Определение по дело №24/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 8/06.02.2013 г., постановено по Г.д. № 1794/2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Х. В. К. и В. Р. К. и двамата от Г.К. против Й. Я. М. от Г.К., иск по чл.109 от ЗС за осъждане на Й. Я. М. да преустанови изпълнението на проект „Промяна на предназначението на част от ресторант „Р.” в магазин за промишлени стоки и офис, кв.104, Г.К.” за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.118.166.40, за който е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 291/26.10.2007 г. на Главния архитект на Община К. и за осъждане на Й. Я. М. да предаде ключ от метална врата, находяща се непосредствено след входа за жилищен блок-сграда с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ответника Й. Я. М..

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Х. В. К. и В. Р. К., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че въззивниците били собственици на имот № *, който към момента на покупката имал врата и три прозореца откъм вътрешния двор на сградата, които съществували и до днес, като вратата се използувала като авариен изход. Имотът на ответника бил придобит с една определена площ, а понастоящем бил със значително по-голяма площ, като проекта и схемите се базирали на вещни права, които въззиваемият не притежавал. Тази разлика се дължала на противоправно одобрен инвестиционен проект и противоправно нанасяне на имота в кадастралната карта без заповед за попълване на празноти и грешки в кадастъра и без учредяването на право на пристрояване към обекта на ответника по иска. Разрешението за ползуване било издадено в нарушение на закона без да е изпълнен строежа според одобрените проекти в частта им, засягаща вътрешния двор. Тази част и до момента не била застроена, а при застрояването й биха били затворени съществуващите врата и три прозореца на фасадната стена на имота на въззивниците от вътрешния двор. Праводателят на въззиваемия поискал промяна на предназначението на обособен обект, част от бивш ресторант „Р.”, като бил одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, което в последствие било променено във връзка с промяна на съсобствеността. Видно от схема № 2006/30.05.2007 г. имот * не засягал други самостоятелни обекти, включително и вътрешния двор към блок „Р.”, но одобреният инвестиционен проект засягал имота на въззивниците, като фактически затварял проектните за имота им врата и три прозореца и по този начин се спирал достъпа до сградата от тази страна. Твърди се, че с реализирането на този проект фактически би се ограничило правото им на ползуване, както и правото им на собственост в пълен обем върху придобития имот. Съдейки от завземането на вътрешния двор, можело да се направи извод, че се касае за пристрояване, за което нямало съгласие от етажните собственици и била нарушена разпоредбата на чл.183, ал.2 от ЗУТ. С проекта се изменяли общи части на сградата, като се затваряли проектирани и изпълнени отвори – врата и прозорци, което било нарушение на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ. Сочи се, че имотите на страните били в режим на етажна собственост, което налагало да се вземе съгласието на всички етажни собственици при одобряването на инвестиционния проект. Без значение било нанасянето на имота на ответника в действащата кадастрална карта на Г.К., за което нанасяне нямало заповед за допълване на празноти и грешки, нито имотът бил изпълнен във вида на конфигурацията. Поради това неправилно било издадено разрешение за ползуване, тъй като строежът не бил изпълнен според проекта и разрешението за строеж. Категорично било установено, че ответникът монтирал метална врата в подхода към имота и съхранявал ключа от вратата, което било установено от разпитаните свидетели. Описаната от районния съд площ била собственост на Община К., а не на ответника и върху същата не му била учредявана суперфиция. Процесните врата и прозорци се намирали на фасадната врата на сградата, която била обща част в етажната собственост. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че по проект се предвиждало зазиждане на съществуващата врата, като във връзка с този проект не било издавано разрешение за строеж , нито вратата реално била зазидана. Молят съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да уважи предявените искове. Претендират разноски. В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани, не явяват и не се представляват.

Въззиваемият Й. Я. М. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че въззиваемият реализирал проекта си в съответствие със ЗУТ, както и, че се експлоатира в съответствие с предназначението си. Доказано било, че имотът бил придобит с метална врата, която Й. М. не бил поставял, заключвал или заварявал. Ищците не доказали, че правото им на собственост е засегнато в резултат на действията на ответника. Архитектурните обекти и на двата обекта били изготвени в съответствие с изискванията на ЗУТ. Вещото лице посочило, че металната врата не пречи на използуването на обектите. Авариен изход от откъм страната на процесната врата нямало и не бил предвиден. Претенциите на ищците за предаване на ключовете от вратата били неотносими към иска по чл.109 от ЗС. По делото липсвали доказателства, че обектите попадали в режим по ЗУЕС. Във въззивната жалба се въвеждали нови доводи за незаконосъобраþност на разрешението за ползуване на ответника, които били недопустими. Разрешението за ползуване било влязло в сила, а оспорването му следвало да стане по реда на ЗУТ и АПК в друго производство. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание, въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, оспорва жалбата по изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен негаторен иск за преустановяване изпълнението на проект и предаване на ключ от метална врата. Ищецът твърди, че с действията си ответникът нарушавал правото му на собственост, тъй като се осуетявал достъпът до имота му от задния двор на сградата. Ответникът оспорва иска, като твърди, че не са налице действия, с които се нарушава правото на собственост на ищеца.

Установява се от данните по делото, че с договор № 2142-02 от 05.10.2006 г. за продажба на общински нежилищен имот, невключен в капитала на търговски дружества чрез публично оповестен конкурс на един етап, „Д.-С.М.” - Г.К., закупил от Община К. недвижим нежилищен имот – обособена част, разположена в северната половина на първия етаж на бл.”Р.”, Б.Б. № 85 в Г.К., представляваща ресторант със складове, със застроена площ 586.00 кв.м. и складови помещения, разположени в подземния етаж под ресторанта, със застроена площ 400.00 кв.м., актуван с акт № 266 от 14.12.1998 г., при граници: север – пешеходна част на Б.Б.” и търговски обект за автомобилни части; изток – пешеходна част от кръгово кръстовище на Б.Б.” и Б.Б.; юг – търговски обект бирария „Р.” от първи етаж на жил. блок „Р.” и запад – междублоково пространство и вътрешен двор към жил. блок „Р.”. На 03.06.2007 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9, том VІ, рег. № 7972, дело № 964/2007 г. по описа на Нотариус К.Д., „Д.” ЕООД – Г.К. продало на Х. В. К. недвижим имот, представляващ Контролно-диагностичен пункт за автомобили, със застроена площ 134.80 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *.38 по кадастралната карта на Г.К., разположен в северната част на партерния етаж на сграда с идентификатор * по кадастралната карта на Г.К., бел.”Б.” №, бл.”Р.”. При съставянето на нотариалния акт била представена схема № 1422/18.04.2007 г., изд. от СК – Г.К.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124 от 15.11.2007 г., том ІІІ, рег. № 7156, дело № 524/2007 г. на Нотариус E.К., „Д.” ЕООД – Г.К. продал на Й. Я. М. недвижим имот – обект с идентификатор * по кадастралната карта на Г.К., находящ се в Г.К., Б.Б. №, на партерния етаж на бл.”Р.”, с предназначение за търговска дейност, с обща застроена площ 203 кв.м.

От писменото заключение на вещото лице Д. И. А. по назначената съдебно-техническа експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че с договор от 05.10.2007, вписан под № 76, т.ІІ от 10.11.2007 г. по описа на Служба по вписванията при РС – К., Община К. е продала на „Д. – С. М.” – Г.К., обособена част, разположена в северната половина от първи етаж на жил. блок „Р.” имот с пл.сн. № 1158 в кв.108 по ПУП на Г.К., със застроена площ 586 кв.м., като продажбата е извършена по скица № 1747 от 05.10.2006 г., видно от която „покрита част от вътрешния двор” попада в застроената част на имота (Приложение № 1 от заключението на вещото лице). Закупеният от ищцата Х. К. самостоятелен обект *.35 – Контролно-диагностичен пункт за автомобили, не обхваща покрития „вътрешен двор”. В изготвения от Х. К. проект за преустройство на КДПА е видно съществуващо положение, че в обекта има врата към покрития „вътрешен двор” и три прозореца. С решение № 19 от протокол № 4/21.02.2007 г. на ЕСУТ при Община К. е одобрен проект за преустройство, в който е предвидено вратата да се зазида, но прозорците да останат за осветление на помещението. На основание виза от 27.07.2007 г. за смяна на предназначение на бирария и ресторант в магазин за промишлени стоки Д.” ЕООД изготвило проект „Смяна на предназначение на част от ресторант „Р.” в магазин за промишлени стоки”, като е предвидено да се оформи офис за работниците на мястото на склада, посочен в съществуващо положение на мястото на „покрития вътрешен двор” (приложение № 3 от заключението на вещото лице). С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124 от 15.11.2007 г., том ІІІ, рег. № 7156, дело № 524/2007 г. на Нотариус E.К., „Д.” ЕООД – Г.К. продал на Й. Я. М. обект с идентификатор *, с предназначение за търговска дейност и обща застроена площ 203 кв.м., като сделката е извършена по схема № 3295 от 25.09.2007 г., изд. от СК – К., съгласно която обектът обхваща и „покритата част от вътрешния двор” (приложение № 4 от заключението на вещото лице). Вещото лице е установило, че по кадастралната карта на Г.К. от 1980 г. имот с пл.сн. № 1158, кв.104, търговски партер на комплекс „Р.” съвпада с кадастралния план на Г.К. от 2006 г., като застроително петно на сграда *, което обосновава предположението, че „покритата част от вътрешния двор” е част от застроената сградна площ на имота, закупен от „Д.” ЕООД с договор от 05.10.2006 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Б. и Р.К. се установява, че вътрешния двор на бл.”Р.” е преграден с метална врата. Свидетелят С.М.посочва, че металната врата съществувала преди да закупи обекта. След закупуването му изготвил проект за разделянето на недвижимия имот на две части, които продал на всяка от страните по делото.

С оглед така установените данни, следва да се приеме, че ответникът не е осъществил действия, с които да пречи на ищците да упражняват правото си, а предявеният негаторен иск е неоснователен и недоказан. Осъществяването на проекта на ответника, с който се зазижда врата към покрита част на вътрешен двор не е неправомерно действие, каквито неоснователни доводи се излагат във въззивната жалба. С протокол № 4, решение № 19 от 21.02.2007 г., ЕСУТ при Община К. е одобрил проект „Смяна на предназначението на част от ресторант „Р.” в Магазин за промишлени стоки и Контролно-диагностичен пункт за автомобили – кв.104, Г.К.” (л.19 и 20 от Г.д № 1794/2012 г. по описа на РС – К.). Съгласно този проект е предвидено съществуващата врата към покрит вътрешен двор да бъде зазидана, а също така да бъде изграден и вътрешен зид, който фактически разделя помещението на два самостоятелни обекта. Целта на зазиждането на вратата е очевидна – да се обособят два самостоятелни обекта, като се премахне достъпа от новообразувания обект – „Контролно-диагностичен пункт за автомобили” (КДПА), към покритата част на вътрешния двор, която е част от другия новообразуван обособен обект – „Магазин за промишлени стоки”, и която съгласно одобрения проект се преустройва от склад в офис за служителите (л.73 от Г.д № 1794/2012 г. по описа на РС – К.). В тази връзка, ищците не биха могли да претендират за достъп до имота си от покритата част на вътрешния двор, тъй като същата е собственост на ответника по иска и съгласно одобрените проекти тази част се ползува за офис. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че покритата част от вътрешния двор е собственост на Община К.. Видно от заключението на вещото лице, тази част не е вътрешен двор, а покрита част, която се включва в застроената част на сградата и е била предмет на договор № 2142 от 05.10.2006 г. за продажба на общински нежилищен имот, невключен в капитала на търговски дружества чрез публично оповестен конкурс на един етап. В последствие тази част е придадена към обособения обект „Магазин за промишлени стоки”, което се установява, както от заключението на вещото лице, така и от представените по делото нотариални актове. Впрочем, въззивниците не биха могли да упражняват чужди права – в случая на Община К., възразявайки, че покритата част от вътрешния двор е общинска собственост, каквито доводи се излагат във въззивната жалба. Също така не биха могли да правят възражения на останалите етажни собственици за липса на съгласие от тяхна страна. Впрочем, ако проект „Смяна на предназначението на част от ресторант „Р.” в Магазин за промишлени стоки и Контролно-диагностичен пункт за автомобили” не е одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, то тогава не би имало и два самостоятелни обекта, респ. въззивниците не биха се легитимирали като собственици на обект КДПА.

В случая не би могло да се говори за право на пристрояване, тъй като покритата част е застроена част и правото на строеж е реализирано, а осъщественият обект на правото на собственост е бил продаден от Община К. с договор за приватизационна продажба на обособена част – общинскÞ нежилищен имот. Що се отнася до твърденията, че с реализирането на проекта се засяга фасадна стена на сградата, то следва да се посочи, че проектът е одобрен с решение № 19 на ЕСУТ от 21.02.2007 г., когато все още не са съществували два самостоятелни обекта, а един, който е бил предмет на приватизационната продажба. Едва в резултат на осъществяването на одобрения проект са обособени два самостоятелни обекта. Без зазиждането на процесната врата, не биха могли да се обособят два самостоятелни обекта поради наличието на свободен достъп между тях. Относно изложените съображения за липса на заповед за допълване на празноти и грешки в кадастралната карта, то такъв довод не е релевиран с исковата молба, а и по делото не се установяват данни за наличие на празноти или грешки.

По отношение на съществуващата метална врата, то следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установи въззиваемият да притежава ключ за тази врата. Разпитаните по делото свидетели не посочват категорично, че вратата е поставена именно от въззиваемия, както и, че същият има ключ за нея.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/06.02.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1794 по описа за 2012 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Х. В. К., с ЕГН * и В. Р. К., с ЕГН * и двамата от Г.К., Б.Б. №, вх.””, А. да заплатят на Й. Я. М. от Г.К., У.Т. №, вх.””, ап., с ЕГН * направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.