№ 2944
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100500489 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20205439 от 01.11.2021 г., постановено по гр. дело № 72969/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 173 - ти с-в е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9,
ал. 1 З., чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, че К. С. Г.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *******, както
следва: 1805 лева - главница по Договор за паричен заем CrediGo № 5332-
00009462/09.08.2017 г., сключен с „ Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.03.2019 г.) до
окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за горницата над 1805,00 лева
до пълния му предявен размер от 2000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.03.2019г.) до
окончателното изплащане; 210,35 лева - възнаградителна лихва за периода 09.09.2017г.-
09.08.2018 г., като е отхвърлен предявения иск за горницата над 210,35 лева до пълния му
предявен размер от 233,08 лева; 213,90 лева - лихва за забава за периода 10.09.2017г.-
19.03.2019 г., като е отхвърлен предявения иск за горницата над 213,90 лева до пълния му
предявен размер от 237,01 лева, както и иска за сумата от 1584,00 лева за застрахователна
премия по сключена застраховка „Защита“ по групова полица на ЗК „Уника Живот“ с
ползващо се лице „Микро Кредит“ АД за периода 09.09.2017 г.-09.08.2018 г.
С решението е осъден К. С. Г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 72,08 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 16150/2019г. на СРС), както и сумата от 581,30 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
72969/2019г. на СРС).
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника К. Г. чрез
особения представител адв. П.. Поддържа, че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, а особеният представител не може да получава изявления, свързани с
1
промяна на материалното правоотношение. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете - отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Твърди, че е налице константна
съдебна практика, която приема, че връчването в хода на процеса на уведомление по чл. 99
ЗЗД е факт с правно значение, който следва да бъде зачетен. Изтъква доводи, че според
съдебната практика, особеният представител е процесуален представител на ответника и
редовно може да получава всякакви уведомления към исковата молба. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните
писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице по допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи
на кредитиране, се установява, че на 09.08.2017 г. е бил сключен Договор за паричен заем
CrediGo № 5332-00009462 между „Микро Кредит“ АД и ответника, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 1805 лв., а последния се
задължил да го върне в срок от 12 месеца - до 09.08.2018 г., ведно с лихва, формирана от
фиксиран лихвен процент 20,86 %, на месечни вноски, с падеж на всяка вноска - 09-то число
на месеца, съгласно погасителен план. Сумата по кредита била преведена по банков път на
К. Г. на 09.08.2017 г. Не са извършвани плащания по договора за заем от ответника.
На 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД и "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, изменен и допълнен с Анекс
№ 1 от 11.12.2015 г., Анекс № 3 от 16.12.2016 г., Анекс № 4 от 22.01.2018 г. и Анекс от
14.01.2019 г. По делото е приобщено като част от доказателствената съвкупност и
потвърждение от „Микро Кредит“ АД за станала цесия на вземанията по процесния договор
за заем. По отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът
съдържа препращане към Приложение № 1/08.12.2017 г., съставляващо негова неразделна
част /подписан от страните/, което е представено по делото, като в същото фигурират
вземанията по процесния договор, сключени с ответника, а именно: 2000 лв. - главница и
233,08 лв. - лихви.
Установено е също така, че „Микро Кредит“ АД е упълномощило ищеца да уведоми
всички длъжници по вземанията, предмет на горепосочения договор за цесия за
извършеното прехвърляне / пълномощно л. 26/.
Към исковата молба е приложено и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. до
К. С. Г..
Спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство се свежда
единствено до това дали ответникът е уведомен за станалата цесия. Прехвърлянето на
вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 - чл. 102 ЗЗД. Цесията е договор, с
който кредиторът на едно вземане - цедент, го прехвърля на трето лице - цесионер, като
последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено
2
могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и
процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. Цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора.
Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни
права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите
както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на
неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие
трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на
принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията - това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
/виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №
2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т.
о., ТК/.
Както вече бе посочено по делото е доказано, че „Микро Кредит“ АД е
упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници по вземанията, предмет на
горепосочения договор за цесия за извършеното прехвърляне. Уведомлението за
прехвърляне на вземанията по процесния договор, изходящи от съответния цедент /стария
кредитор/, чрез неговия пълномощник /ищеца/, е било приложено към исковата молба, по
която е било образувано гр. дело № 72969/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, и е
достигнало до ответника на 12.10.2020 г. - когато му е бил надлежно връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея, едно от които е уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Следователно цесията има действие за длъжника. Противен извод не следва от довода на
въззивника, че връчването в производството е извършено чрез особен представител,
доколкото настоящият състав възприема даденото с решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д.
№ 193/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС разрешение, с което е прието, че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
Следователно, доводът на въззивника в този смисъл е неоснователен.
Вземанията се уговорени като срочни с договора за заем, като заемателят се е
задължил да го погаси заема на 12 месечни вноски в периода от 09.09.2017 г. до 09.09.2018
г. По делото не се установява плащане от страна на ответника. Следователно ищецът се
легитимира като кредитор на вземания за главница в размер на 1805 лв., на вземания за
възнаградителни лихви в размер на 210,35 лв., дължими за периода от 09.09.2017 г. до
09.08.2018 г. и лихва за забава в размер на 213,90 лева, дължима в периода от 10.09.2017 г.
до 19.03.2019 г., до които и релевираните претенции се явяват основателни и подлежат на
уважаване, както правилно е приел и първоинстанционният съд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на
СРС - потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително
направените разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение,
което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, настоящият състав определя в размер на 100 лева и платен
3
депозит за особен представител на въззивника- ответник в размер на 260 лева.
Доколкото въззивната жалба е подадена чрез особен представител, дължимата
държавна такса по жалбата следва да се присъди от съда с решението по спора и да се
възложи на съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2016 г., ОСГТК/, поради което К. С. Г. следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС сумата от 45 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20205439 от 01.11.2021 г., постановено по гр. дело №
72969/2019 г. по описа на СРС, ГО, 173 - ти състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сумата в размер на 45
лева (четиридесет и пет лева), представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4