М
О Т И В И
по НОХД № 2904/2019год.,
ПРС - ХІV н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимата И.И.Л., в това че през периода от месец май 2018г. до месец
февруари 2019г. включително, в гр. Пловдив, като е била осъдена с влязло в сила
на 19.12.2017г. Решение № 4193/30.11.2017г. по гражданско дело № 9994/2017г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV брачен състав да издържа свой низходящ –
** си Г.Д.Н., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 10 /десет/ месечни
вноски по 150.00 лв
/сто и петдесет лева/ всяка или всички вноски на обща стойност от 1 500 лв /хиляда и петстотин лева- престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимата обвинение. Предлага да й бъде
наложено наказание около минималното предвидено в закона.
По
делото не участва частен обвинител.
Подсъдимата
И.Л. намира, че формално е извършила вмененото престъпление, но претендира че
не плащала издръжка по обективни причини и моли да не бъде наказвана. Нейния
защитник пледира за приложение нормата на чл.183, ал.3 НК като изразява
становище, че няма пречки за това, въпреки че е била водена по-рано проверка срещу
подзащитната му и е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство поради плащане от нейна страна..
Съдът
след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимата И.И.Л. е родена на *** ***, живуща ***. Тя е б., б.г., с основно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН **********.
През 2010г. подс.Л. и свид.Д.Н. заживели
заедно без брак, а на 26.04.2013г. им се родило ** – Г.Д.Н.. Всички те живели в
жилището на *** на **, а именно свид.М. И.Н.. Поради
проблеми в семейството обаче през декември 2016г. подс.Л.
напуснала общото домакинство и се върнала да живее при своите родители. ** Г. Н.
останало да живее при свид.Д.Н. и неговата **. Първият
се обърнал към съда за присъждане на издръжка и така било образувано брачно
дело № 9994/2017г. на ПРС, ІV брачен състав. С Решение № 4193/30.11.2017г.,
влязло в сила на 19.12.2017г. подсъдимата била осъдена да плаща издръжка в
размер 150 лв. месечно посредством бащата. На практика от влизане в сила на
решението подс.Л. не успяла да заплати никаква
издръжка. По жалба на свид.Н. била образувана проверка, която имала за
предмет издръжката за периода от м.12.2017г. до м.03.2018г. В хода на същата
обаче подсъдимата изплатил цялата сума и с оглед нормата на чл.183, ал.3 НК,
при наличие визираните в нея предпоставки, прокурорът отказал образуване на наказателно
производство с Постановление от 04.06.2018г. Тъй като обаче подсъдимата отново
не плащала издръжка за следващите периоди през м.07.2018г. свид.Н.
*** за неплащане на месечните суми. Така отпочнало и
досъдебно производство по настоящия казус. В хода на същото, включително
производството в съдебна фаза подсъдимата на части успя да заплати сумата
предмет на обвинението изцяло.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
безспорно и категорично установена частично от обясненията на подс.И.Л. в съдебната фаза на процеса, от показанията на
свидетелите в същата фаза на процеса, както и от приложените писмени
доказателства, които Съдът кредитира като логични, безпротиворечиви
и съответстващи на помежду си. Не се потвърдиха твърденията на подсъдимата, че
правела често подаръци на ** си, нито че е полагала някаква грижа извън режима
на лични контакти определен от съда, при това нередовно. Същественото е обаче,
че дори и да е имало такива случаи, то същите не могат да изместят задължението
за плащане на издръжка, а представляват изпълнение на т.нар. в правото
„естествени задължения“, тъй като всеки родител е нормално да прави подаръци
или да дава дребни суми на ** си, дори да не е осъден да плаща издръжка. Не е
налице и решително доказателство сочещо на невъзможност по здравословни причини
И.Л. да осигури издръжка на ** си. Следва да се има предвид, че ** което е
малолетно такова, не може само да се издържа. В този смисъл то е в по-тежко
положение от родителите си. Не случайно няма защита за принудително изпълнение,
когато задължението е за издръжка именно порази горната причина.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна,
че с деянието си подсъдимата Л. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това че през периода месец
май 2018г. до месец февруари 2019г. включително, в гр. Пловдив, като е била
осъдена с влязло в сила на 19.12.2017г. Решение № 4193/30.11.2017г. по
гражданско дело № 9994/2017г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IV брачен
състав да издържа свой низходящ – ** си Г.Д.Н., ЕГН: **********, съзнателно не
е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
10 /десет/ месечни вноски по 150.00 лв /сто и петдесет лева/ всяка или всички вноски на обща
стойност от 1 500 лв /хиляда и петстотин лева/.
От
обективна страна – след влизане на решението на РС-Пловдив в сила подсъдимата е
следвало, включително под страх от наказателна отговорност за всеки календарен
месец да изплаща определената издръжка на ** си чрез неговия баща и законен
представител. По начало тази издръжка е дължима още с настъпване на месеца, тъй
като това е нейното предназначение – да осигури следства за живот през текущия
месец. Въпреки това подс.Л. не правела това, макар,
че е трудоспособна. Липсата на работа не е оправдание. В крайна сметка
задължение на всеки родител е след като е създал **, да осигури неговата
издръжка приоритетно. В хода на наказателното производство настъпилите плащания
следва да се отчитат, но е налице пречка за приложението на нормата на чл.183,
ал.3 НК в процесния казус именно поради
обстоятелството, че макар да не е било образувано наказателно производство за
по-ранен период на издръжката, то именно след намесата на органите на държавата
се е стигнало до плащане. Именно това е отмел и прокурорът който е отказа да
образува наказателно производство, защото иначе формално е следвало да образува
такова и да го прекрати. Последното обаче би било излишен формализъм.
От
субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Липсата на средства
обяснява неплащането на издръжка, но не го извинява.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимата Л., като се съобрази , че все пак към приключването на делото в
първа инстанция сумата по обвинението изплатена изцяло, не е допустимо да се
приложи нормата на чл.183, ал.3 НК, а преденото наказание е лишаване от свобода
под три години или пробация, то са налице условията
на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Подсъдимата
не е осъждана, не е освобождавана друг път от наказателна отговорност. В случая
смекчаващи вината обстоятелства са иначе добрата характеристика на дееца, а
отегчаващо обстоятелство е факта, че плаща издръжка само след осъществяване на
държавна принуда. Въпреки това наказание глоба от 1000лв, което е минималното
предвидено в закона Съдът намира за съответно на обществената опасност на
деянието и дееца. В тази връзка се отчита и липсата на трудова заетост и
източник на постоянни доходи на подсъдимата.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред и родителските задължения.
Подбуди
– лични.
По
делото не са извършени разноски, които да се възложат в тежест на подсъдимата Л..
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.