№ 21059
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110118531 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 52/ срещу А. Г. Ч., К. Т. Ч. и Г. Т. Ч., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение,
с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: 26,46 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 9,42 лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 28.02.2024 г., в условията на разделна
отговорност при квоти както следва:
А. Г. Ч. – сумата от 13,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 4,72 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 28.02.2024 г.,
К. Т. Ч. – сумата от 6,62 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата,
2,35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 28.02.2024 г.,
Г. Т. Ч. – сумата от 6,62 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата,
2,35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 28.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент
имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Б.“ О., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците не оспорват наличието на облигационни отношения с ищеца. Оспорват
дължимостта на сумата и твърдят, че същата е заплатена. Не претендират разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № ***** е била
присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
апартамент, находящ се във вътрешната сграда на ет. 2, /адрес/, е бил топлофициран,
че за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., ищцовото дружество е доставило в имота
топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност
26,46 лв., че ответниците са в забава досежно процесната сума, като размерът на
мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 28.02.2024 г. възлиза на сумата от 9,42 лв.
С молба от 15.10.2024г. /л. 96 / ищцовото дружество сочи, че с плащане на
14.08.2024г., са погасени сумите предмет на исковите претенции, като се претендират
разноски. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца потвърди плащането на сумите, предмет на заявените искови претенции.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответниците са дали
повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплатят на ищеца
сторените по делото разноски.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 250.00лв., от които
150.00лв. – внесена държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
С плащането на сумата от 50.00лв., ответниците са погасили главница,
мораторна лихва и лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на
сумите или общо 37.73лв. С останалите 12.27лв. е погасена част от внесената държавна
такса.
В обобщение ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в общ размер
на 237.73лв., от които 137.73лв. – държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, като К. Ч. и Г. Ч. следва да заплатят по 59.43лв., а А. Ч. 118.87лв. –
2
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу А. Г. Ч., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 13.22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., до обект с абонатен № *****, находящ
се в /адрес/, апартамент, находящ се във вътрешната сграда, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 4.72 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
28.02.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу К. Т. Ч., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 6.62 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., до обект с абонатен № *****, находящ
се в /адрес/, апартамент, находящ се във вътрешната сграда, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 2.35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
28.02.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу Г. Т. Ч., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите както следва: 6.62 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.08.2020 г., до обект с абонатен № *****, находящ
се в /адрес/, апартамент, находящ се във вътрешната сграда, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г. до окончателно
изплащане на сумата и 2.35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
28.02.2024 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Г. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 118.87лв. – разноски.
ОСЪЖДА К. Т. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 59.43лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. Т. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 59.43лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3