№ 293
гр. Шумен, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20243630101910 по описа за 2024 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК : *********, с адрес за
призоваване – гр. София, ул. “Неофит Рилски” № 57, срещу Х. Л. М., ЕГН :
**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща
цена от 2167,69 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2167,69
лева, представляваща 2006,37 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № CARD-19443488 от 22.07.2022г.; 161,32 лева лихва,
за периода 05.05.2023г. – 19.12.2023г.; законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението/30.01.2024г./ до окончателното плащане.
За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал
издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 257/2024г., била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът
претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания
и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата,
евентуално осъждането му да заплати същите суми, в едно със законната
лихва от постъпване на исковата молба.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди неуведомяване на ответника за прехвърляне на
вземанията по договора и за предсрочната изискуемост, както и
недействителност на уговорките за лихви.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за кредит /потребителски/ CARD-19443488 от 22.07.2022г.,
ищецът предоставил на ответника сумата от 2000 лева, при общ размер на
годишната лихва от 30,09%, за целия период на договора. С невръчена на
ответника покана от 11.05.2023г., банката направила опит да обяви вземанията
си за изцяло и предсрочно изискуеми, поради преустановено погасяване на
уговорените месечни вноски, в приложения към договора погасителен план.
Допуснатите просрочия към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, по ЧГД
№ 257/2024г. по описа на ШРС, били според заключението на ССЕ, в размер
на 2006,37 лева главница и 460,35 лева мораторна лихва. Последната падежна
дата на уговорени вноски според погасителния план е 01.05.2023г.. След
недовършения опит за обявяване на предсрочната изискуемост или в хода на
производството не са постъпвали суми за погасяване на кредита.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените са налице, в настоящия случай, независимо от
оспорванията, по валидността на правоотношението, заявени от ответника.
Няма предявен иск за установяване съществуване на договорна лихва и
оспорванията на ответника, за нищожност на уговорки за такава, поради
накърняване добрите нрави, дори и да са основателни, а те според този състав
2
не са, нямат отношение ким изхода на спора по предявените искове за
главница и лихва за забава/чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Аналогично е положението и с
останалите ответни възражения/за неуведомяване за извършена цесия и
обявяване предсрочна изискуемост/. Вземанията на първоначалния кредитор
не са прехвърляни на ищеца с договор по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, а с такъв по чл. 15
от ТЗ, при който задължение за съобщаване няма. Както се посочи,
предсрочна изискуемост на вземанията не е обявявана и не защото
съобщението, не е връчено на длъжника, още по малко особения представител,
не може да го получи, а защото е изпратено след последния падеж по
договора. Тъй като съобразно ТР № 8 от 2019г. на ОСГТК на ВКС,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, какъвто е настоящия
случай, то предявените искове, следва да се уважат в заявените размери, след
като към датата на устните състезания са изискуеми всички вноски по
погасителния план, а предявения размер на лихвата за забава е в размер по-
малък от сумата, до която иска може да се уважи.
Поради посоченото, не се налага произнасяне по евентуално
предявените осъдителни искове, които са и недопустими с оглед разрешението
в посоченото ТР.
При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1989,90 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД №
257/2024г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х. Л. М., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “Юробанк България” АД, ЕИК :
*********, с адрес за призоваване – гр. София, ул. “Неофит Рилски” № 57,
срещу него съществува вземане за сумата от 2167,69 лева, представляваща
2006,37 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски
3
кредит № CARD-19443488 от 22.07.2022г.; 161,32 лева лихва, за периода
05.05.2023г. – 19.12.2023г. и законна лихва върху главницата от 2006,37 лева,
считано от подаване на заявлението/30.01.2024г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. Л. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“Юробанк България” АД, ЕИК : *********, с адрес за призоваване – гр.
София, ул. “Неофит Рилски” № 57, сумата от 1989,90 лева разноски в
настоящото производство и по ЧГД № 257/2024г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4