№ 894
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000601037 по описа за 2022 година
Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Д. Ц. А., изтърпяващ наказание в
ЗООТ ***, срещу Определение от 12.09.2022 г. по ЧНД № 449/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, в размер на 1 година, 2 месеца и 21 дни от общо петгодишното му
наказание лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл.321, ал.2 от НК и по
чл.281 от НК с Решение № 2020/213 от 21.01.2020 г. на АС-Гент – Кралство Белгия, влязло
в сила на 22.09.2020 г., признато и прието за изпълнение в Република България с Решение от
31.08.2001 г. на ОС-Враца по ЧНД № 417/2001 г.
В жалбата си осъденото лице посочва, че не са достатъчни мотивите на ОС –
Враца, с което се отказва да бъде освободен условно предсрочно. На 03.10.2022 г. в АС-
София е депозирано и допълнително изложение към жалбата члез адв. В. Б. – упълномощен
защитник на Д. А.. В това допълнение се излагат съображения, че определението на ОС-
Враца е неправилно и незаконосъобразно, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание, а видно от приложения по делото доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди е, че при него първоначалната оценка на риск от
рецидив е с ниски стойности – под 39 точки; рискът от вреди за служителите и останалите
лишени от свобода също е нисък; оъденият не е демонстрирал непристойно поведение към
служителите и другите осъдени лица и има нагласи за безпроблемен престой; няма
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания; трудово е ангажиран;
криминалните нагласи не са трайно и устойчиво формирани у него. В допълненението към
жалбата е акцентирано, че гореизложеното не е било взето предвид от ОС-Враца при
постановяване на определението, а за твърдяното в последното, че прогнозите за успешна
ресоциализация са относително неблагоприятни, се посочва, че не почива на конкретни
факти и липсват категорични доказателства за това. Според жалбоподателя са налице и
двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Иска се отмяна на
определението на ОС – Враца, постановено по ЧНД № 449/2022 г. и условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяваната част от приетото за изпълнение по ЧНД
№ 417/2021 г. на ОС-Враца наказание за срок от 5 години с остатък 1 година, 2 месеца и 21
1
дни.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по приложение на
материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.
Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на
предпоставките, визирани в чл.70 от НК.
Правилна е констатацията на ОС-Враца, че към момента на произнасянето му,
осъденият А. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание,
както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него. По
този въпрос не се спори по делото. Съгласно изискването на закона, първоинстанционният
съд се е съобразил и с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди,
изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно че действително първоначалната
оценка на риска от рецидив е с ниски стойности – 39 точки. Противно на изложеното от
жалбоподателя, ОС-Враца е отчел обстоятелството, че рискът от вреди за служителите и за
останалите лишени от свобода е нисък и на този етап осъденият не е демонстрирал
непристойно поведение към служителите и другите осъдени лица, както и че има нагласи за
безпроблемен престой в мястото за лишаване от свобода. Също така е коментирано
обстоятелството, че Д. А. няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания, наред с това обаче не е награждаван поради липса на системни положителни
прояви. В първоинстанционното определение е посочено и че към момента осъденият е
трудово ангажиран. Наред с това обаче първостепенният съд е отчел обстоятелствата, че Д.
А., макар и формално да признава вината си, омаловажава факторите, довели до извършване
на правонарушението. Държи се сметка и за това, че прогнозите за успешна ресоциализация
са относително неблагоприятни. Отчита се, че лишеният от свобода не е последователен при
определяне на проблемите си, не предвижда всички последствия от действията си и в
определени ситуации реагира импулсивно. Въпреки че криминалните нагласи не са трайно и
устойчиво формирани, не винаги е склонен да ограничава собственото си поведение в
съответствие с правилата и нормите в обществото. В първоинстанционното определение се
набляга и на факта, че договорените дейности в плана на присъдата не са реализирани в
пълен обем. Лишеният от свобода не е изразил желание да участва в корекционни програми,
културно-масови и спортни дейности. Все още не са формирани умения за разпознаване на
проблемите и набелязване на конкретни стъпки за тяхното решаване. Липсват умения за
разпознаване и анализ на причините, довели до престъпното поведение. В доклада и в
определението на съда е застъпено становището, че индивидуално-корекционната работа с
лишения от свобода А. трябва да продължи в посока на формиране на устойчиви и трайни
нагласи за спазване и съобразяване със законовите норми, както и да се работи по
осъзнаване на връзката между предприетите действия и вероятните последици, като се
формират умения за предвиждане на негативните резултати и избягване на краткосрочни
решения, пренебрегвайки дългосрочните проблеми.
Поради всичко изложено, правилно според въззивната инстанция ОС-Враца е
достигнал до извода, че на този етап, лишеният от свобода А. все още не е дал категорични
доказателства за своето поправяне, като липсата на дисциплинарни нарушения и
ангажирането му с нискоквалифицирана дейност в местата за лишаване от свобода не могат
да бъдат единствената предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
Поради това е верен изводът, че по отношение на лишения от свобода Д. А. е
налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно това, че той е изтърпял
2
фактически повече от половината от наложеното му наказание, както и че не е налице
втората предпоставка, тъй като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК. За да
се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне, следва да е било
демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително изискуемото. Софийският
апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата, налични в
затворническото досие на осъдения не може да се характеризира като очевидно
надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение. Резонно
първостепенният съд е отчел и дългия остатък от присъдата – 1 година, 2 месеца и 21 дни,
поради което е отказал да освободи лишения от свобода условно предсрочно за
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Така наличните данни формират краен извод, че лишеният от свобода, въпреки
изразеното добро намерение, все още не е демонстрирал поведение, което свидетелства за
напредък на поправителен процес, като не може да се приеме, че същият е постигнал
изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителната предпоставка по чл.
70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което въззивният съд намира за правилно атакуваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” и същото
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от определение от 12.09.2022 г.
по ЧНД № 449/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без
уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, в размер
на 1 година, 2 месеца и 21 дни от общо петгодишното му наказание лишаване от
свобода, наложено му за престъпление по чл.321, ал.2 от НК и по чл.281 от НК с
Решение № 2020/213 от 21.01.2020 г. на АС-Гент – Кралство Белгия, влязло в сила на
22.09.2020 г., признато и прието за изпълнение в Република България с Решение от
31.08.2001 г. на ОС-Враца по ЧНД № 417/2001 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3