№ 131
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20235400500036 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.3414/19.12.2022г. от адв.Д.М.,
пълномощник на Община Б. ,представлявана от кмета М. Ш.К. против
решение № 8009/10.1102022г. гр.д.№ 228/2022 по описа на районен съд -Д.
,което счита за неправилно, като постановено при съществено нарушение на
процесуалния закон, неправилно приложение на материално правни
разпоредби и необоснованост.Намира ,че са нарушени основни принципи
,залегнали в чл.10 ГПК,за установяване на истината в гражданския процес, в
чл.12 от ГП К - за преценка на всички доказателства по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение от съда и в чл.5 от ГП К Счита ,че е налице
неизпълнение на фактическите и правни действия на императивната
разпоредба на чл.26 от ППЗСПЗЗ от страна на районния съд . Намира ,че
производството по чл.26 ППЗСПЗЗ (за изменение на КВС), както и
производството по възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ
съставляват взаимно свързани сложни фактически състави, за които е
характерно, че определените юридически факти задължително трябва да се
появят в определена последователност и счита че нарушаването на реда на
тази последователност е основание за недействителност на целия фактически
състав. Твърди ,че в молбата становище изрично е посочено, че нанасянето на
имот. пл.№* в КВС е извършено без да са изпълнени императивно заложените
юридически действия от свързания сложен фактически състав относно
изменението на картата, което намира ,че съставлява съществено нарушение
на административно-производствените правила водещо до нищожност, както
1
на самото действие, така и на издадения въз основа на него индивидуален
административен акт ,а именно скица№ К 10488/31.07.2004г. на ОСЗГ
„Б..Поради това прави възражение за нищожност на Решение
№1295Н/30.07.2004г. на ОСЗГ „Б.", вписано с №*, том *, вх.рег.
№866/14.09.2004г. на СВ - Д., като издадено при съществено нарушение на
административно производствените правила, относно обособяването и
възникването на имот с пл.№* по КВС на с.Б. в нарушение на императивните
разпоредби за изменение на самата карта.
Прави възражение за нищожност на Нотариален акт вх.рег.
№867/14.09.2004г., акт № *, том *, дело № 682/2004г. на СВ - Д., поради
липсата на предмет на договора, с оглед на обстоятелството, че предмета на
договора е възникнал въз основа на нищожно административно производство,
в което доверителят му като заинтересовано лице не е участвал.
Прави възражение за нищожност на Нотариален акт вх.рег.
№1184/21.08.2019г., акт №*, том *, дело № 263/2019г. на СВ - Д., в частта му,
касаеща т.1.5 относно имот с идентификатор *** по КККР на с.Б., идентичен
с имот с пл.№* по КВС на с.Б., поради липсата на предмет на договора, с
оглед на обстоятелството, че предмета на договора е възникнал въз основа на
нищожно административно производство, в което доверителят
му като заинтересовано лице не е участвал.Намира ,че районния съд не се е
произнесъл по тези възражения,което прави обжалваното решение
постановено при съществено процесуално нарушение.Счита ,че това
обуславя и неправилност на обжалвания акт.Счита ,че в конкретния случай
постановеното решение е в абсолютно противоречие с императивната правна
норма на чл.86 о Закона за собствеността, в която е посочено, че не може да се
придобие по давност вещ , която е публична общинска собственост, предвид
това, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по
безспорен начин счита ,че се доказват релевантните за делото факти. Твърди
,че в периода 1972 - 1 977 г.Строително управление „Хидрострой " - Д евин е
построен обект Кравеферма в м. С. в землището на с.Б. и техническите
съоръжения към него (път, водопровод и електрификация), след което са
въведени в експлоатация и предадени на ТК ЗС „Родопи ". Тези факти счита
,че се доказват от приетите и приложени по делото писмени доказателства,
описани в точка от 1 до 3 в раздела доказателствени искания на исковата
молба и приети като такива с постановения доклад по делота както и от
свидетелските показания на Ш.К. и Д.Д. ,дадени в о.с.з. проведено на
16.05.2022г.Счита ,че безспорно е установено от Протокол № 1/10.03.1994г.
,приет като доказателство, че построения целево за обслужването на
кравефермата път е предаден безвъзмездно от ликвидационен съвет при
ТКЗС „Родопи " - с.Б. на Община Б., като дълготраен материален актив
неподлежащ на разпределение.Счита ,че от приетите с протоколно
определение в о.с.з. проведено на 11.01.2021г. писмени доказателства по
делото - писмо с изх.№ РД -3003-
1/08.01.2021г. на ОД „Земеделие" - С. (приложено на лист 116) и от писмо изх.
№ 268/01.02.21г на О С „Земеделие" - с.Б. (приложено на лист 122) счита ,че
се установява категорично м,че имот № * - пасище по КВС на с.Б. е
2
обособен в обхвата на имот * - полски път по К ВС на с.Б..Твърди ,че за
процедурата ,засягаща промяната на границите (респ. конфигурацията на им
от * по К ВС на с.Б.) няма издадена заповед от директора на О Д „Земеделие"
- С. в изпълнение на изискването на чл.26, ал.11 ППЗСПЗЗ за
назначаване на комисия.Твърди ,че няма одобрен приемателен протокол за
отстраняване на Я Ф Г (явна фактическа грешка).Твърди ,че няма отправено
предложение до Министъра на земеделието, храните и горите да издаде
заповед по реда на чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ.Поради това намира ,че не са
изпълнени императивни изисквания на чл.26от ППЗСПЗЗ за обособяването на
им от пл. №*** - пасище в обхвата на им от с пл.* - полски път по плана за
земеразделяне на с. Б., който в последствие е възстановен на Д.С.Т., което
обстоятелство счита ,че от своя страна обуславя нищожността на
постановения индивидуален административен акт.Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че от заключението на вещото лице М.Т., че полският път
представляващ имот с пл.№ 000* по плана за земеразделяне на с.Б. е отразен
като имот с идентификатор 05462.* и 05462.* по действащата кадастрална
карта на с. Б., че в обхвата на имот * - полски път е обособен имот № *** -
пасище, който по сега действащата кадастрална карта е нанесен като имот
с идентификатор 09003 - пасище по КВС и имот с идентификатор *** по
КК.Поради това счита ,че районния съд е бил длъжен да извърши косвен
съдебен контрол по отношение на валидността и законосъобразността на
административния акт (реституционното решение, ведно със скицата към
него) по реда на чл.17 ГПК, тъй като същият се противопоставя на
доверителят му, който не е участвал в производството по издаването и
обжалването му. В случая, доверителят му твърди, че част от имота на
ответниците е път, който е реализирана в края на 70-те години на миналия век,
същият е предаден на община Б. през 1994г. (10 години преди
реституционното решение), както и че същият представлява публична
общинска собственост. Поради това намира ,че е налице правен интерес от
предявяване на този иск.Намира ,че след влизане в сила на плана за
земеразделяне конкретния полски път е придобил статут на публична
общинска собственост, на основание чл.8, ал.З от ЗП, във вр. с чл.З, ал.2,
т.1 от ЗОС, поради което на основание чл.56, ал.2 от ЗОС не се съставя акт за
общинска собственост.Счита ,че районен съд Д. само въз основа на
свидетелски показания приема ,че от момента на реституцията от 2004 до
2019 г. владението върху имота е упражнявано трайно, непрекъснато и
необезпокоявано. Твърди ,че е неясно в мотивите на решението на районен съд
,защо не са обсъдени показанията на св. Ш.К. - бивш председател на А П К
„Б." и Д.Д.Д. - бивш председател на Ликвидационния съвет в с.Б. и защо не е
направена съпоставка на дадените показания с приетите като писмени
доказателства документи.Счита ,че така осъщественото комплексно
благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила
на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице
пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл10б, ал.1 ЗСПЗЗ се
счита ,че се преценява към момента на влизане в сила на реституционния
закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява
3
възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните
определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.Реализираният през 70 -години на
миналия век път (отразен в КВС на с Б. като имот * - полски път, м.Д. С. и
предаден от Ликвидационния съвет на община Б.), счита ли се че е налице
извършено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, респ. дали е
налице императивно уредената пречка същият или част от него да бъде
реституиран.
Счита ,че коментираното в мотивите на районен съд тълкувателно
решение № 9/2012 на О С ГК на ВКС е неприложимо в настоящия казус, с
изключение на становището, застъпено в мотивите на същото, че ако трето
лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността
на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение.
Относно цитираното в обжалваното решение тълкувателно решение
№ 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен касационен съд,
ОСГК намира ,че следва да се има предвид обстоятелството, че решение №
192/20.07.2001 г.по гр.д. №976/2000г. на PC- Д. е постановено през 2001г. (т.е.
3 години преди издаването на реституционното решение, от което черпят
права ответниците), както и това, че прогласеното като нищожно решение №
200/04.05.1999г. на П К - Б., така и оставеното в сила решение с вх.№
1295/28.11.1997 са постановени по реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ Самото
решение с вх.№ 1295/28.11.1997г. на ПК - Б. е приложено като доказателство
на лист 134 от делото. О т съдържанието на същото се установява
категорично, че с него се признава правото да бъдат възстановени 21 имота,
като за всеки от тях е посочена площ , категория и местност, но твърди ,че
липсват граници .Твърди ,че след като имотите посочени в решението не са
индивидуализирани с граници, то въпросното решение има характер на
предварително решение, с което само се признава правото на възстановяване
на собствеността.(Решение №58 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 2781 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение).Твърди ,че в случая не е
налице извършен административен контрол по смисъла на чл.14, ал.З от
ЗСПЗЗ по отношение на постановеното през 2004г. решение №
1295Н/30.07.2004г. на ОСЗГ „Б.", вписано с №*, том *, вх.рег.№
866/14.09.2004г. на СВ - Д., следователно изложения мотив за извършен
косвен съдебен контрол решението намира ,че е необоснован и в
противоречие с приетите от съда доказателства.Счита ,че съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица са общинска собственост. Като ответник по спора за
собственост, Общината чрез твърдението, че процесния земеделски имот
законосъобразно е актуван като общинска собственост на основание пар. 7, ал.
1, т. 2 ПЗРЗМСМА , предполага наличие на противопоставими вещни
права, които могат да бъдат защитени чрез правоизключващо възражение
и искане за провеждане на косвен съдебен контрол на реституционния акт, от
които ищците черпят правата си. Прави възражение ,че е необоснован извода
на районен съд че „отреждането на имота за полски път не представлява
4
основание за придобиване право на собственост, както и че не е основание
самото фактическо реализиране на мероприятието." Твърди ,че
мероприятието по изграждането на пътя е реализирано 32 години преди
влизането на ЗУТ в сила, по време на действието на ЗТСУ и
ППЗТСУ.Моли въззивния съд да отговори на въпроса счита ли , че е
упражнен съдебен контрол по смисъла на Тълкувателно решение № 5 от
14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГК,
когато такъв е проведен само по отношение на решение по чл.18ж от
ППЗСПЗЗ, с което само се признава право да бъдат възстановени имоти, по
отношение на които са посочени землището, местността и площта, но не са
индивидуализирани с номер на имот и граници и др. отличителни белези?
- по отношение на окончателното решението по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, в което
имота е индивидуализиран с всички индивидуализиращи белези (землище,
местност, площ, граници, начин на трайно ползване) не е упражняван съдебен
контрол?Поради това моли съда да отмени обжалваното решение на районен
съд –Д. като неправилно и постанови друго , с което да признае по отношение
на М. Ю. Ч. и съпругата му Н. М. Ч. и двамата от с.Б. ,че не са собственици
на частта с площ от 578 кв.м. . повдигната в жълт цвят в приложената към
исковата молба и молбата- уточнение скица-проект за отстраняване на ЯФГ за
имот с идентификатор 05462*., която към настоящия момент в едната част
съставлява асфалтов път (стара асфалтова настилка), а в останалата трайна
настилка (бетонна площадка), която част от 578 кв.м. попада в обхвата на имот
с идентификатор ***, област С., община Б., с. Б., м.Д. Сбруча , вид
собственост - Частна, вид територия - Земеделска, категория 10, с НТП - За
складова база, площ 1319 кв. м, стар номер *, при граници и съседи - 05462*
05462.*, 0546*, 05462*, 05462*054*, 05462*, 05462.*, 05462.*, 05462.* и
05462.* по К К К Р на с.Б. одобрени със Заповед № Р Д -18-34/15.06.2010 г. на
Изпълнителния директор на А ГК К – София,като при условията на
евентуалност (алтернативност) да признае по отношение на М. Ю. Ч. и
съпругата му Н. М. Ч., че не са собственици на частта от имот с
идентификатор ***,област С., община Б., с. Б., м. Д.С. , вид собственост -
Частна, вид територия - Земеделска, категория 10, с Н ТП - За складова база,
площ 1319 кв. м, стар номер *, при граници и съседи - 05462* 05462.*, 0546*,
05462*, 05462* 054*, 05462*, 05462.*, 05462.*, 05462.* и 05462.* по К К К Р
на с.Б. одобрени със Заповед № РД -18-34/15.06.2010 г. на Изпълнителния
директор на А ГК К - София, която част в комбинираната скица към
заключението е повдигната с червени граници и обозначена в разшифровката
като път по протокол от10.06.1994г. (приложение № 2 към заключението),
представляващ а към настоящия момент в една част асфалтов път (стара
асфалтова настилка), а в другата част трайна настилка (бетонна площ адка).
Претендира разноски за двете съдебни производства.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№89/12.01.2023г. от М. Ю. Ч. и Н. М. Ч.,чрез пълномощника им адв.В.Р. която
намира ,че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и моли
въззивния съд да го потвърди. Намира ,че иска , ,който е предявен при
условията на евентуалност (алтернативност), а именно отхвърлил е
5
претенция да се признае по отношение на доверителите и, че не са
собственици на частта от имот с идентификатор *** в м.Д. С. вид собственост
- частна, вид територия - земеделска, категория 10, с НТП - за складова база,
площ 1319 кв. м, стар номер *, при граници и съседи: *; 05462.*; 0546*;
05462*; *; 054*; 05462*; 05462.*; 05462.*; 05462.* и 05462.* по КККР на с. Б.,
одобрени със заповед № РД - 18-34/15.06.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК - София, която част в комбинираната скица към заключението е
повдигната с червени граници и обозначена в разшифровката като път по
протокол от 10.06.1994г. (приложение № 2 към заключението),
представляваща към настоящия момент в една част асфалтов път (стара
асфалтова настилка), а в другата част трайна настилка (бетонна площадка),
като неоснователен становището и е, че доколкото този иск е заявен
недопустимо , чрез изменение на иска в съдебно заседание значително след
първото съдебно заседание , то произнасяне по него и от въззивният съд дори
не се дължи. Ако настоящата инстанция приеме, че по същество се дължи
произнасяне и по този иск, то моли въззивния съд да потвърди съдебният акт
от 10.11.2022г. на районен съд Д. и в тази част.Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение и в частта за разноските.Счита ,че неоснователно се
поддържа от Община Б., чрез процесуалният му представител, че в хода на
производството съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, за
които е изложил подробни мотиви.Намира ,че районния съд е анализирал
събраните в хода на производството многобройни писмени, гласни
доказателства и експертни заключения. Намира за неоснователни
оплакванията относно зачитането от Районният съд на административният
акт-решение № 1295-Н/30.07.2004г. по преписка с № 1295/28.10.1997г. на
ОС“Земеделие“ - Б., с което в полза на Д.Т. по реда на чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ
във връзка с чл. 18ж ППЗСПЗЗ е възстановен имот пасище мера от 1,319
декара, десета категория, местност „Доллна С.“, съставляващ имот №*** по
картата на землището.Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК Съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това,
дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването
му.Следователно счита ,че принципа е, че, инцидентно съдът не може да се
произнася по законосъобразността на индивидуалния административен акт.
Инцидентно може да се проверява само валидността и съответно да се зачете
или не правната му последица. Проверката за валидност извършвана от
гражданския съд по реда на косвения съдебен контрол касае нищожността на
административния акт, доколкото той е издаден от компетентен орган и по
установения ред. Налице ли са тези две предпоставки, актът е валиден. В
настоящия случай твърди ,че пред първата инстанция са се поддържали
твърдения за материална незаконосъобразност на акта. Твърди ,че едва сега с
въззивната жалба се поддържат възражения за нищожност , но намира, че и
пред районният съд не се установяват основания за нищожност.Пред районен
съд Д., а и сега твърденията на Община Б. счита ,че касаят материална
6
незаконосъобразност.Счита ,че от обсъждането на доказателствата по гр.д.
№228 могат да се направят два извода - първо, че частта или частите от
земната повърхност , спрямо която/които Община Б. иска да отрече
собственически права на доверителите и, не е била асфалтов път и въобще
път ,спрямо който може да се приеме, че представлява общинска собственост
–публична,че не са допуснати сочените от Община Б. нарушения на
материалния закон, заради които може да се приеме незаконосъобразност на
възстановителното решение, спрямо което доверителите и са добросъвестни
приобретатели. Намира за неоснователни възраженията досежно
неправилно прилагане на задължителните указания по Тълкувателно дело №
5/14.01.201Зг. ОСГК на ВКС по т.д.№ 5/2011г. Счита ,че районен съд Д. ,
правилно е приложил постановките в него ,като е приел, че при
възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ с
решения на ОСЗ (ОСЗГ, ПК), последните имат конститутивно действие - т.
е. с влизането им в сила настъпва реституционният вещно-правен
ефект.Твърди ,че във въззивната жалба мимоходом се обсъжда съществото на
спора и значимите доказателства и обстоятелства, които опровергават
основателността на иска. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че спорен
е въпроса налице ли е правен интерес Община Б. да води настоящото дело,
доколкото липсва в нейно лице правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск.Община Б. се позовава в случая на собственически права
спрямо означена в жълт цвят ивица -част от имот с ид.№ 905462.*- по КВС на
с.Б. с площ от 578кв.м. означена на приложената към исковата молба скица-
проект. Същата тази ивица, твърди че не представлява път съгласно
картата на възстановената собственост, действала към момента на издаване
на Решение № 1295-Н /30.07.2004г. на ПК Б., с което се възстановява имот ид.
№ 9*** в м.Д. С. с.Б., дало основание за прехвърлянето на собствеността
първоначално в полза на дружеството „Бориком-АТМ“ на 24.06.2004г., а в
последствие в полза на ответниците с нотариален акт от 21.08.2019г.Твърди
,че процесната оцветена в жълто ивица, в приложената към исковата молба
скица /проектен номер/, не е представлявала и не представлява и към момента
„стара асфалтова настилка “, Последното е видно от допълнителното
заключение на в.л. Т. и изготвената от него комбинирана скица №2, върху
която е означил /вж. отговор на 1-ва и 2-ра задача/със сини щрихи частта от
старата асфалтова настилка попадаща в имота собственост на ответниците
и това са 48кв.м.От същото допълнително заключение счита ,че се
установява, че по протежението на оцветената в жълто на скицата към
исковата молба ивица от имота -собственост на ответниците има положена
бетонова настилка,има изградено съоражение -силуз, което счита ,че напълно
изключва възможността да се приеме , че жълтата ивица е път. Моли съда да
обърне внимание на заключението на в.л. А.С., което Районен съд Д. също
подробно е обсъдил и разяснил.От Община Б. се поддържа, че процесния имот
-този с проектен № 05462* представлявал път-публична общинска
собственост и че същият бил заснет по КВС на с.Б., като имот с
идентификатор № * , но това твърдение счита ,че се опровергава от
заключението на в.л. Т. . В заключението си по делото /допълнителното
7
такова, в.л. Т.- претендираната част от земната повърхност, която стана ясно е
бетонна площадка, с изградени съоражения Счита ,че факта, че имота с
обсъжданият проектен номер не е представлявал и не представлява път сочи
на липса на правен интерес в полза на общината от отричане правата на
ответниците.Приемайки иска за допустим, районният съд е отчел
неоснователността на предявения иск по същество и счита ,че вярно е приел,
че имот с проектен № 05462* не представлява път.Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че към 2004г. , когато имота е възстановен в полза на Д.С.Т.,
с решение № 1295/30.07.2004г., на ПК С., имот с А* е представлявал -пасище ,
мера с площ от 1.319кв.м. ПК -Б., не би и могла да възстанови собственост, в
случай, че имотът не е съществувал или не е нанесен съгласно действащата
КВС. Приобретателите тогава -купувачът „Бориком -А Т М “ООД придобива
чрез покупка същият този имот, за което се съставя нотариален акт *,рег.№1У-
*дело № 682/14.09.2004г. вписан в СВ под № *акт *,том.IV,дело №
682/2004г.Със договора за покупко-продажба на недвижим имот М. Ю. Ч.
придобива собствеността върху поземления имот с № * по КККР в м.Д. С.,
който към този момент е вече с трайно ползване :за складова база;С
разпоредбите на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил
собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в
реални граници. В този случай за легитимацията на ищеца е достатъчно да
представи решение на поземлената комисия за възстановяване на имота, както
и доказателства за точната индивидуализация на възстановения имот. Счита
че не може само поради причина, че е настъпило или извършено изменение
на КВС, което дори не е обжалвано от Община Б., да се отричат правата,
придобити с решението за възстановяване.
Мотиви за придобиването на имота по давност, счита ,че районния
съд е изложил подробно, като е посочил, че имота е придобит и на друго
основание - давност, тъй като реституираният собственик е бил
добросъвестен владелец от 2004г., което е преминало към праводателя на
ответниците по силата на сключен между тях договор за покупко -продажба,
извършена с нотариален акт през 2004г., като същият е бил добросъвестен,
което обосновава кратката придобивна давност по чл. 70, ал. 1 ЗС.Счита ,че
относно владението на имота са съществени показанията на свидетелите
особено красноречиви ,от които са показанията на св.М. Т.,които се подкрепят
и от заключението на в.л А.С. и М.Т..Счита ,че наличието на денивелация в
имота, само по себе си изключва достоверността на твърдението да е
съществувал път във възстановеният имот с № ***.Твърди ,че в
допълнителното си заключение , инж.М.Т. -на комбинирана скица №2
означава с жълт контур път съгласно ЕТК от 1980 г. -едромащабна
топографска карта. Счита ,че този път също не преминава, не и преминавал
през имота собственост на доверителите и , а застъпването му с имота с
проектен номер № *** е означено с червени щрихи и е с много по -малка площ
от претендираната - основно в частта от скицата - проект непосредствено
преди кравекомплекса . Тази част не се застъпва с проектният имот.Твърди ,че
в хода на производството установявайки, че в имот с идентификатор № ***. по
КККР на с.Б., м. Д. С.“ не е имало стара асфалтова настилка или път по никоя
8
КС, ищецът в районен съд -Д. е заел позиция /посредством предявеният
недопустимо при евентуалност иск/, че отрича съществуване правата на
доверителите и в имота, спрямо „частта от имот с ид.№ ***. , която част в
комбинираната скица от заключението е повдигната в червени граници и
обозначена в разшифровката, като път по протокол от 10.06.1996г. „ Този иск
намира ,че не само е недопустим, но твърди ,че той е и нередовен - не се сочи
площ, основание за придобиване , а най -сетне и неоснователен - защото
основание за възникването на такъв път-правно няма. Твърди ,че от името на
доверителите си е оспорила скицата, описваща този път от 1996г., като
недостоверна, неясно от кого съставена, непрецизна , а и въобще уреждаща
отношения, нямащи отношения със създаването на „червената ивица“ като
общински път.Поради това моли съда да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано.
Пред окръжен съд –С. жалбоподателят Община –Б. -редовно
призован ,се представлява от адвТ.Т. ,който поддържа депозираната въззивна
жалба като допълва ,че съгласно чл.86 ЗС акт за публична и общинска
собственост не се издава за пътища и не се придобива по давност. Моли
въззивния съд да вземе предвид като доказателство представения в първата
инстанция Протокол №1 /10.03.1994г на Ликвидационен съвет на ТКЗС
„Родопи „ с.Б. , с който е предал на Община –Б. процесния път и той вече е
със статут на публична общинска собственост .Моли въззивния съд да има
предвид че няма произнасяне от районен съд –Д. по направеното възражение
по чл.17,ал.1 ГПК за нищожност на решението на общинска служба
земеделие и гори ,като моли въззивния съд да направи косвен съдебен
контрол върху това решение. Претендира разноски
Въззиваемият М. Ю. Ч. и Н. М. Ч. редовно призовани ,не се
явяват .Вместо тях пълномощникът им адв.В.Р. поддържа становище ,че
следва да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд –Д. като
законосъобразно и обосновано постановено.Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.Моли въззивния съд да констатира ,че
районен съд –Д. е отговорил на въпроса - в случая допустим ли е косвен
съдебен контрол.Твърди ,че нейните доверители съвсем добросъвестно са
придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на
договор за покупко-продажба ,като изрично е направено възражение ,че
доверителите и са го придобили по давност и че това е видно от
показанията на свидетелите и вещите лица по делото.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законния срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С.ският окръжен съд констатира , че в районен съд –Д. е бил
предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1
ГПК от Община Б., представлявана от кмета М. Ш.К., да бъде признато за
9
установено по отношение на ответниците М. Ю. Ч. и Н. М. Ч. от с. Б.,че не
са собственици на частта, с площ от 578 кв.м., повдигната в жълт цвят на
приложената към исковата молба и молба - уточнение скица - проект за
отстраняване на ЯФГ за имот с идентификатор 05462*., която към настоящия
момент в едната част съставлява асфалтов път (стара асфалтова настилка), а в
останалата част -трайна настилка (бетонна площадка), която част от 578 кв.м.
попада в обхвата на имот с идентификатор 05462.* в м. „Д. С.,“ вид
собственост - частна, вид територия - земеделска, категория 10, с НТП - за
складова база, площ 1319 кв. м, стар номер *, при граници и съседи: *;
05462.*; 0546*; 05462*; *; 054*; 05462*; 05462.*; 05462.*; 05462.* и 05462.*
по КККР на с.Б., одобрени със Заповед № РД-18-34/15.06.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - София;
По реда на чл.214 ГПК е допуснат за разглеждане от районен съд –Д.
и втори иск- при условията на евентуалност (алтернативност) да се признае
по отношение на М. Ю. Ч., и съпругата му Н. М. Ч., че не са собственици на
частта от имот с идентификатор 05462.*, обл. С., общ. Б., с. Б., м. Д. С., вид
собственост - частна, вид територия - земеделска, категория 10, с НТП - за
складова база, площ 1319 кв. м, стар номер *, при граници и съседи: *;
05462.*; 0546*; 05462*; *; 054*; 05462*; 05462.*; 05462.*; 05462.* и 05462.*
по КККР на с. Б., одобрени със заповед № РД - 18-34/15.06.201 Ог. на
Изпълнителния директор на АГКК - София, която част в комбинираната
скица към заключението е повдигната с червени граници и обозначена в
разшифровката като път по протокол от 10.06.1994г. (приложение № 2 към
заключението), представляваща към настоящия момент в една част асфалтов
път (стара асфалтова настилка), а в другата част трайна настилка /бетонна
площадка/.Твърденията в исковата молба са ,че през периода 1972г. - 1977г. от
СУ „Хидрострой“ - Д. е бил построен обект „Кравеферма“ в м. „С.“, земл. на
с.Б., когато е било построено отклонение от главния път Б. - Доспат до самата
кравеферма от изпълнителя на обекта. Обектът и техническите съоръжения
към него - път, водопровод и електрификация са били въведени в
експлоатация и предадени на ТКЗС „Родопи“ - с. Б. на 15.12.1977г., а след
настъпилите промени през 1989г., по реда на ЗСПЗЗ, на основание § 12 и 13
ПЗР на ЗСПЗЗ е проведена процедура по ликвидация, когато обектът
„Кравеферма“, ведно с прилежащия към него терен е продаден на търг, а
самият път, който е построен целево при строежа на самата кравеферма е
предаден безвъзмездно на Община Б., като дълготраен материален актив,
неподлежащ на разпределение с протокол № 1/10.03.1994г. В КВС за
землище с.Б. е бил нанесен имот пл.№000*, с начин на трайно ползване -
полски път, общинска собственост незаявена. През 2003г., в полза на Д.С.Т. са
били възстановени 2 имота - пл. № ** и пл. № **, в местността „Д. С.“ в земл.
на с. Б.. Твърди ,че тези два имота граничат, както с кравефермата с пл. № 0*,
така и с полския път с пл.N 000* по плана за земеразделяне на с. Б..
Ищецът Община Б. претендира, че имот с пл. № 000 * по плана за
земеразделяне на с. Б. е полски път, отразен като имот с идентификатор
05462.* и 05462.*, а обособеният в обхвата на пътя имот пл. № *** е нанесен
като имот с идентификатор 05462.*.
10
Община Б. оспорва правото на собственост на ответниците, като твърди
че това право принадлежи на общината, на основание чл.2, ал.1, т.2 от закона
за общинската собственост , във връзка с чл.19, ал.1, изречение второ ЗСПЗЗ,
чл.20, ал.4, т. 5, във връзка с чл.23, ал.2, т.2 ППЗСПЗЗ и чл.2, ал.1, т.2 и чл.З,
ал.2 от ЗОбС полските пътища са отделени от земеделските земи ,обект на
собственост и част от плана за земеразделяне. Твърди ,че имота е полски път
със статут на публична общинска собственост, на основание чл.8, ал.З ЗП,
във връзка с чл.З, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост , а съгласно
чл.56, ал.2 ЗОС не се съставя акт за общинска собственост. Твърди ,че при
възложено от ищеца трасиране и изготвяне на проект за отстраняване на явна
фактическа грешка за имот с идентификатор 05462.* е установено, че част от
имот 05462.* по КК на с. Б., която съставлява асфалтов път е с площ от 578
кв.м. Проектът е внесен с вх. № 01*448/01.08.2020г. в деловодството на СГКК
– С..
Видно от доказателствата по делото на стр.14 от приложеното
адм.д.№362023г по описа на районен съд –Д. е приложена молба с вх.
№551/29.07.2004 от Д.С.Т. до ОС „Земеделие и гори“ - с. Б. ,като е поискал
заснемане на част от имот 000*, м. „Д. С.“ като част от друг имот
На 14.09.2004г. Д.С.Т. с нотариален акт с вх. per. №
867/14.09.2004г., акт № *, том *, Д № 682/2004г. на СВ - Д. е прехвърлил
правото на собственост върху имот с пл. № ***, с площ от 1.319 дка, с
предназначение - пасище в местността „Д. С.“ по картата на землището на с.
Б. на „Бориком АМТ“ ООД, с ЕИК: *********.
Със заповед № РД-18-34/15.06.2010г. на ИД на АГКК са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Б..
Видно от приложено по делото писмо изх. № 20-28835/11.05.2020г.
на СГКК - С., получено на 21.05.2020г. в деловодството на Община Б. е
уведомена за постъпило възражение от собственика на имота, придобил
право на собственост с нотариален акт с вх. per. № 1174/21.08.2019г., акт №*,
том *, Д № 263/2019г. на СВ - Д. от М. Ю. Ч., което фактически обуславя
правен интерес за Община Б. да предяви отрицателен установителен иск да
бъде установено , че ответниците не са собственици на част, с площ от 578
кв.м., попадаща в обхвата на имот с идентификатор *** по КК на с. Б.,
съставляваща асфалтов път
Направено е възражение за нищожност на нотариален акт вх. per. №
867/14.09.2004г., акт № *, том *, Д № 682/2004г. на СВ - Д., поради липса на
предмет на договора, с оглед на обстоятелството, че предмета на договора е
възникнал въз основа на нищожно административно производство, в което
ищецът като заинтересовано лице не е участвал.
Направено е възражение за нищожност на нотариален акт вх. per. №
1184/21.08.2019г., акт №*, том *, Д № относно имот с идентификатор 05462 .*
по КККР на с. Б., идентичен с имот с пл. №*** по КВС на с. Б., поради
липсата на предмет на договора, с оглед на обстоятелството, че предмета на
договора е възникнал въз основа на нищожно административно производство,
в което Община Б. като заинтересовано лице не е участвала.
11
Ответниците чрез адв. В.Р. правят възражение ,че отрицателния
установителен иск и втория иск предявен , при условията на
евентуалност/алтернативен/ са недопустими, поради липса на правен интерес
от установяване на право на собственост към минал момент, за което
законодателят е предвидил специален иск.
Ответниците чрез адв.Р. са направили изрично възражение че са
добросъвестни купувачи с договор за покупко - продажба и въз основа на
изтекла в тяхна полза давност от момента на реституирането на имота, което
се осъществява до получаване на исковата молба, необезпокоявано, явно и
недвусмислено повече от петнадесет години са владяли имота . Твърдят ,че
имота представлява стръмно пасище, а правото на собственост произтича и
от проведеното реституционно производство в полза на Д.Т.,като оследният е
прехвърлил правото на собственост в полза на „Бориком АТМ“ ООД, което
притежава към този момент „Цех за дървопреработка“ в имот № 00* по КВС
на с. Б., а през 2019г. ответниците са придобили имота с идентификатор № ***
по КККР, без промяна в предназначението му. Правят изрично възражение ,че
имот № *** по КККР или част от него, никога не е представлявала
асфалтов път, не е представлявал и „полски път“, по отношение на който
Община Б. да притежава право на собственост по силата на закона и по плана
за земеразделяне.
Изрично е оспорено като невярно съдържанието в удостоверение изх.
№ 11-2126-1/26.07.2019г. на Началник на ОСЗ - Б., че „ПИ № *** по КККР в м.
„Д. С.“, преди възстановяване с решение № 1295-Н/30.07.2004г., по преписка
№ 1295/28.11.1997г. към 22.01.2004г. е път с трайна настилка собственост на
Община Б.. Твърдят, че са собственици на основание на реституция ,покупка
и на основание давностно владение, спрямо процесния имот, продължило
повече от пет, респ. повече от десет години от възстановяването през 2004г до
момента, като изтеклия период на упражнявана фактическата власт е годен да
ги направи собственици.
Няма спор по делото ,че с Решение № 1295-Н/ 26.06.2003г. на
ОС“Земеделие“ - Б., по заявление вх.№ 1295/28.11.1997г. на основание чл.14,
ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.18ж ППЗСПЗЗ е възстановено право на
собственост на Д.С.Т. върху имот пасище с храсти от 0,192 декара, осма
категория, местност „Д. С.“, имот № ** по картата на землището, при граници
и съседи** нива на наследници на Д.И.Ч.; № ** полски път на общинска
незаявена; № 0* кравеферма на „Бориком АМТ“ ООД и * - полски път на
общинска незаявена.
С Решение № 1295-Н/25.04.2003г. ОС“Земеделие“ - Б. по заявление
вх.№1295/28.11.1997г. в полза на Д.С.Т. е възстановено право на собственост
по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, във връзка с чл.18 ж ППЗСПЗЗ върху имот
пасище с храсти от 5,613 декара, осма категория, местност „Д. С.“, имот № **
по картата на землището, при граници и съседи: 226001 пасище с храсти,
временно предадени за стопанисване на общината; 0* кравеферма на
„Бориком АМТ“ ООД; * - полски път на общинска незаявена; ** др.
селскостопанска територия на „Бориком АМТ“ ООД; № *** - пасище с
храсти, временно предадени за стопанисване на общината и № *** иглолистна
12
гора, временно предадена за стопанисване на общината и е нанесен на скица
№ К - 10461/09.09.2003г.
С решение № 1295-Н/ 30.07.2004г. по преписка с №
1295/28.10.1997г. на ОС“Земеделие“ -Б., в полза на Д.С.Т. по реда на чл.14 ал.1
т. 1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.18ж ППЗСПЗЗ е възстановен имот пасище мера от
1,319 декара, десета категория, местност „Д. С.“, имот №*** по картата на
землището, при граници и съседи** нива на наследници на Д.И.Ч.; № * нива
на С.И.С.; № * пасище, мера на временно предаден за стопанисване от
общината; * - полски път на общинска незаявена; № 00* използвана ливада на
М. М. Т.; № 00* пасище с храсти на Д.С.Т.; № ** друга селскостопанска
територия на „Бориком АМТ“ ООД; № ** пасище с храсти на Д.С.Т.; № 0*
кравеферма на „Бориком АМТ“ ООД и № ** пасище с храсти на Д.С.Т..
Имот с №*** в землище Б., с площ от 1,319дка е нанесен на скица
№ К - 10488/31.07.2004г., който граничи с имот № 000*- полски път общинска
незаявена.
По делото е приложен нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот
*, per. № 597, Д № 460/24.06.2004г., с който Д.С.Т. продал на „Бориком АМТ“
ООД - Б., чрез управителя М. М. Т./свидетел по делото / пасище с храсти от
5,613 декара, осма категория, местност „Д. С.“, имот № ** по картата на
землище с. Б.; и пасище с храсти от 0,192 декара, осма категория, местност „Д.
С.“, имот № ** по картата на землище с. Б..Двата имота граничат с * - полски
път на общинска незаявена.
Видно от приложения по делото нотариален акт № *, том *, per. № *
Д № 682/14.09.2004г.,Д.С.Т. е продал на „Бориком“ АМТ ООД Б. М. М. Т., в
качеството му на управител на „Бориком АМТ“ ООД с. Б. имот: 1/ пасище
мера от 1,319 декара, десета категория, местност „Д. С.“, имот № * по
картата на землище с.Б., при граници и съседи** нива на наследници на
Д.И.Ч.; № * нива на С.И.С.; № * пасище, мера, временно предаден за
стопанисване от общината; * полски път на общинска незаявена; № 00*
използвана ливада на М. М. Т.; № 00* пасище с храсти на Д.С.Т.; № ** друга
селскостопанска територия на „Бориком АМТ“ ООД; № ** пасище с храсти на
Д.С.Т.; № 0* - кравеферма на „Бориком АМТ“ ООД и № ** пасище с храсти
на Д.С.Т..
Видно от приложения по делото нот акт *, per. № 1702, Д №
101/21.08.2019г., М. М. Т., в качеството му на управител на „Бориком АМТ“
ООД с. Б. е продал на ответника М. Ю. Ч. имоти, както следва:
1) 1.4.Поземлен имот с идентификатор 0546* по КККР на с. Б.,
одобрени със заповед № РД - 18-34/15.05.201 Ог. на ИД на АГКК - София в
местността „Д. С., с площ 192 кв.м., с начин на трайно предназначение на
територията земеделска и начин на трайно ползване „за земеделски, горски,
ведомствен път“, категория при неполивни условия - 8, номер по преходен
план **, при съседи на имота с идентификатори 05462*, 05462.3.8, * и ***;
2) 1.5. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Б., одобрени
със заповед № РД - 18-34/15.05.201 Ог. на ИД на АГКК - София в местността
„Д. С., с площ 1 319 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията
13
земеделска и начин на трайно ползване „за складова база“, категория при
неполивни условия , при съседи на имота с идентификатори 05462.226.7,
0546*, 05462*, 05462* 054*, 05462*, 05462.*, 05462.*, 05462.* и 05462.9.28 и
3) 1.6. Поземлен имот с идентификатор * по КККР на с. Б., одобрени
със заповед № РД - 18-34/15.05.201 Ог. на ИД на АГКК - София в местността
„Д. С., с площ 1001 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията
земеделска и начин на трайно ползване „пасище“, категория при неполивни
условия - 8, със стар идентификатор 05462.226.7, номер по предходен план **,
при съседи на имота с идентификатори 05462.226.6; 05462.*;***; 05462.9.28 и
05462.226.38.
По искане на Община Б. през м. юли 2019г. е възложено на
„Геопроект - НД 2010г.“ изготвяне на проект за промяна на кадастрална
карта, за отстраняване на явна фактическа грешка за имот с идентификатор
***, в качеството си на собственик на имот с идентификатор *** по КК на с.
Б., който съгласно приложени към проекта доказателства съставлява трайна
настилка асфалт,за отстраняване на явна фактическа грешка и част от имота
с проектна площ 0,578 дка с идентификатор 05462* и 05462.* с проектна
площ 0,088 дка и 05462.* с проектна площ 0,652 за изработване на проект за
промяна на кадастралната карата.
По делото е приложено изрично оспорено от ответниците
удостоверение с вх. № РД - 2126-1, което удостоверява, че поземлен имот №
05462.*, в местност Д. С., преди възстановяване на собствеността с решение
№ 1295-Н/30.07.2004г. по преписка № 1295/28.11,97г. към 22.01.2004г. е път с
трайна настилка, собственост на община Б..
С.ският окръжен съд констатира ,че в производство по чл.14,ал.3
ЗСПЗЗ по гр.д. №976/2000г Д.ският районен съд по жалба на Д.Т.ов от с.Б. е
прогласил решение №200/04.05.2000г на Поземлена комисия с.Б. ,с което се
отменя решение №1295/28.11.1997г ,с което е призната земеделска земя в
размер на 21.100 декара на Д.С. Т.о от с.Б. , за нищожно,като няма данни по
делото това решение да е обжалвано.
На стр.19 от първоинстанционното дело е приложен Протокол №1
от 10.03.94г. от "Ликвидационен съвет" при ТКЗС „Родопи“ с. Б. за
предоставяне за безвъзмездно ползване на дълготрайни материални активи
-, собственост на ТКЗС Родопи - Б. - път асфалтов "С.".
На 29.07.2004г. от Д. Т. е била подадена молба-заявление до
ОС“Земеделие „- Б., в качеството му на заявител за възстановяване право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ за заснемане на част от имот в м. „Д. С.“ с №
000*.
В първата инстанция е била допусната назначена , изслушана
приета и неоспорена СТЕ като в.л.М.Т. установява ,че по КВС на с. Б. имот
пл. № 000* (исторически) е с данни: начин на трайно ползване - за
селскостопански, горски, ведомствен път, трайно предназначение земеделска
територия, собственост - Общинска незаявена. С решение № 1*1/30.07.2004г.
за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. Б. в рамките на имот * е
14
възстановен имот №*** на Д.С.Т.: Пасише, мера от 1.319 дка., десета
категория, местност „Д. С.”. Част от имот * по КВС на с. Б. -представлява сега
асфалтов път с ширина около 8 м. (5 м асфалтова настилка и по 1.50 м от
двете страни банкети). Започва от главния път Б. - Доспат и достига до имот
№***, на комбинираната скица със сини линии е показал стара асфалтова
настилка, която спира в имот №***. Видно от приложение №1 (извадка от
ЕТК) асфалтовият път е достигал до имот № 0* (краварник). Към момента на
огледа достъпа до имот № 00* се осъществява през имот № 0* (част от
бетонирана площадка).Вещото лице е направило съпоставка между двата
графични материала като се установява, че имот *, преди постановеното
Решение № 1*1/30.07.2004г. е идентичен с поземлени имоти с
идентификатори: 05462.*, 05462.*, 05462.*, по отношение на графичните
данни.
С решение № 1*4/30.07.2004г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището на с. Б. в рамките на имот * е възстановен имот №*** на Д. С.
Т.ов: Пасище, мера от 1.319 дка, десета категория, местност „Д. С.”, т.е. е
идентичен с част от имот * по КВС.Вещото лице установява ,че между имот
с пл. №*** по КВС на с. Б. и имот с идентификатор 05462. * по КККР на с. Б. е
налице пълна идентичност. Имот *** по КККР на с. Б. от 2010г. е отразен в
КККР, чрез преобразуване на КВС в КККР.
От направения графичен анализ и оглед на място вещото лице
установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Б. в по-
голямата си част представлява бетонирана площадка,посочена от него на
комбинираната скица, като част от нея се използва за транспортен достъп до
поземлен имот с идентификатор 05462* по КККР на с. Б.,без да е оформено
пътно платно. Повдигнатият в жълт цвят на комбинираната скица проектен
имот № 05462.* попада в бетонната площадка и изграденото съоръжение -
силуз.
От направената съпоставка на КВС и КККР вещото лице
установява, че: имот № 0* по КВС е идентичен с поземлен имот
05462*/кравеферма/ по КККР; Имот № ** по КВС е идентичен с поземлени
имоти: 05462.*, * по КККР; Имот № ** по КВС е идентичен с поземлен имот
05462.9.28 по КККР ; Имот № 00* по КВС е идентичен с поземлен имот
05462.* по КККР ; Имот № 0** по КВС е идентичен с поземлен имот 0546* по
КККР; Имот № * е по КВС идентичен с поземлен имот * по КККР ; Имот №
0* по КВС е идентичен с поземлен имот 054* по КККР. В по голямата си част
представлява бетонирана площадка, като част от нея се използва за
транспортен достъп до поземлен имот с идентификатор 05462* по КККР на с.
Б.. В имота е изграден съоръжение - силуз към сграда с идентификатор
05462.9.28.1 (гатер). През имота минават водосточни тръби Ф800 и Ф1000
отразени на комбинираната скица.
Вещото лице А.С. ,назначено в първата инстанция е категорично ,че
от направената проверка в Община Б. не е установила данни за проектна или
екзекутивна документация за описаните от нея СМР, както и геодезическо
заснемане на терена преди извършените СМР, поради което не може да се
15
каже дали е имало денивелация в процесния имот преди изграждането на
бетонната площадка.
Вещото лице С. установява фактическото състояние на имот №
05462.* по КВС на с.Б., м."Д. С.”, с наличие на стара асфалтова настилка с
бордюри по края, представляваща част от съществуващия на място път за
достъп до ПИ ***. Част от нея е заснета в син цвят на комбинираната скица от
заключението на инж. М.Т..Вещото лице установява ,че по-голямата част от
ПИ *** е подравнен и с изпълнена бетонова настилка, която е в много добро
състояние. В източната част на имота е изградено отводняване с бетонови
тръби ф 1000 мм, като водата е отведена извън ПИ *** в ПИ 054*. В
югозападната част на имота е изпълнено отводняване, с отводнителна шахта в
ПИ * и бетонови тръби ф 800 мм, като водата е отведена извън ПИ *** в ПИ *.
В източната част на ПИ ***. частично попадащ в жълтата част на
приложената от ищеца скица - проект е монтиран стоманен силуз от около 15
m3.Изпълнени видове СМР в ПИ *** по КККР на село Б.. община Б.. област
С., извършени след възстановяване на имот № *** през 2004 г.. за постигане
на качествена бетонова настилка: 1. Подравняване на терена; Направена е
трошено-каменна настилка; 3. Направен е кофраж; 4. Доставка и монтаж на
армировка - армировъчна мрежа горна и Д.; 5.Доставка и полагане на бетон; 6.
Направен е изкоп за полагане на отводнителни тръби; 7. Доставка и полагане
на отводнителни тръби ф 800 мм. и ф 1000 мм; 8. Направен е обратно
засипване на отводнителни тръби; 9.Направа на фундаменти за монтаж на
силуз - изкоп, кофраж, армиране и полагане на бетон; 10. Доставка и монтаж
на стоманен силуз, монтиран върху бетонови фундаменти; 11. Насипване на
терен, ако в ПИ *** е имал денивелация.Вещото лице не може да установи
момента на изграждане на бетонна площадка в имот с идентификатор ***,
както и др. СМР, поради това. че не разполага с никакви документи по
въпроса.Вещото лице към момента не може да установи дали е имало
денивелация в описания имот, в т.ч. в частта, съвпадаща с оцветеното в жълто
на приложената от ищеца скица – проект,но счита ,че вероятно в поземлен
имот с идентификатор *** да е имало денивелация. Не са открити документи
във връзка с извършените СМР.
С.ският окръжен съд след като обсъди многобройните доказателства
поотделно и в съвкупност намира ,че така предявените отрицателни
установителни искове са процесуално допустими ,защото доказването на
спорното право на собственост е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация В този смисъл на този въпрос отговаря тълкувателно решение
№8/27.11.2023г по т.д. №8/2012г на ОСГТК на ВКС.
За нищожни се приемат административните актове, които са
издадени от некомпетентен административен орган, в нарушение на
предписаната от закона форма или при липса на законово основание за
издаването им. По отношение на други пороци, за всеки конкретен случай
следва да се преценява дали допуснатите нарушения при издаването му правят
административния акт непримирим с действащото законодателство и
съществуването му в правния мир е недопустимо. Нищожността на
административните актове може да се констатира от гражданският съд по реда
16
на чл. 17, ал. 2 ГПК
Законосъобразно и обосновано районен съд –Д. в мотивите на своето
решение е приел ,че в случая е недопустимо да се извършва косвен съдебен
контрол по отношение на материалната законосъобразност на
реституционното решение на основание тълкувателно решение
№5/14.01.2013г по т.д. №5/2011г на ОСГК на ВКС.
По правило в гражданския процес косвеният съдебен контрол на
административни реституционни актове обхваща, както тяхната валидност (но
ако не са били предмет на пряк съдебен контрол), така и тяхната
материална законосъобразност (наличието на предпоставките на съответния
реституционен състав за възстановяване правото на собственост), ако
правните последици на акта се противопоставят на лице, което не е участвало
в административното производство – чл. 17, ал. 2 ГПК. ,като за всеки спор с
установителен характер (независимо дали се предявява чрез иск или
възражение, респ. реплика) и за допустимостта на възражението за
нищожност на реституционен административен акт важи изискването за
наличие на правен интерес – чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да бъде изяснен въпроса относно собствеността на процесния
имот съдът е длъжен да изследва статута на земята ,да отговори процесния
имот подлежал ли е но възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
Собствеността на земеделски земи, попадащи в приложното поле на
чл. 10 ЗСПЗЗ, може да се легитимира само с влязло в сила решение за
възстановяване правото на собственост в стари реални граници или с план за
земеразделяне, имащо конститутивно действие относно субекта и обекта на
възстановеното вещно право. Ако въпреки, че е налице някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, правоимащите лице не са инициирали административно
производство по възстановяване на собствеността в посочения от закона ред и
срок, съответния земеделски имот се придобива от общината по неговото
местонахождение при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ след приключване на
реституционната процедура за всички поискали възстановяване на
собствеността субекти.Не такъв обаче е настоящия случай.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК предвижда възможност
гражданският съд да се произнесе инцидентно по законосъобразността на
административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му; съответно косвеният съдебен контрол е недопустим, ако
върху акта е бил упражнен пряк съдебен контрол. Това следва от разпоредбите
на чл. 302 ГПК и чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Тези норми са дали основание в
мотивите на ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС да
се приеме, че след влизане в сила на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК ТР №
6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в
частта по т. 4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни
и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването, постановени в
производство по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Това
разрешение се отнася за държавата/съответно нейните правоприемници
17
каквато в случая е Община Б. ,. То намира приложение и по отношение на
субектите, които черпят права от държавата, тъй като те не могат да имат
повече права от праводателя си /решение № 67/10.04.2014 г. по гр. д. №
5615/2013 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 96/27.06.2016 г. по гр. д. №
4487/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 114/06.11.2017 г. по гр. д. №
3933/2016 г. на ВКС, I-во г. о. /.
В съдебната практика е изяснено и съдържанието на понятието
"правоприемници на държавата". Така, с определение № 670/12.12.2014 г.
по гр. д. № 5079/2014 г. на ВКС, I-во г. о., при позоваване на решение №
67/10.04.2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І-во г. о., е прието, че когато
правоприемникът е придобил правата си при висяща административна
процедура по реституция или след постановяване на реституционното
решение, той, като правоприемник на държавата- /общината/, е обвързан от
съдебното решение и косвеният съдебен контрол е недопустим. Същото е
прието и в решение № 96/27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ-ро г.
о. В съдебната практика /напр. решение № 43/10.05.2018 г. по гр. д. №
4979/2017 г. на ВКС, I-во г. о. / се приема, че макар кметът на общината /който,
като субект на административното правоотношение, участва в производството
по обжалване на отказа/ да не е натоварен с представителни функции по
отношение на държавата, той следва да се разглежда като еманация на
държавата по смисъла на това понятие, изяснено в практиката на Европейския
съд по правата на човека /ЕСПЧ/, обективирана в редица решения. Така
например в пар. 42 на решение от 26.06.2012 г. по делото "Д. и други срещу
България" по жалба № 4*1/2006 г., станало окончателно на 26.09.2012 г., се
приема, че функциите на кмета по отношение на собствеността и въпроса за
реституцията са еманации на местните публични власти и в този смисъл на
държавата. Това решение на ЕСПЧ неотклонно се прилага в практиката на
ВКС /напр. в решение № 188/13.12.2013 г. по гр. д. № 6/2013 г. на ВКС, II-ро г.
о. /. Следователно, в случай на постановено съдебно решение за
възстановяване на собствеността държавата/в случая правоприемникът и
Общината / следва да се счита обвързана от решение№1295-Н/30.07.2004г на
ОСЗГ с.Б. и не може да оспорва възстановяването по реда на косвения
съдебен контрол за материална незаконосъобразност.
По делото видно от изслушаните вещи лице по назначените
технически експертизи ,че няма доказателства този стар път да представлява
необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, следователно
върху него реално няма реализирано обществено мероприятие, поради което
не е била налице пречка за реституцията на тази част от имота. На стр.390 от
делото на районен съд –Д. ,в.л.Т. е представил към заключението си извадка
от КККР на с.Б. като е повдигнал в цмят селскостопански пътища
,достигащи до поземлен имот с идентификатор
05462*/кравеферма/.Следователно, за да се приеме, че процесният имот е
придобит от Община Б. по по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е необходимо да се
докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в
установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции.
Доказателства в тази насока не са ангажирани от въззивника на посоченото
18
придобивно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС и чл. 25 ЗСПЗЗ. Първата от двете
норми предвижда, че общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон, а съгласно втората
разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното
поле на втората норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона
срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на § 4
ЗСПЗЗ.Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от
Община Б. по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже, че
имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в
него срокове не са били заявени реституционни претенции. Доказателства в
тази насока не са ангажирани от въззивника. Позоваването на общи законови
разпоредби, по силата на които държавни имоти стават общински по силата на
закона , не може да обуслови извод за установеност на правото на собственост
на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите.
Съдът намира ,че процесния полски път не е станал публична
общинска собственост по силата на закона, вкл. и на основание § 7, ал. 1, т. 4
ПЗРЗМСМА, вр. чл. 3, ал. 2, т. 2 (първоначална редакция) ЗОС, вр. чл. 92 ЗС,
на които се позовава Община Б. .Относно приложението на § 7, ал. 2 ПЗР
ЗМСМА за възможността в собственост на общината да премине недвижим
имот, който се води по баланса на предприятие с държавно имущество в това
спорно производство ,което има състезателен характер , се установява
наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и
по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо
страните по делото.
От приложените документи по реституционната преписка на заявителя
Д.Т.ов се установява ,че с решение №192/20.07.2001г по гр.д. №976/2000г
по описа на районен съд –Д. е прогласена нищожност на решение
№200/04.05.10.999г на ПК –Б. ,с което е отменено решение
№1295/28.11.1997г с което на заявителя Д.Т. му е била призната земеделска
земя в размер на 21 декара . Налице е окончателно решение, с което вече е
възстановено правото на собственост върху процесния имот , и то не може да
бъде лишено от правна сила.
Процесната оцветена в жълто част от имота съгласно картата на
възстановената собственост, действала към момента на издаване на решение
№1295-Н/30.07.2004г. на ПК Б., с което се възстановява имот .№ 9*** в м.Д.
С. с.Б. , не е представлявала и не представлява и към момента „стара
асфалтова настилка “, каквито са твърденията на Община Б. в исковата молба
.Видно от допълнителното заключение на в.л. Т. и изготвената от него
комбинирана скица №2 със сини щрихи е отбелязана частта от старата
асфалтова настилка ,попадаща в имота собственост на ответниците и това са
84 кв.м. Вещото лице установява ,че по протежението на оцветената в жълто
на скицата към исковата молба ивица от имота -собственост на ответниците
има положена бетонова настилка,има изградено съоражение -силуз. Това се
потвърждава и от в.л. С.. Поради това Община Б. която твърди ,че е
19
собственик на имота с проектен № 05462* предвид статута му на път-
публична държавна собственост ,не се доказва от писмените и гласни
доказателства по делото.
Изрично в писмения си отговор на исковата молба ответниците са
направили възражение ,че са придобили имота по силата на
реституция,покупко-продажба и давност
Първият елемент от състава на придобивната давност е
упражняване на владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68
ЗС. Съгласно текста на цитираната разпоредба, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя. Външен, обективен признак на владението е
упражняването на фактическа власт.Като съобрази събраните по делото
многобройни писмени и гласни доказателства, съдът намира, за установено,
че ответниците М. Ч. и съпругата му Н. Ч. са упражнявали фактическа
власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години,считано от 30.07.2024г ,когато е бил възстановен имота в стари реални
граници.Субективният признак на владението е намерението на владелеца –
той държи вещта като своя, т. е. той се смята или иска да стане собственик-
това се потвърждава и от гласните доказателства .От показанията на
разпитания в първата инстанция св. М. Т. - продавач на имота на
ответниците,се установява площта на металния навес до имота, който е
продал,че е 2 - 3 метра,като имота е закупен 1995г. с навеса. Пътят се
отклонява от главния път Д. - Доспат и има обслужващ кравекомплекса –път.
От асфалтовия път има отклонение, който влиза в кравекомплекса. Пътят
съществува в момента. Установява ,че кравекомплексът е продаден на Али Т..
През 2003г. имотът нямал свободен достъп и път, в момента има път, който
обслужва кравекомплекса. В момента се преминава през имота, тъй като
порталите са премахнати, поради наложената обезпечителна заповед.
Установява ,че преди да продаде имота М. Т. го е облагородил с насип от
около 30 метра, разширил го е и го е налял с бетон и не е ползвал стар
съществуващ път.
Св. Идриз познава местността „С.“, тъй като работил в дружеството
„Бориком“, което било собственик на имота. В началото имал
дървообработващ цех, но тъй като нямало къде да се оставя готовата
продукция започнали да насипват ската. Имало метално хале за сеновал.
Всичко надолу било скат, не е имало път пред сградата. Разшили с насипи, с
камъни, с пръст. Съдружниците били двама братовчеди и с времето те
разширявали пътя напред. Бетоновата площадка се ползва за готовата
продукция.
С.ският окръжен съд констатира ,че в настоящият случай, към
окончателното решение с №1295/30.07.2004г., на ПК -С. е издадена скица, с
която имота е индивидуализиран и удостоверява правото на собственост и
има силата на констативен нотариален акт за собственост върху възстановения
имот, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ищецът Община Б. се позовава на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно
20
който земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази
норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване (земи по чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в
предвидените срокове/какъвто не е настоящия случай/, както и земи, които
не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19
ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, следователно общината следва
да установи, че процесния имот има земеделски характер, че не е реституиран,
изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен. . /.В този смисъл е Решение № 21 от
4.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1*/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светлана Калинова /Тези предпоставки , въпреки носената доказателствена
тежест, не са доказани от Община Б. , поради което общината не може да
придобие имота на основание чл. 25 ЗСПЗЗ в какъвто смисъл са и мотивите
на районен съд Д. .
Община Б. се позовава в случая на собственически права спрямо
означената в жълт цвят ивица -част от имот с ид.№ 9***- по КВС на с.Б. с
площ от 578кв.м. означена на приложената към исковата молба на стр.67 от
делото на районен съд Д. - скица-проект. Същата тази ивица, твърди че не
представлява път съгласно картата на възстановената собственост, действала
към момента на издаване на Решение № 1295-Н /30.07.2004г. на ПК Б., с което
се възстановява имот с идентификатор .№ 9*** в м.Д. С. с.Б., дало основание
за прехвърлянето на собствеността първоначално в полза на дружеството
„Бориком-АТМ“ на 24.06.2004г., а по-късно в полза на ответниците с
нотариален акт от 21.08.2019г.
От Община Б. се поддържа, че процесния имот - с проектен № 05462*
представлява път-публична общинска собственост и че същият е бил заснет
по КВС на с.Б., като имот с идентификатор № * , но това твърдение съдът
намира ,че се опровергава от заключението на в.л. Т. ,който установява ,че
претендираната част от земната повърхност,представлява бетонна
площадка, с изградени съоражения Към 2004г. , когато процесния имот е
бил възстановен в полза на Д.С.Т., с решение № 1295/30.07.2004г., на ПК С.,
имот с А* е представлявал -пасище , мера с площ от 1.319кв.м.
Приобретателят на имота -купувачът „Бориком -А Т М “ООД,чрез управителя
му М. Т./свидетел по делото / придобива чрез покупка същият този имот, за
което се съставя нотариален акт *,рег.№1У-*дело № 682/14.09.2004г. вписан в
СВ под № *акт *,том.IV,дело № 682/2004г.Със договор за покупко-продажба
на недвижим имот М. Ю. Ч. придобива собствеността върху поземления имот
с № * по КККР в м.Д. С., който към този момент е с трайно ползване :за
складова база;
С.ският окръжен съд намира ,че не може само поради причина, че е
извършено изменение на КВС, да се отричат правата на ответниците ,
придобити с окончателно решение за възстановяване на процесния имот.
Поради това намира че и втория отрицателен установителен иск ,предявен
21
при условията на евентуалност се явява недоказан.Освен това липсват
доказателства за заплащане на обезщетение за процесния имот от Община Б.
по смисъла на чл.21 от Закона за общинската собственост за да бъде
отредена процесната част от имота като публична общинска собственост.
Поради това правилно районен съд –Д. е приел ,че процедурата по
земеделската реституция е била завършена и е било установено едно
несмущавано владение, продължило повече от 15години -считано от
2004г,когато имота е бил възстановен в стари реални граници на Д.Т..В този
смисъл са показанията на св.М. Т. и установеното от в.л.С. в заключението
си,която е описала извършваните в имот с №9.30 ремонти и подобрения като
оцветената в жълто ивица сега не представлява път.
Правилен и законосъобразен е извода на районния съд ,че
отреждането на имота за полски път не представлява основание за
придобиване право на собственост
Поради гореизложеното ще следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение на районен съд –Д.
,като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на районен съд –Д. .
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена Община Б. да
заплати в полза на ответниците М. Ю. Ч. и Н. М. Ч. направените и
поискани своевременно разноски за адв. възнаграждение за адв.Р. за
въззивната инстанция в размер на 1 500 лева.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8009 / 10.11.2022г по гр.д. 228/
2020г по описа на районен съд -Д. ,като законосъобразно и обосновано
постановен
ОСЪЖДА Община Б. да заплати в полза на М. Ю. Ч. ,ЕГН
********** и Н. М. Ч. ,ЕГН-********** и двамата от с.Б. ,ул“Х.Б. „ *
разноски за въззивната инстанция в размер на 1 500/хиляда и петстотин / лева
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните чрез процесуалните представители ,при
условията на чл.280,ал.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22
23