Р Е Ш Е Н И Е
24.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
07.01. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2453 2020
дело № по описа за година.
В.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да му заплати сума в размер на 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие унищожаване на лекия му автомобил „Хонда Сивик", за което деяние ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда № 57 от 03.07.2019г., постановена по НОХД № 900/2018 г.на ДРС, и лишаването му от възможността да ползва лично превозно средство, както и сума в размер на 4000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените същото деяние неимуществени вреди, изразяващи се в страхове, депресия, безсъние, адаптивни разстройства, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието-08.03.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с присъда № 57 от 03.07.2019г., постановена по НОХД № 900/2018 г.на ДРС, потвърдена с Решение № 117 от 30.10.2019г., постановено по ВНОХД № 396/2019г. на КОС и влязла в сила, ответницата е призната за виновна в това, че на 08.03.2018г., около 16.00 ч., в село Ресилово, в района на бившето ТКЗС, е повредила незаконно чужда движима вещ: 1 брой МПС-лек автомобил марка „Хонда Сивик", с рег. № КН 2765 ВМ, собственост на В.П.Г., като е нанесла множество удари с лопата и секира по автомобила, при което е счупила: предно панорамно стъкло, задно стъкло, предно ляво и предно задно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, два фара, два стопа, предно ляво огледало за обратно виждане, както и е причинила подбитости по автомобила-нанесена щета на обща стойност 1522.00 лв., и на основание чл. 216, ал. 1 от НК й е наложено наказание.
От деянието на ответницата ищецът препърпял значителни имуществени и неимуществени вреди. Автомобилът му бил окончателно негоден за ползване, поради което в продължение на 4-5 месеца бил лишен от възможността да се придвижва с личното си превозно средство. Ежедневно пътувал за работа от с. Ресилово до гр. Сапарева баня и обратно, което го затруднявало изключително много, понеже е трудоустроен с решение на ТЕЛК № 2854 от 21.11.2017г., с призната ТНР 50%, с водеща диагноза: „множествена склероза“.
Освен това, присъствайки при унищожаването на автомобила му от ответницата, при гледката на действията и поведението й, ищецът претърпял и психически шок, разстройство на съня, разстройство в адаптацията и депресивни разстройства, което наложило да се обърне към психиатър и да предприеме лечение.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който се оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди, както и иска за имуществени вреди над размер от 1522.00 лв. Ответницата счита, че искът за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди е основателен и доказан до размер от 1522.00 лв., който е установен в наказателното производство, а за разликата над този размер ищецът не е претърпял имуществени вреди. Счита, също така, за изцяло неоснователен предявения иск за неимуществени вреди, тъй като ищецът не е претърпял такива.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната
цялост, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното НОХД № 900/2018г. по описа на ДРС се установява, че с постановената по него присъда № 57 от 03.07.2019г., потвърдена с Решение № 117 от 30.10.2019г. по ВНОХД № 396/2019г. на КОС и влязла в сила, ответницата по настоящото дело И.А.П. е призната за виновна в това, че на 08.03.2018г., около 16.00 ч., в село Ресилово, в района на бившето ТКЗС, е повредила незаконно чужда движима вещ: 1 брой МПС-лек автомобил марка „Хонда Сивик", с рег. № КН 2765 ВМ, собственост на В.П.Г., като е нанесла множество удари с лопата и секира по автомобила, при което е счупила: предно панорамно стъкло, задно стъкло, предно ляво и предно задно стъкло, задно ляво и задно дясно стъкло, два фара, два стопа, предно ляво огледало за обратно виждане, както и е причинила подбитости по автомобила-нанесена щета на обща стойност 1522.00 лв., и на основание чл. 216, ал. 1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ри месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Видно от приетото като доказателство по делото Експертно решение на ТЕЛК № 2854 от 21.11.2017г., ищецът е с призната ТНР 50%, с водеща диагноза: „множествена склероза“.
Видно от приетото като доказателство по делото Медицинско удостоверение изх. № 139/22.03.2018г., издадено от д-р Александър Паризов-психиатър, ищецът е бил на преглед с диагноза „разстройства в адаптацията“.
Видно от приетото като доказателство по делото Експертно решение на ТЕЛК № 1627 от 11.10.2019г., ищецът е с призната ТНР 75%, с водеща диагноза: „множествена склероза“.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д.Венчова .-майка на ищеца, С.Д.М., И.Х.Г.и В.С.П.-***на ответницата.
Свидетелката . дава показания, че в момента, когато ответницата чупела автомобила му, ищецът бил обора и хранел животните. Като чул трясъка от счупените стъкла, излязъл, видял счупената кола и се обадил на полицията. След този случай ищецът бил на преглед при психиатър, защото не се чувствал добре, изпаднал в депресия заради колата. Здравословното му състояние се влошило: същият е с диагноза „Множествена склероза“, като процента на ТНР се увеличил от 50 на 75% след случая.
Свидетелят Митев дава показания, че ищецът постъпил в болница след инцидента, понеже не се чувствал добре. Променил се, затворил се в себе си, страхувал се от ответницата.
Свидетелите Годинов и П. дават показания, че според тях няма промяна в здравословното или психическото състояние на ищеца след инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. С влязла в сила присъда по НОХД № 900/2018г. на ДРС ответницата е призната за виновна в извършване на описаното в исковата молба престъпление, от което е пострадал ищецът.
Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието – в случая повреждане на собствения на ищеца лек автомобил. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на ответницата се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието е извършено виновно (умишлено), поради което й е наложено наказание. Налице е пряка причинна връзка между виновното поведение на ответницата и причинения вредоносен резултат-щета на обща стойност 1522.00 лв., който е елемент от състава на престъплението, за което е осъдена-унищожаване или повреждане на чужда вещ по чл. 216, ал. 1 от НК. По отношение на тези елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от възприетото по НОХД № 900/2018г. по описа на РС-Дупница.
С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че с извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК ответницата е причинила на ищеца имуществени вреди на обща стойност 1522.00 лв., до който размер искът за имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен. Впрочем, до посочения размер предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди се признава от ответницата.
Върху
определеното обезщетение следва да се начисли и законна лихва за забава
(компенсаторна), считано от датата на деликта /08.03.2018г./, в съответствие с
падежа, предвиден в чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, до окончателното
издължаване.
Не се събраха каквито и да било доказателства по делото за претърпени от ищеца имуществени вреди над този размер, поради което предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен, за разликата над сумата от 1522.00 лв. до пълния предявен размер от 3000.00 лв.
Относно предявения иск за обезщетяване на претърпени от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в страхове, депресия, безсъние и адаптивни разстройства, съдът намира следното:
Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания (болки) или психически изживявания (страдания). Отрицателно физическо усещане (болки) може да предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека. Отрицателните психически (душевни) изживявания (страдания) обаче могат да бъдат предизвикани и от най-различни факти - душевните страдания в резултат на последиците от накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в резултат на смъртта на член от семейството, моралното страдание от загубата на дете, съпруг, майка, баща и т. н., т.е. когато има накърнение на привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената вреда като негативно въздействие върху благо се състои в засягане телесната неприкосновеност на човека или в отрицателно изменение в духовната сфера на един правен субект. Това общо положение обосновава, че засегнатият от непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на неимуществени блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не може да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.
Съотнесено към конкретния случай, според настоящия съдебен състав това означава, че не е допустимо обезщетението и на неимуществени вреди, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на вещ, в случая-лек автомобил, тъй като това е в противоречие на задължителната съдебна практика (Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС), приемащи, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ. Щом не би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек (константната съдебна практика категорично приема, че при телесно увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния близък), то, по аргумент от по-силното основание, още по - неоправдано и в разрез с морала е да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ.
За пълнота следва да се посочи, че е допустимо вредоносно деяние срещу имуществен обект да доведе и до болки или психически страдания (макар доколкото понастоящем в доктрината и практиката, ако има дискусия по този въпрос се касае не за вещи въобще, а за специфичен вид вещи – т.нар. „животни компаньони“), следва да се посочи, че не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от вредоносното деяние, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения. Твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки както се посочи по-горе може да предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека, каквито не са нанесените от ответницата щети по лекия автомобил на ищеца, доколкото по естеството си касаят повреждане на движима вещ. А понесените от него отрицателните психически (душевни) изживявания (страдания), доколкото са налице, са свързани със засягане на имуществени субективни права и не подлежат на обезщетяване. Следователно в конкретния случай от посоченото противоправно деяние ищецът не е понесъл такива болки и страдания, които да дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Още повече, че в конкретния случай не се доказа по категоричен начин, че ищецът е претърпял негативни психически изживявания, които да са в пряка причинна връзка с деянието на ответницата. Влошаването на здравословното му състояние, изразяващо се в прогресиране на заболяването му от „Множествена склероза“, не се дължи на (не е в пряка причинна връзка със) деянието на ответницата, а на естеството на самото заболяване. Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Д.В.Г.и С.Д.М., че ищецът изпаднал в депресия и се затворил в себе си след инцидента, доколкото същите свидетели са заинтересовани от изхода на делото в негова полза.
При тези обстоятелства не е установено при условията на пълно и главно доказване ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, затова предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6, вр. ал.1 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, ответницата следва да заплати държавна такса съразмерно с уважения размер на иска по сметка на РС – Дупница в размер на 60.88 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважения размер на иска, в размер на 86.97 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, в размер на 469.54 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 1522.00
(хиляда петстотин двадесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие повреждане на лекия му автомобил „Хонда
Сивик", за което деяние ответницата е призната за виновна с влязла в сила
присъда № 57 от 03.07.2019г., постановена по НОХД № 900/2018 г.на ДРС, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането-08.03.2018г., до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер от 1522.00 (хиляда петстотин двадесет и два) лева,
до пълния предявен размер от 3000.00 (три хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 4000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
страхове, депресия, безсъние, адаптивни разстройства, претърпени вследствие
повреждане на лекия му автомобил „Хонда Сивик", за което деяние
ответницата е призната за виновна с влязла в сила присъда № 57 от 03.07.2019г.,
постановена по НОХД № 900/2018 г.на ДРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса върху
уважения размер на иска в размер на 60.88
лв. (шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски
по делото в размер на 86.97 лв.
(осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи сторените
от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на И.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото в
размер на 469.54 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), представляващи
сторените от ответницата разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: