Р Е Ш
Е Н И Е
№ 303 26.11.2019 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и осми ноември 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 581 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 1535/17.05.2019 год. , подадена
от Я.А.Д., ЕГН ********** *** и И.А.И.,
ЕГН ********** *** срещу решение № 41/18.04.2019 год.,допълнено с решение №
44/19.04.2019 год. и поправено с решение
№ 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019
год. на Районен съд Г.Т.,с което са :
А/ отхвърлени като неоснователни,предявените от тях
срещу Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,*** и М.А.И. ,ЕГН **********,***
искове по чл. 26 ал.1 изр. 3 от ЗЗД,във
вр. с чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал.2 ЗЗД и чл. 76 ЗН за недействителност на актове на
разпореждане с недвижими имоти ,извършени с
1./нотариален
акт от 03. 10. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., акт
№ **, том VI, дело № ***5/2014 год.,с който ответницата Т.С.И.,като
пълномощник на двете ищци Я.А.Д. и И.А.И.
е продала на себе си техните 2/10 ид.ч. от находящ се в гр.Г.Т.,ул.”Ч.м.”№
* поземлен имот,представляващ първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, както и толкова идеални части от партерен
етаж от мазе , таван и гаражи, ,както и от всички общи части от сградата и
толкова идеални части от второстепенна
постройка с площ от 20 кв.м. и 2/10 ид.части от половината/1/10 ид.ч.
от цялото/ дворно място с отстъпено
право на строеж върху 410 кв.м. общинско дворно място,представляващо УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.за
сумата от 2 500 лв.,която продавачите са получили напълно и в брой от купувача ;
2./
нотариален акт от 03. 10. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10.
2014 год., акт № ***, том VI, дело № *** от 2014 год.,с който Т.С.И.,лично за
себе си и като пълномощник на двете ищци Я.А.Д.
и И.А.И. и М.А.И. са продали на И.А.И.,собствените
си 4/5 ид.ч. от нива с площ 11.000 дка в землището на
с.Л.,общ.Г.Т.,представляващ 4/5 ид.ч. от поземлен
имот с начин на трайно ползване:полска култура,представляваща имот № 108014 за сумата от 1 500 лв.;
3./
нотариален акт от 06. 11. 2014 год., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 06. 11.
2014 год., акт № **, том VII, дело № 1151/2014 год.,с който Т.С.И. , като пълномощник на Я.А.Д.
и И.А.И. е продала на себе си 2/10 ид.ч.
от недвижим имот ,находящ се в с. Л., общ. Г.Т.и
представляващ дворно място с площ 1200
кв.м. ,УПИ **-***, кв. 19 и построените в това място жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. за
сумата от 600 лв., която сума продавачите са получили от купувача напълно и в
брой;
4./
нотариален акт от 21. 11. 2016 год., вписан в СВ Г.Т.с вх.
рег. № **** от 21. 11. 2016 год., акт № **, том VII, дело № 1226/ 2016 год.,с
който Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. са продали на А.А.К./със
съпруг С.В.К./ поземления имот ,находящ се в с. Л.,
общ. Г.Т.и представляващ дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ
**-***, кв. 19 и построените в това мястожилищна
сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна
постройка с площ 20 кв.м. ,както и са :
Б/отхвърлени предявените от тях срещу Т.С.И., ЕГН **********
***, И.А.И. ,ЕГН **********,*** , М.А.И. ,ЕГН **********,*** , А.А.К.,ЕГН **********
и С.В.К.,ЕГН **********,*** искове по чл. 69 ал.1 ЗН и чл. **ЗС ,във вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на недвижими имоти, останали
в наследство от А. И.И. ,както следва:
1./ първи етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда с площ ***кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от
20 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско
дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.;
2./дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т.,
УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50
кв.м. и второстепенна постройка с площ
20 кв.м. и
3./нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището
на с. Л., общ. Г.Т..
С доводи,че обжалваното решение е необосновано и
постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмЯ.та му,като въззивният съд
постанови ново по съществото на спора ,с което бъде уважен иска за делба и като
последица единствено на въззивниците бъдат присъдени
сторените от тях разноски в производството.Допуснатите от районния съд
нарушения на разпоредбата на чл. 146* от ГПК,неположената
активност за изясняване на спора,неразграничаване на използваните от въззивниците процесуални способи за защита на правата им
чрез иск или възражения и несъобразяване
със събрани по делото доказателства,обуславяли порочността на решението,а
поради самосезирането на съда и на допълнителното
решение по отношение отговорността за разноски.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивниците решение им е
било връчено на дата 02.05.2019 год. , жалба рег.№
1535/17.05.2019 год. ,изпратена по пощата на дата 16.05.2019 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.
Въззиваемите страни Т.С.И., И.А.И. , М.А.И. , А.А.К. и С.В.К. считат
жалбата за носнователна и настояват да не бъде
уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263
ал.1 от ГПК отговор рег.№ 1653/30.05.2019 год.Районният съд не бил допуснал
процесуални нарушения при разглеждане на делото ,а решението му било
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.Изводите на
съда били направени при съобразяване действителния смисъл и волята на ищците в пълномощно,с което овластили ответницата Т.И. да се разпорежда от тяхно име с
правата им в наследството,останало от А. И.И. и при
точно приложение на материалния закон.Отдават недоволството на въззивниците от резултата по спора на непроявена от тях
активност в хода на делото.
Претенцията е заявена с искова молба рег.№
4248/29.12.2017 год. и е била уточнявана по почин на ищците и указания на съд с
допълнителна искова молба рег.№ 1158/05.04.2018 год. ;молба-становище рег.№
6023/19.09.2019 год.Въз основа на подадена от ищците в хода на делото молба рег.№ 3526/19.11.2018 год. с
определения от дати 19.11.2018 год. и 31.12.2018 год.,допълнително са били
конституирани като ответници приобретатели
на един от делбените
имоти от преди завеждане на делото.
Предявените от Я.А.Д., ЕГН ********** *** и И.А.И.,
ЕГН ********** *** срещу :1./Т.С.И., ЕГН ********** ***, 2./И.А.И.,ЕГН **********,***
, 3./М.А.И. ,ЕГН **********,*** ,4./ А.А.К.,ЕГН ********** и 5./С.В.К.,ЕГН **********,*** искове
са за делба на два селищни и един земеделски имот, останали в наследство от общия на ищците и първите трима ответника
наследодател А. И.И.,поч.26.08.2014
год.Недвижимото имущество било отчасти лично притежание на наследодателя им ,отчасти притежание в режим
на съпружеска имуществена общност с първата ответница,придобито въз основа на
договор за отстъпено право на строеж върху държавно дворно в полза на А. И. и К.Т.
и издадено разрешение за строеж на двуетажно ,двуфамилно
жилище с гараж;доброволна делба на наследствена на И. М. /дядо на А. И./земеделска
земя и договор за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане,сключен с И.И./баща
на А. И./.С недвижимите имоти били извършвани разпоредителни сделки от втората
му съпруга-първия ответник по делото,действайки като техен пълномощник с
нотариални актове №№ ***/2014 год.;***/2014 год.;**/2014 год. и **/2016
год.,първите три от които противоречали на разпоредбата на чл.26 ал.1,във
връзка с чл.40 от ЗЗД,а последната на чл.76 от ЗН.Договорите били сключвани на
продажни цени,близки по стойност до данъчните оценки на имотите и при драстично
разминаване между уговорена и реална пазарна цена ,която несъразмерност на престациите
противоречала на добрите нрави,сочела ,че представителят не действал в
интерес на представлявания ,напротив увреждал го .
Настояват да бъде зачетена относителната
недействителност на сделките,заявена с възражение и допусната делба при законоустановените
квоти на : първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна
сграда с площ 176кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
партерен етаж от мазе , таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м.,
построени на основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с
площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.;дворно място с площ
1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него
жилищна сграда с площ 50 кв.м. и
второстепенна постройка с площ 20 кв.м. и нива с площ 11.000 дка, имот № 108014
в землището на с. Л., общ. Г.Т..
Исковете за делба са били оспорени от ответниците Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,***
, М.А.И. ,ЕГН **********,*** , А.А.К.,ЕГН ********** и С.В.К.,ЕГН **********,*** в срока и
по реда на чл.131 от ГПК с отговори рег.№№ 827/08.03.2018 год. и 88/14.01.2019
год.Изложени са твърдения,че ищците са деца на А. Т.,поч.26.08.2014
год. от неговия първи брак,след прекратяването на който,връзката им с техния
баща е била трайно прекъсната,а контактите между тях инцидентни и
краткотрайни.Затова и след смъртта му са изразили волята си,цялото притежавано
от него имущество да остане в притежание на втората му съпруга и синовете му от
този брак,като са съставили и подписали в полза на първата ответница
пълномощно.При тълкуване съдържанието на
пълномощното по правилата на чл.20 от ЗЗД,във връзка с чл.44 от ЗЗД ,дадените
правомощия можело да бъдат приравнени по последици на отказ от наследство,съчетано
с правото на упълномощената да реши,кой ще придоби припадащите им се части от
имотите и паричните средства,останали в наследството.Правомощията да бъдат
дарени техните идеални части и вписаната декларация за предварително получаване
на определената цена,сочели че ответницата е можела да се разпореди с наследствените им дялове по избран от нея
начин и без да дължи отчетна сделка.Извършените разпоредителни сделки не били
недействителни ,тъй като били с предмет идеални части и извършени в кръга на
наследниците,както и обусловени от лични мотиви,изключващи съобразяването на
пазара на недвижимите имоти.Съпрузите-ответници А. и С. К. са посочили,че не считат предходна
сделката на праводателите си за нищожна,вън от
горното били придобили делбения имот,преди заявяване
претенцията за унищожаването й. С оглед липсата на съсобственост между
страните,настояват за отхвърляне на претенцията за делба.
Въззивният съд след запознаване с материалите
по делото и събраните доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:
А. Т.И. е починал на дата 26.08.2014 год. и е оставил
наследници по закон :низходящи от първа
степен /ищците,втория и третия ответник/ и съпруга /първия ответник/ -така
удостоверение изх.№44/07.02.2018 год. на Община гр.Г.Т..
А. Т.И. и Т.С.И. са сключили граждански брак на
дата 12.09.1981 год.-така
удостоверение за сключен граждански брак от 24.04.2001 год. на Община гр.Г.Т..
Съпрузите са придобили по време на брака си
недвижими имоти както следва:
1./По силата на издадена от председателя на ИК
на ОбНС гр.Г.Т.на основание чл.15 от ЗС,чл.103*
и чл.152 от ЗЗД от Наредбата за държавните имоти заповед № 600/06.10.1982 год. и сключен на дата 07.12.1982 год. договор ,на А. И.И. и К.С.Т. е било отстъпено право на строеж върху държавна
земя терен с площ от 410 кв.м.,съставляващ парцел *-*,кв.38 по плана на гр.Г.Т..На
суперфициарите е било издадено строително разрешение
№ 43/18.04.1983 год. за двуетажно двуфамилно жилище с гараж.Същите са сключили договор за
групов строеж от дата 22.07.1983 год. с нотариална заверка на подписите за
построяване на двуетажно двуфамилно жилище,съгласно
утвърден архитектурен проект и разрешително за строеж,като всеки етаж ще се
състои от три стаи,кухня и сервизни помещения,мазета и гаражи и тавански стаи в
таванското помещение.Разпределението на горното жилище е следвало да стане,като
А. И.И. ще получи в дял и своя изключителна
собственост първия етаж на сградата,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни
помещения,като ще стане собственик на мазата и гаража,които се намират откъм
източната страна на сградата,както и едно таванско помещение,намиращо се към
северната страна. К.С.Т. е трябвало да получи в дял и своя изключителна
собственост втория етаж на
сградата,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,като ще стане
собственик на избата от южната страна,а така също и таванско помещение,намиращо се от към
южната страна.
В съдебното заседание от дата 28.10.2019
год.,ответницата Т.С.И. е посочила,че К.С.Т. е нейн
брат,делба на построената сграда между тях не е извършвана,тъй като е била
поделена още с договора от 22.07.1983 год.
2./По силата на договор от дата 07.02.1983 год.,сключен с н.а.№*** т.I
д.№ 201/1983 год. на ТРС,А. И.И. е придобил недвижим имот:дворно място от 1200 кв.м.,находящо се в чертите на с. Л.,съставляващо парцел ***,пл.№
***,кв.16,ведно с построената в същото място жилищна сграда , срещу
задължението да поеме цялостната издръжка на баща си И.И.И.
и неговата съпруга Я. А.И. до края на живота им.
По силата на договор № ** т. IХ,вх.рег.№ 1918 от
06.11.1996 год за доброволна делба на земеделска
земя,останала в наследство от И.И. М., поч.23.09.1**8 год., А. И.И. е
получил в дял и е станал собственик на земеделска земя с площ от 11 дка,съставляваща имот № 108014
по плана за земеразделяне на с.Л. ,общ.Г.Т.В
Ищците Я.А.Д. и И.А.И. са упълномощили ответника Т.С.И. да
се разпореди-продаде,дари,замени или извърши всички действия на разпореждане
при условия,каквито намери за добре,без ограничения с всички техни имоти,които
притежават като наследници на А. И. ***,поч.26.08.2014
год.,а именно: първия етаж от двуетажно двуфамилно
жилище,,състоящ се от три стаи,кухня и сервизни помещения,както и идеалните им
части от партерен етаж,маза,тава и всички общи на сградата и от мястото ,в
което е построена сградата,посочено в договор от 07.12.1982 год. с председателя
на ИК на ОНС гр.Г.Т.;дворно място и къща,находяще се
в с.Л.,общ.Г.Т.,описани в н.а.№ *** т. I,дело № 201/07.02.1983 год. и
земеделска земя на площ от 11 дка,имот № 108014 в землището на с.Л.,общ.Г.Т.по
договор за доброволна делба № ** т. IХ,вх.рег.№ 1918 от 06.11.1996 год.Пълномощното
е дадено и за представителство пред
НАП,НОИ ,Банка ДСК,държавни и административни органи,общинска и данъчна
администрация,Служба по вписванията ,ГРАО,кметства,Вик,Е.ОН и навсякъде ,където е необходимо и където
възникне необходимост за получаване в брой,чрез превод или по друг начин
полагащата им се последна пенсия на починалия им наследодател ,болнични,добавки
,както и всички други права на парични вземания без ограничения,свързани с
неговата смърт,снабдяване с документи и пр.На упълномощената са били дадени
права да договаря сама със себе си и да преупълномощава трети лица.Декларирали са,че са получили предварително определената
от тях продажна цена за имота.Пълномощното е безсрочно.Положените подписи и
съдържанието на пълномощното са били удостоверени от Б.Б.,нотариус
с район на действие РС-Г.Т.,вписан под №
***в регистъра на НК с рег.№№ ***6/28.08.2014 год. и ***7/28.08.2014 год.,т.I,АКТ
№ **.
Наследниците на А. И.И.
са извършили разпоредителни сделки с имотите,останали в наследството му,при
изповядване на които дъщерите му Я.А.Д.
и И.А. са били представлявани от
съпругата му Т.С.И. както следва:
1./С договор от дата 03.10.2014 год.,сключен с нотариален
акт № *** т. II ,рег.№ 1776 д.№ 361/2014 год. на Б.Б.,нотариус
с район на действие РС-Г.Т.,вписан под №
***в регистъра на НК,вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., акт
№ ***, том VI, дело № ***5/2014 год., Я.А.Д.
и И.А.И.,представлявани от
пълномощника си Т.С.И. са продали на Т.С.И. собствените си наследствени 2/10 ид.ч. от недвижим имот :първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ ***кв.м., състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе , таван и гаражи,
второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание отстъпено право на
строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****, квартал 69
по ПУП на гр. Г.Т.за сумата от 2 500 лв.,която продавачите са получили от
купувача напълно.Данъчната оценка на продавания имот е 2 250.82 лв.
2./С договор от дата 06.11.2014 год.,сключен с нотариален акт № **т.III рег.№ 1957 д.№**/2014
год. на Б.Б.,нотариус с район на действие РС-Г.Т.,
вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 06. 11. 2014 год., акт № **, том VII, дело
№ 1151/2014 год. Я.А.Д. и И.А.И.,представлявани от пълномощника си Т.С.И.
са продали на Т.С.И. собствените си наследствени 2/10 ид.ч.
от недвижим имот дворно място с площ 1200 кв.м. в с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***,
кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда с площ 50 кв.м. и второстепенна постройка с площ 20 кв.м. за
сумата от 600 лв.Данъчната оценка на продавания имот е 547.20 лв.
3./С договор от дата 03.10.2014 год.,сключен с нотариален
акт № *** т. II ,рег.№ 1775 д.№ 360/2014 год. на Б.Б.,нотариус
с район на действие РС-Г.Т.,вписан под №
***в регистъра на НК,вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № ****от 03. 10. 2014 год., АКТ
№ ***, том VI, дело № ***6/2014 год., Т.С.И.,лично са себе си и като
пълномощник на Я.А.Д. и И.А.И. и М.А.И. са продали на И.А.И.,наследствен
недвижим имот,находящ се в землището на с.Л.,общ.Г.Т.,представляващ
4/5 ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно
ползване:полска култура,цялата на площ
11.000 дка, имот № 108014 по картата на
възстановената собственост за сумата от 1 500 лв.Данъчната оценка на
продаваната идеална част от имота е
1 358.32 лв.
Впоследствие ,с договор от 21. 11. 2016 год.,сключен с нотариален акт № *** т.III рег.№ 2156
д.№ 4**/2016 год. на Б.Б.,нотариус с район на
действие РС-Г.Т., вписан в СВ Г.Т.с вх. рег. № **** от 21. 11. 2016 год., акт №
**, том VII, дело № 1226/ 2016 год., Т.С.И., М.А.И. и И.А.И. са продали на А.А.К.,по време на брака й със С.В.К.
недвижим имот дворно място с площ 1200 кв.м. в
с. Л., общ. Г.Т., УПИ **-***, кв. 19 ведно с построените в него жилищна сграда
с площ 50 кв.м. и второстепенна
постройка с площ 20 кв.м. за сумата от 3000 лв.Данъчната оценка на продавания
имот е 2 735.70лв.
Вещото
лице,изготвило назначената съдебно-техническа експертиза е посочило в
заключение рег.№ 3316/30.10.2018 год.,че
пазарната цена на процесните имоти към 2014
год. възлиза на сумите от 49 226.00 лв. за селищния имот в гр.Г.Т.;8 781.00
лв. за селищния имот в с.Л. и 24 420.00 лв. за земеделския имот в с.Л..За
селищния имот в с.Л. е посочена година на строителството-1957 год.,полумасивна конструкция –стени от тухли и
кирпич,дограма,която се нуждае от ремонт,а имотът е необитаем и нуждаещ се от
ремонт.
Така
изложената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
При
служебната проверка на обжалваното решение ,съдът не установи порок, който да
го определя като нищожен съдебен акт. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентост
,съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК ,поради което
е валидно.
Решението е отчасти
недопустимо.
С
определение № 545/28.06.2019 год. по в.гр.д.№ 425/2019 год. ,Добричкият окръжен
съд е констатирал,че за разлика от изложеното в мотивната
част на постановеното първо по ред решение № 41/18.04.2019 год. по гр.д.№
523/2019 год.,в диспозитива му и в съответствие с
разпоредбата на чл.236 ал.1 т.5 от ГПК,липсва отразяване на предметното
съдържание на искове за недействителност на извършени разпореждания с недвижими
имоти,индивидуализирани единствено по страни и с посочване на правното им
основание.С оглед на горното е прекратил производството по въззивното
дело и е върнал делото на ГТРС за
предприемане процедурата по чл.247 от ГПК за поправка на
очевидна грешка в решение №
41/18.04.2019 год. по отношение произнасянето по исковете по чл.26 ал.1 изр.3
от ЗЗД,във връзка с чл.40 от ЗЗД,чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.76 от ЗН,като бъдат
посочени по вид,брой и дата извършените
разпореждания с недвижими имоти,респективно актовете,които ги
документират.В процедурата по чл.247 от
ГПК,първоинстанционният съд е постановил решение № 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год.,представляващо едно
цяло с поправеното решение № 41/18.04.2019 год.
С определение № 725/28.08.2019 год. по в.гр.д.№581/2918
год. Добричкият окръжен съд е констатирал,че спора по делото е
заявен с нередовна искова молба рег.№ 4248/29.12.2017 год.и на основание чл. 129 ал.4 от ГПК е указал на ищците да
посочат конкретно,кои от сделките ,извършени в периода 03.10.2014
год.-21.11.2016 год. считат за нищожни и кои за относително недействителни;да изложат
конкретни твърдения обуславящи относителната недействителност на актове на разпореждане на сънаследник/сънаследници - изцяло или отчасти, с отделна наследствена
вещ (права върху вещи) в полза на трети лица;формулират ясно отправеното искане
до съда за отмЯ./прогласяване
нищожността или относителната недействителност на конкретни сделки.С
молба-становище рег.№ 6023/19.09.2019 год.,както и със становище рег.№ 68**/28.10.2019
год.,ищците са посочили ,че не са предявявали искове ,а възражения за
недействителност на сделки . Настоявали били ,съдът да съобрази възраженията им
от преюдициално значение по въпросите за
възникване,съществуване и погасяване на вещни права, във връзка с наличието
на съсобственост между страните по делото,респ. за основателността на
претенцията им за поделяне на сънаследствените имоти между носителите на права
в съсобствеността .
Диспозитивното начало в гражданския
процес е уредено в разпоредбата на чл.6 от ГПК като основно начало на процеса и
намира проявление в няколко насоки. Гражданският процес се образува само по молба
или жалба на легитимираното лице, което е носител на правото на защита , а предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени
от ищеца с основанието и петитума на иска,не може да
се самосезира, нито да се произнесе извън предмета на
делото. Произнасяне на съда извън тези рамки обуславя недопустимост на
решението му-така решение № 120 /11.12.2018
год. по гр. д. № 4813/2017 год. на ВКС, III г. о., решение № 94 /
9.05.2014 год. по гр. д. № 5666/2013
год. на ВКС, III г. о.За разликата от случаите на предявени искове за
недействителност на сделки,в които произнасянето на съда е част от съдържането
на решението по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК/неговия диспозитив/,в
случаите на заявени в исковата молба или отговора на исковата молба възражения
за недействителност на сделки произнасянето
на съда е част от съдържането на решението по чл.236 ал.2 от ГПК /неговите
мотиви/.
С оглед на горното,решението на първоинстанционният
съд в частта на разглеждане и произнасяне
по непредявени искове за недействителност на сделки на разпореждания със
сънаследствени имоти е недопустимо и на основание чл.270 ал.3 изр.първо от ГПК,следва да бъде обезсилено от въззивният съд и
производството по делото в тази му част прекратено.
В
отговор рег.№ 827/08.03.2018 год. ,ответниците Т.С.И.,
М.А.И. и И.А.И. са заявили искане в случай на постановяване на благоприятен за
тях съдебен акт,да им бъдат присъдени всички сторени по делото
съдебно-деловодни разноски,които съобразно приложения на л.60 от делото списък
на разноските от дата 07.03.2018 год.
възлиза на сумата от 1200 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.Такова
искане е заявено и от допълнително
конституираните ответници А.А.К. и С.В.К.
в отговор рег.№ 88/14.01.2019 год.,които съобразно приложените на л.214
и 215 от делото договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските възлиза на сумата от 600
лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.Искането за присъждане на разноски по
делото е заявено и в съдебното заседание от дата 10.04.2019 год.,в която е
даден ход на делото по същество.С постановеното първо по ред решение №
41/18.04.2019 год.,ГТРС е разгледал в
мотивите си въпроса за отговорността за разноски ,като е приел ,че с оглед
изхода по спора двете ищци следва да
бъдат осъдени да заплатят на тримата ответници сумата от 1200 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.С оглед на горното е осъдил Я.А.Д.
и И.А.И. да заплатят посочената сума на Т.С.И., М.А.И. и И.А.И.. ГТРС е посочил в
мотивите на допълнително решение
№ 44/19.04.2019 год., че е пропуснал да присъди сторените съдебно-деловодни
разноски на допълнително конституираните ответници А.А.К. и С.В.К..По своя инициатива ,за каквато липсва изрична забрана по чл.250 ал.1 от ГПК е постановил допълващ
първоначалния съдебен акт,като е осъдил Я.А.Д.
и И.А.И. да им заплатят сумата от
600 лв.Допълването на съдебно решение
,вкл. отговорността за разноски е допустимо само по искане на страните /чл.248
ал.1 и чл. 250 ал.1 от ГПК/,за разлика от поправката на очевидна грешка,която
може да бъде иницирана и от съда /чл.247
ал.1 от ГПК/.Във връзка с отговорността за разноските,приложение намира
специалната разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК,съобразно която в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение
в частта му за разноските.
С оглед
на горното,допълнителното решение относно отговорността за разноските е
недопустимо и на основание чл. 270 ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено.
Производството
по делото е образувано по реда на чл.341 и сл. от ГПК по заявени искове за
делба на сънаследствено имущество,включващо два селищни имота в гр.Г.Т.и с.Л.,общ.Г.Т.,съставляващи
дворни места и сгради,както и земеделски
имот-нива в землището на с.Л.,общ.Г.Т.,черпещи правното си основание в
разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗН.
Искът за делба на първи етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ 176
кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, партерен етаж от мазе ,
таван и гаражи, второстепенна постройка от 20 кв.м., построени на основание
отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с площ 410 кв.м., УПИ ***-****,
квартал 69 по ПУП на гр. Г.Т.е недопустим.
Несъмнено е установено
по делото,че заявения за делба първи
етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Г.Т.е изграден въз основана на договори
за отстъпено право на строеж и групов строеж.
Когато се извършва строителство при групов строеж, съгласно чл. 192 ал. 1 ЗТСУ (отм.), съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж се задължават със свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени недвижими имоти. При този договор съсобствеността върху построеното възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, а предмет на съсобствеността е цялата сграда.Задълженията по договора за групов строеж са само облигационни. В чл. 192 ал. 1 ЗТСУ (отм.) изрично е посочено, че в договора се определят жилищата и другите обекти, които участващите в груповия строеж ще получат, както и тяхната стойност. В този смисъл договорът за групов строеж в частта, отнасяща се до разпределянето на обектите между участващите в строежа, има значението на предварителен договор за делба.Разделянето на обектите с този договор не създава самостоятелни вещни права върху конкретни обекти. За да придобие всеки един от участниците в "груповия строеж" собственост на конкретни обекти и се учреди етажна собственост в рамките на изградената жилищна сграда, следва да се прекрати съсобствеността ,като се извърши делба между всички участници в груповия строеж по реда на чл. 34ЗС във връзка с чл. 192, ал. 4 ЗТСУ
(отм.)-така така решение № 201/14.07.2009 год. по гр.д.№ 6160/2007 год. на ВКС, I г. о.; решение № 322 /11.01.2012 год. по гр. д. № 253/2011 год. на ВКС, II г. о. ;решение № 7 / 9.07.2010 год. по т. д. № 456/2009 год. на ВКС, I т. о.; решение № 415 /30.06.2009 год. по гр. д. № 2804/2008 год. на ВКС, II г. о.С оглед на горното,решението на първоинстанционният
съд в частта на произнасяне по иска за
делба на тези обекти е недопустимо и на основание чл.270 ал.3 изр.първо от ГПК,следва да бъде обезсилено от въззивният съд и
производството по делото в тази му част прекратено.
След като в
резултат на валидно извършени чрез пълномощник разпоредителни действия ,ищците не притежават права в
съсобствеността,претенцията им по чл.69 от ЗН следва да бъде отхвърлена,а
обжалваното решение потвърдено.
По изложените
съображения,съдът
ОБЕЗСИЛВА решение № 41/18.04.2019
год.,допълнено с решение № 44/19.04.2019 год.
и поправено с решение № 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год. на Районен съд Г.Т.в
частта,в която са отхвърлени като неоснователни, предявените от Я.А.Д., ЕГН **********
*** и И.А.И., ЕГН ********** *** срещу Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,***
и М.А.И. ,ЕГН **********,*** искове по чл. 26 ал.1 изр. 3 от ЗЗД,във вр. с чл. 40 ЗЗД,
чл. 42 ал.2 ЗЗД и чл. 76 ЗН за
недействителност на актове на разпореждане с недвижими имоти ,извършени с :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/18.04.2019
год.,допълнено с решение № 44/19.04.2019 год.
и поправено с решение № 69/03.07.2019 год. по гр.д.№ 523/2019 год. на Районен съд Г.Т.в
частта,в която са отхвърлени като неоснователни, предявените от Я.А.Д., ЕГН **********
*** и И.А.И., ЕГН ********** *** срещу Т.С.И., ЕГН ********** ***, И.А.И. ,ЕГН **********,***
, М.А.И. ,ЕГН **********,*** , А.А.К.,ЕГН **********
и С.В.К.,ЕГН **********,*** искове по чл. 69 ал.1 ЗН и чл. 34 ЗС ,във вр. чл. 341 и сл. ГПК за
делба на недвижими имоти , останали в наследство от А. И.И.,
поч.26.08.2014 год.:
2./нива с площ 11.000 дка, имот № 108014 в землището
на с. Л., общ. Г.Т..
Решението подлежи
на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.