№ 12417
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110149078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Е. Р. Р. срещу „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на дружеството
следните суми: 2204,08 лева – главница; 2077,51 лева – законна лихва от
13.10.2015 г. до 09.08.2024 г.; 291,85 лева – договорна лихва от 10.03.2009 г. до
09.10.2009 г.; 1576,02 – законна лихва за забава от 11.03.2009 г. до 30.09.2015
г., и 1288,88 лева – разноски – задължения по изпълнителен лист от 10.02.2016
г. по частно гражданско дело № 61745/2015 г. на Софийския районен съд, 77.
състав.
В исковата молба се твърди, че вземането било по договор с „БНП
париба пърсънъл файненс“ ЕАД от 2008 г., като никой не бил уведомил
ищцата за прехвърляне на вземането по този договор на ответника. После бил
издаден изпълнителният лист от 10.02.2016 г. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, като ответникът образувал изпълнително дело №
20168410405200 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Н. М.. Твърди се, че
вземането било платено много отдавна, евентуално – погасено по давност за
осемте години от 2016 г. до 2024 г., когато служител на ответника уведомил
ищцата за вземането по телефон и тя го оспорила. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като частично
недопустим, защото се основавал на факти, настъпили преди влизане на
заповедта за изпълнение в сила, и като неоснователен – поради това, че
давността била прекъсната с действия по изпълнителното дело на 26.05.2016
г.; 02.06.2016 г.; 18.04.2017 г; 09.05.2017 г.; 31.07.2017 г.; 06.06.2019 г.;
1
09.08.2019 г., а след 2017 г. ежемесечно по изпълнителното дело постъпват
суми от запор. Поради това иска отхвърляне на иска или прекратяване на
производството. Претендира разноски.
В съдебното заседание страните поддържат доводите си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните
обстоятелството, че ответникът е титуляр на изпълнителен лист 10.02.2016 г.
по частно гражданско дело № 61745/2015 г. на Софийския районен съд, 77.
състав; че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело №
20168410405200 на ЧСИ Н. М..
По делото са приложени заверени преписи от книжа по изп. дело №
20168410405200/2016 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
В представеното в препис (на лист 48 от делото) по изп. дело №
20168410405200 г. е приложена молба от ответника по настоящето дело от
26.05.2016 г., с която се иска образуване на изпълнително дело срещу ищцата,
както и пристъпване към изпълнение спрямо имуществото ; извършване на
справка относно наличието на трудови правоотношения, банкови сметки и
вземания от трети лица, и в случай, че такива бъдат открити, да се наложат
съответните запори; извършване на пълно имуществено проучване, като в
случай че бъде открито недвижимо имущество собственост на ищцата, на
същото да се наложи възбрана; налагане на запор на банкови сметки на
ищцата в „Обединена българска банка“ АД.
С разпореждане от 26.05.2016 г. на ЧСИ Н. М., с рег. №8***, препис от
който е предоставен на лист 57 от делото, е образувано изпълнително дело №
20168410405200 срещу ищцата, като е разпоредил извършването на справки за
имущество.
Съгласно представен препис на запорно съобщение на лист 63 от делото
с изх. № 102972/02.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
Съгласно представени на листове 71, 73, 74 и 75 от изп. дело №
20168410405200 г. запорни съобщения, на 18.04.2017 г., съответно на лист 109
от делото на 06.06.2019 г., са наложени запори върху сметките на ищцата в
различни кредитни институции. С получения отговор при ЧСИ те признават
вземанията (в преписи от изпълнителното дело – на лист 87, 88 и 89 от
делото), върху които е наложен запор, като посочват, че няма достатъчно
авоари за изпълнение на запорното съобщение. Съгласно представен като част
от изпълнителното дело в препис отговор от „Централна кооперативна банка“
АД (на лист 113 от делото), е признато вземането, като е уведомен ЧСИ, че по
банковата сметка ищцата получава преводи с произход трудово
възнаграждение с месечен размер над минималната работна заплата и
блокират сметката до пълния размер на дължимата сума.
Съгласно представен препис на запорно съобщение на лист 82 от делото
2
с изх. № 159156/31.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, като на лист 49 – 51 от поставени отбелязвания на
гърба на изпълнителния лист и алонжи, които са представени в заверено копие
от изпълнителното дело, по запора са постъпвали ежемесечно суми до
30.01.2025 г. в малък размер – под 10 лева.
Съгласно приложена на лист 112 от делото в заверен препис от
изпълнителното дело молба от ответника от 09.08.2019 г., с която е поискано
налагане на запор на трудови възнаграждения на ищцата, на нейни банкови
сметки, и ако се открият – на движими вещи.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищеца има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако
от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете
страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Предвид обстоятелството, че срещу ищцата е образувано изпълнително
дело настоящата съдебна инстанция счита, че за нея е налице правен интерес
от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, доколкото
при потенциално уважаване на иска, ищцата няма да претърпи принудително
изпълнение по посоченото изпълнително дело.
Тъй като никоя от страните по делото нито твърди неравноправност на
клаузи на договора, от който произтича оспореното вземане, нито представя
неговия текст, доколкото не разполага с фактически обстоятелства по делото,
които да преценява, съдът в изпълнение на указанията по Тълкувателно
решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС няма как да следи за неравноправни
клаузи в договора, на който се основава вземането на ответника, съгласно чл.
7, ал. 3 ГПК.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд, която вече е
уеднаквена и съдилищата следва да я прилагат, за да се постигне еднакво
приложение на правото – вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гражданско дело
№ 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по гражданско дело №
3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по гражданско дело №
3034/2020 г., IV ГО, за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение,
която е влязла в сила, давностният срок е винаги 5-годишен съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, защото са признати със съдебен акт, по който длъжникът е можел да
повдигне спор.
Спорът между страните е концентриран върху това дали по образуваното
изпълнително дело са били извършени действия, които прекъсват давността.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
изпълнителното производство правилото на чл. 116, буква „в“ ЗЗД се тълкува
в смисъл, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
3
принудително изпълнение. Погасителната давност се прекъсва с
предприемането на изпълнителните действия, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както
и изпълнителните действия от този способ, до постъпването на парични суми
от третите задължени лица по запора, или до влизане в сила на постановление
за възлагане на имот на публична продан.
С образуване на изпълнително дело на 26.05.2016 г. и поисканите с
молбата за това изпълнителни действия – налагане на запори, ответникът е
прекъснал давностния срок.
С депозирането на молба от 26.05.2016 г. за налагане на запор върху
банкова сметка на ищцата, ответникът е предприел действие по прилагане на
конкретен изпълнителен способ, с което действие на основание чл. 116, б. „в“
ЗЗД погасителната давност по отношение на задължението на ищцата е
прекъсната, поради това, че съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, и
от тази дата е започнала да тече нова давност. Със запорно съобщение от
02.06.2016 г. на ЧСИ Н. М. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата, с което е извършено изпълнително действие, с което действие
погасителната давност по отношение на задължението на ищцата отново е
прекъсната.
На 09.05.2017 г. ответникът е депозирал още една молба за налагане на
запор върху банкови сметки, като това води отново до прекъсване на
давността съгласно посочената разпоредба, като новата давност след
прилагане на чл. 3 от ЗМДВИП (2020 г.) би изтекла на 16.07.2020 г.
Със запорно съобщение от 31.07.2017 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, с което извършено изпълнително
действие и погасителната давност по отношение на задължението на
длъжника е отново прекъсната, като би изтекла на 07.10.2020 г.
С депозирането на 09.08.2019 г. на молба за налагане на запор върху
банкова сметка на ищцата, ответникът е направил искане за прилагане на
конкретен изпълнителен способ, с което на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД
погасителната давност по отношение на задължението на ищцата е отново
прекъсната и би изтекла на 26.10.2022 г.
Според цитираните по-горе мотиви по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС обаче, прекъсването на давността се осъществява
с приключване на изпълнителния способ – с постъпване на парични суми по
изпълнителното дело. Това виждане е развито и в казуалната практика на ВКС
– Решение № 37/24.02.2021 г. по гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО, в
което се обяснява, че при извършване на един изпълнителен способ (събиране
на запорирано вземане, публична продан на една вещ и т.н.) има само едно
прекъсване на давността, която настъпва в последния ден на изпълнението на
4
способа, но има обратно действие от момента на поискването. Настоящият
съдебен състав споделя тази логика, като приема, че при постоянно
постъпление на суми по едно изпълнително дело, което е постоянно и дългът
намалява, няма никакъв смисъл да се налагат на взискателя задължения да
„поддържа висящността“ на изпълнителния процес, щом получава
удовлетворение на вземането си всеки месец или на друг по-дълъг, но еднакъв
период.
Последното предприето изпълнително действие, с което давността е
прекъсната, е извършено на 30.01.2025 г. с плащане от съдебния изпълнител
на ответника, като преди това са правени плащания почти всеки месец от 2019
г. В конкретния случай исковата молба е подадена на 19.08.2024 г., т.е. към
датата на исковата молба давността за вземането не е била изтекла.
Поради изложеното, задължението на ищцата по издадения
изпълнителен лист не е погасено по давност, както по отношение на лихвите,
така и по отношение на главницата и разноските.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл.78, ал. 3 ГПК. Ответникът доказва разноски в размер на 300 лeва –
юристконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Р. Р. отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за
установено по отношение на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: София, бул. „Тодор Александров“ № 109 –
115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, че Е. Р. Р., с ЕГН: **********, и адрес: София,
ж.к. „О. к.“ *, бл. **, вх. Б, ет. **, ап. **, не дължи на дружеството следните
суми: 2204,08 лева (две хиляди двеста и четири лева и 8 стотинки) –
главница; 2077,51 лева (две хиляди седемдесет и седем лева и 51 стотинки) –
законна лихва от 13.10.2015 г. до 09.08.2024 г.; 291,85 лева (двеста деветдесет
и един лева и 85 стотинки) – договорна лихва от 10.03.2009 г. до 09.10.2009 г.;
1576,02 лева (хиляда петстотин седемдесет и шест лева и 2 стотинки) –
законна лихва за забава от 11.03.2009 г. до 30.09.2015 г., и 1288,88 лева
(хиляда двеста осемдесет и осем лева и 88 стотинки) – разноски – задължения
по изпълнителен лист от 10.02.2016 г. по частно гражданско дело №
61745/2015 г. на Софийския районен съд, 77. състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. Р. Р., с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „О. к.“ *, бл. **, вх. Б, ет. **, ап. **, да заплати на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, бул. „Тодор Александров“ № 109 – 115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“
сумата от 300 лева (триста лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
5
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6