№ 8291
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря * Д. Н.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110113529 по описа за 2024 година
*** – * е предявила срещу „* АД установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 3598,25 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.11.2022 г.
на републикански път II-53 при км 150+010 дясно по вина на водач на лек автомобил
„Honda Cr-v“, с рег. № * със сключена при ответника застраховка „*“, ведно със законната
лихва от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 429,88 лева – мораторна лихва за периода 08.12.2022 г. – 30.11.2023 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „* на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е
настъпило събитие – ПТП, вследствие на което е претърпял имуществени щети, изразяващи
се в увреждане на 20 м. едностранна ограничителна система за пътища в пътна част, пътни
знаци Б3 и Т13, стоманени стълбчета Ф60 с дебелина 4 мм/м., както и съпътстващите
възстановяването им необходими дейности по производство, демонтаж и монтаж на
повредените елементи. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на МПС „*“, с рег. № * който
имал сключен договор за застраховка „*“ с ответника. Предявил претенцията си срещу
застрахователя, но плащане не е последвало.
В подаден отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита претендираната сума за прекомерна, като намира, че липсва причинна връзка на
увреждането с настъпилото ПТП. Намира, че е увредена доста по-малка част от мантинелата
от сочените 20 м. Сочи, че 5 м. от мантинелата е представлява вторична суровина, чиято
цена следва да се приспадне от претендираното обезщетение. Излага, че ответникът е
одобрил и платил сума в размер на 689,32 лева, която също следва да се приспадне.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно обезщетение по застраховка „*“
между ответника и собственикът на МПС „*“, с рег. № *
По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял имуществени вреди – щети, изразяващи се в повреда на пътни
съоръжения, които се намират в причинна връзка с противоправното деяние на
застрахования по застраховка „*“ при ответника водач на МПС.
В Протокол за ПТП от 21.11.2022 г. е посочено, че водачът на МПС „*“ при
управление със скорост, несъобразена с релефа на местността и атмосферните условия
(валеж), губи контрол над МПС и излиза от платното за движение в ляво по посоката си на
движение. Като щета е посочена повредена стоманена предпазна ограда – мантинела 5 м.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит по делегация на свид. Д. Н. И.,
управлявал МПС „*“, с рег. № * който сочи, че се движил в дясната лента по околовръстния
път на гр. * и до бившето ТКЗС трябвало да завие вдясно, но колата поднесла и сe ударил в
мантинелата, защото времето било дъждовно, имало мъгла и силен вятър и било хлъзгаво.
Счита, че мантинелата е била намачкана преди това и била почти на земята, като гумите му
застанали на самата мантинела. Излага, че нямало щети по колата му и ако мантинелата е
била здрава, колата му щяла да се намачка. Пътят бил с две пътни ленти, а завоят под 90
градуса. МПС се движило с около 20-25 км/ч. Не си спомня какви пътни знаци е имало в
района. Счита, че няма как да е навредил на състоянието на мантинелата от преди сблъсъка,
тъй като тя била повалена на земята и нямало опорни колонки и чак след завоя била здрава.
Свид. не е състояние да направи разлика в състоянието на пътя, пътните знаци и
мантинелата преди и след ПТП. При поднасянето предна дясна гума на МПС се закачила на
мантинелата.
По делото е изготвено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според
което щетите по предпазната мантинела (5 метра) се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 21.11.2022 г. произшествие в гр. *. Средната пазарната стойност на
нанесените имуществени вреди вследствие на процесното произшествие, съгласно
Протокола за ПТП към момента на настъпването му, е 1157,58 лв. Средната пазарната
стойност на нанесените имуществени вреди вследствие на процесното произшествие
съгласно КСС към момента на настъпването му, е 3721,49 лв. Съгласно Протокола за ПТП
увредената предпазна ограда (мантинела) е 5 метра, а съгласно КСС е подменена 20 метра
предпазна ограда. Също така са подменени 2 броя пътни знаци (с една основа), които не са
описани в протокола за ПТП (в приложения по делото снимков материал от мястото на ПТП
не се наблюдават увредени пътни знаци). Средно-пазарната стойност на увредената
предпазна ограда при предаването за скрап към датата на настъпване на процесното ПТП
е 37,40 лв.
2
Представено е НП от 02.12.2022 г., с което на Д. Н. И. е наложена глоба за това, че на
21.11.2022 г. в 19:45 часа в гр. *, на ул. „* в посока към кръстовище с ул. „*“ като водач на
л.а. „*, с рег. № *като се движи със скорост, несъобразена с релефа на местността и
атмосферните условия, като по пътен завой надясно губи контрол над МПС и се блъска в
стоманена предпазна ограда (мантинела), вследствие на което настъпва ПТП с материални
щети.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Анализирайки всички събрани доказателства съдът приема, че процесните
увреждания на предпазната мантинела са причинени от процесното ПТП.
Не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие –
процесното ПТП, по отношение на увреждащия автомобил е бил сключен договор за
застраховка „*” при ответното дружество. При това положение и съгласно чл. 429 КЗ
застрахователят носи отговорност за всички вреди, за които отговаря водачът на
застрахования автомобил, като на основание чл. 432, ал. 1 КЗ искът може да бъде насочен
направо към него.
Ответникът е направил възражение за липса на причинно-следствена връзка между
ПТП и вредите, както и за увреждане на по-малка част от мантинелата. Преценявайки
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което е определило пазарната
стойност за възстановяване на крайпътното съоръжение, намиращо се на пътното платно, в
размер на 1157,58 лева, съдът намира, че следва да уважи предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ в намален размер. Експертизата е посочила, че щетите по
предпазната мантинела се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
като е съобразила, че в Протокола за ПТП е посочено, че са увредени 5 м. мантинела и не е
посочено да са увредени пътни знаци, чиято стойност се претендира от ищеца за
възстановяване. Съдът счита, че следва да се довери на заключението на вещото лице, а не
на свид. показания в частта, в която свид. И. твърди, че мантинелата е била увредена преди
сблъска на управляваното от него МПС с предпазните ограждения, доколкото свид. не
изразява пълна увереност в това, че мантинелата е била нарушена преди ПТП, освен това
сочи, че не може да направи разлика в състоянието преди и след ПТП.
От определената от вещото лице следва да се приспадне сумата от 37,40 лева,
представляваща стойност на предпазната ограда, предадена за скрап, както и извършеното
на 20.10.2023 г. плащане на сумата от 689,82 лева, поради което и предявеният главен иск
следва да бъде уважен до размера от 430,36 лева.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
3
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.
10 от раздел 2 на Приложение 1 е посочена застраховка “*, свързана с притежаването и
използването на МПС”. Така съдът намира, че обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 1120,18 лева следва да се дължи от 24.12.2022 г. - 15 дни след
получаване на покана от ответника на 08.12.2022 г. и до 20.10.2023 г. е в размер на 112,53
лева, а за периода 20.10.2023 г. - 30.11.2023 г. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 430,36 лева е в размер на 6,59 лева, поради което и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 119,12 лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от предявените
искове в размер на 62,88 лева, от общо направени разноски: 161,02 лева – държавни такси в
исковото и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева исковото и заповедното производства. Ответникът има право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от предявените искове в
размер на 984,49 лева, от общо направени разноски: 250 лева – депозит за експертиза, 50
лева – депозит за свидетел и 840 лева – адвокатско възнаграждение. Определени по
компенсация разноски се дължат на ответника в размер на 921,61 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *“, БУЛСТАТ *, чрез * – *,
срещу „* АД, ЕИК * по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „* АД дължи на *“ сумата от 430,36 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на 5 м. едностранна ограничителна система
за пътища в пътна част, както и съпътстващите възстановяването им необходими дейности
по производство, демонтаж и монтаж на повредените елементи, в резултат от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 21.11.2022 г. на републикански път II-53 при
км 150+010 дясно по вина на водач на лек автомобил „*“, с рег. № * със сключена при
ответника застраховка „*“, ведно със законната лихва от 30.11.2023 г. до окончателното
изплащане и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 119,12 лева – мораторна лихва
за периода 24.12.2022 г. – 30.11.2023 г., за които суми по гр. д. № 65900/2023 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата
от 430,36 лева до пълния предявен размер от 3598,25 лева и над сумата от 119,12 лева до
пълния предявен размер от 429,88 лева и за периода 08.12.2022 г. - 24.12.2022 г.
ОСЪЖДА *“, БУЛСТАТ *, да заплати на, „* АД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 921,61 лева - съдебни разноски, сторени в исковото и заповедното
4
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5