№ 20209
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110125683 по описа за 2021 година
Исковата молба от "С. срещу "Ф. е входирана на 07.05.2021 г. Видно от извършена
справка от съда относно ответника с решение от 13.10.2021 г. е открито производство по
несъстоятелност. На 02.09.2021 г. /т.е. преди откриване на пр-вото по несъстоятелност/
исковата молба е изпратена за отговор на длъжника на адреса, обявен в ТР. Книжата са
връчени за отговор на 03.11.2021 г. /т.е. след откриване на пр-вото по несъстоятелност/, по
адреса на дружеството, но не и на обявения в ТР адрес на синдика, който е встъпил в
правомощия като временен синдик на 13.10.2021 г., а считано от 29.04.2022 г. е назначен за
постоянен синдик. Постъпил е отговор на исковата молба на 02.12.2021 г., подаден от
дружеството чрез управителя Ф.Г.. Към 02.12.2021 г. съгласно чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ
синдикът представлява предприятието и участва в производствата по делата на
предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Настоящото дело е с предмет чл.
79 ЗЗД за възнаграждение по договор от 2016 г. и следователно не е налице хипотезата на
чл. 635, ал. 3 ТЗ, според която производството по несъстоятелност, както и в
производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ длъжникът, съответно неговите
органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от
тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. С
откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника изгубват
процесуалната си представителна власт спрямо всички съдебни производства, с изключение
на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ.
Следователно не е налице надлежно подаден отговор на исковата молба, а и
връчването е осъществено на адрес, различен от този на синдика. Въпреки че отговорът от
02.12.2021 г. е ненадлежно подаден, то той е дал повод на съда да извърши повторна
проверка и да установи, че след изпращане на исковата молба за отговор относно ответника
е открито производство по несъстоятелност. С определение от 24.02.2022 г. на осн. чл. 637,
ал. 1 ТЗ пр-вото по делото е спряно.
Видно от справка, извършена днес, а и предвид молба на ищеца от 15.07.2022 г., то
процесните вземания, възникнали през 2016 г., не са били предявени за включване в
списъка с приетите вземания. Ищецът не фигурира като кредитор както в списъка на
приетите, така и в списъка на неприетите вземания, с процесното вземание или което и да е
вземане.
Не е налице е хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ. Това е така, понеже с
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630
ТЗ се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността
1
/секвестируемото имущество на длъжника/, което, с оглед универсалния си характер,
изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл. 638 ТЗ/.
Извън изрично предвидените в закона изключения от този момент удовлетворяването на
кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в
рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се
извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в
производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от
упражняване от кредитора на правото му да предяви вземанията си в производството по
несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност т. нар. кредитори със стари вземания, са въведени
кратки срокове за предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал.
1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на които
се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право
все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез
универсалното принудително изпълнение по реда на част Четвърта ТЗ, нито в
недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително
изпълнение по ГПК.
И в двете хипотези на чл. 637, ал. 3 ТЗ възобновяването и развитието на
производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането
на кредитора преди изтичане на сроковете за това, тъй като вземането е възникнало преди
откриване на производството по несъстоятелност. Именно защото настоящото дело може да
се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то в случая същото
следва да се прекрати поради непредявяване на вземането. Липсва правен интерес от
продължаване на делото по чл. 637, ал. 1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск – чл. 739,
ал. 1 ТЗ. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да
се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото
това производство установително решение по чл. 637, ал. 4 ТЗ е безпредметно, т. е.
кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по
чл. 637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането
на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на
чл. 637, ал. 3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл. 637, ал.
4 ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по
несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на
кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува.
В този смисъл са Определение № 180 от 17.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1709/2017
г., I т. о., ТК и Решение № 144 от 4.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 163/2014 г., II т. о., ТК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по настоящото дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението от ищеца.
2
Препис от определението да се изпрати на ищеца и на ответника /чрез синдика на
адреса на л. 37/!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3