлата част на денонощието. Пред колата имало бус, който минал през дупката, Б.
минала след него. Не видяла дупката. Уврежданията били предна гума и джанта, сменили
гумата. Не били викали пътна помощ или полиция, карала с не повече от 50 км/ч. Сочи, че
дупката била в края на пътното платно с размери около 50/50 см. Нямало обозначаване или
сигнализация на пътното платно. Дупката се виждала в последния момент, пред тях имало
бус, който пречил на видимостта.
От приетата САТЕ се установява, че обстоятелствата и причините, при които е
настъпило произшествието, отразени в уведомлението за щета от 01.04.2024г. са следните:
на 29.03.2022г. лек автомобил „БМВ Х5“, рег. № СВ3592НТ се е движил на Републикански
път II-82 с посока от гр. София към гр. Самоков и непосредствено след отклонението за с.
Долни Пасарел, превозното средство попада в неравност /дупка/ на пътното платно.
Видимите щети по лекия автомобил, отразени в декларацията за настъпване на
застрахователно събитие и описани в заявлението за изплащане на застрахователно
обезщетение са- предна дясна джанта. Вещото лице е посочило, че щетите по лекия
автомобил се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.03.2022г.
произшествие по Републикански път II-82. Експертът е посочил, че стойността, необходима
за възстановяване на лек автомобил БМВ, рег. № СВ3592НТ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 1578,85 лева. В проведеното съдебно заседание на
23.05.2024г. вещото лице е пояснило, че по делото липсват писмени данни за физическите
3
характеристики на препятствието, като при процесното ПТП е увредена джанта като такъв
вид увреждане можел да настъпи при всякакво съприкосновение с твърд предмет, неравност
или пътно платно, преминаване през пресечен терен или други.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място, съдът намира, че по делото е установено наличието на валиден
договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество-ищец, доколкото по делото е представена застрахователна полица №
47042117304000476 от 13.07.2021г. с обект на застраховката – лек автомобил „БМВ“, рег. №
СВ3592НТ, собственост на „Грийн Ланд Дизайн“ ЕООД и срок на застрахователно покритие
от 15.07.2021г. до 14.07.2022г. Уговорени са следните застрахователни рискове- клауза Пълно
каско и официален сервиз. Приложимите към договора ОУ са подписани от представител на
застрахованото лице- л. 15 от делото.
Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск с оглед систематичното
тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. Съгласно представените
Общи условия при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователни събития като ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство или други материални щети. В този смисъл преминаване през дупка по време на
движение представлява покрит застрахователен риск, като по делото не се установяват
обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ. Не се установява и да е
предвидено сключване на застраховка за допълнителен риск „Гуми“.
На следващо място, съдът намира, че от показанията на св. Г. и от заключението на
САТЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202
ГПК се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в
исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията - попадането в дупка,
нейното местоположение на пътното платно при движение в посока от София до Самоков,
претърпените вреди и връзката между ПТП и настъпилото увреждане. Вещото лице от САТЕ
е дало категорично заключение, че причинените вреди от техническа гледна точка
съответстват на установения механизъм на ПТП, а следователно се установява и наличието
на причинна връзка между преминаването през дупката и настъпилото увреждане на
застрахования автомобил. Всички посочени доказателства обосновават безпротиворечиво
извода, че лек автомобил марка "БМВ" е претърпял ПТП, попадайки в несигнализирана
дупка на пътното платно.
Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че
уврежданията по процесния автомобил са настъпили по друг начин от описания от
свидетеля Г., респ. не са ангажирани доказателства да е имало предишен удар на автомобила.
Относно възражението на ответника, че по делото не е представен протокол за ПТП,
съставен от служители на Пътна полиция- КАТ за реализираното ПТП съдът намира, че по
силата на законовата делегация на чл. 125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
4
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към
Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В
чл. 6, т.4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Не се заявени твърдения
и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно
средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
На следващо място, в постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за
степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително и чрез
назначаване на автотехническа експертиза. В този смисъл с Решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието също, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа
на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за
нарушаването на правилата за движение. Следователно след като е въведено изискване, при
спор между страните, доказването на фактите с правно значение да се осъществи и с други
доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила протокол за
ПТП, то всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са
допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящият случай. При това
положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните
доказателства, кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза, съдът приема, че
при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в
нарушена цялост на пътното платно /дупка/, за възстановяване на които застрахователят
/ищец/ е заплатил на дружеството, извършило ремонта на увредения автомобил сумата в
общ размер на 927,95 лева. Действително, представената по делото декларация, изходяща от
водача на МПС за механизма на произшествието не доказва твърденията на ищеца,
доколкото по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ
свидетелски показания. В разглеждания случай, обаче, в производството е разпитан
свидетелят Г., който е бил пътник в процесния автомобил, чиито показания са
последователни, житейски логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. След анализ на събраните гласни доказателства и заключението по
депозираната САТЕ, които съдът кредитира напълно, се установява по категоричен начин
механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и
вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл. 410 КЗ обезщетение. Ето защо
съдът приема за установен по безспорен начин механизма на процесното ПТП и причинната
връзка между произшествието и вредите, а именно – че вредите по автомобила са настъпили
вследствие попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътя, в резултат на
което са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско".
Във връзка с възражението на ответника следва да бъде посочено, че липсата на
5
снимков материал от произшествието е неотносимо към ангажиране на отговорността на
ответника, доколкото фактическият състав на чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и
доказан по делото с други доказателства, в случая със свидетелски показания и САТЕ, чрез
които е установено противоправното поведение, причинените вреди и причинно-
следствената връзка между тях.
В настоящия случай липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част
от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са
републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са
свързани с републиканските пътища или с улиците. Разпоредбата на чл. 31 от ЗП предвижда,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, списъците на републиканските и общинските пътища
и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В
изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 236 на Министерския съвет
от 2007г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, който е общодостъпен и в
който фигурира процесният участък: Републикански път II-82 - Костенец - Радуил - Боровец
- Самоков - Панчарево - ок.п. София. Поради което произшествието е настъпило на
републикански път и отговорност за неговото поддържане е имал именно ответникът по
настоящото дело.
На последно място по релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
Съдът намира същото за неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие/. В частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, разпределена му с определение от
24.03.2024г., поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, СРС е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат. В допълнение следва да бъде посочено, че от
свидетелските показания на св. Г. се установява, че водачът на увредения автомобил е
управлявал същия със скорост от 50 км/ч, както и че дупката не е била видима поради
наличие на бус, който се е движил пред процесния автомобил. С оглед на липсата на
видимост към препятствието на пътя водачът на увредения автомобил не е могъл да
предприеме действия по избягването му, респ. не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
По делото съдът прие за установено, че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/,
поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, следва да се
6
приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът Агенция "Пътна Инфраструктура". Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие
на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е
създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се
поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието
отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е
имало, доколкото от показанията на св. Г. се установява, че дупката не е била обозначена и
обезопасена. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и
чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13
ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
вреди при процесното ПТП.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на републикански път, от което ПТП са настъпили
процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание 410,
ал.1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Агенция
„Пътна Инфраструктура“ за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото отстраняване. В конкретния случай от заключението на
вещото лице по приетата САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване
на лек автомобил „БМВ Х 5“, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 1578,85
лева. В настоящото производство се претендира сумата от 927,95 лева, изплатена на сервиза,
извършил ремонта на процесния автомобил. При така гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е основателен изцяло при приложение на принципа за
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното
плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава
след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е представена покана от ищеца до ответника за
изплащане на претендираната сума по процесната щета. От представеното писмо за
доставянето (неоспорено в процеса), се установява, че поканата е получена от ответника на
30.05.2023г.- л. 30 от делото, предвид което последният е изпаднал в забава относно
погасяването на задължението му за главницата и дължи на ищеца обезщетение по реда на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху него в размер на законната лихва. Съдът изчисли на основание чл. 162
ГПК размерът на лихвата за забава, използвайки лихвен калкулатор, на сумата от 55,80 лева,
7
какъвто е размерът на исковата претенция. Поради което и предявеният иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД е също изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 100 лева, депозит за свидетел в размер на 50 лева и депозит за
САТЕ в размер на 250 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева
като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно фактура № 189 от
14.09.2023г. и платежно нареждане от 14.09.2023г. С отговора на исковата молба е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ размер и обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е с
включено ДДС. Така на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 880 лева.
В проведеното съдебно заседание на 27.06.2024г. процесуалният представител на
ищеца се е отказал от искането за разпит на втория допуснат свидетел и е направил искане
депозитът за призоваването му да бъде възстановен по банковата сметка, посочена в
исковата молба. Съдът намира, че с протоколно определение от 27.06.2024г. е отменил свое
определение, с което е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Б. В. при режим на призоваване на ищеца, поради което внесеният депозит в
размер от 50 лева следва да бъде върнат на ЗЕАД „Булстрад Вишена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, по исковете с правно
основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 927,95 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за ПТП, настъпило на 29.03.2022г., при което движейки се по
Републикански път II-82, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков,
непосредствено след отклонението за с. Долни Пасарел, водачът на лек автомобил „БМВ”,
модел „Х5”, с рег. № СВ3592НТ е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно и уврежда автомобила - щета № 470421222216409, както и сумата от 55,80
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2023г. до 15.11.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 16.11.2023г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 880 лева, представляваща сторените по делото разноски.
8
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
внесения с платежен документ от 19.04.2024г. /л. 82 от делото/ депозит за призоваване на
свидетел в размер от 50 лева по банковата сметка, посочена в исковата молба- л. 4 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9