Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. №4681 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„Топлофикация Плевен” ЕАД е предявило срещу М.В.П.
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1985,98 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода от 01.12.2016 г. до 01.03.2018 г. в имот с
абонатен номер 28372, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за
сумата от 114,89 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 02.02.2017 г. – 03.05.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение № 1638/14.06.2018г. по ч.гр.д. №2393/2018г. на
РС-Враца.
Ищецът твърди да
е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като собственик на
топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане, в качеството им на собственици на на
топлоснабдения недвижим имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Сочи, че видно от представените
извлечения, ответникът е потребил начислената топлинна енергия. Също така
излага, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
между потребителите в сградата се извършва по системата за дялово
разпределение.
С отговора на исковата молба особеният представител ответника е оспорил предявените искове и изложените обстоятелства в исковата молба. Излага, че ищецът не е посочил дължимите суми по пера. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, не били представени доказателства, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост. В приложения по делото нотариален акт не фигурирало името на ответника. Оспорва, че представените по делото общи условия на ищцовото дружество са били публикувани в един централен и един местен всекидневник съобразно изискването на чл.93, ал.2 ЗЕ и не са влезли в сила. Излага, че представените справки за дължими суми са частни свидетелстващи документи и не установяват задължения на ответника. Оспорва, че ответникът е бил член на етажната собственост в сградата, за която се претендират процесните суми. Оспорва начина на изчисляване на изразходваната топлинна енергия. Сочи, че липсват доказателства за процесния период съответното техническо средство - абонатна станция, да е било проверявано и по отношение на него да е осъществяван контрол по реда на ЗЕ. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
РАЙОНЕН СЪД-ВРАЦА, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 2а ДР ЗЕ, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, абонатен № 28372, като съсобственик на процесния топлоснабден имот, намиращ се в ******** /видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №131, том III, рег. №1849, дело №444/2013г. по описа на нотариус Росица И. *** действие РС-Плевен, рег. №083 при НК на РБ и справка по лице за М.В.П. от Служба по вписванията към 27.12.2016г. – вписан документ от 31.07.2014г. НА за замяна том 31, акт номер 154/2014г./. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, ответника или неговия праводател да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е потребил топлинна енергия в определено количество, съдът приема, че исковете са установени в своето основание. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на обстоятелството, че е заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за потребената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирал доказателства в тази насока. По делото е прието и изслушано заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че размерът на фактурираните и дължими суми за отчетена топлоенергия за отопление по отчети на уреди, щранг лира, сградна инсталация, за БГВ и дълими такси за услуга дялово разпределение за процесния период по партида за абонатен номер №28372 е на обща стойност от 1985.98 лева, като са спазени нормативните изисквания за нейното отчитане и начисляване. Дължимата законна лихва върху главницата за периода посочен в исковата молба – 02.02.2017г. до 03.05.2018г. е изчислена в размер на 114,72 лева. Не е установено да са извършвани плащания или прихващания на задълженията за процесния период.
При така установените обстоятелства, съдът намира че предявеният иск е основателен. Доказано бе, че ответникът е имал качеството потребител за абонатен номер ***** за имот на адрес ************, като същият е притежавал имота в съсобственост с Ж.Р. З.. След като в нотариалния акт, с който имотът е придобит от праводадателя на ответника П. Н. И. не е посочено изрично при какви дялове се придобива имота, то по силата на въведената със закона презумпция, дяловете са равни, каквато част е посочена и във вписания акт за замяна на недвижим имот. При тези обстоятелства се установява, че отвеникът е собственик на ½ от процесния имот, за който са начислени претендираните суми и по силата на чл. 30, ал.3 ЗС отговаря за задълженията за имота до размера на частта си в съсобствеността, т.е. в настоящия случа – до ½ от начислените за имота суми. Видно от изчисленията на вещото лице в имота са начислени суми за отдадена топлоенергия, БГВ и услуга дялово разпределение в размер на 1985,98 лева, от които ответникът отговаря за 1/2, а именно – 992,99 лева, в който размер е исковата претенция, уточнена с молба от 12.11.2018г./лист 18/. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че не е доказано обстоятелството, че ответникът има качеството потребител, поради вече изложените мотиви, във връзка с качеството му на съсобственик на процесния имот. Особения представител на ответника е навел и доводи, че няма доказателства абонатната станция в етажната собственост да е била изправна и спрямо нея да е осъществяван контрол по реда на ЗИ. Вещото лице в т. 1 от констатациите в експертизата е посочило, че топломера в абонатната станция е преминал технологични проверки, за което били издадени свидетелства за извършени проверки №911/10.06.2015г. със срок 10.06.2017г. и №903/14.06.2017г. със срок 13.06.2019г., поради което съдът счита възражението за неоснователно.
Съдът намира, че са дължими и претендираните суми за такса дялово разпределение. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Такъв договор е сключен с третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, а в общите условия на ищеца е предвидено, че той заплаща дължимите суми към топлинния счетоводител, след което ги събира от потребителите.
Искът за посочената главница е изцяло основателен, като при този извод, изцяло основателен се явява и предявения акцесорен иск за установяване дължимостта на лихва за забава върху тази сума в размер на 57,36 лева, която представлява ½ от изчислената от вещото лице лихва върху цялата сума в размер на 114,72 лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 57,44 лева.
Неоснователни са и доводите на особения представител на ответника, че в част от приложените от вещото лице документи партидата се води не само на М.П., но и на Ж.З.. Ищецът е подал заявление срещу двамата съсобственици на имота, срещу Ж. З. то е било отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт и заповед за изпълнение е била издадена срещу М.П. само за половината от начислените за имота суми, която се и претендира в настоящото производство.
Поради изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 46,23 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 657,98 лева. Неоснователна е претенцията на ищеца да му бъдат заплатени разноски, сторени от него пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав не може да се произнесе по тяхната дължимост. Също така ищецът е внесъл сумата от 50 лева след като вече е бил заплатил държавната такса, указана му от съда в размер на 57,98 лева, поради което същите няма как да бъдат поставени в тежест на ответника. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ********* адрес: гр.Плевен, Източна индустриална зона №128, срещу М.В.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че М.В.П., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* сумата от 992,99 лв., представляваща главница за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2018 г., сумата от 57,36 лв. лихва за периода от 02.02.2017 г. до 03.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1638 от 14.06.2018 г. по ч.гр.д. №2393/2018г. по описа на РС-Враца, първи граждански състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 8 ст. над уважения размер от 57,36 лева до пълния предявен от 57,44 лева и ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕДТА за тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК М.В.П., ЕГН ********** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 657,98 лева /шестстотин петдесет и седем лева и 98 ст./ представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 46,23 лева /четиридесет и шест лева и 23 ст./.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: