РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пазарджик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900059 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Р.
М. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ ***, чрез пълномощника й
адв. М. С. К. (**) против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. – 1172, район „Изгрев“ ,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1, с която е предявен иск по реда на чл.432
КЗ, а именно: за сумата от 65 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени, както и за сумата от 1 292,87 лв. - обезщетение
за имуществени вреди - разходи за лечение, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, претендирани ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането (***) до окончателното изплащане.
Така претендирания размер на иска е след допуснато от съда изменение
на първоначално заявеният такъв с протоколно определение от 31.10.2022 г.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните
твърдения:
Твърди се, че на *** около ** ч. в с. В., на ул. „П.“ пред дом **, по вина
А. П. Г. Й. Ф., ищцата претърпяла закрито счупване на дванадесети гръбначен
прешлен. Вината на А. Ф. била безспорно установена съгласно влязло в
законна сила Решение № 625/11.10.2021 г. на РС-П. по АНД № ** г.
1
Непосредствено след инцидента, тя била хоспитализирана в „МБАЛ-П.“ АД,
а на 18.09.2018 г. й била направена магнитно резонансна томография в
лаборатория за образна диагностика „****“ ЕООД - П.. След извършване на
това и други придружаващи изследвания, становището на медицинските
специалисти било, че се налага незабавна хирургическа интервенция. За
осъществяването й ищцата била транспортирана със специализиран
транспорт от гр. П. до Университетска болница „***“ ЕАД – С., където
постъпила на 20.09.2018 г. Там била извършена медицинската операция, а
именно ******** и след предвиденото болнично лечение била изписана на
26.09.2018 г.
Излагат се съображения, че възстановителния процес протекъл
болезнено и продължително, което било видно от издадените болнични
листове. И към настоящия момент ищцата не се чувствала напълно
възстановена от претърпяното увреждане. Сочи, че движенията й били силно
ограничени и често придружавани от нетърпими болки. От момента на
инцидента и до днес търпяла силни физически болки и страдания.
Причинената й травма наложила дълго домашно и санаториално лечение, но
до пълно възстановяване, така и не се стигнало.
Твърди се, че в следствие на катастрофата и болезнените й последици,
ищцата изживявала ********************
Твърди, че по време и във връзка с лечението направила разходи в общ
размер на 2585.75 лв., от които 23.20 лв. - заплатена потребителска такса в
„МБАЛ - П.“ АД; 360 лв. - общо за медицински пособия, свързани с
лечението (по приложени разходни документи, от които медицински изделия
по касов бон от „**“ ЕООД - 210.00 лева и касов бон от „***“ ЕООД 150.00
лева); 149 лв. - специализиран медицински транспорт; 350 лв. - ЯМР в ***
ЕООД; 444.80 лв. - за престой и настаняване в У МБАЛ „***“ ЕАД С. общо
по три приложени фактури; 900 лв. - за избор на екип за операция в УМБАЛ
„***“ ЕАД-С.; 150 лв.-доплащане за цимент за вертебропластика в УМБАЛ
„***“ ЕАД-С. и 208.75 лв. - общо разходи за горИ. по касови бонове от „***“
ЕАД от 19.09.2018 г.; 20.09.2018 г.; 23.09.2018 г; и 26.09.2018 г;
Предявила претенция по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя на
виновния водач, но получила неудовлетворително и обидно ниско
обезщетение в размер на 20585 лв., което към момента на депозиране на ИМ,
2
все още не било изплатено. Изложеното се твърди, че обуславяло правния
интерес от предявяване на претенцията.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, чрез пълномощника адв. И. Ц. (***), в който се оспорва
основателността на исковете, като при условията на евентуалност се иска
намаляване размера на обезщетението по съображения за прекомерност.
Възразява се, че предявената ИМ е нередовна, тъй като в
обстоятелствената й част не бил описан механизма на настъпване на
процесното ПТП, не се сочело в кой автомобил е пътувала пострадалата,
респ. и на коя седалка е стояла тя.
Не се спори, че в конкретния казус към датата на произшествието е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. „Л. Н.” с peг. № ***, по силата на
Застрахователна полица № ******, сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и
здраве” АД. Твърди се наред с това, че като безспорно следва да бъде
определено и обстоятелството, че по повод на заявената пред застрахователя
претенция, ответното дружество е определило и изплатило обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за имуществени
вреди в размер на 1292.88 лв.
Оспорва се в случая да са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя и по-конкретно да е налице протИ.правно
поведение от страна на водача-делинквент.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки
и страдания, както и несъответстващо на принципите на справедлИ.ст по чл.
52 ЗЗД. Твърди се, че представените с ИМ медицински документи били
недостатъчни и не обосновавали нито настъпването на вредоносните
последици по отношение на ищцата, нито искания размер на обезщетението
за тях. Не били представени доказателства, обвързани с проследяването на
здравословното състояние на пострадалата, възстановителните процеси,
контролни прегледи при травматолог и неврохирург.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.
137а ЗДвП за поставяне, респ. правилно поставен обезопасителен колан,
3
което нарушение от страна на ищцата се намирало в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносните последици, поради което и при евентуална
основателност на претенциите, определеното от съда за справедлИ.
обезщетение следва да бъде намалено на половина.
Оспорва се също така основателността и размера на иска за
претендираните имуществени вреди. Възразява се, че не всички от описаните
разходи в приложените фактури са били необходими за правилното
протичане на оздравителния процес, като някой от разходите били луксозни.
Така, Фактура № ***г. за сумата от 900 лв. за разход изразяващ се в „избор на
екип“, не била нужна и необходима за да бъде отговорен застрахователя за
това. Същото се отнасяло и за разхода, описан във фактура № ***на стойност
350 лева /настаняване във „Вип стая“, както и доплащане за „вип стая“ във
фактура № ********** г. По отношение на фискален бон № *** г. на
стойност 210 лева, извършен разход за закупуване на медицинско изделие -
корсет колан следвало да бъде представен медицински документ от лекар -
неврохирург, в които изрично да се съдържа предписание за закупуване на
такова медицинското изделие
Оспорва се акцесорния иск за лихва, по-конкретно по отношение
началния момент, от който същата се претендира. Описано е, че
застрахователната претенция до ответното дружество било заявена на
03.12.2021 г. С писмо от 21.12.2021 г. дружеството изискало от ищцата на
допълнителни документи, които са от значение за преценка основателността
на претенцията и определяне размера й, но такива не били представени.
Затова и с писмо изх. № 808/05.03.2019г. дружеството отказало изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение. По повод постъпило
допълнение към застрахователна претенция по образуваната щета с вх. №
******* г. и след анализ на всички представени и изискани писмени
доказателства застрахователят определил и заплатил на увреденото лице
сумата от 15 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и сумата от
1292.88 лв.- за претърпените имуществени вреди. Предвид на тези
съображения се аргументира тезата, че при основателност на главната
претенция, лихвата можела да се претендира едва от датата на входиране на
писмената претенция пред застрахователя, респ. от датата на постановения
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение - 05.03.2019 г. или от
датата на входиране на настоящата ИМ в ПзОС.
4
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищцата, в
която същата оспорва изцяло обстоятелствата и възраженията, направени с
писмения отговор.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и
допълнителен отговор, с който се поддържат всички твърдения, възражения и
доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор на ИМ.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на
твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните в процеса, а и от приетото копие на
Решение №625/11.10.2021 г. постановено по АНД №************г. по описа
на ПзРС, влязло в законна сила на 27.10.2021 г.,се установява, че А. П. Г. Й.
Ф., на *** около ** ч. в с. В., на ул. „П.“ пред дом **, при управление на
МПС-лек автомобил „**“ с рег.№ *** и в нарушение на чл.16 ал.1 и чл.20
ал.1 от ЗДвП е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тялото на Тн 12-ти гръден прешлен, което е довело до трайно
затрудняване движението на снагата.
За установяване на характера и степента на получените увреждания от
ищцата, както и извършените от нея разходи за лечение, е приета съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. М., която като
неоспорена от страните и кореспондираща изцяло с доказателствения
материал по делото – медицинска документация и показанията на св. Л.М.,
съдът изцяло кредитира. От същата се установява, че ищцата е получила
описаната по – горе травма, която представлява нестабилно компресионно
счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, както и контузия в
областта на дясната ръка със затруднени движения в лакета и е налагала
болнично лечение по спешност. Счупването на тялото на гръдния прешлен
има компресионен характер и е получено при удар на седалището в седалката
на автомобила, предшестван от надигане на тялото напред и нагоре в
момента на удара, независимо от наложения предпазен колан, което
обстоятелство между впрочем се установява категорично както от СМЕ, така
5
и от приетото заключение на САТЕ. Контузията на дясната ръка и лакетната
става е получена от защитно подпиране на ръката в бордното табло на
автомобила и неговата предна врата. Описаното счупване на гръден прешлен
се характеризира със силни болки в областта на гръдния кош, затруднени
движения до невъзможност изправяне в острия период след травмата,
налагащи прием на обезболяващи. Именно изразеният болков синдром е
основна индикация за извършването на операция за стабилизация на
прешленното тяло с цимент – вертебропластика, което и е направено в случая.
Счупването на дванадесети гръден прешлен е довело до трайно затрудняване
на движенията на снагата за период от около 6 месеца, като годността за
физически труд е загубена за около 10-12 месеца. През този период ищцата е
провела комплексно лечение – хирургично и физотерапевтично, както и
самостоятелно в домашна обстановка изпълнение на определени от
специалист комплекси. Оздравителния и възстановителен период е протекъл
в обичайните за подобен вид травми срок, като липсват медицински данни за
усложнения или забавяне на оздравителния процес. Към настоящия момент
ищцата е възстановена напълно, като според експерта д-р М. наличните
дегенеративни промени в гръбначния стълб не са в пряка причинна връзка с
процесната травма.
Относно претендираните имуществени вреди, представляващи сторени
от ищцата разходи във връзка с лечението си, в.л. д-р М. в обясненията си
дадени в о.с.з. проведено на 05.12.2022 г. (л.203 от делото) установява, че
обективираните в представените писмени документи всички такива, са
свързани с извършената операция и проведеното лечение.
Относно психологическата реакция на ищцата, вследствие на
претърпяното ПТП, от приетата СПЕ се установява, че периодът след
травмата е съпроводен с **********. Самата травма е довела до психическа
такава, като е оказала влияние върху ******* У ищцата се наблюдават
симптоми на******************************
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение
страните не спорят в процеса и затова съдът приема за безспорно, че
описаните вредоносни последици на престъплението са настъпили при
действието на договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран застрахователната полица N ******, с период
6
на действие до 02.07.2019 г., сключен между сочения причинител на вредата и
ответното дружество.
Няма спор между страните в процеса, че ищцата е предявила писмено
застрахователна претенция за заплащане на дължимите й се обезщетения,
като ответната застрахователна компания е изплатила такова, както следва:
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и сумата 1292,88 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Правното основание на предявеният иск против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, е чл.432 ал.1 от КЗ и същият е процесуално допустим
като предявен от надлежни страни, при наличие на правен интерес за същите.
Искът е основателен предвид наличието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него неимуществени и имуществени вреди вследствие на деликт направо от
застрахователя при наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното
застрахователно дружество. Налице са и предпоставките на чл.380 от КЗ
предвид отправената към застрахователя писмена застрахователна претенция
от ищцата, по която ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД е изплатила
частично претендираното от нея застрахователно обезщетение.
Установи се, че АНД№************г. по описа на РС-П. е приключило
със влязло в сила Решение по реда на чл. 78а НК, установяващо виновността
на дееца за извършеното престъпление и нанесените на ищцата телесни
увреждания. Влязлата в сила присъда (в случая и решението по чл. 78а НК) е
задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието в съответствие с разпоредбите
на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно е установено по един
несъмнен начин извършването на твърдяното в исковата молба деяние,
неговата протИ.правност, авторството на водача А. Ф. и неговата вина.
С пълно и пряко доказване ищцата доказа и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите
за нея болки и страдания от причинените й вреди, техния характер, степен и
7
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Изпълнена е хипотезата и на чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответното
застрахователно дружество, поради което и са налице предпоставките за
ангажиране неговата отговорност.
По отношение на размера на дължимото обезщетение:
При условията на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на
търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от една страна, и доколко е налице и в каква степен
съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
ответното застрахователно дружество.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно
чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се
реализира справедлИ. възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедлИ.ст“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В този смисъл от приетото за установено от фактическа страна
получените от ищцата при процесното ПТП травматични увреждания имат
характер на средна телесна повреда по см.на чл.129 ал.1 от НК и отговарят да
са получени при станалото ПТП.
Установено е и още, че при обичаен ход на оздравителния процес,
какъвто е случая и предвид възрастта на ищцата, получените от нея травми са
отшумели в рамките на шест месеца, а пълно й възстановяване от
физическите такива е настъпило след 12 месеца. Не са събрани данни за
предшестващи ПТП-то други заболявания на ищцата, които да са във връзка с
получената травма, както и последващи такива настъпили в резултат на
претърпяната катастрофа.
Не се установи, като следствие на преживения инцидент от ищцата,
8
изменения в интелектуалната й сфера, мислене, възприятия, представи, памет
и интелект, като всички те са в норма. Обобщено е от експерта, че ищцата
притежава психологически капацитет да се справи с преживяното, като
психичното й състояние към момента на прегледа е еквивалент на психично
здраве, не е нарушено социалното й функциониране.
Безспорно се доказа в процеса обаче, че до достигане на това
възстановяване на физичното и психично здраве на ищцата, последната е
преживявала в резултат на травмата през продължителен период от време
силни болки в областта на гръдния кош, затруднени движения до
невъзможност за изправяне в острия период след нея, налагащи прием на
обезболяващи. Именно изразеният болков синдром е основна индикация за
извършването на операция за стабилизация на прешленното тяло с цимент –
вертебропластика, което и е направено в случая. Счупването на дванадесети
гръден прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за
период от около 6 месеца, като годността за физически труд е загубена за
около 10-12 месеца. Всичко това несъмнено е дало отражение и върху
психиката на ищцата. Доказа се, че периодът след травмата е съпроводен с
****** У ищцата се наблюдават симптоми на ************
От всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените от
ищцата болки при получената травма, мотивира съда да приеме, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е общо 40 000 лева,
от които 15 000 лева вече са изплатени от застрахователя.
Съдът прима за неоснователно направеното от ответното
застрахователно дружество възражение за нарушение от страна на
пострадалата на разпоредбите на чл.137а от ЗДвП, поради липса на
доказателства в този смисъл. Напротив, установи се по категоричен начин и
от САТЕ и от СМЕ, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан. Доказа
се и още, че тъкмо водача на автомобила, станал причина за настъпване на
процесното ПТП, е допуснал посочените нарушения на ЗДвП, което и е
довело до причиняване на телесната повреда на ищцата. Ето защо съдът
прави горният извод за неоснователност на възражението на ответника.
Предвид всичко изложено до тук предявеният иск с правно основание
чл.498 ал.3 от КЗ във вр.с чл.432 ал.1 от КЗ като основателен ще следва да се
уважи за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на
9
ищцата неимуществени вреди, както и за сумата от 1 292,87 лева,
представляваща обезщетение за причинени на същата имуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл.497 ал.1
от КЗ, която е приложима в случая. Съгласно последно цитираната законова
норма законната лихва върху обезщетението се дължи от по - ранната дата
измежду двете - изтичането на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ или изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 от КЗ. В
случаят ищцата В. е поискала от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
на 03.12.2018 г. С писмо от 21.12.2018 г. и в срока по чл.496 ал.1 от КЗ,
застрахователят е дал указания на ищцата за представяне на допълнителни
документи. На 05.03.2019 г. поради неизпълнение от страна на ищцата, е
последвал отказ от ответното застрахователно дружество да изплати
обезщетение на В.. Такова е извършено едва след представяне на
необходимите документи от ищцата с нейно писмо от 10.11.2021 г.
Следователно срокът за окончателно произнасяне по претенцията е бил
тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ. Поради това началният момент на
дължимата лихва трябва да се определи по чл. 497 ал.1 т.2 предл.1-во от КЗ, а
именно от 04.03.2019 г. Над този размер – 26 292,87 лева до предявеният
такъв от 66 292,87 лева иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни в процеса претендират разноски, като са представили
списъци по реда на чл.80 от ГПК.
Ищцата претендира да й бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5850 лева. В представеният по делото договор за
правна помощ липсва изрично отбелязване за заплащането на посочената
сума. Ето защо това искане на В. се явява неоснователно.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се дължат от ищцата съразмерно на
отхвърлената част от иска. Така на основание чл.78 ал.3 от ГПК Р. В. дължи
на застрахователното дружество общо сумата 410,30 лева, представляваща
платено възнаграждение на вещи лица, свидетел и преводач.
10
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПзОС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата
държавна такса в размер на 1 051,71 лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения
размер на иск, както и направените по делото разноски в размер на 503 лв –
възнаграждение за вещи лица по допуснати съдебни експертизи, които са
изплатени от бюджета на съда поради освобождаването на ищцата от
заплащането на такива.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. – 1172, район
„Изгрев“ , ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Р. М. В.,
ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ ***, на основание чл.432 ал.1 от
КЗ сумата от 26 292,87 лева /двадесет и шест хиляди двеста деветдесет и
два лева и 87 ст./, която представлява застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, в резултат на ПТП
станало на *** около ** ч. в с. В., на ул. „П.“ пред дом **, при управление на
МПС-лек автомобил „****“ с рег.№ *****от А. П. Г. Й. Ф., който в
нарушение на чл.16 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП е причинил на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на Тн 12-ти гръден
прешлен, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 26 292,87 лева,
дължима от 04.03.2019 г. до пълното изплащане на сумата, КАТО за
разликата от 26 292,87 лева до 66 292,87 лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432
ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С. – 1172, район
„Изгрев“ , ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Пазарджишкия окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
дължимата държавна такса в размер на 1 051,71 лева, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
11
върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер на
503 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице по допусната
съдебна експертиза, които са платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Р. М. В., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Б.“ *** , ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С. – 1172, район „Изгрев“ , ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 сторени от последното съдебно деловодни
разноски в размер на 410,30 лева, представляваща платено
възнаграждение на вещи лица, свидетел и преводач, изчислени по
компенсация съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12