№ 31505
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110130121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Н. И., ЕГН
********** срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********.
Ищцата твърди, че на 15.01.2023 г. сключили с ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1230810, по силата на който получила сумата от 500 лв., която
следвало да върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 16,90 лв., при посочен ГПР
49,85 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „М.Б.“ в полза на дружеството, за което на ищцата била начислена и такса за
обезпечаване с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на „Ф.Б.“ ЕООД в размер
на 148,10 лв. Ищцата твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора не се съдържа
начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият. Излага доводи, че е
посочен грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчител не е включена като
разход по договора, а е следвало да бъде включена. Счита, че това допълнително плащане е
задължително условие за сключване на договора за кредит, тъй като не е предвидена
възможност договорът да се сключи без поръчителство, с което е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаващ максималния размер на ГПР. Счита, че непосочването на действителния
размер на ГПР представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.
4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като на потребителя не е предоставена възможност да
прецени икономическите последици от сключването на договора, договорът не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а освен това клаузите от договора не са
уговорени индивидуално. Моли договорът за кредит да бъде прогласен за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, а в условията на
евентуалност - да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19 ЗПК, както и като неравноправна на
основание чл. 143, т. 9 ЗЗП, както за осъждане на ответника да заплати на ищцата на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5 лв. (частично от 148,10 лв.) – платена при
начална липса на основание по процесния договор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
1
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички
законови изисквания относно договора и неговото съдържание. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини,
като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението по
тази сделка не следва да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за
неоснователност на претенциите и моли за тяхното отхвърляне.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, евентуален
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и
чл. 19 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищцата по установителните искове е да установи при условията на пълно
и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба
съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове
– наличието на посочената клауза, която противоречи на императивни норми на закона и
има неравноправен характер; а по осъдителния иск - даването на исковата сума и
постъпването й в патримониума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи
или индивидуалното им договаряне, както и основание за задържане на исковата сума.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на
ищцата е отпусната заемна сума от 500 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за
обезпечаване на заема чрез поръчителство.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца задачи.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение - към
исковата молба са представени копие от договора за кредит и договора за поръчителство,
към отговора на исковата молба ответникът е представил СЕФ и приложения (погасителен
план не е изготвян поради връщане на сумата еднократно), а относно искането за
задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си за извършени
плащания, разписки и извадка от счетоводните книги – за доказване плащането на исковата
сума тежестта е на ищцата, а освен това за установяване на това обстоятелство е допусната
ССчЕ.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред
„И.“ АД за снабдяване с информация относно извършените между страните парични
преводи, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за
изясняване на настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2024 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК, както и искането за
издаване на съдебни удостоверения.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 350 лв., вносим от ищцата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., която да се уведоми за възложената експертиза и
да се призове за съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит,
като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно
от една седмица преди съдебното заседание, с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3