Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Велико Търново, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10003/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 436 от 28.10.2022г. по НАХД №
775/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено наказателно постановление № 21-1275-002108 от 16.12.2021
г., издадено от и
Началник сектор Пътна полиция Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата на И.И.Д. са наложени административни
наказания – "глоба" в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Началник сектор Пътна полиция Велико
Търново при ОДМВР Велико Търново, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че неправилно е приета липса на субективна страна при нарушението.
Съставът на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържал няколко хипотези на нерегистрирани
МПС, като в конкретния случай, възивният съд не е обсъдил безспорно установения
факт, че управляваното МПС е било и без поставена регистрационна табела.
Необосновано РС бил възприел, че за жалбоподателя е било невъзможно да установи
липсата на регистрация и да узнае релевантните за деянието факти. Всеки водач
преди да предприемел управление на МПС, независимо чия собственост е то, следва
да установи дали превозното средство е регистрирано по надлежния ред.
Неправилна намира преценката на доказателствата от страна на РС. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация И.И.Д. лично и чрез *** П.И., заема становище за
неоснователност на жалба.
Поддържа тезата, че не е налице субективност на деянието. Нарушението на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП е идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, което е формално. И като такова според нормите и константната съдебна
практика може да бъде извършено само умишлено. Счита, че конкретното деяние е
случайно по смисъла на чл. 14 от НК и е несъставомерно от субективна страна не
само като престъпление, но и като административно нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. Соченият за нарушител не е съзнавал, че управлява превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред, като не е обърнал внимание на липсата
на регистрационни табели. Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя изцяло мотивите на съда за недоказаност по
несъмнен начин на субективната страна на деянието. В тази връзка възможността
на дееца да предположи, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, каквито
твърдения се изтъкват в жалбата е недостатъчно да обоснове извод за наличие на
знание за всички елементи от обективния състав на нарушението. Поради това
намира решението за правилно. Предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 12.08.2021 г., в 01:00 ч., в с.
Русаля, на път ІІІ-3031, около км. 16+500 /на центъра на селото до кръстовището
за село Мусина/, в посока на движение към с. Стефан Стамболово, управлявал
мотопед марка "Пежо", модел "Джифорс", червен на цвят, с
рама № VGAA1 ААВА00081085, като при извършена справка се установило, че МПС не
било регистрирано по надлежния ред. Наказателното постановление е издадено на
осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВТРП от
15.10.2021 г., с което е отказано образуването на наказателното производство и
е прекратена преписка вх. № 6839/2021 г. на ВТРП, водена за престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК.
За да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието, макар формално да съдържа признаците от обективната и субективната
страна на престъплението по чл. 345, ал.
2 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно незначителна
обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2
от НК, не е престъпно.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния
закон. За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост –
чл. 7 от ЗАНН. В случая обаче, от установените факти, освен
че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не
може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК,
която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /14, ал. 2 от НК/
– т. е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки
това да не го е направил. В настоящата хипотеза не са налице доказателства,
затова, че жалбоподателят е бил информиран по какъвто и да е начин, че МПС не е
регистрирано по надлежния ред и че собственикът му е бездействал. Следва да се
отчете факта, че мотопедът му е бил предоставен за кратко време, и то в тъмната
част на денонощието. При това за него е било невъзможно да установи липсата на
регистрация. Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на водач
жалбоподателят е бил длъжен да управлява МПС регистрирано по съответния ред, то
с оглед обстоятелствата той е действал в грешка, която изключва и непредпазливостта,
тъй като не е могъл да узнае релевантните за деянието факти.
Настоящият
състав намира решението за правилно като краен резултат. Касационната жалба, с оплакванията
формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият състав споделя
мотивите на съда за формална законосъобразност на НП и доказаност на
нарушението от обективна страна. За
да прекрати наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че
деянието формално съдържа признаците от обективната и субективната страна на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК. Настоящия състав намира, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателят е било невъзможно да
установи липсата на регистрация и да узнае релевантните за деянието факти.
Преди да предприеме управление на МПС, независимо чия собственост е то, водачът
е бил длъжен да установи дали това превозно средство е регистрирано по
надлежния ред. От субективна страна Д. е
извършил деянието виновно при форма на вината - небрежност. Съдът обаче намира извода на РС за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за неправилен по следните мотиви:
Извършеното
нарушение от управляващия мотопеда осъществява признаците на маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Законът за административните нарушения и
наказания в § 1, т. 4 от ДР (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) съдържа легална дефиниция на понятието "маловажен
случай". Такъв е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Маловажен случай на административно нарушение
ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. По делото липсват доказателства, а
и не се твърди, Д. да е бил санкциониран за други нарушения по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП. Св. Илиев потвърждава в съдебно заседание, че процесното МПС е
негова собственост, като го е предоставил за кратко на И.Д. да го пробва с цел
покупка. Освен това, следва да бъдат отчетени техническото състояние на
описания мотопед, годността му за самостоятелно движение и неговата мощност.
Тези обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената
опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и преценени в
своята съвкупност, обосновават по - ниска обществена опасност на деянието и дееца
спрямо други нарушения от същия вид.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно
постановено като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложените съображения съдът
следва да упражни правомощието по чл. 63, ал.
2, т. 2 от ЗАНН като предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от
28.10.2022г. по НАХД № 775/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.И.Д., ЕГН: ********** ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид /чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.