Р А З П О Р Е Ж Д
А Н Е
Номер Година
26.02.2020 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 26.02 Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 211 по описа за 2020 година.
Производството по делото е
образувано по искова молба на М.К.Т.. В срока
по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – Стара Загора.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му
упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат
разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на
спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на
страните за събиране на доказателствата,
които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат
като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба
документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба. Следва да бъде уважено
искането за задължаване на ответника да представи по делото всички протоколи за
отчитане на положения от М.Т. нощен труд за процесния период.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от
връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.03.2020 г. от 14,40 ч., за
която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът М.К.Т. твърди в исковата си молба, че през периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност младши инспектор в
Областна дирекция на МВР - Стара Загора. Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на
държавен служител. Орган по назначаването се явявал директорът на ОД на МВР -
Стара Загора по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г.
на министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр. 13/2017г. За процесния
период ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало и на ЗДС.
Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състояла от основна заплата и
допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се
компенсирала с допълнителен платен отпуск, а се заплащала с допълнително
възнаграждение според размера на положения труд. Нормалната продължителност на
работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от
същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. От октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. До началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за
преобразуването на нощния труд при изчисляване на работното време, но след
въвеждане нова наредба относно работното време тази методика останала неуредена
със специална норма и следователно трябвало да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен
труд” намирало своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда Коефициентът се определял като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и
заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на
чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
което ги правило различни правни институти. Двете плащания се дължали
кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че
служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който бил
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв. ЗМВР изрично разграничил заплащането за
извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл. 179. Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент
1,143 се явявал своеобразен наднормен труд, за който следвало да се прилага
съответната часова ставка като за извънреден труд. Тази извънредност
произлизала именно от факта, че служителите в МВР били принудени да полагат
нощен труд над "нормалната" за организма им продължителност от седем
часа. Претендира допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от
надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се получавал по силата на посочените общи
трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на
МВР. Основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се
определяло с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи,
която била обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за главницата била
формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1,143 била умножена по часовата
ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка
с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото счита, че именно
такава ставка следвало да бъде приложена по аналогия към посочените часове.
Резултатите били както следва: За месец октомври – декември 2016г. – 160 часа
нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима сума 137,28 лева;
За месец януари- март 2017г.-176 часа нощен труд с разлика при коефициент
1,143-25.17 часа, дължима сума 151,01 лева;
За месец април- юни 2017г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент
1,143-22.88 часа, дължима сума 137,28 лева; За месец юли- септември 2017г.-96
часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-13.73 часа, дължима сума 82,37
лева; За месец октомври - декември
2017г.-176 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-25.17 часа, дължима
сума 151,01 лева; За месец януари- март 2018г.-192 часа нощен труд с разлика
при коефициент 1,143-27.46 часа, дължима сума 185,01 лева; За месец април- юни
2018г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88 часа, дължима
сума 165,19 лева; За месец юли-септември 2018г.-80 часа нощен труд с разлика
при коефициент 1,143-11.44 часа, дължима сума 82,60 лева; За месец октомври-
декември 2018г.-184 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-26.31 часа,
дължима сума 189,96 лева; За месец януари- март 2019г.-136 часа нощен труд с
разлика при коефициент 1,143-19.45 часа, дължима сума 154,63 лева; За месец
април- юни 2019г.-160 часа нощен труд с разлика при коефициент 1,143-22.88
часа, дължима сума 181,90 лева; За месец юли- септември 2019г.-40 часа нощен
труд с разлика при коефициент 1,143-5.72 часа, дължима сума 45,47 лева- Твърди,
че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. положил общо 1720 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1965,96 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд водело до наднормочасове, които според ищеца
представлявали по аналогия своеобразен извънреден труд от 245,96 часа, който
следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника за целия период възлизало на 1663,71 лв. главница.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията му и осъди
Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати: Сумата от 1663,71
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на 245,96
часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г.
по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от 1663,71
лева от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и всички направени по делото разноски, включително
разходи за адвокатска защита. По делото е постъпил писмен отговор от ответника,
в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. През периода 01.10.2016 г. 30.09.2019 г. ищецът заемал
длъжността бил държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При
полагането на труда за процесния период по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като
действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00
ч. до 06.00 ч. Счита, че в процесния случай
приложение намират нормите на ЗМВР.
Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители не само относно работното време, но и цялостната
регламентация на техния статут. В конкретният случай била относима разпоредбата
на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители да се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. От министъра на вътрешните работи
била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.3, ал.1 от посочената наредба за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чрез специалния закон се въвеждала
различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 -
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсвала непълнота на нормативната уредба по смисъла
на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретния случай. Напротив, изрично била уредена
продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните служители по
ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разпоредба, даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, било допустимо само ако това
отговаря на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време на държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в
НСОРЗ, не означавала непълнота, а неприложимост. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Спорде
ответника ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото
на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Според
ответника, за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Ищецът подчертавал в молбата си, че претендира възнаграждение за
положен нощен труд, а размерът на последното се определял със Заповед №
81213-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд
бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било
правилно определено и заплатено. От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с иск по
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, съгласно който към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за
възникване на правото на възнаграждение за извънреден труд се носи от
ищеца.
ПРИКАНВА страните
към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин
размер.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му
уреждане – извънсъдебна спогодба.
ПРИЕМА като писмени доказатемлства по делото Удостоверение УРИ:349000-3044/12.02.2020 год. -
заверено копие; Справка за въведени
болнични листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност - заверено
копие; Заповед № 8121 з-791 от
28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи - заверено копие; Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.98/2017 г.
неофициален раздел/ - разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП -разпечатка от правно-информационна система „Сиела“; Докладна записка peг. № 8121 р-20741 от 30.04.2015 г. -
заверено копие; Писмо
рег.№8121р-17549/04.10.2019 г. с правна консултация на проф.В.Мръчков -
заверено копие.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която следва като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на
въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на
вещото лице в размер на 100 лева, платимо от бюджета на съда. ОПРЕДЕЛЯ за вещо
лице Веселина Емилова Недялкова.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи да представи по делото всички протоколи за
отчитане на положения от М.Т. нощен труд за процесния период.
УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,
не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба
заедно с приложенията.
Да се връчи на страните препис от
разпореждането.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :